Информационните войни

Диана Димитрова
Докторант
ФЖМК


Статията изследва процесите на въздействие на общественото съзнание, промяната на нагласите и реакциите, чрез управлението на информационните потоци и послания. Функцията и ролята на средствата за масова информация в тези процеси, както и значението на развитието на технологиите и науката за комуникациите. Значението на позициониране на медиите представящи определени политики, в стратегически важни региони за осигуряване на обществена подкрепа, е една от централните теми на публикацията. Основната нишка, преминаваща през всички аспекти на изследването, е същността на ежедневните информационни атаки, на които са подложени съвременните общества и влиянието им спрямо човешкото съзнание.
Ключови думи: комуникация, влияние, промяна на нагласи , технологии, войни
„Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета
и да ги сглобиш в нови форми по твой избор.“  (Джордж Оруел)
Американският писател и футурист Алвин Тофлър още през 1980 г. предрича установяването на информационната ера през 21 век. Само 10 години по-късно,  в книгата си „Трусове във властта” Тофлър говори вече за населението на планетата като за инфокодифицирано. Пророчеството се сбъдна. Съвременните общества са постоянно атакувани от поток от данни, чрез медии, социални мрежи, компютри, книги, документи, телефони, филми, реклами. Какъв би бил ефектът, ако зад значителна част от тези източници на информация, печатни , електронни медии, сайтове и т.н., стои един мозъчен тръст с внушителни финасови възможности? Той просто ще владее механизмите за направление на обществените нагласи и настроения. А какво се случва, когато обществата са подложени на инфотактиките на няколко медийни империи, зад които стоят различни финасови и политически интереси? Ами, просто попадат в умствени мелници в борбата за умовете на хората и властването над тях. Неминуемо възниква въпросът за потребителската селекция на информацията и за това, дали и как всеки един потребител отсява истинската, коректната, точната информация, при инфоатаката, на която е подложен. Учените работещи в сферата на психологията са доказали, че постоянно увеличаващата се интензивност и информационна натовареност в съвременните общества, предразполага до голяма степен мнозинството от хората автоматично да приемат предложената им информация. Някои социални психолози дори лансират идеята за автоматично влияние. Социалният психолог Робърт Чалдини пояснява: „Всъщност, автоматизираното стереотипно  поведение преобладава в повечето човешки действия, защото в много от случаите то е най-ефикасната форма на поведение. Ние живеем в изключително усложнена от гледна точка на стимулите среда, може да се каже – най-бързо променящата се и комплексна среда, която някога е съществувала на земята. За да се справим с нея, имаме нужда да съкращаваме процеса на взимане на решение. Не можем, а и никой не иска от нас, да разпознаваме и анализираме всички аспекти по отношение на всеки човек, събитие и ситуация, на които се натъкваме, дори в един единствен ден. Ние нямаме нито времето, нито енергията, нито компетентността за всичко това. В замяна се налага много често да използваме нашите стереотипи. Понякога поведението, което се отключва, не е адекватно на дадената ситуация, защото дори най-добрите стереотипи и активиращи черти не всеки път вършат добра работа. Но ние приемаме тяхното несъвършенство, защото наистина нямаме друг избор. Въпреки, че се различават по своето въздействие, някои от тези принципи имат огромна власт над човешките действия. Ние сме под тяхно въздействие от съвсем ранна възраст и оттогава те ни управляват толкова безпрекословно, че рядко забелязваме властта, която притежават. В нечии очи обаче, всеки такъв принцип е видимо и готово за употреба оръжие – оръжие за автоматично влияние.“
Потенциалът на медиите
В ерата на информационното общество всеки масирано е подложен на влиянието на медийната среда, в която сме потопени. Тази среда моделира неусетно съзнанието ни. А ако посланията, който излъчва, са разработени и кодирани от експерти с добри психологически и социални познания, масовата манипулация и промяна на нагласите е безпроблемна. Не случайно финансови, политически и държавни структури изграждат конгломерати от медии и монополизират медийната среда. Контролът над медиите способства за контрола над обществата. Това е силната реална власт. Нейното основно оръжие са медиите, основната мишена са умовете на хората. Всъщност откакто хората общуват, комуникират помежду си, техните послания са насочени към умовете и сърцата на хората. Ролан Буркард пояснява: „Осъществяващият комуникация човек е този, който прави нещо с оглед на друг човек, т.е. действа дълбоко социално. Всеки комуникативно действащ индивид притежава обща интенция, а именно иска да осъществи съобщителния характер на своето комуникационно действие. Константната цел на всяко комуникационно действие е постигане на разбирателство между двете страни в комуникационния процес. Всеки комуникативно действащ индивид извлича от своето действие един определен интерес.” Този принцип се проектира и към всички модели на взаимодействие медии-аудитория. Медиите са основното средство за масова комуникация. Като част от обществената система, те имат три основни функции: социални, политически, икономически. През 20 век средствата за комуникация претърпяват главоломно развитие, особено в технологичен аспект. Успоредно с това интензивно нрастват и изследванията в сферата на комуникацията. Същността на медиите и въздействието им в обществата е много добре синтезирана от Патрисия Ауфдерхайде
  1. Всички медии са конструкции. Със своето действие медиите не отразяват като огледало действителността – те представят произведения, които имат конкретни задачи.
  2. Медиите конструират реалността. Произведенията им изработват нашите представи за реалното.Нашите представи за реалното са изградени на база личните ни наблюдения. Голяма част от тези наблюдения се градят и чрез видяното по медиите.
  3. Аудиториите се договарят за смисъла на съобщаваното. Едно и също съобщение получава различен смисъл, в зависимост от опита и познанията на потребителя. Смисълът е изграждан в  рамките  на обменяните културни контексти.
  4. Медиите имат търговско значение. Икономическата основа на медийното производство влияе на медийното съдържание. Масовите посредници се обръщат към демографски групи или по-точно казано – те работят с демографски пазари.
  5. Медиите са носители на идеологическо и ценностно съдържание. Грамотният човек знае, че медиите оформят ценностите не само чрез експицитни съдържания, а и чрез цялостния контекст, в който тези съдържания се представят.
  6. Медиите имат социални и политически импликации. Поради обстоятелството, че медиите конструират действителността, че действат при икономически условия, които оформят техните съобщения и че предават непрестанно ценности, медиите имат важни социални и политически ефекти. При такова положение възникват множество въпроси: Например, може ли една компания да притежава основен телевизионен канал и централен вестник в един град?
  7. Формата и съдържаниието в медиите са тясно свързани. Всеки посредник, вид медия, има своите характеристики. При тях обаче, съществува устойчиво единство между използваната форма и неговото съдържание: имено това единство осигурява почти ритуален ритъм, култивирана чувствителност и дълбочина на възприемане.
  8. Всеки посредник притежава своя уникална естетическа форма. Познанието как да ползваш някаква медия, е знание, че тя – освен че е носител на информация – е носител на изкуство. В заключение можем да се запитаме, до колко видяното, прочетеното, чутото, споделеното е било вярно, интересно и полезно. 
20 век е векът на пропагандата. Нейните постижения са в правопропорционална зависимост от развитието на медиите, технологиите, науката за комуникацията и социалната психология. Влиянието на медиите върху обществените процеси и промяната на нагласите е доказано още през 50-те години на миналия век. Данните от проведените социологически изследвания в Колумбийския университет от Пол Лазарсфелд доказват, че медиите въздействат върху аудиториите си, дори и когато има ограничени ефекти от обективната и субективната реалност. Лазарсфелд и икономистът Робърт Мъртън достигат до заключението, че „тези, които контролират възгледите и убежденаята в нашето общество, прибягват не толкова до физическо насилие, колкото до масово внушение“. Психологът Джордж Гърбнър, провежда редица изледвания през 60-те години и установява, че медиите възпитават аудиторията си, насочват я към определени цели и ценности.
Проф. Тодор Петев в книгата си „Теории за масовата комуникация“  посочва: ”Публичната комуникация е катализаторът на всяка социална промяна. Нуждата за нов вид организация на обществото минава през публичната комуникация, осъществява се и се легитимира чрез нея.”
Професорът по социология в Калифорнийския университет Мануел Кастелс създава интелектуален кръг около идеята за настващата комуникативна връзка между хората и човешките обности. В книгата си „Мрежовото общество“ той изследва процесите на глобалната трансформация. Според Кастелс, съвременният драматичен исторически прелом ни прави свидетели-участници на възникващата обществена само-организация в лицето на мрежовото общество. Възниква и нова историческа форма на държавност: държавата-мрежа.
Световната мрежа е създадена през 1990 г. от Тим Бърнърс-Лий и неговите колеги от ЦЕРН. През август следващата година Лий и колегата му Кайо качват и първия уебсайт с адрес: Info.iern.ch, който съдържа и първата уебстраница, http//info.cern.ch/hypertext/WWW/TheProject.html. На нея се дава информация за проекта на ЦЕРН и инструкции за това, как да се ползва Световната мрежа. През 1993 г. Тим Бърнърс-Лий и ръководството на ЦЕРН взимат едно изключително важно решение- всичкият софтуер, който Тим създава за Световната мрежа, е качен за общо ползване в интернет и всеки може да прави с него каквото си иска, без да плаща никакви авторски права, нито на самия учен, нито на ЦЕРН.
Само 20 години по-късно цялата планета е здраво вплетена в паяжината на World Wide Web (www). Животът ни коренно се промени и стана изцяло зависим от хипертекстовата информационнна система. Сега средствата за масова информация комуникират с аудиторията през и чрез средствата й за лична комуникация. Те са в персоналния ни компютър, телефон, айпад, лаптоп и т.н. Заливат ни ежеминутно с тестове, образи и звуци. Вече държим в ръцете си мултимедийни устройства, в които много комуникативни дейности протичат заедно: телефониране, писане, четене, фотографии, филми, телевизия, дори пазаруване по електронен път. Всичко това на една единствена екранна повърхност.
И така цялата човешка памет постепенно започва да се съхранява в биттове и байтове. Дигитализираме се. Дигиталното цифрово компресиране на данни, предаване чрез високоскоростни мрежи и сателити, изгражда внушителна инфраструктура от информационни магистрали, „аутобани за данни”. Тези данни се препредават много бързо към многобройните пространствено разделени потребители. Мултимедийните продукти ни осигуряват  интерактивно ползване. Потребителят може да промени съобщенията или да предизвика действия чрез съответния обратен канал. Така, той не е вече само в ролята на реципиент. Същевременно можем да правим комбинации на аудио и видео с текст и графични изображения. Тази виртуална реалност се нарича киберпространство. И ние общуваме в него и черз него. Древногръцката дума „кибернетика”, означава изкуство на управлението. В книгата си „Наука за комуникацията“ Роланд Буркард, когато говори за киберкомуникацията, прави асоциация с романа „Neuromanser” наУилямс Гибсън. Там е създаден свят, в който жителите навигират с помощта на мозъчни компютри, в неограничено количество информации. В това пътуване, един вид „съгласувана халюцинация”, могат да участват милиони хора, ако включат нервните си системи.
Изследователската дейност в науката за публицистиката и комуникацията е доминирана от подходите, които проучват въпросите за начините за въздействие в рамките на комуникационнния процес.  Професорът по емпирични изследвания на комуникацията Ханс Матиас Кеплингер в края на 90-те години на миналия век формулира ефектът от тези подходи като „инсцениране на действителността в масовото комуникационно общество”. Според него медите предлагат твърде селективна, неточна, тенденциозна, изкривена и при това конструирана действителност. Едно от обясненията за процесите на селекция и интерпретация е, че вероятно от векове има всеобщ консенсус в журналистиката за новинарските фактори. Кеплингер пояснява, че дори тази новинарска стойност на фактите и събитията, само ограничено да им е присъща, темите печелят достатъчно медийно внимание, защото се използват като средство за подкрепа на определени цели. Според професор Кеплингер ключовата причина е в незабележимото преместване на властта от политиката към медиите. „В началото на 70-те години елитите в политиката и в медиите единодушно застъпваха мнението, че политиката има повече власт от медиите. 40 години по-късно депутатите в Бундестага и кореспондентите в германската столица споделят единодушно мнението, че медиите имат по-голямо влияние върху политиката, отколкото политиката върху медиите.”
Към класическата структура на властите Законодателна, Съдебна и Изпълнителна анализаторите в сферата на обществените науки вече добавят и още две – финасова и медийна.  Когато последните две се обединят, те мощно въздействат на трите основополагащи власти и моделират тяхното поведение и решения.  Експертите в полето на Връзките с обществеността делово заявяват: „политиката е предимно комуникация, а успешната политика е грижливо планирана и професионално направлявана комуникация”. В следствие на засилената комуникация и медиатизация в инфокодифицираното общество, информационният поток се насочва все по-професионално. Същевременно изцяло е променена и инфраструктурата на позициониране на медиите пропагандиращи съответните политики.
В периода на Студената война  (1947 – 1991 г.)
Най-разпространената медия – радиото, е било зорко контролирано в Източния, социалистическия блок. В началото на октомври 2014 година Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия издаде Документалния сборник Държавна сигурност и „вражеските радиостанции” 1951 – 1990 г. Въведението към сборника много коректно и точно представя ситуацията през 50-те години на миналия век. „Още преди започването на Втората световна война радиото се е утвърдило като най-бързо и най-авторитетно средство за масова информация. В годините след края на Втората световна война радиото е своеобразен социален феномен, който не се влияе от границите на политическата карта и е в състояние да запълни изкуствения информационен вакуум в страните от Източения блок. Така започва един своеобразен епизод от ерата на Студената война, който е наречен от проф. Филип Панайотов през 1975 г. „двубой в ефира”. Комунистическите власти добре съзнават голямото влияние, което радиото оказва над обикновените хора. Ето защо, още в зората на „народната демокрация“, у нас слушането на вражески радиостанции е характеризирано като „морално престъпление“, заслужаващо строго обществено порицание. Грижливите и методични санитарни мерки от страна на народната власт, целящи да предпазят чисти умовете на хората, така и не постигат желания ефект. Младите хора, например, разнообразяват своето всекидневие с „опасната” и „упадъчна” западна музика, излъчвана от тези радиостанции. Но общото между всички слушатели е желанието да получат обективна информация за случващото се „по света и у нас”. Това е най-опасното оръжие в арсенала на радиопропагандата, което бавно, но сигурно подкопава основите на съществуващата система. „Войната в ефира” се превръща в един от най-ефективните психологически инструменти, допринесли за рухването на изкуствените бариери между Изтока и Запада.”
В зависимост от източника и точността на информацията, пропагандата условно е разделена на бяла, сива и черна. Към разпространителите на първата (ясно дефиниран източник, информацията и съобщенията са фактически точни, но могат да бъда използвани с цел манипулация и влияние), са причислени големите западни държавни медии „Би Би Си”, „Гласът на Америка” и „Дойче Веле”. Сумарно разработките на ДС за посочените радиостанции, не съставляват и половината от десетките томове запазени дела, за така наречения „флагман” на вражеската радиопропаганда – радио „Свободна Европа”. Служителите в службите я локализират в сивия пропаганден сектор (силно манипулативна пропаганда, с явен и известен източник). Представителите на „черната пропаганда” (няма отношение към истината и не се интересува от нея), са българските радиостанции „Горянин” и „Христо Ботев”. За тях ДС има причини, макар и без преки доказателства, да смята, че са финасирани от Комитета „Свободна Европа”. За „звукоизолацията“ на родния ефир вътрешното министерство предлага на българското партийно ръководство прилагането на т. нар. „диференциран подход“ на селективно и пълно радиозаглушаване. Посредством свои агенти в радиостанциите, службите за сигурност постоянно следят и се опитват да дискредитират българите работещи там. Последните са манипулирани и сплашвани от ДС, най-често посредством оказването на психологически натиск върху тях.
