Договори и Европейски парламент


Първият договор, подписан през 1951 г., създава Парламентарната асамблея, която по-късно е преименувана на Европейски парламент. Предмет на първоначалния договор е шест държави, които по-рано са били в състояние на война, да работят заедно за постигането на общи цели. Следващите договори постигат съгласие за нови области, в които държавите да си сътрудничат, или са създадени за подобряване на работата на институциите на ЕС, тъй като броят на държавите-членки нараства от шест на 27. Например, политиката в областта на селското стопанство е въведена в Договора за създаване на ЕИО, а Договорът от Ница преобразува институционалната структура на ЕС.
 
 
Европейският парламент, Съветът, Комисията, Съдът и Европейската сметна палата упражняват своите правомощия в съответствие с Договорите. Комисията се счита за „пазител на Договорите”“. Когато се създава нов договор или се изменя съществуващ такъв, се свиква междуправителствена конференция (МПК), на която правителствата на държавите-членки се срещат. Парламентът бива консултиран и дава своето становище относно договора, начина, по който е оформен и съставен.
С всеки нов договор Парламентът придобива все повече демократични, законодателни и свързани с надзор правомощия. С Договора от Брюксел (подписан през 1975 г.) Парламентът придоби правото подробно да разглежда финансовите отчети на ЕС в края на всяка година и да преценява дали Комисията е използвала целесъобразно и разумно бюджета на ЕС. Новите допълнения, въведени с Единния европейски акт (Договорът е подписан през 1986 г.), гарантират, че оценката на Парламента е задължителна преди нова страна да може да се присъедини към ЕС. Договорът от Амстердам (подписан през 1997 г.) предостави на Парламента много по-силна позиция в съвместната законодателна процедура със Съвета в широк обхват от области, които са предмет на правото на ЕС (някои от тях са: защита на потребителите, възможност да се работи законно в друга страна, въпроси, свързани с околната среда).
Последният договор, Договорът от Лисабон, влезе в сила на 1 декември 2009 г.
Той укрепва ролята на Европейския парламент, предоставя на националните парламенти по-голяма отговорност при определяне посоката на европейската политика, а също така и правото на инициатива за гражданите на ЕС. Договорът от Лисабон засилва правомощията на Парламента като напълно признат съзаконодателен орган с по-големи бюджетни правомощия. Той също така предоставя на Парламента ключова роля при избора на председател на Европейската комисия.
Ратифицирани Договори
Договор от Лисабон
 
Междуправителствената конференция, която носи отговорност за съставяне на Европейски договор за реформа, открита в Лисабон на 23 юли 2007 г. (представители на Европейския парламент: Elmar Brok, Enrique Barón Crespo и Andrew Duff).Текстът на Договора е одобрен на заседание на държавните и правителствени ръководители в Лисабон на 18-19 октомври 2007 г. Договорът от Лисабон е подписан в присъствието на председателя на ЕП, Hans-Gert Pöttering, на 13 декември 2007 г., след официалното обявяване в Парламента на Хартата на основните права на ЕС от председателите на Европейския парламент, Комисията и Съвета.
До 19 февруари 2008 г. Договорът от Лисабон е приет от Европейския парламент (Доклад на Corbett/Méndez de Vigo). В съответствие с Договора от Лисабон, Парламентът има право да назначава председателя на Комисията въз основа на предложение от Европейския съвет, което взема предвид резултатите от изборите за Европейски парламент. Обхватът на съвместното вземане на решения включва нови области и се счита за „обикновена законодателна процедура”
С няколко изключения, Договорът поставя Европейския парламент в равностойно положение със Съвета като законодател в области, които преди не са били обхванати, по-специално относно установяването на бюджета на ЕС (където Парламентът е напълно равностоен), селскостопанската политика и вътрешни работи.
Договорът влезе в сила на 1 декември 2009 г., след като беше ратифициран от всички 27 държави-членки.
  • Подписан в: Лисабон (Португалия) на 13 декември 2007 г.
  • Влизане в сила: 1 декември 2009 г.
 
