Епохата на Великото българско възраждане се характеризира с пробуждане и самоосъзнаване на българския народ, който поема борба на няколко взаимно-свързани фронта: борба за просвета и култура, борба за независима българска църква против гръцкото духовенство и влияние, и борба за политическо освобождение от османско владичество. Българите в пределите на Османската империя били будни и предприемчиви като търговци, скотовъдци, занаятчии и строители. Българинът се отличавал със своето пословично трудолюбие, чуство за достойнство и национална гордост. Стопанският, просветен и културен подем се отразил по свой начин и върху архитектурата и строителството. Започнало изграждането на чешми, църкви, ханове, обществени сгради, мостове и др. Появили се школи на зографи иконописци, резбари, на прочути майстори строители и др. Най-добрите български архитектурно-строителни школи са били тези, които са имали най-дълъг, многовековен опит както в масивните, така и в паянтовите конструкции, а именно: Търновската, Дебърдската, Костурската, Корчанската и Радомирската. Това е времето на прочутите майстори строители: Уста Кольо Фичето, Уста Генчо Маринов, Уста Генчо Кънев, Генчо Ганчев - младия, Кольо Ганчев, Алекси Рилец и др., построили много манастири, църкви, красиви къщи по земите български. Това е времето на народните будители, духовници и книжовници, верни последователи на родоначалника на Великото българско възраждане Отец Пайсий: Неофит Рилски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, на първите светски просветители и учители Васил Априлов, Сава Филаретов, на живописците и иконописците Захари Зограф, Димитър Зограф, Станислав Доспевски, Николай Павлович и др.В източниците са описани страданията векове наред на монасите от Рилския манастир от многобройните разбойнически и турски набези. Съобщава се, че в началото на XIX век те решават да издигнат „нов голям манастир със здрави каменни стени, с помещения за нормални битови нужди и добри условия за спокойни молитви, просвета и творчество, на многобройните си почитатели, поклонници и книжовници”. За реализация на своите идеи и планове, монасите търсели подходящ добър строител и го намират в лицето на майстор Алекси Рилец. Съгласно източниците, началото на строежа на Рилския манастир започва „около средата на X век”, между реките Друшлявица и Рила в „организирано пространство от слаби, дървени сгради с подредени в тях килии, домакински помещения, молитвен дом..., и двор с нисък зид по терена”. Това е времето (930-936 г.), когато покровителят на България светецът свети Иван Рилски приживе останал да живее в пещерата. Преди смъртта си Св. Иван Рилски съставил своето писмено „завещание” към ученици и следовници: „Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави...” Първоначално храмът бил постронен в пещерата, където по-рано живеел Св. Иван Рилски и починал на 70 годишна възраст самичък на 18 август 946 г. Бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила за потомствата. Както е известно, манастирът носи името „Монастир Св. Иван Рилски”.
Много голям е броят на родолюбивите и високо издигнати духовно монаси от Рилския манастир, останали в нашата историческа летопис като книжовници, просветители и будители на българите от дълбокия петвековен мрак и сън. Съобщава се за изявили се книжовници още през ХIХ век, служили в Рилския манастир, като Владислав Граматик и монах Мардарий, които са автори на сборници от статии с различно църковно-религиозно и поучително съдържание и на други творчески произведения. През XVII век в тази обител е служил бележитият проповедник и учител във Враца Йосиф Брадати и неговият ученик Никифор. Тук заслужава да се спомене името на отец Паисий, който „с библейска прозорливост” успял да улови дъха на епохата, в която живее „и със своята историйка пръв започнал да пробуди от сън и да насочи българите по пътя на просвета и културата”, създавайки основата за духовно и политическо освобождение от чуждо владичество. Има сведения, според които в младежките си години Паисий прекарва определено време в Рилския манастир, където се е съхранявала и доразвивала старобългарската книжнина. Със завършването през 1762 г. в Света Гора и появата на малката състояща се от 83 ръкописни страници книжица „История славянобългарска за народа и за царете и за светиите български, и за всички деяния и събития български” с автор Паисий Хилендарски, започва нова епоха - епохата на Великото българско възраждане. В някои източници Паисий е наречен ”Първият идеолог на българското национално-освободително движение”. Много рилски монаси са преписвали и разпространявали по всички краища на земите български неговата история.