В доклад на Радио Свободна Европа (РСЕ) от 1968 г. се твърди, че върху всяка честота, на която се излъчва програмата на български език, работят по шест или седем станции, излъчващи смущения. Във всички доклади се отбелязва, че предаванията на български са най-силно заглушавани. България също е единствената страна в Източна Европа, заглушаваща Радио Ватикана.”
Радиозаглушаването на вражеските радиостанции е било осъществявано чрез съвместни действия на всички страни от социалистическия лагер. От 1951 до 1989 г. работи обща система за радиозащита.
Първите обекти, специално предназначени за заглушаване, са построени в България през 1953 г. Според доклад на РСЕ, в страната са работили между 17 и 22 станции. В книгата си „Заглушаване” латвийския автор Римантас Плейкис цитира данни, според които, в България са действали две или три предавателни центъра за далечна защита и около тридесет местни. На 1 януари 1989 г. се прекратява заглушаването на всички програми с изключение на Радио Анкара.  Любопитен факт е, че и предаванията за чужбина на Българското радио (тогава Радио София) също са били заглушавани. Това се е случвало в Чили при управлението на Аугусто Пиночет (1973-1990 г.).
Каква е картината днес на медийното поле?
Огромното разнообразие от медии, различни по структура и характер и с много „различни“ собственици, с уж различни интереси, са гаранция за плурализъм на мненията и позициите. Това би трябвало да способства и за контролиране на центъра на равновесието в политическата власт. Защо тогава се мобилизира огромен финансов, технически и човешки ресурс за завладяването и контролирането на медийни територии? Защо политици от най висок ранг, президенти, премиери, държавни секретари вкараха в оборот термините „информационни войни“, „дезинформационни войни“, „пропагандни воини“?  Руският икономист Андрей Иларионов, който в периода 2000 – 2005 г. е съветник на президента на Русия Владимир Путин, а днес работи в САЩ, в своя реч на форум в Талин, през септември 2014 г. заяви: „Информационната война, за която сега говорим, е всъщност истинска война. Не е леко да се съгласи човек с това, но такива са фактите. Това значи, че на информационната война са присъщи практически всички елементи и характеристики на „класическата” война. Тя се характеризира преди всичко с наличието на информационна агресия, на информационни сражения, информационни фронтове, с използването на (дез)информационно оръжие. Налага ни се да си служим с такива понятия като информационно нападение и отбрана, информационни атаки и информационна съпротива, като информационно настъпление и отбрана. Става дума също така за информационни противници и съюзници, за информационни победи и поражения, за информационни войски (дивизии, бригади, армии и т.н.), за жертви на информационната война, за информационен тероризъм, съответно за информационни агенти и диверсанти. Най-накрая уместни са и такива понятия като информационни специални операции и войски със специални задачи, за информационни блокади и за информационни театри на бойни действия.
Много от това, което изброих, съвсем не са нови термини. Повечето от тях съм ги взел от литературата за информационната война, която в последно време стана много богата. В Русия и в други страни има много автори, които са посветили голям брой изследвания на информационната война и на начините на воденето им.“
От всичко изложено от Иларионов става ясно, че основната мишена в тази агресия са умовете на хората. Всъщност този подход се е прилагал от дълбока древност. 6 век пр.н. е., китайският военен стратег Сун Дзъ в популярното си съчинение „Изкуството на войната” пише, че предпочитана стратегия при воденето на войни е манипулирането на врага, по начин, който да създаде възможност за победа, без воденето на военни действия. Според Дзъ, най-добрият начин е да се атакува стратегията на противника. „Да атакуваш психиката на врага, отколкото неговите укрепени линии”. Мнозинството от анализаторите днес, биха обяснили това като психологическа операция.
Терминът психологическа война е употребен за първи път през 1820 годи от английския историк Фулър. Той прогнозира, че след време чистата психологическа война ще замени традиционната. Терминът „психологическа операция” е използван за първи път през Втората Световна война от капитан Захариъс, амерински морски офицер, при планирането на дейсвия, целящи да накарат японците да се предадат. През 1957 година във военната американска доктрина понятието „психологически операции”, почти изцяло измества термина „психологическа операция”. Това означава, че действията в тази насока са насочени и срещу гражданите. Още по време на Студената война в обръщение навлизат  понятията информационна кампания, информационни операции, специална пропаганда, информационна война, психологическа война, дори психологическа отбрана.
Защо финкциите на медиите се обличат във военни термини? Какво прозира зад чисто военния инструментариум?
Според мен, това е ясен индикатор, че силата на словото измества силата на оръжията. А може би по-правилно е да се каже, че умело използваното слово оправдава употребата на оръжията?
Ако проследим хронологически историята на пропагандата и въобще манипулиренето на различни обществени структури или на цели общества, ще установим, че това е било с цел задоволяване на властови амбииции; промяна на общественото мнение и нагласи; контрол над обществата и насочване на реакциите в желаната посока. Разбира се, зад всичко това стои богат арсенал от похвати, който еволюира с развитието на технологичния потенциал, във всеки един аспек. Идеята е превъзходство на медийното поле, с цел да въздействаш на всички видове реципиенти. И вътрешно на своите хора и външно извън граница и съответно на правителствата и държавите, спрямо, които да се оказва натиск.
На прага на 21 век
През март 1999 г. започнах работа като кореспондент на българската секция на ВВС в Белград. Пунктът беше разкрит, поради нарастващото напрежение между властта на Слободан Милошевич и ръководствата на САЩ и ЕС. Причината – Косовската криза. Сръбската автономна област Косово, в която преобладава етнически албанското население, беше обхваната от силни дезинтеграционни процеси още от началото на военните конфликти, съпровождащи разпадането на бившата югославска федерация. През 1989 г. управлението на Милошевич отнема правата на косовските албанци, дадени с Конституцията още през 1946 г. Това поставя началото на ритмично ескалиращи конфликти между югославските власти и косоварите, които постепенно прерастват във въоръжен сблъсък между създадените в последствие паравоенни формирования на косовските албанци и югославските армия и полиция. Ефектът от този сблъсък – етническо прочистване на цели райони в областта, унищожаване на културните символи на двата етноса, масови гробове на жени, деца и възрастни хора. Покъртителната гледка при разкритието на такъв голям масов гроб в с. Рачак, отвори пътя на военната интервенция на силите на НАТО, с цел париране изтреблението на
мирното цивилно население в областта. Дали бомбите на НАТО и ракетите Томахоук приземиха мирът, етническото разбирателство и спазването на човешките права на територията на бивша Югославия, е отделен въпрос. Както прокламира единият от основните  лозунги в пророческата антиутопия на Оруел „1984“, „Войната е мир“.
За целите на настоящото изследване е важно да бъде отбелязано, че със стартирането на въздушната операция на НАТО, още в първите часове на бомбардировките на 24 март  са ударени, поразени от бомби и ракети всичките големи предаватели  и ретранслатори на сръбските държавни медии , по територията на цялата страна (през 1999 г. освен държавната Радио Телевизия Сърбия (РТС) има още 16 ефирни телевизии и множество радиостанции, на територията на Сърбия се приемат и предаванията на сръбската секция на ВВС).  За командването на НАТО, разбира се не е изненада, че въпреки тези поражение в преносната система, медията продължава да излъчва и то с много добър обхват. На 23 април малко след 02.00 ч. ракетите на НАТО удариха РТС. (линк към документален запис https://www.youtube.com/watch?v=HinOczcujFE ) Загинаха 17 души, журналисти и технически персонал. Разрушена бе значителна част от сградата на медията. В официалното становище от НАТО се каза само, че сръбската държавна телевизия е “била част от пропагандната машина на Милошевич”. Само 10 дни преди
това, на 12 април, говорителят на НАТО Джейми Ший беше изпратил до Международната федерация на журналистите писмо, в което ги уверяваше, че пактът няма да атакува югославски медии и ще прави всичко, за да няма цивилни жертви, включително и журналисти. “Обединените сили обстрелват само военни цели и радиотелевизионни кули, само ако те са част от военни устройства, както често се случва в Югославия”, твърдеше Ший.
