Васил Априлов – живот и дейност

Развитието на българската фолклористика през първата половина на ХІХ в. е неразривно свързано с дейността на украинските и руските учени, които взимат участие в събирането, публикуването и популяризирането на български фолклорни издания, а също са автори на ред теоретични и библиографски трудове по въпросите на българския фолклор.

За укрепване на научните връзки голямо значение имат пътуванията на руските и украинските учени О. М. Волински, И. И. Срезневски, П. И. Прейс, В. И. Григорович, О. Ф.Гилфердинг из славянските земи, а също продължителният престой в Украйна на известните български обществени дейци и фолклористи Васил Априлов, Найден Геров, Васил Чолаков, Захарий Княжески, Марин Дринов, Георги Раковски и други.

Един от най-значителните центрове, където се установява и укрепва дружбата между украинската и българската интелигенция, е град Одеса. Там през първата половина на ХІХ в. живеят няколко хиляди българи. От одеските учебни заведения излизат много поборници на народното българско образование, учени, обществени дейци. В Одеса младите патриоти се запознават с водещата руска и украинска обществена мисъл, тук се формират техните идеали, крепне светогледът им. Този град задълго остава център на духовния, по-специално литературния и фолклористичния живот на българите, дори тогава, когато тяхната родина получава повече възможности за културно развитие.

Значителна роля в установяването на украинско-българското фолклористичнообщуване през първата половина на ХІХ в. се пада на българина Васил Евстатиев Априлов(1789 – 1847), роденв Габрово на 21 юли 1789 г., живее в Одеса близо 40 години. До пропагандирането на български идеи и активна борба за издигане на българската култура, национално самосъзнание и наука ученият достига в зряла възраст. Мнозина изследователи на жизнения и творческия му път, включително М. Арнаудов, автор на монография за Априлов, смятат, че това става през 1831 г., след прочитането на книгата на Ю. Венелин “Древние и нынешниеболгаре…” (М., 1829). Васил Априлов наистина е завладян от новите, смели идеи на автора на книгата, те будят у него голям ентусиазъм, върху което самият той нееднократно акцентира.

Все пак редица дейности на Априлов, като например това, че е бил търговец в Одесаизискват от него чести пътувания и многобройни срещи с много хора. Младежът с широко образование и филологични наклонности, когото Ягич характеризира като високообразован човек с разностранни интереси знае, че в славянските страни се разгръща културно движение, забелязва как в научния свят расте интересът към поезията и другите видове духовна култура на славянските народи. Не отминава вниманието му и появата на трудове по руска и украинска фолклористика, които се ползват с голяма популярност в славянските страни.

Априлов милее за обезправения си народ, но не вижда реални възможности да се промени това състояние, срещу което не се възпротивява никой, дори прочутият ареопаг от учени, занимаващи се със славянските въпроси. Книгата на Ю. Венелин разчупва леда. Нейните постановки, по думите на В. Априлов, са тържество за всички българи. Той вижда във Венелин онзи гений, който ще ги изведе от забвението, ще ги запознае с руските братя и ще ги постави наравно с просветените народи.

Мислите, изказани от Венелин, се възприемат от българите, включително и отАприлов, като проява на морална подкрепа и солидарност на близки народи. Ето защо споменатата книга активизира българските патриоти, подтиква ги към решителни действия. В. Априлов заедно с приятеля си Н. Палаузов започва да води широка пропаганда за повишаване на народното образование, за внимателно запазване и изследване на паметниците на старата култура на българския народ. През 1835 г. в родното си село Габрово те откриват училище, където обучението се води според образците на европейските училища.  Габровското училище е първото народно училище; по-късно такива училища се разпространяват из цялата страна.