Съобщава се, че основните заслуги за прекрасната и съвършена съвременна архитектура на Рилския манастир се дължи на първомайсторството на Алекси Рилец. И така, епохата на Великото българско възраждане и борбата за самоосъзнаване и самоутвърждаване на българите като народ и нация оказва влияние и върху формирането на общия архитектурен вид на Рилския манастир, характеризиращ се с неговото осъвременяване. Изграждането на новия му облик, засягащ трите крила е извършен в годините 1816-1819 г. След това този голям майстор строител продължил с изграждането, обновлението и осъвременяването на Рилската света обител и след пожара през 1833 г., запазвайки тези крила. В същност последният етап от строителството на манастира продължил 54 години (в периода 1816-1870 г). Постиженията на майстор Алекси Рилец са оценени от специалистите главно в следните направления: външната фасада на манастира е изградена като монументална крепост, построената уникална магерница с голям брой арки, стабилизиращи изравнителни пояси и отдушници я превръщат в художествена творба с превъзходни функционални и вентилационни качества, оформена е вътрешна фасада с просторни чардаци, колонади в малък и голям архитектурен ред в два варианта (с и без междинни арки), с кьошкове с различна форма и красота, и своеобразни пожарозащитени стени, постигната е хармония между Рилския манастир, Хрельовата кула и величествената Природа върху неравен, несиметричен и трудно овладяем терен. Заслужава да се отбележи мнението на прочутия уста Кольо Фичето, който с благодарност разказвал: Моят учител е майстор (архитектон) Алекси! А как ние, днешните български архитекти, изразяваме признанието си към великите ни предци...”
Голямата мечта на монасите в манастира при създадените добри условия за духовна и творческа работа е реализирана и светата Рилска обител достига върховете на своята просветителска и творческа дейност. В древното манастирско училище трупат знания ученици от всички краища на земите Български, а проповедници тръгват по села и градове, за да откриват училища и да повдигат духа на българите, хвърляйки светлината на знанието. Възпитаник на манастирското училище е и Неофит Рилски - ”един от стълбовете на новото училище и на новата просвета”. Народополезната дейност на пословично скромния монах Неофит Рилски е свързана основно с българската просвета и образование. Не случайно в нашата историческа летопис той е определен като „родоначалник на новобългарското образование”. Неговият живот е свързан и с борбите за народна и самостоятелна българска църква, с издигането на културното ниво на българите до това на напредналите страни.
След като учил в килийното училище, на 15 години той избягал от дома си и тръгнал с иконописеца Тома Вишанов да учи зографство в Рилския манастир. През това време (1808 г.), станал монах, като приел името Неофит. С помощта на по-възрастните монаси в манастира, Неофит изучил гръцкия език. Добил добро образование, той се завръща отново в Рилския манастир през 1826 г. и става учител в килийното училище. В годините от 1827 до 1830 г. учителства в Самоковското училище, след което станал писар в манастира. Когато през 1833 г. Рилската света обител е опожарена, монасите на манастира били разпратени из земите български да събират помощи за възстановяването на българската светиня. Високообразованият монах тръгнал да обикаля българските селища и в контактите си с хората направил приятно и силно впечатление на местните първенци в Казанлък. В това време известните габровски търговци В. Априлов и Н. Палаузов влезли в контакти с бележития възрожденец, книжовник и изследовател на славяните Юлий Венелин, потърсили подходящ учител за строящото се училище в Габрово. Бил им препоръчан Неофит Рилски, одобрен и от тогавашния търновски митрополит Иларион Критски.
В началото на 1834 г. Неофит бил изпратен в модерно гръцко училище в Букурещ, за да се запознае с новата ”Бел-Ланкастерска метода за взаимно обучение на учениците”. Амбициозният монах усвоил тази метода и превел на български език „Взаимоучителните таблици”, предназначени за началното обучение, и съставил „първата българска граматика”. Съгласно източниците, с тази граматика на българския език, Неофит Рилски полага основите на ”езиковедческите проучвания” у нас. Срещнал доста голяма съпротива от страна на много хора, според които не бивало „да се скъсва решително с черковно- славянския език”. Новаторът монах настоявал да се приеме книжовен език - ”да се избере изговор, близък до средищните български диалекти, близък до източно-македонските”, с което биха „се избегнали всички безплодни, но смущаващи единството на българския народ опити един век по-късно да се създава македонски език”. Заедно с Петър Берон Неофит Рилски се изявява като непоколебим радетел на новото светско училище и образование. Той достига до прозрението, че „българският народ преди всичко трябва да устройва училища, а след това черкви и манастири”. Като ревностен последовател на Паисий Хилендарски той призовава българите: „Не е ли во истину... да останем и ний назад?...До кога невежество! Докога сон глубокий! Стига толкова спавание на нашата Болгария доволно векове. Собудете се поне от тука на тамо!” И с младежки жар, ентусиазъм и амбиция се захваща да прилага Паисиевите и своите идеи.