Фактите извън статистиката. В началото на втората седмица от въздушната операция на Атлантическия алианс проследявайки вечерната централна емисия на РТС, осъзнах едни странен факт. Виждах на екрана добре познатото ми студио, но новините звучаха доста различно, и като структура, и като послания. Същевременно, те бяха представени от колеги, които виждах за първи път. Щом приключи емисията веднага обсъдих тези новости с кореспондента на БНР в Белград. Да, впечатленията ми бяха точни. На следващата вечер, обаче всичко си беше по старому – колеги, характеристика на новинарската емисия, послания. На по-следващата също. Това ме провокира да  споделя впечатленията и лекото си недоумение с представители на военната мисия на България в Сръбската столица. Тяхното обяснение – инсценирано студио, т.е. опит да бъде игнорирана, фалшифицирана, манипулирана ( и аз не знам, кой е най-точния термин,  а може би всички едновременно) централната емисия на сръбската държавна телевизия. Дали последващите неуспехи на тази мисия са повлияли на командването на НАТО при решението за бомбардиране на РТС, не знам. Знам със сигурност обаче, че в студията на тази телевизия имаше осигурено всеки ден място, техника и време за кореспондентите на CNN и ВВС, за да монтират телевизионните си репортажи от Белград. Колегата Алекс Винчи от CNN, в личен разговор сподели, че два дни преди бомбардирането на медията, той е бил предупреден, за да не се окаже жертва на атаката. Следователно, това е била една добре планирана бомбардировка. Винчи добави, че той е предупредил колегите си за очаквания удар. Не зная дали, това е факт, но е факт, че точно предния ден на 22 април, ръководството на РТС се разпорежда, този ден да бъде удвоени вечерната и нощната смяна на техническия персонал. Това, неизбежно увеличава броя на потенциалните жертви. Моята интерпретация на това решение е, че Милошевич е искал да си гарантира, с чисто пропагандна цел, че с този удар ще се стигне и до жертви от страна на работещите в телевизията. Безспорен факт е, че за всички основни играчи в Косовската криза, човешкият живот нямаше никаква стойност. Жертвите бяха само една добре употребена статистика.
Започнах да пиша този текст малко след убийствената атака срещу френския сатиричен вестник “Шарли Ебдо”. Още с първите, напълно уместни, реакции на ужас и възмущение на европейската общност, бях провокирана от двойния аршин. Както написа  професор Ноам Чомски, веднага след атентатите в Париж: „  Излиза, че тероризмът не е тероризъм, когато много по-тежка терористична атака е извършена от тези, които са Праведни по силата на своята власт. По същия начин няма атака срещу свободата на словото, когато Праведният унищожи телевизионен канал, който подкрепя правителство, което е атакувано.“  И продължава: „Да споменем само един пример, който лесно бе изтрит от “живата памет”, нападението над Фалуджа от американските сили през ноември 2004 г., едно от най-тежките престъпления на инвазията в Ирак, която започна с окупация на многопрофилната болница във Фалуджа.Разбира се, военната окупация на болница е сериозно военно престъпление само по себе си, независимо от начина, по който се извършва, за което невъзмутимо съобщи “Ню Йорк Таймс”, в статия на първа страница, придружена със снимка, изобразяваща престъплението. Статията съобщава, че “пациентите и болничните служители били изгонени от стаите от въоръжени войници и им било заповядано да седнат или легнат неподвижно на пода, докато военните им връзвали ръцете зад гърба. Престъпленията са предадени като изключително достойни и оправдани: “Настъплението прекрати работата на това, за което офицерите казаха, че е пропагандно оръжие на бунтовниците: Многопрофилната болница във Фалуджа със своя поток от съобщения за цивилни жертви”.Очевидно, на такава пропагандна агенция не може да бъде позволено да бълва надълго и широко долните си гнусотии.“, иронично заключава Чомски.
Тези примери илюстрират, че нашата преценка за същността на действия на даден човек, организация, общност, институция изцяло е подчинена на това как е представена от медиите. Както сполучливо отбелязва вестник „Култура“ „На тролейбусна спирка в Донецк загинаха 8 души (според една от информациите) и13 (според друга). Новината отмина, никой няма и да разбере колко души са застреляни? Във фейсбук няма лозунги „Аз съм Донецк“.  Самоизтребващото противопоставяне на човечеството е факт и ще се задълбочава, защото то има своите целенасочено направлявани глашатай.
Тук е мястото да спомена един феномен, наблюдаван в Сръбската столица. През 1996 година се провежда кампания за местни избори в Сърбия. Това е първата година след подписването на Дейтънския мирен договор, с който се слага край на четири годишната гражданска война в Босна и Херцеговина и се преразпределят териториите между бившите югорепублики Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина. Властта на Милошевич се отнася брутално, към всеки опозиционно мислещ и действащ гражданин. Белград е обхванат от масови ежедневни протести. Най-необичайния начин на протест обаче се случваше всяка вечер, по време на централната емисия на Сръбската държавна телевизия. Тогава наставаше невъобразим шум в целия град. Хората отваряха прозорците, излизаха по терасите и дворовете и започваха да надуват свирки, да въртят кречетала, да тропат по дъната на тенджери с лъжици. Така, те предпазваха и себе си и „правоверните“ от лъжите и манипулациите на пропагандната машина на Милошевич. Няма да се спирам на потреса на същите тези хора, когато три години по-късно медията беше бомбардирана. През 2000 г., само една година след обстрела на НАТО по РТС, същите тези хора излязоха масово по улиците, заради опита на Централната избирателна комисия да фалшифицира резултатите от президентските избори, които Милошевич губеше. Първата институция, към която беше насочен техния гняв, беше РТС. Атакуваха сградата и прогониха ръководството на телевизията и част от журналистите. След това бяха окупирани улиците и парламента.
Това поведение, ясно показва, че хората много добре, знаят, осъзнават, че медията е ключовото средство за постигане, поддържане и укрепване на властта. Неразрешимият проблем е, че за основната част от хората е невъзможно да се спасят от влиянието на медиите, защото, както вече казах, днес те общуват с нас директно през средствата ни за лична комуникация. Извиращите им послания облъчват емоциите ни и неизбежно ни въздействат.
Ще бъде ли 21 век, векът на Информационните войни?
Ако 20 век може да бъде определен като столетието на пропагандата, то през 2015 г. можем да приемем, че 21 век се очертава като векът на Информационните войни. Когато говорим за война, работещите в медиите ги разшифроват като пропагандна война, планирана и добре организирана пропаганда. За военните специалисти обаче всяко понятие има конкретно измерение. Изключително важно е кой го използва и в какъв контекст. Всяко понятие има конкретно послание и намира конкретно приложение, както и взаимоотношения с всички останали. Днес във всяко военно ведомство, на всички континенти има добре структуриран отдел, чиято дейност е най-общо казано именно проследяването, селектиране и анализирането на информационния поток. Познавайки тънкостите на пропагандата, предполагам, че сред основните компоненти на информацията, която се следи най-внимателно са психологическите похвати, логиката на насаждането на страх, на конкретни желания и емоции, на изкусно боравене с факти и полуистини .Има медии (и  те вече не са прецедент, има дори цели медийни империи ), за които може да се констатира, че това са основните характеристики на разпространяваната от тях информация. Някои изследователи дори смятат, че вече можем да говорим за Световно обществено мнение, което може да бъде направлявано. Други твърдят, че вече е изградено многоканалното общество. Характерното за него е, разбиването на масовата аудитория на сегменти и подгрупи. Така се получават различни съчетания от програми и съобщения. Паралелно с това скокообразно нараства количеството от изображения под формата, както на новини, така и на развлечения. Най-задълбоченият ефект се дължи на взрива от образи, които се набиват в съзнанието ни.