През 1841 – 1842 г. Априлов се сближава с група български революционери, които активно се готвят за въстание. И макар той да не е привърженик на въоръжената борба, в донесенията на руския консул в Молдавия Коцебу до новоросийския и бесарабски генерал-губернатор М. С. Воронцов сред съобщниците на българските въстаници често се споменава името на Васил Априлов. У арестуваните от полицията участници в подготовката на въстание са намерени писма от Априлов, в които, освен фолклористичнивъпроси (например за познанството и фолклористичното сътрудничество на Ганчев с Венелин), се засягат и политически въпроси.Ученият е обвинен в подстрекаване на народа против властите въз основа на това, че той печата и разпространява портрети на последния цар на независима България и оказва помощ в подобни дела на други българи (например на гимназиста Иван Богоев).

Докато руските власти с голямо подозрение и недобронамереност се отнасят към културната дейност на Априлов, прогресивната руска и украинска интелигенция топло посреща всяка проява на българския патриот и одобрява действията му.

Встъпителната част на книгата на В. Априлов “Денница на новобългарското образование” е написана под силното влияние на Венелин и дори на места представляваперифрази на известното писмо на Венелин до българския учен. Авторът заявява, че досега културните кръгове в Русия и Украйна са били свързани повече със западните славяни, “защото, може би, живеейки сред  най-просветените племена на Европа, тези племена се откриват пред наблюдателя от само себе си, сякаш против волята му”, а българите “не са можели да дадат надлежното разбиране за себе си”. Единствено Венелин, се отбелязва по-нататък, извежда на сцената неизвестното отвъддунавско славянско племе и запознава с него единоверните братя. Началото е положено, сега двата народа трябва да се погрижат да укрепят познанството, а за това са необходими преди всичко културни контакти. “Денница” е предназначена именно да запознае руснаци и украинци с българската култура.

• Фолклорните богатства на България са открити за света от Ю. Венелин. Априлов, обзет от неговите идеи, става първият българин, който сериозно се заема със събиране и изучаване нанародното творчество. Той основава българската наука за фолклора, където малко по-късно се появяват много достойни имена: Иван Богоров, Георги Раковски, братята Димитър и Константин Миладинови, Петко Славейков, Любен Каравелов и други.

  Дейността на Венелин винаги служи на българския изследовател като образец за подражание. Той внимателно следи работата на учения, старае се да събере около себе си българи, които да го подкрепят и да му помагат в научната работа. В писмо до Венелин от 22 май 1836 г. В. Априлов от името на всички българи му изказва благодарност за безкористната работа. Веднага съобщава, че молбата на Венелин да му се изпращат народни песни ще бъде изпълнена в най-скоро време: “Ние вече писахме на отец Неофит (Рилски, преподавател в габровското училище – Н. Ш.) за Вашата молба да се събират разни народни песни, защото, както ни уверяват тук нашите съотечественици, Габрово се слави с поетичен дух и с най-добрите художници на музиката, така че те импровизират върху зададения предмет в проза и рими”.

  Като получава от Априлов първите писма със записи на народни песни и копия от български грамоти, Венелин окончателно се убеждава, че в лицето на този кореспондент ще намери сериозен помощник и единомишленик, какъвто толкова дълго е търсил сред българите. Ю. Венелин пише на българския си приятел развълнувани писма, споделя с него творческите си замисли, разгръща цяла програма за етнографски и фолклорни изследвания в България.

  В. Априлов високо оценява научното значение на мненията, изразени от Венелин в писмата и се постарава за разпространяването на тези писма сред българските фолклористи. Той се обръща към много културни дейци в България с призив да продължатзапочнатто от Венелин дело.“Българите трябва да са благодарни на този българофил – пише В. Априлов. – Ние се надяваме, че той чрез работата и трудовете си ще запознае нашия народ с руснаците, затова всеки честен българин е длъжен да му помага във всички начинания. От своя страна ние смятаме за справедливо всичко, което казва той за българите. Молим ви да разгласите за това със слово и дело. Предаваме ви първите му писма. Изпратете копия, където знаете, за да помогнат те да се събудят от летаргията и невежеството нашите българи”.

  Не след дълго Априлов започва да получава от своите приятели и роднини, особено от сестра си Керн, многобройни записи на народни песни и целият материал изпраща на Ю. Венелин, така че той до 1839 г. има вече готова сбирка.