Новото българско светско образование в габровското училище сложило край на старомодното килийно училище и обучение на църковнославянски и на преподаването на гръцки език. Неофит Рилски започнал да преподава като учител на „около 120 ученика”, четмо и писмо на роден български език, както и аритметика, география, история и гръцки език. С това се полага началото на новото българско образование на жива народна реч, което обаче било съпроводено с преодоляването на не малко и големи трудности от страна на Неофит Рилски. Той отстоявал на всички и всякакви пречки от страна на градски първенци и чорбаджии и успял да укрепи училището и да подготви грамотни разпространители на новата учебна система по села и градове. Будните настоятели в много градове го търсели и викали за учител да основе ново българско светско училище (Кюстендил, Сопот, Пловдив, Казанлък, Стара Загора, Хасково, Велес и др). Той приел само Копривщица, където от есента на 1837 г. преподавал две години. Между неговите ученици са израснали по-късно много бележити българи книжовници, общественици и учители: Найден Геров, Йоаким Груев, Калист Луков, Васил Чолаков и др.
След като постигнал своята високоблагородна и народополезна дейност, свързана с новобългарското образование и просвета, Неофит Рилски се отдава на книжовна дейност и по-конкретно на неговия „Словар”, без да се отказва от учителската дейност. През 1839 г. той е пак преподавател, но този път в Рилската света обител. През следващата година излиза неговият превод на ”Новият завет на народен говорим език”. Пак за полза на българите той превежда „Гюлханския хатишериф (1841) и Езоповите басни”. Той сам си дава обет да отдаде своя живот изцяло за доброто на своя народ и отечество, заявявайки ”Догде ми очи гледат... не ще да престана да ся трудя за народната ни полза, колкото ми иде отръки...” В Рилския манастир Неофит продължил със своето самообразование и повишаване на знанието. Неговите интереси и познание имали енциклопедически характер. Той си харчел личните средства за книги както на богословска тематика, така и за съчинения по ”филология, философия, педагогика, история, археология, география, математика, естествени науки и т.н.” Той с право се славел като „най-образованият българин на своето време” в Българско. Неофит Рилски като божи служител бил много скромен и смирен човек; отказвал „да приеме никакъв сан или почести”. Съгласно източници, той става известен и вън от земите български, но отказва многократните покани „на сърбите да стане епископ на Шабан, на пратениците от пловдивската и търновската епархия за епископ, а след учредяването на Българската епархия - и за митрополит”. Само по избор на братството в Рилския манастир приема да стане за определено време игумен, но стремежът му бил изцяло насочен към книжовността. Ръководейки се от основната своя житейска просветителска цел, Неофит Рилски приема и поканата на ”Цариградската патриаршия и заема катедрата по славянски език и литература в гръцкото учлището по богословие на остров Халки (в Мраморно море), където преподава в периода от 1848 до до 1852 г. Тук създал доста обемиста „славянска христоматия със сериозен речник от 357 страници, отпечатани в Цариград през 1849 г., превел на гръцки език служба за св. Иван Рилски”, отпечатана през 1852 г.
В кратката си автобиография Неофит Рилски споменава, че в Рилската света обител освен с преподаване на знания на своите ученици се е занимавал със своята любима книжовна дейност. През 1875 г. отново се „заловил за „Словара”, „но вече не за греко-болгарски, а за болгаро-грецкий”. Върху него работи на преклонна възраст до края на живота си. През това време през 1879 г. е направил и едно ”Описание на болгарскаго священнаго монастиря Рилскаго’”. Този бележит будител на българите, отдал целия си живот „за народната полза”, ревностен последовател на Отец Пайсий, наречен „патриарх на българските книжовници и педагози” и „жива летопис на Българското възраждане” умира на 4 януари 1881г. сред своите ръкописи и книги.
Заедно с авторитета и славата на Неофит Рилски расте и славата на манастира катонай-голям културен и духовен център в България като твърдина на българщината. В източниците е отразено значението на Рилския манастир за българите; „В онова време, когато духовенството в България е било гръцко и извършвало богослужението и требите на неразбираемия за народа гръцки език, рилските духовници са били единствени, които могли да извършват треби на церковно-славянски, да проповядват на български”. Една част от рилските духовници били организатори на първите български училища (Архимандрит Герасим), други се изявявали като добри проповедници (х.Агапий). Други се проявявали като истински, кристално чисти патриоти. Тайно свиквали събрания на по-будните българи, осведомявали ги за политиката и за църковния въпрос с Цариградската патриаршия, пробуждали съзнанието на своите съотечественици чрез просвета.