Това е и една от основните характеристики на медийната политика на Ислямска държава. Поредицата от качени клипове в ютуб на екзекуции на журналисти оставят дълбока следа предимно на подсъзнателно ниво. И това се случва дори с тези, които не са изгледали клипа докрай или които само са запознати с наличието им.
През януари 2015 г. Агенция „Ройтерс“ публикува следната информация:„Ислямска държава” заплаши САЩ. Радикалната групировка пусна 52-секундно видео, наречено „Пламъците на войната“.  Кадрите са с отлично качество и демонстрират взривяване на танкове и нападение на ислямски бойци срещу американски военни. 52-секундният клип прилича на трейлър, промоциращ холивудска продукция. В него има и документални черно-бели кадри от изявление на Обама в Белия дом. В края на видеото се появяват надписите „Борбата едва сега започва“ и Coming soon („Скоро“), както се анонсира предстоящото излизане на екран на дългоочаквани филми. Клипът най-вероятно е отговор на изявлението на висш американски военен, че за борба с „Ислямска държава“ може да бъде изпратена пехота. В същото време в сайта на „Ислямска държава“ се появи и инструкция за терористи смъртници, как да си направят домашна бомба и да предизвикат кървава баня в туристически обекти, оживени улици, метростанции и др. обекти в големите американски градове. „Това прилича на официално обявяване на война на САЩ“, коментира аналитикът на консултантската компания Flashpoint Global Partners в Ню Йорк – Лаит ал Хури.
Психологическата война е ефективна, когато е интегрирана във всички военни решения, коментират военни експерти. Трябва да бъдат отчетени психологическите особености на целевата аудитория и най-ефикасните механизми за въздействие спрямо поведението й. Събиране на информация, определяне на целевата аудитория, подбор на темите и символите, които ще носят пропагандно послание, подбор на медиите, планиране на действията. Всички тези аспекти на въздействие на медийното бойно поле, са много точно отчетени от създателите и организаторите на Ислямска държава. Ислямска държава  в Ирак и Леванта е обявена официално на 03.01.2014 г.  Не е законово призната. Шест месеца по-късно е обявена за халифат. В основата на управлението й е сунитска терористична групировка.В обхвата на контролираните от нея територии са Североизточна Сирия и Западен и Северен Ирак. Ислямската държава претендира върху целите територии на тези две страни, както и върху тези на Палестина, Ливан, Израел, Йордания, Кипър и части от Турция (Хатай).Ислямската държава води началото си от различни терористични групировки, възникнали в Ирак след войната от 2003 година.
Колегите от ВВС, които правят мониторинг на световните медии, констатират, че Ислямска държава имат масивно присъствие в социалните медии, посланията им са невероятно добре пипнати, модерни и са насочени и към западна публика. Затова и не е случайно, че толкова много родени на Запад джихадисти се присъединяват към тях. Ще си позволя  да цитирам най-показателните заключения в тези анализи, изготвени от професионалисти, познаващи добре материята. „Безкомпромисната джихадска групировка, наричаща себе си Ислямска Държава (Islamic State) (IS, по-рано ISIS или ISIL) се откроява от другите джихадистки групи, както с бруталността на действията си, така и с професионализма на своята медийна експлоатация. Групировката ясно и категорично инвестира в добре организирани медийни усилия, което съчетава опита на нейните официални вътрешни пропагандатори, с неуморният труд на армия от онлайн поддръжници и медийни групи, които разпространяват и засилват посланието й. Това послание, съчетаващо безмилостно насилие и изграждане на държавни структури се засилва от ловките , висококачествени медийни стандарти за производство и интензивно насочване на аудиторията към арабско говорещият свят и Запада. Тези елементи служат за укрепване на нейната претенция да бъде силна и справедлива, напълно функционална държава, способна да смачка своите врагове и да се грижи за избирателите си. Такава пропаганда, съчетана с военните успехи на групировката,  за много от нейните поддръжници и  служители можеше да компенсира въпроси за легитимността, които продължават да обграждат идеологията и тактиките на IS.“ ;
„Друг ключов момент са нейните професионални производствени стандарти и голям обем, високо качество и навременно многоезично разпространение. Кинематографичното въздействие на видеоматериалите на организацията и блестящият вид на списанията й не са по-различни от тези, които се публикуват от водещите филмови компании и новинарски организации. Това категорично сочи, че IS разполага със служители с опит в медийното производство и технологиите. Също така, многоезичните възможности на групировката разширяват обхвата си с продукция едновременно на арабски и редица европейски езици. За разлика от Ал-Каида, която винаги е била бавна в своевременното пускане на съобщения, пропагандата на IS e изключително бърза и навременна. Например, поемането на управлението на Мосул, на 10 юни от групировката, е подробно описано в англоезично списание, публикувано от IS още на същия ден.“; „В основата на стратегията на онлайн медиата на IS стои добре дисциплинирана, жива, многопластова организационна структура, която надминава усилията на съперничещи си джихадски групи. Ислямската държава произвежда набор от многоезични списания и бюлетини. На върха стои поредица от официални медийни структури на IS, които произвеждат клипове, изявления и актуализация на новини. Пропагандните послания се популяризират с помощта на армия от онлайн поддръжници, които биват редовно мобилизирани чрез голямо количество квази—официални или свободно свързани, професионални медийни групи, подкрепящи IS. В допълнение към поредицата от регионални „медийни офиси“, които обхващат области на Ирак и Сирия, централната медийна продукция на групировката включва медийните центрове Al-I’tisam, Al-Furqan и Al-Hayat Media Centre (HMC). Последните бяха създадени през 2014 г. за да предоставят подробни новини от „провинциите“ на IS и за да максимизират нейната медийната продукция. Многоезичният HMC стартира през 2014 г. , като първи официален западно-фокусиран медиен клон на групировката, с очевиден опит да се хареса на потенциални нейни служители, новобранци, както и да сплаши западните си врагове и тяхната аудитория. HMC скоро ще се издигне до степен, в която ще се превърне в ключов играч в пропагандата на групировката, издавайки англоезични въздействащи видеоматериали за набиране на персонал. В допълнение към това официално медийно присъствие, IS извлича ползи от увеличаващи броя си Twitter- базирани медийни фракции като Al-Battar, Fursan al-Nashr и Rabitat al-Ansar, които събират и насочват поддръжниците на групировката да вземат участие в целеви медийно-социални кампании.“
Русия – Украйна
Още в края на миналия век значителна част от политолозите признаха, че донякъде са били изненадани от факта, че ефективното промиване на мозъците на десетки милиони хора е възможна навсякъде, във всякакви условия, както в изолирани, така и в неизолирани общества, независимо от наличието или отсъствието на стени, граници или завеси.  Информационният фронт на руско-украинския конфликт е неоспоримо докозателство за това. Безпардонна и много професионално изработена е пропагандата на руските медии, които почти без никакво изключение са про-путински. Украинските медии също отвръщат на удара, но са по-обективни в репортажите си. По примера на катарската телевизия Al Jazeera, руската проправителствена телевизия Russia Today International, разкри офиси във Вашингтон, Лондон, Берлин. Програмата й в тези страни е англоезична версия, а за Германия немскоезична. Първоначалният обем излъчване е 5 часа на ден, с перспектива към увеличаване. Има новини в прекия ефир, репортажи, документални предавания, посветени на световни проблеми и събития в съответната страна. Към добре организираната пропагандна машина на Путин трябва да прибавим Всерусийската държавна радиотелевизионна корпорация, радио „Гласът на Русия” и значителна част от пресата. Още преди да ескалира напрежението в Украйна след 21 ноември 2013, когато украинският президент Виктор Янукович отказва да подпише договора за асоцииране към ЕС , медийният фронт на Кремъл работеше мощно и ефективно. Година по-късно Украйна се организира „да се впише сред играчите формиращи обществено мнение”, стартирайки телевизионния канал „Украйна днес”. На 24 август 2014 г. беше обявено „Телевизия „Украйна днес“ отива на бой в „информационната война”. Украинският олигарх Игор Коломойски, който финансира проекта е про-европейски настроен и решително се противопоставя на про-руските сепаратисти. „Ние станахме свидетели на мащабна информационна война, проведена от руски държавни медии. Вярваме, че можем да и отвърнем“, казва Александър Ткаченко, генерален директор на ТВ 1+1, която помага за пускането на „Украйна днес“. Съобщено бе, че опитни чуждестранни журналисти, базирани в Украйна работят за мрежата. Подготвя се и програма на руски език. Собственикът на „Украйна Днес“,  милионерът Игор Коломойски, управлява телевизионната компания UNIAN. Той е и губернатор на Днепропетовска област. „Украйна Днес“ използва Eutelsat Hot Bird сателит, давайки покритие на свободен сигнал в цяла Европа и части на Русия. Излъчванията в Северна Америка са планирани от 2015 г. Станцията се стреми да се присъедини към кабелни телевизионни платформи в Европа и заяви, че нейни приоритетни пазари са Великобритания, Германия и Франция.