 
Договор от Ница
 
Хартата за основните права е подписана от председателите на Европейския парламент, Комисията и Съвета по време на Европейския съвет в Ница. Договорът от Ница, който изменя Договора за създаване на ЕС, Договорите за създаване на Европейската общност и някои свързани с тях актове, е подписан в присъствието на председателя на Европейския парламент, Nicole Fontaine. Целта на Договора от Ница е да преобразува институционалната структура на Европейския съюз, за да устои на предизвикателствата от новото разширение. С Договора от Ница законодателните и надзорни правомощия на Парламента се увеличават, а прилагането на гласуването с квалифицирано мнозинство се разширява в повече области в рамките на Съвета.
  • Подписан в: Ница (Франция), 26 февруари 2001 г.
  • Влизане в сила: 1 февруари 2003 г.
Харта на основните права на Европейския съюз
  • Подписана в: Ница (Франция) на 7 декември 2000 г. и леко видоизменена на 12 декември 2007 г. в Страсбург (Франция)
  • Влизане в сила: Като част от Договора от Лисабон (и преди това, част от неуспешния Проектодоговор за създаване на Конституция за Европа), Хартата ще стане законово обвързваща, след като Договорът от Лисабон влезе в сила.
 
 
Договор от Амстердам
 
С цел да се преработи Договора за създаване на Европейския съюз в Торино (Италия) през март 1996 г. беше открита МПК. Последващият Договор от Амстердам, изменящ Договора за ЕС, Договорите за създаване на Европейската общност и някои свързани с тях актове, е подписан в присъствието на председателя на Европейския парламент, José María Gil-Robles.
С влизането си в сила през май 1999 г. процедурата за съвместно вземане на решение е опростена, а обхватът й се разширява. Парламентът получава правото да одобрява председателя на Комисията.
  • Подписан в: Амстердам (Нидерландия), 2 октомври 1997 г.
  • Влизане в сила: 1 май 1999 г.
 
 
Договор за създаване на Европейския съюз/ Договор от Маастрихт
 
Договорът за създаването на Европейския съюз е подписан в Маастрихт в присъствието на председателя на Европейския парламент, Egon Klepsch. В съответствие с този Договор Съюзът се основава на Европейската общност (първа колона), с две допълнителни области на сътрудничество (втора и трета колони): Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и Правосъдие и вътрешен ред (ПВР).
При влизане в сила на Договора за създаване на Европейския съюз, ЕИО става Европейска общност (ЕО). Законодателните и надзорни правомощия на ЕП нарастват с въвеждането и разширяването на процедурата за съвместно вземане на решения.
По силата на новия Договор Европейският парламент има правото да покани Комисията да представи законодателно предложение относно въпроси, които, според нейното становище, изискват съставянето на общностен акт. Сега цялата Комисия също трябва да се одобри от ЕП, който назначава и Европейския обмудсман.
  • Подписан в: Маастрихт (Нидерландия), 7 февруари 1992 г.
  • Влизане в сила: 1 ноември 1993 г.
 
 
Единен европейски акт (ЕЕА)
 
Първата междуправителствена конференция е открита под председателството на Италия на 9 септември 1985 г., която достига своя връх с приемането на Единния европейски акт на 28 февруари 1986 г. в Брюксел.
Единният европейски акт внася изменения в Договорите за създаване на Европейските общности и създава Европейско политическо сътрудничество. След като Единният европейски акт (ЕЕА) влиза в сила, наименованието „Европейски парламент” (което Асамблеята използва от 1962 г.) става официално. ЕЕА също така увеличава законодателните правомощия на ЕП с въвеждането на процедурите на съвместно вземане на решения и одобрение.
  • Подписан в: Люксембург (Люксембург) 17 февруари 1986 г. и в Хага (Нидерландия) 28 февруари 1986 г.
  • Влизане в сила: 1 юли 1987г.
 
 
Договор за изменение на някои финансови разпоредби/Договор от Брюксел
Договорът от Брюксел от 1975 г. отново изменя някои финансови разпоредби, установени в Договорите. Увеличава бюджетните правомощия на Асамблеята (ЕП си осигурява правото да отхвърля бюджета на Общността и да гарантира на Комисията освобождаване от отговорност по отношение на изпълнението на бюджета) и предвижда създаването на Европейска сметна палата.
  • Подписан в: Брюксел (Белгия), 22 юли 1975 г.
  • Влизане в сила: 1 юни 1977 г.
 
 
Договор от Люксембург
Договор за изменение на някои бюджетни разпоредби/Първи бюджетен договор
С подписването на Договора от Люксембург за изменение на някои бюджетни разпоредби, установени в Договорите, се увеличават бюджетните правомощия на Асамблеята, като финансовият принос на държавите-членки се заменя със „собствени източници”.
  • Подписан в: Люксембург (Люксембург), 22 април 1970 г.
  • Влизане в сила: 1 януари 1971 г.
Резолюции на Парламента
  • Резолюция за разпоредбите, приети от Съвета на Европейските общности относно изменението на някои бюджетни разпоредби 5 юни 1970 г.
 
 
Договор за сливане
Договор за създаване на Единен съвет и Единна комисия на Европейските общности
Договор за създаване на Европейската общност/ Договор за сливане
 
Договорът за сливане от 1965 г. обединява изпълнителните органи. Европейската общност се създава в резултат от сливането на институциите, които са изградени от ЕОВС, ЕИО и Евратом.
  • Подписан в: Брюксел (Белгия), 8 април 1965 г.
  • Влизане в сила: 1 юли 1967 г.
 
 
Договор за Евратом
Договор за създаване на Европейската общност за атомна енергия
 
На 25 март 1957 г. са подписани два договора – Договорът за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ или Евратом). Сред основните цели на Договора за Евратом са:
  • подпомагане на научните изследвания и предоставяне на техническа информация;
  • установяване на еднакви стандарти за сигурност и защита на обществото и промишлените работници;
  • улесняване на научните изследвания;
  • гарантиране, че невоенните атомни материали не се отклоняват за други употреби, по-специално военни.
Стойността на Евратом може ясно да се види в контекста на разширяването. Атомната енергия е важен източник за много източноевропейски държави, но стандартите за сигурност в атомните им централи и равнището на защита на обществото и работниците невинаги са задоволителни. Евратом предвижда контекста за подкрепа на ЕС.
  • Подписан в: Рим (Италия), 25 март 1957 г.
  • Влизане в сила: 1 януари 1958 г.
 
 
Договор от Рим (ЕИО)
Договор за създаване на Европейската икономическа общност
 
На 25 март 1957 г. са подписани два договора – Договорът за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ или Евратом). И за двете нови Общности решенията се вземат от Съвета по предложение на Комисията. Парламентарната асамблея следва да бъде консултирана и да дава становищата си на Съвета. Асамблеята увеличава размера си на 142 члена. Европейската парламентарна асамблея провежда първото си заседание през следващата година, на 19 март 1958 г. С Договора от Рим се поставя специфично условие за директно избиране на членовете (това е изпълнено през 1979 г.).
  • Подписан в: Рим (Италия), 25 март 1957 г.
  • Влизане в сила: 1 януари 1958 г.
 
 
Договор от Париж
Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС)
 
Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) е подписан в Париж от Белгия, Франция, Италия, Федерална република Германия, Люксембург и Нидерландия. Влиза в сила за 50-годишен период. Членовете на Европейската парламентарна асамблея се избират от техните национални парламенти. Асамблеята има правото да освобождава от длъжност Висшия орган (предшественик на днешната Комисия).
  • Подписан в: Париж (Франция), 18 април 1951 г.
  • Влизане в сила: 26 юли 1952 г.
  • Изтекъл на: 23 юли 2002 г.
 
 
 
Нератифицирани Договори
Проектодоговор за създаване на Конституция за Европа (нератифициран)
 
Договорът за създаване на Конституция за Европа е приет от Европейския съвет на 18 юни 2004 г. и подписан в Рим по-късно през същата година в присъствието на председателя на ЕП, Josep Borrell Fontelles. Одобрен от ЕП (Доклад на Méndez de Vigo-Leinen), Договорът след това е отхвърлен от Франция (29 май 2005 г.) и Нидерландия (1 юни 2005 г.) на проведени национални референдуми.
След отхвърлянето на Договора за създаване на Конституция държавите-членки започват работа върху Договора от Лисабон.
  • Подписан в: Рим (Италия), 29 октомври 2004 г.
  • Влизане в сила: Не е ратифициран от всички 27 държави-членки

Няма коментари:

Публикуване на коментар