След Освобождението, когато във възкръсналата от пепелищата Трета българска държава се отворили училища и семинарии, училището в Рилската света обител продължило своето съществуване, но впоследствие се превърнало в ”третокласно монашеско училище”. Руският пътешественик и бележит славист Виктор Григорович при посещението си в манастира през 1875 г. пише: ”Аз посетих много манастири, но никъде, даже на Атон не намерих това, което така красноречиво говори в полза на манастира „Св. Ивана”. Аз намерих училище. Възхитен от реда, начина на учене.., сутрин и вечер посещавах това училище и мога да кажа не без полза. Моите съученици... се бяха стекли от различни места на своето отечество... В беседи с тях се запознавах с характера на българите, разбирах техните способности и прилежание и се научих да уважавам този тъй незаслужено забравен народ”. При посещението на манастира на 3 юни 1891 г. възхитен Иван Вазов пише: „.. При виждането на този величав паметник на благочестието и вярата на миналите векове, аз изпитвам някое вълнение, но то съвсем не е онова, което мислех и длъжен бях да изпитам...” Възхищението си от тази твърдина на българщината, остояла на вековете са изказали редица български и чуждестранни учени. Едни го определят като „Най величественият исторически монумент на българската духовност... Най-българското архитектурно чудо. Чудо”, като „Исторически и културен паметник”, неразривно свързан със съдбата на българския народ, запазил като верен страж традициите на средновековната българска държава, други го наричат „Българският Йерусалим”, „Рилският манастир е крепост на българския дух, въплатил в себе си възхода на българската нация”. Съобщава се, че „Българското възраждане от първата половина на ХIХ век, благодарение на европейския романтизъм не се поддава на сухия класицизъм, а по нов, артистичен начин развива средновековните български похвати и национален аромат. Бликащата българска романтика се противопоставя на сухите симетрични композиции от схоластиката на европейския и руския класицизъм.... Българският национал-романтизъм оттогава води упорита борба за национален облик и звучене. Славна опора ще бъде отново Рилският манастир... най-голямото значение на тези героични години на Рилския манастир (1816-1860) е реалното създаване на голямата българска Художествена академия. В нея архитектони, първомайстори, дюлгери, зографи и резбари от всички райони на Мизия, Тракия и Македония, в невероятен порив учат и се учат в името на националното самосъзнание и освобождение. Тази народна академия пронизва художествената дейност след 1819 г. във всички градове и паланки. Вместо условието „като в Света гора”, вече се говори като в „ Рилската света обител”.Славата на Рилския манастир достига далече зад границите и достига до полуостров Аляска. Съобщава се, че там родолюбив български монах от манастир в град Суздал (Старата столица на Русия) в края на ХIХ век построява параклис, който нарича „Рилска обител”.
Рилският манастир получава редица признания. Няма българин, които да не знае за него и да се гордее с него. Той е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях, и е един от най-посещаваните обекти от чужденците. През 1961 г. е обявен за национален паметник-музей. На Експо 1970 в Токио – Япония неговата уникална магерница „е възпроизведена като архтектурен уникат”. През 1980 г. Рилският манастир получава наградата „Златната ябълка” на международната организация на журналистите-ФИЖЕТ. През 1983 г. той е удостоен с признанието „Паметник на световната култура от международната организация „Юнеско”. Наред с още 6 български исторически и археологически паметници, той допринася за определянето на „трето място в света на България, след Италия и Гърция с най-много забележителности”. На 10 октомври в НДК-София президентът на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС)- Ролан Силва заявява „От 300 признати от Юнеско паметници, 7 са във Вашата страна. Това е огромно богатство”. Майстор Алекси Рилец получава званието ”архитектон” пръв между българските майстори-строители през епохата на Великото българско възраждане. Рилският манастир е оценен касто „един от неповторимите паметници на българската архитектура, дело на строителния гений на българските майстори. Многочислените му сгради, постройки, църкви и параклиси са построени в различно време, от различни народни майстори, но преди всичко със средствата, субрани от целия български народ”. Появил се в епохата на Златния век на българската държава, на българската книжнина и култура, Рилският манастир вече над 1000 години съхранява за потомствата великото дело на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, устоява на мрака и нападенията на разбойници и османлии, пази старата българска култура и изкуство от епохата на Великото българско възраждане, продължава и в наше време да служи за патриотичното и естетическо възпитание на поколенията със своите музейни експозиции, книжнина, художествени и архитектурни паметници.
д-р Богомил Великов Колев
кореспондент на в. „България“
кореспондент на в. „България“
Няма коментари:
Публикуване на коментар