Желязната фрау на Германия на 61 години

Ангела Меркел е родена на 17 юли 1954 г. Наскоро навърши 61 години. По този повод от economy.bg представят интересни факти от нейната биография.
_______________________________________
Какво не знаете за най-влиятелната жена в света?

Снимка: en.wikipedia.org

„Желязната канцлерка”, „Мути” (на галено от немски „мама”), „Ейнджи”, „Спасителката на Европа”, „Най-могъщата жена на света”, „Мадам не”. Това са само част от определенията за германския канцлер Ангела Меркел. И макар те да дават известна представа за жената начело на най-силната икономика в Европа, образът на Меркел за мнозина все още остава забулен в тайни.

Накратко за Меркел

Ангела Каснер (по бащино име) е родена на 17 юли 1954 в Хамбург. Малко след раждането й семейството й се премества в град Темплин в комунистическа ГДР, където баща й – свещеник, се установява, за да проповядва.
Тя е първата жена канцлер в историята на Германия. Преизбирана е два пъти, като в момента тече третият й мандат.
За пети пореден път тази година тя оглави класацията на списание Forbes за най-влиятелните жени в света.
Има два брака, но няма деца.

Какво не знаете за нея?

1. Ангела Меркел има двама внуци. Това са децата на един от двамата синове на втория й съпруг Йоахим Зауер.
2. Семейството й има полски корени.
3. Тя има брат и сестра: Маркус и Ирене.
4. Като малка иска да стане учителка по руски. Говори отлично руски и печели няколко състезания, благодарение на които пътува до Москва.
5. Завършва училище с най-добрия успех в класа.
6. Идол в детските й години е Мария Кюри
7. Първата си цигара пробва на 14 години. Не й харесва. Връща се към пушенето, когато завършва университет.
8. Първото й напиване е на 18 години по време на празненството за дипломирането й след твърде много вишнев ликьор.
9. Като студентка в Лайпциг Меркел работи като барманка, която забърква коктейли по време на седмичните купони.
10. С първия си съпруг Улрих Меркел (също студент физик) се запознава през 1974. Женят се три години по-късно, но бракът им се разпада след няколко години. Тя обаче запазва фамилията му дори и след като се омъжва за втори път.
11. Втория си съпруг – химик Йоахим Зауер, среща в началото на 80-те години при дипломирането си. И двамата обаче са женени. След като се развеждат, Зауер и Меркел заживяват заедно. Съжителстват без брак повече от десетилетие до 1998.
12. Влиза в политиката месец след падането на Берлинската стена. През 1990 се присъединява към християндемократите и става депутат в Бундестага. През 1991 става министър по въпросите на жените и младежта в правителството на Хелмут Кол. Заради подкрепата му я наричат „момичето на Кол”. През 1994 той я поставя начело на министерството на околната среда.
13. В началото като министър пуши по една кутия цигари на ден, но бързо ги отказва.
14. Първото й пътуване след падането на Берлинската стена е в Калифорния, където съпругът й работи за известно време.
15. Никога не ползва парфюм.
16. Обича класическата музика, а сред любимите й композитори са Рихард Вагнер и Густав Малер.
17. В екстремни ситуации са й достатъчни и три часа сън.
18. Голям фен е на футбола.
19. Сред мечтите й е почивка на Хаваите и вечеря с испанския треньор Висенте дел Боске.
20. Почива си, като се разхожда, готви и се смее.


Къде почива Меркел?

Рожденият ден на Меркел съвпадна с гласуването на помощта за Гърция в Бундестага. Като подарък депутатите й гласуваха мандат да започне преговори за трети спасителен пакет. Според немското издание Bild след гласуването Меркел ще излезе в триседмичен отпуск. Любимо място на канцлера и съпруга й е италианският остров Иския, близо до Неапол. От 15 години тя и Зауер прекарват великденската си почивка там. Зимата Меркел предпочита планините и особено швейцарския курорт Сен Мориц.

Какво означава да живееш добре според Меркел?

„Различните хора имат различни представи”, коментира Меркел. „Аз например работя с удоволствие и това ме прави щастлива, дори и при над 8 часа”. Тя призна, че: „да живея добре понякога означава, че не мога да правя всичко, което ми харесва, но трябва да мисля и какво е добре за почти 80 млн. души”.

За брака

„За мен лично бракът е съжителство между мъж и жена. Това е моята представа. Но аз съм за гражданските партньорства и за това да няма дискриминация в данъчното право. Където все още има дискриминация, ще продължаваме да се борим с нея”, отбеляза тя.

