Гениалният украинец Гогол, различният руски писател

25.06.2015

Високият Дух на Негово Величество е оставил на човечеството небивали с вълшебното си внушение словесни визии

 

Излезе огромен том с най-съществените творби на гениалният украинец, различният руски писател Н. В. Гогол.

Многобройните му почиталите по света с пълно право го наричат Негово Величество, защото Високият му дух е оставил на човечеството небивали с вълшебното си внушение словесни визии. Николай Василиевич е роден през 1809 г. край украинския град Полтава, но умира през 1852 г. като велик руски писател. Освен белетрист той е и драматург, поет, публицист и критик.

През 30-те години на XIX в. Гогол написва поредица от градски истории за малкия човечец, който диша в гранд града Санкт Петербург, сетне шест от тези истории влизат в сборника му „Петербургски повести“. Това са невероятно живописните  „Невски проспект“, „Каляска“ и „Портрет“, фантастичните „Нос“ и „Шинел“, убийствените „Записки на един луд“. Новото издание на „Изток-Запад“ включва и две по-малко известни творби на Негово величество, става дума за разказите „Вий“ и „Съвременни помешчици“, разказващи за ужасяващи живот на украинските крепостни селяни, за порядките на казаците и за малодушието на дребното местно дворянство. Тук слугите са лениви и мързеливи, при всеки сгоден момент крадат от имението на господарите, гледат да се наплюскат и отново да легнат да поспят, или да се налочат със самогон до пълна безпаметост. Ставаме съвременни свидетели на хирургически точната Гоголева дисекция на руския бит и манталитет, душевност и особености, които и до днес са все така актуални.

Разбира се в този обемен том е поместен и романът поема „Мъртви души“. Гениалният Гогол отделя 17 години от живота си за това свое най-велико произведение. То е грандиозно и като замисъл, трябвало е да бъде трилогия, посветена на битието в Русия през първата половина на XIX век, но за съжаление изцяло е завършена само първата част, от втората са запазени пет глави, а работа по третата Гогол така и не започва. След като написва първият модерен руски роман, Господ го прибира, за да не се измъчва повече в гърчовете на съмненията за дявола у себе си, и у себеподобните. Но ролята му за световната литература е огромна, нещо, в което никой просветен читател вече не се съмнява.

Преводът на тази прозата е дело на покойните писатели и преводачи Димитър Подвързачов, Константин Константинов и Иван Добрев. Новите илюстрации в сборника са рожба на художника оформител Петър Станимиров, а подборът и осъвременяването на българския текст са на редактора русофил Румен Леонидов.