В края на януари 2015 г. след проведена „стратегическа дискусия” относно Русия, на среща в Брюксел на външните министри на страните-членки на ЕС, комисарят по външна политика на ЕС Федерика Могерини заяви: „В близките седмици ЕС ще представи конкретни предложения за създаването на своя рускоезична медия, която да информира руските граждани”. Могерини уточни, че сред точките, за които министрите са се споразумели, както в рамките на Европейските външнополитически служби, така и в рамките на Еврокомисията, е „стратегическата комуникация”. „Медията ще бъде телевизия. В момента работна група изучава свободата на медиите в Русия, но данните все още се обработват”, поясни външният министър на ЕС. 
Медийната политика на ЕС, има ли такава?
Още в началото на 2013 г. беше публикуван доклада на специалната група за медийната свобода и плурализм, създадена от вече бившия еврокомисар Нели Крус. Основният акцент в този документ беше, че ЕС може и трябва да има по-голяма роля в подкрепата на медийната свобода и плурализма в рамките на съюза и отвъд него. Реално, на практика и до днес, нищо не е направено в тази насока. В своя публикация от Загреб на 23.11.2014 г., кореспондентът на сайта euinsider Аделина Марини отбелзва: „Тази седмица на медийния небосклон на Балканите изгря нова звезда – балканският CNN, носещ името N1. От времето, когато Западът се опитваше да достигне до демократичните сили и да отгледа демократична опозиция от другата страна на Желязната завеса чрез финансирани от правителствата медии, като езиковите редакции на BBC, Deutsche Welle, Гласът на Америка, Свободна Европа и др., мина много време. След края на Студената война започна постепенното оттегляне на спонсорираните от западни държави медии, тъй като се смяташе, че старият световен ред е вече напълно разбит. 25 години по-късно обаче, тече сериозна медийна колонизация в крехките и спорни райони по света. Появата на катарската телевизия Al Jazeera сериозно промени медийната конюнктура в глобален план, след като медията вече има свой клон дори и в САЩ, но най-силно влияние тя има в Близкия изток и на Балканите.
Иран също финансира свой медиен проект – Press TV, която се излъчва на английски, но все още не е толкова влиятелна, колкото Al Jazeera. Катарската телевизия стана особено популярна малко след началото на войната в Ирак през 2003-а година, когато провокираше западните общества с излъчванията на видеопослания от лидери на терористичната организация „Ал Кайда“, с която САЩ водеше война и в Афганистан. Русия също се завърна към добрия стар метод на пропагандата като външнополитическо средство. Освен че Кремъл контролира с твърда ръка медиите в Русия, влияе върху медийната политика на множество страни от бившето съветско пространство, но и финансира канал на английски език, който вече се наложи и името му е добре познато – Russia Today (RT). От тази седмица, макар и с огромно закъснение, тръгна балканският CNN – N1, ексклузивен партньор на CNN за региона – която се явява силна конкуренция на Al Jazeera Balkans, но е възможно да окаже сериозно влияние върху медийния пейзаж и в страните от региона.
N1 се излъчва от три центъра на територията на бивша Югославия – Белград, Загреб и Сараево. Точно по същата ос излъчва и Al Jazeera Balkans. Телевизията работи на местните езици, с местни журналисти и представя различна гледна точка към новините от региона и света от тази на Al Jazeera Balkans и националните медии. Това безспорно ще окаже огромно влияние върху региона и представлява на практика завръщане на Съединените щати на Балканите по новите правила на геополитическата игра – медийния фронт. Собственик на телевизията е Global Institute на инвестиционната компания KKR, начело на който стои добре позната фигура – генерал Дейвид Петреъс. Той беше главнокомандващ коалиционните сили в Ирак и Афганистан. По-късно беше и директор на ЦРУ.
На този фон ЕС изглежда още по-неспособен да се включи по подобаващ начин в надпреварата за сърцата и умовете на стратегически важни за него региони, като постсъветското пространство и Балканите. ЕС финансира с пари от общоевропейския бюджет телевизия Euronews, която върви на английски език, но за нея трудно може да се каже, че е особено влиятелна или че служи като гласа на ЕС, особено във външнополитически план.”
Месец преди атентата срещу френското сатирично списания „Шарли Ебдо”, за целите на тази публикация, направих интервю с ръководителя на българската редакция на радио „Дойче веле” Александър Андреев. Отбелязвам този факт, защото коментарът му в хода на интервюто, за проблемите с интеграцията на мюсюлманските общности в Европа, се оказа пророчески.
Въпрос: В предварителния ни разговор, вие отбелязахте, че по темата „информационни войни“, има сериозен дебат в обществото в Германия. Какво провокира този дебат? И до колко новината, че канцлерът на Германия Ангела Меркел е подслушвана от американските тайни служби, има  принос за активирането на този дебат?
Александър Андреев: Според мен, става дума за две различни неща. Първо за това, как медиите в Германия отразяват руско-украинския конфликт, до колко има опити за политическо влияние върху тях. А другата дискусия е за информационната война в класическия й вид, както ние я познаваме. Тук влиза и традиционното подслушване и проследяването на комуникациите, най-вече от Националната служба за сигурност на САЩ. Когато се разбра, че мобилният телефон на канцлера Ангела Меркел е подслушван, че европейски политици са подслушвани, това даде сериозен тласък на тази дискусия. Тя обаче отиде в посока, какво имат и какво нямат право да правят партньорите помежду си. За мен в момента е много по-интересна темата за това, как медиите в Германия реагират на конфликта между Русия и Украйна. По мои наблюдения, до колкото освен немскоезичните следя още английски, американски, руски, френски и холандски медии, в Германия дебатите са най-разгорещени и същевременно позициите са най-диференцирани.  В медиите тук човек може да намери всички позиции, започвайки от твърдението „Владимир Путин е диктатор, който иска да окупира цялата предишна сфера на влияние на Съветския съюз“, и стигайки до “Путин е прав. Крим принадлежи на Русия. Западът трябва да протегне ръка и да признае изконните интереси на Москва.“ Между тези диаметрално противоположни позиции се води спор, както с аргументи, така и за това дали върху едната или другата от тях не се оказва някакво силно външно влияние.
Въпрос: Смята те ли, че сериозната подкрепа, която Путин има в Германия е повлияна от голямата информационна атака на Русия?
