Откъс от "Мистични медитации" (Хазрат Инаят Хан)

По пътя към истината най-високо се цени самодисциплината, защото без нея никакви наши знания и практики няма да дадат големи резултати. Самодисциплината има многобройни аспекти. Изучавайки живота на аскетите, които живеят в планини, гори и пустини, ние научаваме, че онези, които наистина са търсили истината, са правили всичко възможно, за да развият своята самодисциплина. Без нея нито една душа в света никога няма да успее да достигне най-висшето осъществяване. Несъмнено, за хората, живеещи в социума и привикнали към комфорт, е страшно дори да помислят за самодисциплина. А когато мислят за нея, представят си я само в крайни форми. Между другото, съвсем не е задължително да се скриеш в планински пещери, в гори и пустини, за да проявиш самодисциплина. Това може да се прави и в обикновения живот.

За практикуване на самодисциплината има четири основни начина. Първият е физическият. Той се състои в запазване на неподвижност в една и съща поза определено време. Ако човек опита, ще види, че не е толкова, просто, както изглежда. Човек може доста дълго да седи или стои, без да осъзнава, че не променя позата си, но ако го практикува съзнателно, ще започне да изпитва сериозни трудности. Съществуват разнообразни положения, при които ръцете, краката, очите или главата трябва да се държат по определен начин. Тези практики позволяват да се развие силата на самодисциплината.

Фантазията на всичко сътворено се проявява във всяко движение; в съответствие с насочването на движението всяко нещо приема форма. Откъде са възникнали двойките противоположности — слънце и луна, мъж и жена, мъка и радост, отрицателно и положително? Щом източникът и целта на всичко са единни, защо съществуват такива различия? Те имат своя собствена насока. Тайната на всяко различие е в направлението, Активното начало, енергията, действайки в определено направление, създава конкретна форма. Ето защо начинът, по който човек седи, поражда различие; различие поражда и страната, на която човек спи — дясна или на лява, стои ли на крака или на главата си. Мистиците са упражнявали дълги години пребиваване във всевъзможни пози и са открили много начини за седене по време на различните дихателни упражнения. Те превърнали: това в наука. Позната е позата на воина, позата на мислителя, позата на аристократа, на влюбения, на гадателя — различни пози за постигане на различни цели. Те помагат на човека да разбере науката за различните направления. Позата не е нищо друго освен посока.

Друг аспект на самодисциплината е свързан с храненето и пиенето. Човек се отказва от определени продукти в своето ежедневие и овладява умението да живее без тях. Особено е ценно да го направи, ако му се струва, че не може да живее без тях. Това е още една причина, освен психологическата и физическата, поради която много адепти се хранят със зеленчуци и плодове и в продължение на много дни и седмици, а понякога и месеци прекарват без някои храни, които са привикнали да ядат и пият.

Постът е още един начин, чрез който се контролира плътността на тялото. Когато човек познава правилния начин за постене, когато е под ръководството на човек, който действително знае кога, защо и как е необходимо да се пости, за да има полза, тогава се постигат големи резултати. Хирурзите държат своите пациенти няколко часа или дни без храна, знаейки, че това ще им помогне по-скоро да се възстановят. Духовните учители също могат да предпишат пост на своите ученици. Понякога трябва да живеят без месо или хляб, като се хранят само с мляко или плодове, а друг път — ограничено време да не приемат никаква храна, в съответствие със способността и издръжливостта на ученика. Аз на никого не съм предписвал пости. Не си спомням случай някога да съм го направил. Аз само насърчавам онези ученици, които сами искат да постят. Познавах един ученик, който дойде при моя муршид и той му каза, че за да може да започне да практикува, трябва да пости три дни. След първия ден той се почувствал толкова гладен, че напуснал града, за да не види никога този учител!

Ако учителят предписва някому пост, винаги има причина за това. Някога в Багдад живял един велик суфи, който се прославил със своите удивителни постижения. Веднъж той казал на един млад ученик да се придържа към зеленчукова диета. Майката на юношата научила, че откакто момчето отишло при този учител, то яде само зеленчуци и посетила дома на учителя, за да изкаже своето възмущение. Когато влязла, учителят точно седял на масата, а пред него имало чиния с кокошка. Майката казала: „На ученика си заповядваш да се храни само със зеленчуци, а сам похапваш кокошка“. Тогава учителят свалил капака от блюдото, кокошката изхвръкнала и излетяла, а суфият казал: „В деня, в който твоят син успее да направи същото и той ще може да яде кокошка!“

Друг аспект на самодисциплината е способността да мислиш и да забравяш. Има се предвид, че от една страна ученикът е длъжен да може да мисли за всичко, за което иска и колкото му е угодно да задържи мислите си, а от друга страна трябва да практикува за забравя, за да не завладеят определени мисли неговия ум. Трябва да се избягват мисли, които възбуждат злоба, угнетяване, предразсъдъци, ненавист. Това създава нравствена дисциплина и постъпвайки така, човек става господар на своя ум.

Когато премине през тези три степени на самовъзпитание, човек може да пристъпи към усвояване на четвъртата, най-висшата практика. Тя е най-великата, защото с нейна помощ се достига до духовни преживявания. Тази практика се състои в освобождаване на съзнанието от неговото обкръжение. Адептите отделят голяма част от живота си, за да го достигнат. В една стара суфийска школа имало обичай, който съществува и до днес: когато суфиите влизали в помещението за медитация или го напускали, един от тях произнасял: „Уединение в тълпата“. Смисълът на тази фраза е, че дори в центъра на шумна тълпа човек може да запази своето уединение и покой, и не може да бъде разтревожен от никакви обкръжения. Ето защо човек може да живее в социума и в същото време да се развива духовно. За да се развива духовно, на човек вече не му се налага да търси усамотение в пустинята, както са правили хората в древността.

Безспорно това не е лесно, но в същото време не е и трудно в някаква степен всеки от нас го изпитва, макар и несъзнателно. Човек, зает с нещо много интересно, което запълва цялото му внимание, често не осъзнава своето обкръжение. Поетът, писателят, композиторът, ученият, когато са погълнати изцяло от онова, което правят, не осъзнават своето обкръжение. И твърде често човек, ако е погълнат от онова, което прави или за което мисли, може да не чувства собственото си тяло и самия себе си. Понякога изчезва дори той самият и съществува само онова, за което мисли. Тази степен суфиите наричат фана. Изхождайки от това е по-лесно да се разбере думата нирвана, за която така често се говори. Нирвана е само опит на съзнанието; с други думи, свобода на душата, достигане до такава степен, при която човек не мисли нито за самия себе си, нито за онова, което го обкръжава.

Някой може да попита не причинява ли вреда тази практика. В света всичко е опасно. Само ако помислим, че има опасни храни и напитки, че излизането и завръщането в къщи също крие опасност, всеки миг би бил опасен. Опасно е да влезеш във водата, но умението да плуваш значително намалява риска. Опасно е да вървиш на улицата, но пътуването и бягането ще помогнат да се избегнат много беди. Именно в способността да се медитира и да се издига съзнанието над обкръжението е тайната на духовното развитие.

От момента, когато човек започне да привиква да проявява самодисциплина, той забелязва, че макар в началото всяка практика да е била трудна, постепенно тя става по-лека. Но за да изпита нейните удивителни резултати не е необходимо много време. Почти всеки човек се сблъсква с факта, че най-близките му хора не го слушат. Постоянно се оплаква, че другите не го слушат! Но с помощта на самодисциплината човек се издига над това оплакване, защото започва да осъзнава, че и той самият не слуша никого. И така престъпникът е намерен и не е някой друг, а самият ти. Щом човек започне да овладява своя „аз“, започва да усеща голяма власт. Това е власт над собственото си царство, едно наистина царско усещане. Когато човек започне да овладява този феномен, за него всичко става все по-просто и по-просто.

Горният текст е откъс от "Мистични медитации" (Хазрат Инаят Хан)