„Зорница“ и отразяването на Априлското въстание 1876

Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев
През 1872 г. на Второто годишно събрание на Мисията за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите.
След възстановяване издаването на вестника през 1874 г. са направени някои промени – форматът е увеличен от четвърт на половин фолио. Най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично. Седмичната “Зорница” излиза за първи път през декември 1875 г., като успоредно с нея продължава да излиза и месечно издание на вестника, което е ориентирано специално към читателите в юношеска възраст. Главен редактор в този период е Теодор Баингтън, но спомените на съвременниците свидетелстват, че д-р Ригс има ключова роля – както в подготовката на много от статиите (д-р Ригс е автор на много неподписани публикации в “Зорница”), така и в редакционната политика.
Промяната в издателската политика на “Зорница” се извършва непосредствено преди едно от най-драматичните събития в Българското Възраждане – Априлското въстание. Към момента на въстанието “Зорница” е най-разпространеният български вестник, покривaщ практически всички територии, на които се простира българският етнос, като същевременно си е завоювал завиден авторитет сред българската общественост. Позицията на вестника по време на трагичните събития от 1876 г. показва, че това не е случайно явление, че хората, пишещи вестника, са намерили верния начин да благовестват и същевременно да служат и помагат на българския народ.
Мнозина обективни изследователи еднозначно са признали на протестантските мисионери и тяхното издание заслугата за събуждането на международното внимание и обществена съвест по българския въпрос. От една страна издателите на “Зорница” предават всяка получена информация за ужасите, свързани с потушаването на въстанието, директно на британските и американски правителствени организации и лица, както и на влиятелни издания в тези страни. От друга, самите мисионери смело и усърдно обикалят опустошените региони, като са и основните съмишленици на разследванията, предизвикани и учредени от британския политик Гладстон. Още по-впечатляващо е смелото и съпричастно отразяване на въстанието на страниците на самия вестник. “Зорница” се превръща в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии. Чрез “Зорница” българският народ съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени територии, целият български народ е информиран за случващото се. По този начин “Зорница” дава своя своеобразен принос, събитията от април-юни 1876 г. да се превърнат в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.
Още с първите дни на въстанието “Зорница” съобщава за мобилизация на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик. В бр. 18 от 30 април 1876 г., в статия със заглавие “Смущения в България” читателите получават информацията за въстанието в Панагюрско. В следващия брой от 7 май е публикувана телеграма на Хафуз паша за погрома над въстаналата Стрелча. В същия брой подробно е описано превземането от турските войски на въстаналото Панагюрище, има подробна информация за арестите в Пазарджишко и Одринско. Отделно е разказано за арестите на български свещеници, включително и за епископ от Пловдив.
В броя от 14 май читателите са информирани за черкезски грабежи в Тревненско, Софийско, Севлиевско. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак. Издателите на “Зорница” подсказват на читателите за напрежението, което въстанието произвежда във Високата порта, информирайки ги за изпращането на правителствени анкетьори. “Зорница” разказва за черешовите топчета на въстаниците, изправили се срещу оръдията “Круп” на османската армия. В броя си от 21 май“ Зорница съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на “Зорница” показват изключителна информираност, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, както и за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите стават все по-смели, наричайки терор действията на башибозука в Шуменско. Издателите на “Зорница” окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на общественото мнение в западния свят. Публикуван е първият от поредицата материали – изказването на лорд Стретфорд за необходимостта от “радикална промяна в Османската империя”.
“Зорница” информира читателите си за пристигането на четата на Христо Ботев, като посочва състава й от 175 въстаника и отразява пристигането й на българския бряг с парахода “Радецки”. Публикувано е и известие за смъртта на въстаническия ръководител Георги Бенковски.
В броя си от 11 юни “Зорница” публикува дословно текста на “Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите”, където изрично се показва, че действията на въстаналите българи са насочени срещу османския деспотичен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно “братя”. По този начин “Зорница” свидетелства за толерантността на въстаналите българи и изгражда нравствения облик на тяхната кауза. Издателите на “Зорница” са наясно, че, редом с въстаническите битки, тече решаваща битка за световното обществено мнение. И прави всичко възможно да подпомага българската кауза на международната сцена. Същевременно вестникът окуражава българите, че усилията и жертвите дават своите плодове навън – през юли е публикувана препечатка от британския “Икономист” с резултати от анкетата на д-р Уошбърн за българското въстание и остри критики срещу протурската политика на премиера Дизраели. В бр. 30 английският консул в Цариград Ф. Франсин е наречен “приятел на българите” и се разказва за неговата лична дипломатическа намеса, следствие на която са освободени 212 арестувани български въстаници от Одринския затвор. На 3 септември е публикувана информация за издадената от ръководителя на опозиционната Либерална партия в Англия Гладстон брошура “Българските ужаси и Източния въпрос”. В следващия брой е дадена информация за последвало обръщение на Гладстоун и Страдфорд към “съвестта на английското общество”. Освен това се публикува информация за създадените в множество английски градове комитети за събиране помощи за пострадалите българи и за даренията на обърнали сърцето си към българския народ личности като лейди Странгфорд и лорд Мейър.
Междувременно, вестникът следи отблизо случващото се във въстаналите региони – читателите са информирани за арестите на комитетските дейци в Македония, както и за зверствата на башибозушкия отряд на Хаджи Мурад. Впоследствие, главатарят на отряда и 14 членове са осъдени от турски военен съд. В бр. 39 е публикуван докладът на Берин за “турските жестокости”, последван от целите текстове на “Български мемоар на лорд Дерби” и петицията на Балабанов и Цанков до английската царица”. Този кратък обзор на отразяването на събитията от 1876 г. на страниците на “Зорница” показва реалната полза за българската кауза от съществуването на вестника. Трябва да имаме предвид, че споменатите публикации са извършени в условията на силен цензурен контрол и дори спиране на българските издания в Османската империя. Протестантските мисионери успяват въпреки това на дело да послужат на народа, за чието вечно спасение се трудят; и да изградят в драматичните месеци на 1876 г. един модел на обществено поведение, който и днес може да служи за образец. Запазените писма на мисионерите свидетелстват, че тяхното поведение е подплатено с дълбока искреност и истинска загриженост към съдбата на народа, на когото се чувстват призовани да служат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар