Тайната сила у Кант

Ивайло Димитров



Ивайло Димитров е доктор по философия, защитил дисертация на тема „Въображение и познание (Кантови евристики)“ през 2004 г. Работи в наследника на Институт за философски изследвания (Институт за изследване на обществата и знанието) към БАН, секция „Онтологически и епистемологически изследвания“. Теоретичните му интереси (съответно, публикации и участия във философски форуми) са отчетливо положени в полето на критическата метафизика на познанието. Участва в проектни дейности, подкрепящи комуникирането на научни практики и резултати. Тайната сила у Кант: Подстъпи към критическата метафизика на способностите е първата му книга.


Три са съществените силни страни на Тайната сила... . Най-напред, в нея са представени резултати от съвестно и открито философско изследване; поет е риск да се проблематизират смисли и значения, вместо да се приеме спокойствието от представянето им. На второ място, мярата на текста, несъмнено „четиво за специалисти“, успешно единява прецизността с метафоричност, а систематиката -- със сдържан усет за хумор. Третата силна страна има общностен смисъл, свързан с добре познатата критическа традиция в България. Поне, а и не само заради работата на Цеко Торбов и проф. Иван Стефанов, освен известна, тя се оказва и една от най-жизнените -- например през последните години, с изследванията на Валентин Канавров, Ангел Стефанов, Димитър Денков, Кристиян Енчев, Христо Стоев и др. Книгата на Ивайло Димитров е достоен член на общността и затова като издател ще си позволим убедеността, че става дума за едно хубаво събитие.

Тайната сила... съдържа четири основни части. Пролог очертава контекста и границите на изледването, и въвежда в понятиен лабиринт, на чийто вход се среща предупредително авторово признание за предстоящи срещи със Сцила и Харибда.

Археолог се заема с откриване на подстъпи за реабилитиране и систематично разгръщане на Кантовата критическа метафизика на способностите. Това става чрез екзегетична реконструкция на тройното синтетично различаване между понятията за капацитет (Fähigkeit), способност (Vermögen) и сила (Kraft) в контекста на критиката на синонимната им употреба в българските и английските преводи на Кантовите съчинения.

Третата част, Полилог, реставрира философски и научни дебати около концепта Kraft, като под името „проф. Кин“ (по Е. Канети) авторът окончателно предлага алтернативен български философски превод на Кантовото понятие Einbildungskraft (чрез „сила за въображение“), обоснован в различаването между капацитет, способност и сила.

В Епилог се подготвят подстъпи към критиката на производствената парадигма на знанието чрез частична реконструкция на дистинкцията знание (Wissen, knowledge) ↔ познание (Erkenntnis, cognition), проведена на предварителен етап, само в полето на кантознанието. Дългосрочният проект е определен като радикална критика на продукционизма в мисленето, превъплъщаващ се в актуални прочити на Имануел Кант през призмата на конструктивизма в класическата и социалната епистемология.