Основаване - БАН

Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България, създадена девет години преди възстановяването българската държавност. Тя е основана на 29 септември /11 октомври 1869 г. и започва своята дейност като Българско книжовно дружество на 30 септември /12 октомври 1869 г., въплъщавайки стремленията на множество български родолюбци да равнят своя народ с развитите европейски нации. Идеята   за общобългарско книжовно дружество вълнува младата българска интелигенция още от първите десетилетия на XIX в. Горещи патриоти като българите от Велес Константин Петкович и Нешо Стоянович  (сетнешния  охридски митрополит Натанаил) основават „Българска матица” в Цариград (1852 г.), отъждествена с „великата  идея на българите да си направят самички едно общо, всенародно учреждение за по-систематично и по-благоразумно разпространение на просвещението между народа си”. По-късно пак там от Драган Цанков е основана „Община за българската  книжнина”, която да разпространява учебници и други книги, да разработва книжовния език и да издава „Периодическо списание”. Опитите на българите в Цариград  са последвани от тези на одеските българи, от  патриотичните призиви на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, но създаването на единен просветен и книжовен център, който да укрепи националното съзнание у българите, е мъчително трудно при липсата на собствена държавна организация. Ред събития, настъпили през 1867 и 1868 г., раздвижват българската емиграция  и довеждат до сгрупирането на младата българска интелигенция в една „братска дружина”. Сформирането и гибелта на Хаджи-Димитровата чета, дейността на Васил Левски за образуване на вътрешна революционна организация, промените в Хабсбургската империя са консолидираци фактори, които обаче не биха довели до акта на учредяване на Българското книжовно дружество, ако не бяха замислите на двама млади българи, живеещи в Прага – Васил Д. Стоянов и Марин Дринов.  Те решават през 1868 г. да организират дружество, което да обедини около себе си разпръснатите по различни места учени българи, и разработват проектоустав на Българско книжовно дружество „Кирил и Методий” със седалище Букурещ. Негова цел трябвало да бъде „разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност”.  До есента на 1869 г.  постепенно успяват да обединят  българите в Румъния около своята идея и най-вече тези в Браила. По това време там работят писатели и публицисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди.  В Браила представители  на българските общини  от Браила,  Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена  и Одеса  приемат устав, изработен на заседания от 26 до 30 септември с активното участие на Л. Каравелов. Този устав поставя Българското книжовно дружество на много широка демократична, общонационална и едновременно общоевропейска основа. Предвижда се то да обедини всички „образовани българи и народни заведения”, както и да установи тесни връзки с учените от целия свят - „учения мир въобще”.  В кръга на първостепенните  му задължения влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народната „наша словестност въобще”, както и разпространението на всеобщото просвещение и напредък у българския народ. Учредителното събрание избира и двете управителни тела: настоятелство и действителни членове. На 30 септември учредителното събрание се разпуска,  а присъстващите полагат клетвата: „Като член на това дружество давам почтенна реч да изпълня точно и доброволно моите длъжности, и на добър час!” По  материали от:  А р н а у д о в, М. Българското книжовно  дружество  в Браила.      С., 1966 г.  П а с к а л е в а, В. Българското книжовно дружество в Браила (1869- 1876 г.). – В: История на Българската академия на науките 1869-1969. С., 1971, 3-28. II. Летопис

26-30 септември 1869

Основано Българското Книжовно Дружество (БКД) в гр. Браила в къщата на Варвара хаджи Велева. На 29 септември е приет първият Устав на БКД, с тайно гласуване е избрано първото ръководство на БКД, което се състои от Настоятелство и действителни членове.  Настоятелство: Николай Ценов - председател, Василаки Михаилиди, Петраки Симов, Костаки Попович, Стефан Берон. Действителни членове: Марин Дринов (1838 - 1906) - председател, Васил Друмев (1840 - 1901) - член, Васил Д. Стоянов (1839 - 1910) - деловодител.  На 30 септември Николай Ценов получава цялата документация на БКД. Всички присъстващи на Учредителното събрание полагат клетва.

1870

Издадена е първата книжка на "Периодическото списание", орган на БКД.

1871

Избран е първият почетен член на БКД - Гаврил Кръстевич (1820 - 1898).

25-28 октомври 1878

Главното събрание на БКД решава да се премести седалището на дружеството от Браила в столицата на България.