  Припомняйки работата си по привличане на българските фолклористи около Венелин,Априлов пише: “Поведох голяма преписка, за да събера колкото може повече български народни песни, и всичко това за Венелин. Известна част от тях дори му изпратих още приживе. Той искаше да ги издаде в книжки, но смъртта му попречи”. Записите на български песни се намират и сега в архива на Венелин. Голяма част от тях е използвана от П.Безсонов в сборника “Болгарские песни из сборников Венелина, Катранова и др. болгар” (М., 1855). Неочакваната смърт на Венелин е огромна загуба за българските фолклористи, които още нямат достатъчно опит в събирането и обработката на фолклорните материали.Априлов с основание смята, че българските песни трябва да се подготвят за печат само от този, който в съвършенство се ориентира във филологическите тънкости на българските диалекти, но не му се удава да намери такъв познавач нито в Украйна, нито в Русия, и е принуден самият той да се захване с тази работа.

  Към сборника, който Априлов се готви да издаде, се подготвя подробен – на 36 страници – коментар.Този сборник, съставен между 1837 и 1839 г., е един от първите опити за систематизация на българския фолклорен материал. По това време са известни само публикациите на ВукКараджич; знаменитият сборник на Миладинови се появява 20 години по-късно. За нас сборникът на Априлов е ценен с това, че е подготвян за печат в Украйна; съставителят го е адресирал към руските и украинските читатели. За съжаление след смъртта на Априлов са изгубени следите на този сборник и едва през 1919 г. проф. Шишманов успява да го открие сред архивните материали на българския културен деец Г. С. Раковски.

  Като фолклорист и славяновед Априлов е добре запознат със състоянието на науката за народното творчество, поддържа приятелски отношения с много украински културни дейци, сред които трябва преди всичко да споменем поета-романтик и фолклористАмвросийМетлински и известния славист Измаил Срезневски. Априлов цени у Срезневскиучения, който запознава руснаците и украинците с българския народ. Срезневски, на свой ред, смята Априлов за добре подготвен фолклорист, близък до неговите научни интереси. Затова, без да чака случай бъдещето да ги срещне, той първи пише писмо на Априлов с предложение за сътрудничество в “Известия Академии наук по Отделениюрусскогоязыка исловесности”. (Известно е, че в това издание Срезневски моли за сътрудничество  също П.Шафарик, В. Караджич, Н. Геров, С. Палаузов и други учени-славяноведи). Адресатът отговаря на Срезневски: “С голяма радост приемам драгоценното за мене ваше познанство, толкова повече, че Вие се трудите, за да запознаете забравеното българско племе с неговите просветени и могъщи братя”.По-нататък той изказва задоволството си от това, че Срезневски смята българите за истински славяни и напомня: именно българите са научили русите да четат и пишат, сега на българите им се налага да търсят от тях защита и помощ. Априлов сърдечно благодари за предложението на Срезневски да му сътрудничи, но му отказва заради лошото състояние на здравето си.Априлов му съобщава, чеГригорович (с който Априлов се запознава в Одеса на 1 август 1844 г., когато тръгва на знаменитото си пътешествие из славянските страни) кара от България няколко сандъка ценни паметници и изразява надежда скоро и в Украйна да се открият катедри по славянознание, каквито вече има в Москва, Петербург и Казан. “Харков и Киев трябва да открият славянски катедри – пише Априлов. – Тези два града са по-сродни с юга. Българският език е по-близък до малоруския, голямо е подобието също в нравите и обичаите”.

Писмото и статията Срезневски предава чрез АмвросийМетлински, когато той заминава за Одеса. В писмото от 19 декември 1846 г. Априлов разказва колко го е зарадвало пристигането на Метлински и колко му е било приятно да усети, че украинските приятели не го забравят, но категорично отхвърля предложението да се публикува негова биография. “Та аз нищо не съм направил… - пише той. – Трудовете ми са незначителни, не заслужават тяхното (на славянските учени – Н. Ш.) внимание”.

И. Срезневски се интересува от работата на Априлов над съставянето на сборника български песни, дава на българския си приятел ценни съвети относно записването и подбора на фолклорните материали.