Александър Андреев: През декември 2014 излезе един призив на 60 интелектуалци, озаглавен много драматично „В Европа не бива да има война“. В този призив пак се казва приблизително следното: да признаем изконните интереси на Русия и на Путин, да седнем да се разберем с него, да вдигнем всички санкции и всички обвинения, това са глупости, ние с Русия трябва да си сътрудничим. В Германия поради различни исторически причини, тази позиция има сериозна почва. Първо: историческата вина за Втората Световна Война, дълбоко загнездила се в германското общество. Второ: част от обществеността (включително и канцлерката Меркел) има опита на ГДР и носи едно по-различно, по-задълбочено познание за манталитета на руснаците, за техните мотиви. Разбира се има и много сантимент във всичко това. Третата причина е, че германският бизнес има сериозни интереси в Русия, много германски фирми имат свои заводи там, търговията с Русия е важно перо във външноикономическия баланс на страната, енергийните доставки и т.н. На следващо място идва традицията особено в Социалдемократическата партия в Германия. Тази партия през 80-те години, разви идеята за сътрудничество, която в последна сметка допринесе за сближаването и за края на Студената война. Това беше политиката на Вили Бранд,  по-късно на Хелмут Шмид. Сега част от същите тези социалдемократи застават на подобна позиция, включително и бившите канцлери Хелмут Шмид и Герхард Шрьодер, който днес е служител на Газпром. Така че, в Германия има комплексно обяснение за диференцираната позиция към руско-украинския конфликт, към политиката на Путин и към процесите в Русия.
Въпрос: Вашето впечатление, чисто професионално, като изключим емоциите, защото няма как да няма и емоции във всичко, което изговорихме, може ли да се каже, че тази подкрепа, която има Путин в Германия, предварително е била подготвена и от руска страна? Стратегически е подходено, за да имаме днес тази позиция.
Александър Андреев: Като казваме подкрепа, която получава Путин в Германия, това звучи подвеждащо. Определени среди, кръгове, политици, бизнесмени подкрепят определени неща. Никой не е казал „Путин е светец и ние трябва да му кадим тамян“. Разбира се, твърди се, пък и се и вижда, че Кремъл и пропагандната машина на Кремъл, полагат големи усилия, за да работят върху общественото мнение в Германия. Тук тръгна отскоро сателитният канал на Russia Today на немски. Това предизвиква много бурни дискусии в медийните среди. Наскоро четох статия за политиката на Russia Today, за политиката на Дмитирий Кисельов, директора на  Россия Сегодня в Москва, когото смятат да един от главните пропагандисти на Путин. Знаете неговите изказвания, че Русия може да превърне САЩ в ядрен прах. Според статията, която цитирам, в Германия има една PR агенция „Руптлай“ (или „Руптли”), която изпълнява всъщност тези поръчки. Неин шеф е Иван Радионов, който много често присъства в германските медии, като събеседник в различни толк шоута. Редица наблюдатели тук смятат, че Русия полага специални усилия да влияе върху политическата левица в Германия, където знае, че има много симпатии насреща, и да държи тази политическа левица в орбитата на Кремъл.
Наскоро говорих с известния в България разследващ журналист Юргeн Рот. Той буквално твърди, че се води пропагандна война и дори пише книга по тази тема.
Въпрос: Всъщност вие оставате на позицията, че информационния сблъсък Русия- Украйна, тролове и т.н. , всичко това е било прогнозирано, подготвено предварително и е една добре отработена стратегия.
Александър Андреев: Не мога да го докажа, но изглежда много вероятно. Знаете, има редица косвени улики. Според Юрген Рот, Русия инвестира стотици милиони евро в PR агенции, в кампании на тролове на Запад, за да повлияе на общественото мнение. Като чете човек и постингите, достатъчна е и средна интелигентност, за да се види, че се повтарят буквално едни и същи неща. Буквално едни и същи аргументи, буквално едни и същи постинги. В големия германски седмичник „Ди Цайт“ ръководителят на онлайн изданието също твърди, че Москва е инвестирала стотици милиони в тази кампания. Факти досега не съм видял, но звучи много правдоподобно.
Въпрос: Кой от двата термина е по-точен според вас тогава, информационна или дезинформационна война?
Александър Андреев: Аз думата „война” бих се въздържал да я използвам.
Въпрос: Добре. Нека приемем манипулация тогава.
Александър Андреев: Онова, което върши Кремъл, според мен е смесица между дезинформация и пропаганда. А онова, което наблюдавам в Германските медии, е точно обратното: плурализъм и многообразие на мненията. Може да не съм съгласен с някои от мненията, но ги има всичките. Те се сблъскват помежду си като битка на аргументи, на позиции, на идеи. Но не воюват, в този смисъл с никого другиго. Не мисля, че германските медии, в своето мнозинство, са обявили някаква война на Путин, на Кремъл или на днешната руска политика. В 99 на сто от случаите, те просто се опитват добросъвестно да анализират ситуацията и да посочат за какво според тях става дума.
Въпрос: Колегите ни от ВВС имат специален отдел, който следи информационните войни. Те констатират, че Ислямска държава много масирано присъства в интернет медиите и посланията им са много професионално пипнати. Според вас, за този професионализъм на тези послания, имат ли роля отвлечените журналисти? Знаем, че много колеги бяха отвлечени. Можем ли изобщо да търсим сред причините за присъединяването към Ислямска държава на много родени на запад джихадисти, именно това значително присъствие в медиите и добре изработените послания.
Александър Андреев: Трудно ми е да кажа. Аз по-скоро бих дал една друга интерпретация на базата на това, което наблюдаваме в Германия. Поради много грешки в процеса на интегриране на чужденци, особено на чужденци от ислямското вероизповедание в Германия, тук, а и във Франция, в Белгия, в Холандия постепенно възникна една не кой знае колко многобройна, но много агресивна прослойка от разярени млади хора. Разочаровани и фрустрирани от своята съдба. Докато първото и второто поколение емигранти, в случая говорим само за хора с ислямско вероизповедание, се опитваха да се интегрират в новата си родина, да се нагодят към обществото, да спечелят пари, радваха се на новопридобитите материални възможности, на свободата и демокрацията, третото поколение, техните деца вече, не са доволни само от това. Те смятат, че родителите им биват дискриминирани, смятат, че са изтласкани в периферията на обществото, че за тях няма добро образование, че за тях няма добра работа, че всички ги презират, че мразят религията им. Всички тези неща не са съвсем неоснователни. Така възниква тази прослойка от разярени, огорчени, фрустрирани млади хора, част от който отиват на Джихад, част, от които остават тук и проповядват Джихад. Може би готвят атентати вътре в страната. Един Господ знае!
Въпрос: Явно, че нещата са многопластови. Не може да говорим само за един аспект на проблемите. Последен въпрос. Представителите на всички военни ведомства потвърждават, че имат отдели, които се занимават с информационните войни, следят стриктно информационните потоци. Бихме ли могли да кажем, че всъщност в съвременното информационно общество основната мишена са умовете на хората? И ще успее ли в бъдеще обществото да се справи с тази агресия, за която и вие преди малко говорихте?
Александър Андреев: Разбира се, че умовете на хората са основната мишена. Но то така е било и през 20 век, така е било и през 19 век. Въпросът е отличен. Аз, уви, нямам никакъв отговор на него. Не знам, кой и как може да успее да се справи с тази агресия. Интернет постепенно се превръща от мрежа за разпространяване на информация, в мрежа за разпространяване на емоции и това е изключително опасна тенденция. Нямам представа как тя може да бъде ограничена. Искрено се надявам, че от само себе си ще спихне, защото част от хората, подвизаващи се в интернет, тролове, хейтъри, привърженици на конспиративни теории и т.н., те започват от много висок регистър. Там по-ниско от крясък няма, както казва един български социолог. А когато си започнал от крясък, ти няма накъде да се развиваш. Когато интернет се окаже пространство, изпълнено само с някакви крещящи, разпенени хора, тази енергия ще спихне от само себе си, надявам се аз.
Модерни времена
Непостижимо е в една публикация да бъдат представени и осмислени всички аспекти на информационните войни. Затова ще маркирам само една от много важните, според мен, последици от съчетанието между технологии и информация – кибер войните.