1882

Министърът на Народното просвещение Константин Иречек назначава Привременен управителен комитет, който да възстанови и ръководи дейността на БКД. Председател на комитета е Васил Д. Стоянов. Възстановява се издаването на "Периодическо списание". Приет е Правилник за привременно управление на БКД, който действа до 1884г.v

7 юни 1882

БКД се обръща към Софийската Община с молба за предоставяне на терен за изграждане на сграда на дружеството.

6 март 1884

Софийското градско управление със свидетелство N 833 отпуща място за изграждане на сграда на БКД на ул. "Цариградска".

7 август 1884

Първото Главно събрание на БКД, свикано след Освобождението, приема нов Устав. Той установява нова структура и нова научна организация на БКД. Създадени са три научни клона - историко-филологически, за природни и медицински науки и за държавни науки. Научното ръководство се състои от председател, подпредседател, деловодител, ковчежник и председатели на клоновете. За председател е избран проф. Марин Дринов. В чл. 2 от новия Устав е формулирано, че БКД се намира под личното покровителство на н. вис. Българский княз Александър I.

1885

Тържествено отбелязване на празника на св. св. Кирил и Методий, организирано от БКД.

5 октомври 1890

Полагане на основния камък на сградата на БКД.

30 май 1898

Провежда се Общо събрание на БКД, което освобождава старото ръководство и избира ново временно ръководство..

25 октомври 1898

Провежда се Главно събрание на БКД. Избран е постоянен съвет, за председател е избран Иван Гешов. Извършена е частична структурна промяна, като към клона за природно-медицински науки се присъединяват физико-математическите науки.

1899 - 1900

През периода 14 ноември - 5 декември Главното събрание на БКД обсъжда новия Устав, който е приет на 5 декември. На 12 януари 1900 Министърът на Народното просвещение одобрява Устава. Този Устав действа до 1911г.

14 октомври 1902

Общото събрание на БКД внася изменения в Устава.

1906

Започва издаването на поредицата "Български старини".

1908

Председателят на БКД Иван Гешов прави лично дарение на Дружеството от 120 000 златни лева, като изплаща ипотечния му дълг.

13 февруари 1911

Общото събрание на БКД избира първия Управителен съвет на бъдещата Българска Академия на Науките.

6 март 1911

БКД се преобразува в Българска Академия на Науките. Първият председател на БАН е Иван Гешов.

1 февруари 1912

Обнародван е първият закон на БАН.

7-9 май 1912

Участие на представители на БАН в Конференцията за създаване на Съюз на славянските академии и научни дружества в Санкт Петербург. В началото на 1913г. Общото събрание официално присъединява Академията към този съюз.

1913

Започва да излиза "Сборник на БАН".

1914

Създадена е комисия за проучване на дейността и наследството на Климент Охридски.

9 юни 1918

Провеждат се първи избори на нови членове на БАН.

1921 - 1922

Възниква конфликт между ръководството на БАН и Министерството на народното просвещение по повод на предложената от министър Ст. Омарчевски правописна реформа.

25 май 1925

Полага се основният камък на новата сграда на БАН.

1926

22 академици теглят личен кредит от БНБ в размер на 3 млн.лв. срещу ипотека за довършване на новостроящата се сграда.

24 юни 1928

Провежда се първото Общо събрание на БАН в новата сграда на площад "Народно събрание". Външният вид на сградата е запазен до днес въпреки разрушенията, причинени от бомбардировките на Втората световна война.

14 май 1929

Тържествено събрание на БАН по случай 50 години от Освобождението на България и 1000 годишнината на цар Симеон I. Присъства царската фамилия. Официално е открита новата сграда на БАН.

1931

БАН е приета в Международния съвет на научните организации.

9-16 септември 1934

В софия се провежда IV Международен конгрес по византология, който решава БАН да оглави международната комисия по издаването на извори за живота и делото на св. св. Кирил и Методий.

2 октомври 1938

Извънредно Общо събрание на БАН провъзгласява цар Борис III за почетен член на БАН.

април 1940

Народното Събрание приема Закон за преустройство на БАН и нарича Академията Българска Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ).

30 юни 1940

Общото събрание на БАН приема Устав на БАНИ.

1941

Възниква конфликт между министър-председателя Богдан Филов и по-голямата част от академиците по повод на предложения от Филов проект за допълнения на Закона за БАНИ, който предвижда научният секретар на БАНИ да бъде назначаван, а не избиран, каквато е традицията и както е според Устава на БАН.

март 1941

Народното събрание по предложение на Б. Филов приема закон за допълнение на Закона за БАНИ. Допълнението узаконява алинея, която предвижда научният секретар на БАНИ да се назначава от министъра на Народното просвещение.

януари-март 1944

Разрушена е част от сградата на БАНИ в резултат на бомбардировките. Дейността на БАНИ временно е прекъсната.

ноември-декември 1944

Сформирано е временно ръководство на БАНИ с председател Д. Михалчев и секретар Сп. Казанджиев.

14 януари 1945

Провежда се извънредно Общо събрание за избор на нови редовни и извънредни членове на БАНИ.

ноември 1945

Общото събрание на БАНИ приема план за преустройството на Академията, в който се предвижда към нея постепенно да се открият редица научни институти. Първите институти са основани през следващата 1946 г.

1 февруари 1947

Народното събрание приема нов Закон за БАН. Съгласно чл.2 на закона БАНИ се преименува в БАН. Съгласно чл.1 "БАН е най-висшият научен институт в страната. Тя е държавно учреждение със свой самостоятелен творчески, организационен и административен живот и се намира под ведомството на Министерския съвет...". Законът влиза в сила от 1 март с.г.

27 - 28 февруари 1947

Общото събрание приема нов Устав на БАН, който влиза в сила от 1 март с.г.

4 март 1947

Общото събрание избира нов Управителен съвет, за председател е избран Т. Павлов.

16 септември 1949

Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Съгласно чл.1 на Закона "БАН е най-висшето държавно научно учреждение в страната и е подчинена на Министерския съвет". С този закон се премахват отделите и се създава нова структура със 7 отделения. Законът предвижда управлението на БАН да не се извършва въз основа на устав, а чрез правилници.

14 март 1957

Народното събрание приема Закон за изменение на Закона за БАН, с който законът от 1949г. се отменя почти изцяло. Според ал.2 на единствения параграф на новия закон, "въпросите за структурата, личния състав и ръководните органи на БАН, както и останалите устройствени и организационни въпроси, се уреждат с устав, одобрен от Министерския съвет и утвърден с указ на Президиума на Народното събрание". Периодът от септември 1949г. до април 1957г. е единственият период в историята на БАН, през който тя няма устав.

30 март 1957

С Указ N 141 на Президиума на Народното събрание е утвърден новият Устав на БАН.

11 декември 1959

Общото събрание на БАН, въз основа на постановление на МС за развитието на БАН и по доклад на зам.- председателя акад. Христо Даскалов, приема решение за нова структура на Академията, за развитие на институтите, за разширение на материалната база и за значителен кадрови ръст на БАН.

септември 1961

Създава се отделна Селскостопанска академия.

август-септември 1966

Първи конгрес по балканистика, организиран от БАН Провежда се с участието на генералния директор на ЮНЕСКО г-н Рене Майо.

1 октомври 1969

Тържествено честване на 100-годишнината на БАН. Тържественото събрание се провежда в зала "Универсиада".

21 декември 1972

Общото събрание приема нов Устав на БАН. Върху неговата основа се извършва нова реорганизация на БАН. Уставът е утвърден с Указ на Държавния съвет N 1029 от 4 май 1973 г. За пръв път в този Устав е формулирано, че БАН "развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската Комунистическа Партия..."

1973

Съгласно новия Устав се извършва интеграция между СУ "Климент Охридски" и БАН. Създават се научните обединения и единните центрове за наука и подготовка на кадри.

20 юли 1977

С Указ на ДС на НРБ N 1105 се допълват и изменят текстове от Устава на БАН. Утвърждава се научното обединение като структурно звено на БАН.

1989

Приети са Временни правила за избиране на ръководни органи на институтите и лабораториите, въз основа на които за пръв път в научните звена на БАН Общите събрания на учените провеждат избори за директори, ръководни органи и научни съвети.

1990

Подготовка и обсъждане на нов Закон за БАН.

2 ноември 1991

Народното събрание приема Закон за БАН. С новия закон и по-късно - с изработения на негова основа Устав на БАН Академията се превръща в една напълно демократична и автономна институция, чието управление и структура се основават изцяло на принципа на изборността. Академичните звена получават висока степен на автономност.

18 ноември 1991

Съгласно чл.5 от Закона за БАН е сформирано ново Общо събрание на БАН, състоящо се от 200 хабилитирани учени, избрани от Общите събрания на учените на академичните научни звена.

9-16 декември 1991

Общото събрание избира временно ръководство на БАН начело с акад. Йордан Малиновски.

април-юни 1992

Общото събрание обсъжда и приема нов Устав на БАН.

6-13 юли 1992

Общото събрание избира постоянно ръководство на БАН За председател е избран акад. Йордан Малиновски.

14, 20 юли и 5, 6 септември 1992

Общото събрание избира Управителен съвет на БАН.

21 декември 1992 - 5 април 1993

Общото събрание на БАН обсъжда и приема "Научни приоритети и структура на научните направления (Концепция за преструктуриране на БАН)" и "Правила за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН за преструктуриране на БАН и преустройството на нейните самостоятелни научни звена".

12 октомври 1994

Навършват се 125 години от създаването на Българското книжовно дружество, прерастнало през 1911г. в Българска Академия на Науките. Юбилеят е отбелязан с три главни прояви, организирани от ръководството на Академията: посещение на официална делегация на БАН в гр. Браила, Румъния; научна конференция "Българската наука, UNESCO и международното научно сътрудничество" и Тържествено събрание в деня на основаването на БКД.

8 януари 1996

Новото Общо събрание на БАН избира свое ръководство, в състав: Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов, Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дбн Радомир Радомиров и проф. дтн Янко Арсов, Секретар: ст.н.с. д-р Юлия Балтова.

12 март 1996

Почива председателят на БАН акад. Йордан Малиновски (1923-1996).

8 април 1996

Общото събрание на БАН избира за председател на БАН чл.-кор. Иван Юхновски.

юли 1996

Започва издаването на "Информационен бюлетин на БАН".

7 октомври 1996

Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството: Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дфн Никола Съботинов и чл.-кор. Константин Косев, Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов. До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията.

12 октомври 1999

Навършват се 130 години от създаването на БДК, прерастнало в БАН. Тържественото честване е придружено с внушителна изложба на тема "Наука за България", уредена в ЦУ-БАН.

17 февруари 2000

Общото събрание на БАН избира свое ръководство в състав: Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов, Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дбн Радомир Радомиров и проф. дтн Янко Арсов, Секретар: ст.н.с. д-р Юлия Балтова.

6 април 2000

Общото събрание на БАН избира акад. Иван Юхновски за председател на БАН.

23 октомври 2000

Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството: Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дфн Никола Съботинов и чл.-кор. Константин Косев, Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов. До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията.

9 февруари 2004

Общото събрание на БАН приема "Стратегически цели и функционални приоритети на Българската академия на науките за периода до 2007 г."

1 март 2004

Общото събрание на БАН избира свое ръководство в състав: Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов, Зам.-председатели: чл.-кор. Радомир Радомиров и акад. Янко Арсов, Секретар: ст.н.с. д-р Цветана Каменова.

29 март 2004

Общото събрание на БАН избира за председател на БАН акад. Иван Юхновски.

25 октомври 2004

Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството: Зам.-председатели: акад. Никола Съботинов и акад. Константин Косев, Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов. До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията.

18 юни 2008 г.

На 18 юни 2008 г. на заседание на Общото събрание на БАН на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 и ал. 6, т. 1 от Устава на БАН, след проведено тайно гласуване акад. Никола Василев Съботинов бе избран за Председател на БАН с 84 гласа "ЗА", 21 - "ПРОТИВ", 5 - "БЕЛИ" и 0 - "НЕВАЛИДНИ" от 110 гласували.

06 октомври 2008 г.

На 06.10.2008 г. Членовете на Общото събрание на БАН избраха ново Ръководство. В него са включени трима зам. председатели- чл. кор. дхн Александър Попов, чл. кор. дсн Атанас Атанасов, ст. н. с. I ст. дмн Евгени Николов. За главен научен секретар е избран ст. н. с. I ст. дтн Стефан Хаджитодоров. Научни секретари в отделните научни направления са: ст. н. с. I ст. дфн Иван Недков - Физически науки ст. н. с. I ст. дхн Владимир Димитров - Химически Науки ст. н. с. I ст. дмн Любомир Казаков - Биологически науки ст. н. с. II ст. д-р Костадин Костадинов - Инженерни науки ст. н. с. II ст. д-р Славия Бърлиева - Хуманитарни науки ст. н. с. II ст. дин Росица Чобанова - Обществени науки

www.bas.bg