По-малко от година преди смъртта си, вече тежко болен, Априлов не престава да се вълнува от издаването на български песни за руснаци и украинци. “Лежат ми на сърцето обещаните от мене песни – пише той на Срезневски, но хроничната болест се противопоставя на моето желание”.

Близо двадесет години от живота си Васил Априлов отдава на делото за развитие на българската култура и сближаването й с руската и украинската култура, той е един от основателите на българската фолклористика, сътрудничи с украински учени, живее в Украйна и издава там (преди всичко в Одеса) повечето от своите трудове.

Под влиянието на Априлов Н. Геров, тогава все още студент в лицея, се увлича от записване на народни песни и образци на други фолклорни жанрове. Богатството на събрания материал му е от изключителна полза за фундаменталния му труд – речника на българския език, над който той се труди повече от 50 години.

Ученият си поставя за задача да създаде такъв речник, в който всяка дума и всеки израз да са взети не от писмената литература, а от народните песни, пословици, приказки и легенди. Според неговия замисъл речникът трябва да стане паметник на живия разговорен народен език. Този труд изисква основно изучаване на работите на съотечествениците му и учените от другите славянски страни.

Работейки над речника, Геров се запознава и установява дружески отношения с О.Гилфердинг, О. Дюверноа, Н. Бончев, Д. Матов, М. Дринов, Л. Каравелов, П. Каравелов, И.Срезневски, О. Бодянски и други учени и културни дейци от Украйна, Русия и България.

За десет години престой в България съставителят на речника събира фолклорни материали, които стават основа за 40 хиляди думи, но това му се вижда малко и той отново заминава за България за допълване и разширяване на речниковите записи.

Българският език, отбелязва Геров, съдържа много думи от руски произход в резултат на продължителното общуване на българите с този близък народ и широкото познаване на руската литература. На места в речника български пословици са преведени с равнозначни руски, но това е направено непоследователно.

За “Български речник” на Геров се отзовават много учени, които работят във висшите учебни заведения на Русия и Украйна, а също и български слависти – Ш. Шахматов, Б.Ляпунов, Д. Матов, П. Тодоров и други.

Известният български учен, професорът от Харковския университет Марин Дринов, се отзовава за това издание с фундаментална рецензия. Като цяло той го оценява позитивно, но се отнася много сурово към всеки негов пропуск. Присъдата на Дринов се оказва твърде рязка. Речникът на Геров устоява на проверката на времето и, според твърденията на украински учени, не е загубил значението си и до днес.

Украинско-българските фолклористични отношения, установени в началото на 30-те години, продължават да се развиват и разширяват с развитието на българската фолклористика, която все по-уверено си пробива път и завоюва авторитет сред славянските учени.

До средата на 50-те години на ХІХ в. българската фолклористика постига доста значителен напредък. Наистина, успехите й, според уместното наблюдение на П. Динеков, се отнасят преди всичко до количеството, а не до качеството, защото все още не е изработен научен подход към събирането на фолклорните материали и подготовката им за печат.

През този период българската фолклористика е под силното влияние на идеите на Венелин, съзвучни с идеите на българското Възраждане. Осъществявайки заръките на учения за по-дълбоко изучаване на творчеството на българския народ, по-смелото му  пропагандиране сред славянството, българските патриоти укрепват своите връзки с културните дейци от Украйна.

С тази цел българските учени издават в Украйна, преди всичко в Одеса, ред трудове, ориентирани към руския и украинския читател. В тях се правят опити да се определи мястото на фолклора в българската национална култура, да му се даде историческо обяснение. Специализирани фолклористични изследвания все още няма, проблемът за фолклора се поставя в общоисторически трудове. Украинските учени приветстват и подкрепят българските си колеги в научните им начинания.

Постепенно кръгът от български фолклористи значително се разширява, а едновременно с това расте и научното сътрудничество с други славянски учени, включително украински. Продължителният престой на българските политически и културни дейци в Украйна допринася за укрепването на това сътрудничество.