Този проблем, между другото, беше заложен и в документа на министерството на отбраната „Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана”.  Документът беше изготвен през август 2014 г., от екипа на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов. В него се посочваше: „Новата хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибер и информационна война, както и с действия противоречащи на международното право, поставя огромно политическо, военно и икономическо предизвикателство пред региона и България. Този тип война мобилизира вътрешни политически, икономически субекти и медии с цел да подкопае интегритета на институции, ценностите на либералната демокрация и националния дух и воля”. Поради развихрилия се публичен спор между основните политически сили в България, този текст беше премахнат от „Визия 2020“.
През 1958 г. в САЩ е създадена Агенция за новаторски отбранителни изследвания. Самата световна компютърна мрежа води началото си от военен проект. Първата част от мащабна информационна отбранителна структура е създадена от група, специално поканени учени от корпорацията  RAND  през 1966 по поръчка на Пентагона. Основоположник всъщност на съвременния интернет е именно тази първоначално затворена интернет система. Така е поставено началото на истинската революция във военното дело, която днес се опакова в гръмките термини „мрежово-центрична война”; „воини от 6-то поколение”; „кибер тероризъм”. Известният британски журналист и историк Миша Глени в последната си книга DARKMARKET, разследва три от фундаменталните заплахи, пред които е изправен светът през 21 век: киберпрестъпността, кибервойната и кибериндустриалния шпионаж. Правителствата и частния сектор влагат милярди в борбата с новия свръхинтелегентен престъпник – хакерите.
Неизбежно всички тези комуникационни дейности под различни форми и в различна степен имат отношение към медиите и една значителна част от тях стават публично достояние чрез медиите. Като илюстрация на това твърдение ще се спра само на двата най-популярни случая: Дейността на Джулиан Асанж и създаването на сайта Уикилийкс и прецедентът Едуард Сноудън. През 2009 година Джулиан Асанж изпраща на вестниците „Гардиън“, „Шпигел“ и „Ню Йорк Таймс“ около 100 000 страници с класифицирана информация за войната в Афганистан от 2001 г. Част от документите разкриват убийството на цивилни от американската армия. Главните редактори на тези медии са смутени, дори поуплашени. Влизат във връзка помежду си. Все пак крайният резултат е, публикуване на част от информацията. Веднага избухва международен скандал. В отговор Асанж казва, че на негово разположение са още около 15 хиляди документа с класифицирана информация на Пентагона. Все пак, издателите на визираните вестници прекратяват публикуването на документите. Създаден е сайтът Уикилийкс. На неговите страници през октомври 2010 г.  излизат и компрометиращи армията на САЩ документи за приключилата през август 2010 г. война в Ирак.  През 2011 г. списание „Тайм“ поставя Асанж в списъка на 100-те най-влиятелни хора в света.
Вторият случай е този на Едуард Сноудън. 30 годишният Сноудън работи като специалист по компютърна сигурност в ЦРУ, когато окончателно решава, че трябва да направи публично достояние, тайните програми на САЩ, които ненавижда, защото както казва той самият „осъзнах, че съм част от нещо, което прави далеч повече злини, отколкото добро.“ През пролетта на 2013 г. той заминава за Хонконг, откъдето прави своите разкрития за правителството на САЩ.  В последствие емигрира в Русия, а Вашингтон, повдига официално серия от обвинения срещу него, включително за шпионаж. През октомври 2013 г. Сноудън заяви, че разполага с информация и документи, които доказват недвусмислено, че един от лидерите на Ислямска държава е обучаван и подготвян от Мосад (израелските тайни служби) в Израел, под контрола на САЩ. Малко преди изявлението на Сноудън, Ноам Чомски лансира тезата, че САЩ  стоят зад създаването на Ислямска държава. Със санкциите си в Близкия Изток, те са осигурили условия за създаването на подобна организация.
Едва ли световната общественост ще научи скоро цялата истина. Безспорно е обаче, че е необходим внушителен финансов и човешки ресурс за създаването на такава модерно въоръжена организация, с добре планирана и осъществявана медийна политика.
Както и да квалифицираме сблъсъкът в информационното пространство – пропагандни воини, дезинформационни, манипулативни, мрежово-центрични, кибер войни, войни от шесто поколение, нов вид студена война, дори за някои наблюдатели, това е четвъртата световна война, неоспорим остава фактът, че тяхната основна цел е  масово въздействие спрямо човешкото съзнание. Направляване на нагласите и реакциите на обществата. Информационната война сблъсква човека със собственото му съзнание и го прави сляпо оръжие на неговите догми. Крайният ефект за хората попаднали неосъзнато във фокуса на информационното кодиране е, че те продължават да защищават вече избрани ценности, като не забелязват, как зад тези ценности прозира напълно друга реалност. В този контекст, за мен основният въпрос е, в състояние ли сме да предвидим крайния резултата от пагубния ефект на масовата манипулация? Защото едно е сигурно, това вече е необратим и неконтролируем процес.
Information Wars
Diana Dimitrova
Doctoral student, FJMC
 Summary: The article Information Wars is a study on the processes of the impact on the public awareness, on the change in people’s understanding  and reactions through the management of the information flow and messages. The functions and the part played by the media in those processes as well as the  importance of the development of technologies  and the science of communication. The significance of the positioning of the media voicing certain policies in strategically important regions in order to ensure the public support is one of the main themes of the publication. The basic thread running through all the aspects of the study finds its expression in the gist of the daily information attacks the contemporary public is exposed to and their influence on the human awareness.
 Key words: communication, influence, change understanding  and reactions, technologies,  wars 
 Литература 
  1. Тофлър Алвин, Трусове във властта, Народна култура, София 1996 г., стр. 297, 361, 364, 373, 374, 383, 384
  2. Чалдини Робърт, Влиянието Психология на убеждаването, Изток-Запад, 2005 г. стр. 24, 25, 26
  3. Буркард Ролан, Наука за комуникацията, ПИК, Велико Търново 2000 г. стр. 89, 125, 215, 216, 217, 258, 259, 268, 317, 318, 348
  4. Петев Тодор, Теории за масовата комуникация, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София 2004 , стр.8, 24, 56
  5. Кастелс Мануел, Мрежовото общество, ЛИК 2004 г.
  6. Прайс Бил 50-те Велики исторически решения, Книгомания ЕООД 2014 г., стр.240, 241
  7. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Документален сборник Държавна сигурност и „вражеските радиостанции” 1951 – 1990 г., 2014 г.
  8. Глени Миша, DARKMARKET: Киберкрадци, Киберченгета и самият ти, Сиела 2012 г.
  9. http://cao.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%80-%D1%85%D0%B0%D0%BD%D1%81-%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%80-%D0%B7%D0%B0/ , Разговор с професор Кеплингер за влиянието на медиите, последно посещение 09.02.2015 г.
  10. http://www.marginalia.bg/analizi/informatsionnata-vojna/ Информационната война, Андрей Иларионов, последно посещение 05.09.2015 г.
  11. http://geopolitica.eu/2008/1282 , Информационни стратегии, последно влизане 29.01.2015 г.
  12. http://geopolitica.eu/2008/1282, Мрежова война., последно влизане , 29.01.2015 г
  13. http://www.bbc.co.uk/monitoring/slick-agile-and-modern-the-is-media-machine, последно влизане 03.12.2014 г.
  14. http://www.bbc.com/news/world-middle-east-27912569 , последно влизане 03.12.2014 г.
  15. http://www.bbc.co.uk/monitoring/russian-tv-uses-crash-pictures-in-mass-grave-report последно влизане 03.12.2014 г.
  16. http://www.euinside.eu/bg/blog/eu-is-lagging-behind-the-media-front ЕС отсъства на медийния фронт, последно влизане 12.05.2015 г.
  17. http://www.bbc.co.uk/monitoring/ukraine-today-tv-goes-to-battle-in-information-war последно влизане , 08.01.2015 г.
  18. http://www.bbc.co.uk/monitoring/russian-tv-uses-crash-pictures-in-mass-grave-report последно влизане , 08.01.2015 г.
  19. https://alterinformation.wordpress.com/2014/10/16/73477824/ последно посещение  05.09.2015 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар