Александър Блок

Поет, драматург, критик, публицист. Син на юрист, професор във Варшавския ун-т. Дядо му, А. Бекетов, е виден учен ботаник, ректор на Петербургския ун-т. Израства в атмосфера на висока духовна култура. Завършва 9-а петербургска гимназия (1898), а по-късно постъпва в Юрид. ф-т на Петербургския ун-т (1898–1901). Съчинява стихове от 5-год. възраст. Първият му поет. кумир е В. Жуковски. От 1894 до 1897 издава домашно ръкописно сп. "Вестник", където са поместени негови стихове, преводи и проза. През лятото на 1898 се запознава с Любов Менделеева. До края на 90-те г. се готви да стане актьор, като посещава драматичен курс и участва в любителски спектакли (играе Самозванеца, Чацки, Хамлет). "Любимото ми занимание е театърът", признава Б. през 1897. През 1901 се премества във Филол. ф-т на Петербургския ун-т, като се дипломира през 1906. Силно е увлечението му по идеалистическата философия (Платон) и филос. идеи на Вл. Соловьов. Пристрастен е и към романтичната лирика на А. Фет. През март 1902 се запознава със З. Гипиус и Д. Мережковски, изпитвайки тяхното влияние. Така попада в кръга на петербургските символисти.


Дебютира в сп. "Новый путь" (1903, № 3) с цикъла стих. "Из посвещенията" (Из посвещений). От януари 1904 започва бурната му "мистична дружба" с А. Бели. През октомври 1904 (на титула – 1905) излиза първият му поет. сб. – "Стихове за Прекрасната дама" (Стихи о Прекрасной Даме), съставен от ранните му стихове и оценен възторжено от А. Бели и Вяч. Иванов. Посветен е на Л. Менделеева, с която се венчава на 17 август 1903. Издържана в духа на символистичната естетика и на софиологията на Вл. Соловьов, кн. се възприема като най-яркото явление на "младосимволизма" в рус. поезия. Според В. Брюсов цялата е проникната от жажда да се види в земното неземното. Мистичната и призрачна Прекрасна дама е въплъщението на Вечната женственост и Божествената мъдрост, на идеала за красотата и хармонията. Тук се открояват едни от доминантните качества на Б. лирика – музикално-мелодичният и напевен стих, страстността, изповедността и напрегнатостта на лирическото чувство, цветовата изразителност, метафоричният език, сложната образна структура. Лирическият субект на ранната му лирика, рицарят на Прекрасната дама, е възторжен юноша – мечтателен, романтичен, индивидуалистичен.

Втората му стихосб. – "Нечакана радост" (Нечаянная радость, 1906), вече е пропита с атмосферата на тогавашната революционна епоха и му донася широка лит. известност. Водеща тема в стиховете му от този период е "стихията" (виелицата, бурята). Значително се променят мотивите, образността и интонацията на стиховете на поета, който още през лятото на 1904 се прощава с тайнствено-мистичната и обожествявана Прекрасна дама и все по-напрегнато се вглежда в бурния ритъм на съвременността, в "мистиката на делничността", в трудното битие на масите и в драматичната съдба на родината, презирайки "страшния свят" на еснафската бездуховност и на "ситите", декадентската резигнация и отчаянието. След появата на тази кн. "младосимволистите" (А. Бели, С. Соловьов) обвиняват Б. в "измяна" на идеалите на "соловьовците", а Брюсов отбелязва нарасналото му поет. майсторство ("Весы", 1907, № 2). Разочарованието му от мистиката на Вл. Соловьов и от илюзорността на идеала е отразено и в трилогията "Лирически драми", съст. от пиесите "Панаир" (Балаганчик), "Кралят на площада" (Король на площади) и "Непознатата" (Незнакомка). Щастлива сценична съдба има само "Балаганчик", пост. на 30.ХII.1906 от В. Майерхолд в театъра на В. Комисаржевска и предизвикала оживена дискусия. Тук най-пълно са имплицирани сериозните промени в Б. светоусещане от това преломно време и най-вече разочарованието му от мистичната визия към света и от вярата в Мировата душа. Само за няколко г. се видоизменя типът на лирическия субект в творчеството на Б. – предишният възторжен обожател на Прекрасната дама отстъпва място на самотния скептик и духовен бунтар, овладян от патриотични и гражд. чувства.

Изострят се взаимоотношенията на поета със З. Гипиус и Д. Мережковски, а също и с А. Бели, който е отчаяно влюбен в Л. Блок. През 1905–1907 посещава лит. вечери в "Кулата" на Вяч. Иванов. Известно време е увлечен от "мистичния анархизъм" на Г. Чулков. Поет. му кн. "Снежна маска" (Снежная маска, СПб., 1907) е посветена на актрисата Н. Волохова и е пропита от бунтарско-бохемски мотиви и настроения. В същия романтичен колорит е издържан и лирическият цикъл "Фаина" (1906–1908). През 1909 публикува новата си лирическа драма – "Песен на съдбата" (Песня судьбы), в която прозвучават и некрасовски мотиви и интонации. Остро критикува символизма в ст. си "Въпроси, въпроси и въпроси" (Вопросы, вопросы и вопросы, 1908). През 1908 излиза третият му поет. сб. – "Земя в снега" (Земля в снегу). Все повече го занимава темата за съдбата на Русия: "На Куликовското поле" (На поле Куликовом, 1908). През 1907–1908 завежда критическия отдел на сп. "Золотое руно", където помества ст. си "Русия и интелигенцията" (Россия и интелигенция, 1909). След пътуването си до Италия през пролетта на 1909 публикува в сп. "Аполлон" цикъла "Италиански стихове" (Итальянские стихи, 1910). Това е времето, когато са написани многобройните му литературоведски, критически и публицистични работи: "За реалистите" (О реалистах, 1907), "За лириката" (О лирике, 1907), "Народът и интелигенцията" (Народ и интеллигенция, 1908), "За съвременното състояние на руския символизъм" (О современном состоянии русского символизма, 1910) и др., в които аргументира естетическото си кредо, убежденията си за обществената функция и призвание на поета и поезията. В ст. си "За лириката" Б. утвърждава: "Лириката е лирика и поетът е поет. Поетът е съвършено свободен в своето творчество... Поетите са интересни с това, с което се отличават един от друг, а не с това, с което са подобни един на друг... Никакви тенденции не са властни над поетите. Поетите не могат да бъдат нито "естетически индивидуалисти", нито "чисти символисти", нито "мистични реалисти", нито "мистически анархисти" или "съборни индивидуалисти".


Малко по-късно излиза първото изд. на събр. му стих. (т. 1–3, М., 1911–1912), обединено от общата "идея за пътя" (Д. Максимов). Автор е на детските поет. кн. "Цяла година" (Круглый год, 1913) и "Приказки" (Сказки, 1913). Работи над незав. поема "Възмездие" (Возмездие), чиято тема става един от лайтмотивите на поезията му. Създава романтично-символистичната драма "Роза и Кръст" (Роза и крест, 1913). Първата световна война почти не намира отклик в творчеството му. След Февруарската революция от 1917 работи като ред. на стенографските отчети на Извънредната следствена комисия за разследване престъпленията на царското правителство.

Поетът приветства и прославя Октомврийската революция като очаквана пречистваща буря, която ще измете стария презрян свят и ще открие перспективи за бъдещото развитие на Русия. Отклик на буреносните и грандиозни ист. събития е известната му поема "Дванадесетте" (Двенадцать, 1918), въплътила с огромна худ. сила, вдъхновение и символичен епически размах живата революционна съвременност, стихията на революционния ураган. Както в миналото, така и днес интерпретацията є поражда спорове и противоречиви тълкувания. Показателна за позициите му от този период е ст. "Интелигенцията и революцията" (Интеллигенция и революция, 1918), която завършва с призивните думи: "С цялото си тяло, с цялото си сърце, с цялото си съзнание – слушайте Революцията". Според Б. над Русия прелита мощен "революционен циклон" и хората на изкуството са призвани да чуят тази "велика музика на бъдещето". Тогава е написана одата му "Скити" (Скифы, 1918), отразила антиномията между старата и новата култура.

В следреволюционния период Б. се включва активно в културното строителството на младата съв. република. Ангажиран е в правителствената комисия по издаване на класическото лит. наследство, в създ. от М. Горки изд. "Всемирная л-ра". Избран е за ръководител на Болшой драматический театр и за председател на Петроградското отделение на Всеруския съюз на писателите. На 13 февруари 1921 на тържественото събрание, посветено на 84-тата год. от смъртта на Пушкин, произнася речта си "Предназначението на поета" (О назначении поэта), в която утвърждава, че ролята на поета "не е лека и не е весела, тя е трагична". Последните г. от собствения му живот се оказват драматични. Посрещнал революцията като изгаряща и обновителна стихия, Б. е свидетел на кръвопролитната и братоубийствена Гражд. война, на последвалата всеобща разруха, нищета и бюрокрация. Изпаднал в тежка депресия, великият рус. поет умира на 41-год. възраст. По-късно Ана Ахматова го нарича "трагичен тенор на епохата". Лит. му дело е едно от най-ярките и внушителни явления в рус. поезия от ХХ в. Единствен от рус. символисти още приживе Б. е признат за велик общонационален поет.

Най-ранните преводи на негови стихове на бълг. ез. са от 1908 (в. "Балканско ехо", бр. 15; в. "Балканска независимост", бр. 45). Първият му преводач у нас е Ив. Арнаудов. По-късно лирическите му творби излизат в сп. "Просвета" (1911, кн. 9–10), "Седмична илюстрация" (1919, бр. 13), "Зорница" (1920, бр. 3), "Листопад" (1921, бр. 2), "Хиперион" (1924, кн. 8) и др. изд. Само за няколко г. поемата "Дванадесетте" излиза в четири различни превода, като първият от тях е дело на Д. Осинин ("Червен смях", бр. 37, 1 окт. 1920). Гео Милев също превежда и издава откъси от поемата в редактираното от него модернистично сп. "Везни" (1920, № 2), а през 1921 я издава като отделна книга и пише ст. за автора є, наричайки го "символ на спасението на Русия" ("Везни", 1921, кн. 1). Изявени преводачи на поезията на Б. у нас са Д. Полянов, Мл. Исаев, Т. Харманджиев, Н. Фурнаджиев, Хр. Радевски, Л. Стоянов, Н. Хрелков, Кр. Пенев, Ел. Багряна, П. Стефанов, П. Велчев, К. Кадийски, Ив. Радоев, В. Петров, А. Германов, Ив. Теофилов, Г. Мицков, Н. Бояджиев, Л. Любенов и др., а най-активен изследовател на лит. му дело е Ек. Даскалова.

Съч.: Стихи о Прекрасной Даме. М., 1905; Нечаянная радость. М., 1907; Снежная маска. СПб., 1907; Земля в снегу. М., 1908; Лирические драмы. СПб., 1908; Ночные часы. М., 1911; Собрание стихотворений. Кн. 1–3. М., 1911; Стихи о России. Пг., 1915; Соловьинный сад. Пг., 1918; Двенадцать. Пг., 1918; Песня судьбы. Пг., 1919; Ямбы. Пг., 1919; Седьмое утро. Пг., 1920; Стихотворения и поэмы. В 2 т. Л., 1961; Собрание сочинений. В 8 т. М.–Л., 1960–1963; Собрание сочинений. В 6 т. М., 1971–1973; Собрание сочинений. В 6 т. Л., 1980–1983; Театр. Л., 1981; Записные книжки. М., 1965; Избранное. М., 1998. На бълг.: Избрани стихотворения и поеми. Прев. от рус. Мл. Исаев. С., 1960 (1973); Дневници. Прев. от рус. В. Манчева. С., 1976; Избрани творби. С., 1980; Насън и наяве. Писма. Прев. от рус. В. Манчева. С., 1981; Душата на писателя. Худ. публицистика. Прев. от рус. Ив. Николов и М. Блажева. Варна, 1983; Снежна маска. Стихотворения. С., 1989; Нощната теменуга. Избрана лирика. Прев. от рус. П. Велчев. С., 1992.

Лит.: Чуковский, К. Книга о Блоке. Пг., 1922; Жирмунский, В. Поэзия А. Блока. Пг., 1922; Венгров, Н. Путь А. Блока. М., 1963; Долгополов, Л. Поэмы Блока и русская поэма конца ХIХ – начала ХХ века. М.–Л., 1964; Турков, А. Блок. М., 1969; Блоковский сборник. Вып. 1–4, Тарту, 1964–1981; Родина, Т. А. Блок и русский театр начала ХХ века. М., 1972; Максимов, Д. Поэзия и проза А. Блока. Л., 1975; Орлов, В. Гамаюн. Жизнь А. Блока. Л., 1978 (1980); Долгополов, Л. А. Блок. Личность и творчество. Л., 1980; Феодоров, А. Блок – драматург. Л., 1980; Даскалова, Е. А. Блок и България. С., 1980; А. Блок в воспоминаниях современников. В 2 т. М., 1980; Спомени за Ал. Блок. С., 1982; А. Блок. Новые материалы и исследования. В 5 кн. М., 1980–1993; Долинский, М. Искусство и А. Блок. М., 1985; Орлов, В. Гамаюн. С., 1988; Авраменко, А. Блок и русские поэты ХIХ века. М., 1990; А. Блок. Исследования и материалы. СПб., 1998; Пайман, А. История русского символизма. М., 1998; Минц, З. Г. Поэтика А. Блока. СПб., 1999; Даскалова, Е. Александър Блок и проблемите на изкуството и театралната култура в началото на ХХ в. С., 2002.