За личния живот

„Като всеки човек и аз имам личен живот. Но тъй като професионалният ми живот е много на показ, се опитвам да запазя до известна степен моя личен живот, за да мога въобще да имам такъв”.
„Разбира се, работата променя всеки човек – когато по цял ден мълчите, вечерта имате желание да си говорите с много хора и обратно – ако цял ден сте говорили с хора, вероятно ще ви донесе огромно удоволствие вечерта да помълчите за известно време. Всяка професия променя личния живот на човек”.

Източник: economy.bg

Снимка: economy.bg

Хипотеза за дъщерята на Хитлер

По-долу ще прочетете една популярна напоследък конспирация.
Тя е публикувана на 5 ноември 2014 година в сайта varna-dnes.eu със заглавие
"КГБ откри тайната пазена в продължение на десетилетия: Ангела Меркел е дъщеря на Хитлер ?!".
 Можете да я видите на този адрес: http://varna-dnes.eu/?p=19738&oid=1049383


Според документите на ЩАЗИ , Ангела Меркел е наследник на Адолф Хитлер . Именно през 1954-та година е родено момиче, дъщеря на Хитлер , за което ЩАЗИ твърди, че се казва Анджела. Нейната официална дата на раждане е 17 юли 1954 г., но, както е посочено в документите, които в момента се намират в архива на КГБ , нейният истински рожден ден е 20 април 1954 г..Ако е вярно това, това означава, че дъщерята на Адолф Хитлер е родена точно на рожденната дата на Ангела Меркел.

Подробностите за раждането на Ангела Меркел се наблюдават в мемоарите на Карл Клауберг, който същевременно е бил осъден военнопрестъпник. След Втрата световна война Клауберг е осъден като един от нацистките „лекари на смъртта”. Лежи в съветски затвор. Когато обаче става ясно, че е брилянтен учен, Клауберг е освободен след 7 години. Скоро след това се прославя като…баща на изкуственото осеменяване.

Руснаците били много заинтригувани от твърдението му, че той е запазил замразени проби от спермата на Фюрера. Според авторът съветските тайни служби са направили таен експеримент. Докарали са в Източна Германия Гретъл, сестрата на Ева Браун (съпругата на Хитлер). Осеменили са я с пробата на фюрера, но вместо очакваният син, на бял свят се е появила дъщеря. Ако всичко изнесено е вярно, стряска съвпадението на рожденните дати на Ангела Меркел и предполагаемият й баща Адолф Хитлер – 20 април.

Споразумение за световно господство – Скоро след раждането на дъщеря му, Русия, САЩ и Ватикана са сключили споразумение, според което попечителството над детето ще има католическата църква, която същевременно е добре свързана с Лутеранската църква в Източна Германия. Тогава и била дадена лъжливата дата на раждане и име Ангела Доротея Кеснер. За фалшив баща бил избран Хорст Каснер, пастир в лутеранска църква, а за майка и е била определена Херулинд, учителка по английски и немски език.

Една от разпоредбите на 3 страни в споразумението е, че Ангела ще получи международна сила, но че това ще се случи, когато начело на Ватикана бъде поставен Папа с произход от Германия. След смъртта на папа Йоан Павел II, начело на католическата църква на 20 април 2005 г. бил поставен нацист Йозеф Ратцингер, който по-късно приема името Бенедикт XVI. Наистина ли е случайно и това се е случило точно на рождения ден на Хитлер?

През 1977 г. Ангела Доротея Кеснер стана Ангела Меркел, след като се омъжи за физикът Улрих Меркел. Тя се разведе през 1982-та година. Меркел бе избрана за канцлер на Германия за кратко, след като Папа Бенедикт XVI пое ръководството над Католическата църква също в деня на раждането на Хитлер.

Ангела Меркел за многообразието и идентичността на Европейския съюз

http://cao.bg

Въпроси към Ангела Меркел за Европейския съюз и Турция

Ангела Меркел: Ние водим преговори с Турция, които могат да дадат резултат. Но като председател на Християндемократическия съюз казвам: беше правилна и остава правилна позицията да се предложи на Турция привилегировано партньорство с Европейския съюз вместо пълноправно членство. Това казваме и в нашето предложение на преговорите.

С какво могат да се гордеят европейците, ако обърнат поглед към последните 50 години?

Ангела Меркел: Ние се научихме да живеем съвместно в мир, без да се отказваме от своеобразието си. Карел Чапек, един велик европеец от Прага, е изразил това великолепно: „Творецът на Европа я направи малка и дори я раздели на много малки части, така че нашите сърца да се наслаждават не на големината, а на многообразието”. Можем да бъдем горди и с това, че пропастта между бедни и богати в Европа не е толкова голяма, както в други части на света. Горди със свободата, с правовата държава и с един сигурен живот на междувременно около почти 500 милиона души в Европа. Кой е допускал това преди 50 години?

Какво е по-важно за Европа, нейната идентичност или нейното въздействие върху съседните региони?

Ангела Меркел:Съвсем недвусмислено за мен това е идентичността. Само изхождайки от нея можем да стартираме опита да създадем общи пространства на стабилност в нашите съседни региони – това обхваща района на Средиземно море, но също и Русия. А това може да успее само когато укрепим нашата европейска идентичност. В противен случай само ще се възгордяваме, без да упражняваме действително влияние.

Тази позиция впрочем не се радва на взаимна любов при всеки представител на американската администрация. Но ние не трябва да се оплакваме, когато Америка не прави всичко, за да бъдем единни в Европа, а да работим върху самите себе си.

И така ние трябва да действаме в случай на нужда и против волята на Америка?

Ангела Меркел:Да, разбира се, това е нормално. Трябва да се запитаме защо американците държат толкова на присъединяването на Турция към Европейския съюз, дали в този случай те мислят за своите интереси или за европейските. Във всеки случай за мен е важна европейската идентичност. Считам присъединяването на Турция към Европейския съюз понастоящем за погрешно.

Къде ни води това бъдеще, госпожо федерален канцлер? Как ще изглежда Европа след 50 години? Ще бъдат ли Русия и Израел в Европейския съюз? И след колко години Турция ще стане член на Европейския съюз?

Ангела Меркел: Въпросът за пълноправното членство няма да се поставя толкова настоятелно след 50 години, тъй като и създаването на особено тесни отношение на Европейския съюз със съседни държави ще стане атрактивно. Това ще ни помогне да изградим една по-голяма зона на стабилност и приятелски връзки. В самия Европейски съюз трябва да се доближим до създаването на обща европейска армия. Европейската комисия трябва да стане по-действена, и то с ясно уредени компетентности. И след 50 години няма да има една европейска федерална държава, ще запазим многообразието на националните държави.

Откъс от сборника „Толерантността е душата на Европа”, съвместно издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност”; съставител и преводач на сборника: Господин Тонев

Снимка:tagesspiegel.de;

Ангела Меркел: Щастието е ценно в живота и поради това, че е рядкост

http://cao.bg

Интервю с Ангела Меркел по случай световния ден на жената

Интервю на вестник „Билд” с федералния канцлер Ангела Меркел по случай световния ден на жената. „Но една майка, която отглежда сама децата си, която трябва да се опитва да съчетава децата с професията, може би няма да отговори веднага лекомислено с „да“ на въпроса, дали е хубаво да си жена в Германия. Макар и да съществуват безброй други страни, в които на жените им е много по-трудно, отколкото в Германия.”

Въпрос: Какво означава за вас Международният ден на жената?

Ангела Меркел: Считам, че това е един важен ден. Той напомня, че сме постигнали определени неща в равнопоставянето между жената и мъжа. И този ден ни предупреждава да не отстъпваме и днес в борбата срещу онеправдаването на жената в много части на света.

Ръководите ли правителството наистина по различен начин, защото сте жена?

Честно казано, самата аз едва ли мога да преценя. Опитвам се да използвам колегиален стил, може би това е по-скоро в рубриката женски стил, но всъщност за тази цел Вие би трябвало да попитате други хора. По принцип стилът зависи по-скоро от личността, не от пола.

Как ще опишете Вашия стил на работа?

Да слушам внимателно, да споделям мнения с другите, съвестно да проверя всички алтернативи и след това да решавам.

Трудно или лесно Ви беше като жена с политически мъже като Жак Ширак, Владимир Путин, Джордж Буш, които са представители на типа „мачо”?

Това няма значение. Решаващо е, безразлично дали си мъж или жена, дали човек може да създаде доверие, а това става само чрез ясно поведение и благонадеждност.

Има ли женски хитрости на ръководство, за които мъжете не са подготвени?

Понякога имам впечатлението, че те не разчитат безусловно на моя директен начин, по който им казвам някои неща напълно прямо, а не по заобиколен начин.

В кои политически ситуации чувствахте като преимущество това, че сте жена? И в кои това беше неудобство?

Неудобства изобщо не съм изпитвала. Преимущества може би в това, че много хора, както и медиите, бяха особено любопитни как първата жена канцлер върши своята работа и вследствие на това аз предизвиках голямо внимание върху нещата, които като съдържание бяха важни за мен.

Вашите най-близки доверени хора са жени. Предпочитате ли да работите с жени? Доверявате ли се на жените повече, отколкото на мъжете?

На драго сърце работя съвместно с хора, които имат мнение, които също така ми казват открито своето мнение, които могат да бъдат дискретни, когато е нужно, на които мога да се уповавам. А това са и жени, и мъже.

Хубаво ли е да бъдеш жена в Германия?

За себе си мога безрезервно да твърдя това. Но една майка, която отглежда сама децата си, която трябва да се опитва да съчетава децата с професията, може би няма да отговори веднага лекомислено с „да“. Макар и да съществуват безброй други страни, в които на жените им е много по-трудно, отколкото в Германия.

Кое от Вашето правителство усещате като качество, присъщо на жените?

Не обещавам повече от това, което мога да спазя. В предишни правителства това невинаги беше така, което доведе и до нагласите да се вярва по-малко на политиците. Предпочитам да обещавам по-малко и тогава обещаното се случва. Действителност и очакване трябва да се приближат по-близо. Да съединяваш и да задържаш в състояние на сплотеност е може би женско качество. За мен във всеки случай това е важно.

Кои добродетели или качества характеризирате като типично женски?

Е, какво значи вече типично женски? За мен във всеки случай са много важни търпението, упоритостта, здравите нерви, способността за вживяване, здравият човешки разум, респектът и толерантността спрямо другите, но също така и смелостта.

Доколко тези качества са характерни за Вас?

Мисля, че при мен, общо взето, са твърде добре представени.

След избирането Ви за канцлер правите впечатление на по-лъчезарна от преди. Щастлива ли сте?

Като всеки човек съм щастлива само в малко, понякога много кратки моменти, например при една разходка в прекрасно време. Щастието е нещо, което изпитвам преди всичко в личния си живот, за което съм и благодарна. Щастието е ценно в живота и поради това, че е рядкост. Моето основно настроение сега е задоволството. Работата ми създава голяма радост въпреки свързаното с нея натоварване.

Имате ли съвет към жените, които искат да предприемат нещо, да направят нещо?

Без съмнение (усмихва се). Да следват винаги собствената интуиция.

Откъс от сборника „Толерантността е душата на Европа”, съвместно издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност”; съставител и преводач на сборника: Господин Тонев

Снимки: ictk.ch; welt.de;

„Толерантността е душата на Европа” – статии и интервюта на Ангела Меркел

http://cao.bg

Политическите ценности и убеждения на Ангела Меркел

Публикуваме интервю на федералния канцлер Ангела Меркел от книгата „Толерантността е душата на Европа” – сборник с нейни речи, статии и интервюта. Предлагаме извадка от отговори на въпроси на читатели, публикувани във вестник „Ди Велт”.

Въпрос: Споделя ли нашият федерален канцлер безпокойството, че в обществото ни свободата постоянно губи почва в полза на равенството и социалната сигурност?

Ангела Меркел: Аз съм член на партия, която е определила свободата, справедливостта и солидарността като равностойни основни ценности в своите програмни документи. Свободата е основата за развитието на индивида. Тези ценности трябва да бъдат преведени в баланс помежду си, за да могат да разкрият истинското си значение. Наистина наред с това определение в нашето общество съществува едно разбиране за свободата, което аз не споделям. Това е разбирането за свобода без отговорност. Свободата, така както аз я разбирам, е и задължение спрямо другите. Така например и нашият основен закон също е свързал правото на собственост със социалното задължение чрез собствеността.

На партийния конгрес в Лайпциг Вие заявихте много конкретна позиция спрямо свободата. Междувременно оставам с впечатлението, че е трябвало да направите отстъпки заради съвместната работа в Голямата коалиция. Вярно ли е това?

В Лайпциг заедно със свободата изтъкнахме също така и нашите две други основни ценности – справедливостта и солидарността. Иначе днес ние имаме правителство, ръководено от Християндемократическия съюз. Нашият почерк в правителствената политика може ясно да се види.

Ислямизацията на Германия е напреднала дотам, че германци биват хулени като „неверници“ и като „хора, които ядат свине“. Кой и как закриля немците?

Казвам ясно, че ругатни от този вид, изречени от който и да е, не са приемливи, без значение дали хората, които биват хулени, са от мнозинството или малцинството. Това спада към правовата държава и чувството за справедливост. Нашата държава гарантира религиозната свобода. Пледирам за това, че сме толерантни и изпитваме взаимен респект, но и че заявяваме ясно нашата позиция там, където се натъкнем на нетолерантност. В диалога между културите може да устои този, който действително познава своята собствена култура. Застъпването за ценности, които са важни за нас, трябва да стане още по-ясно.

Защо толкова се боите да поставите като важна тема пълзящата ислямизация на Германия и Европа?

Решаващото условие е бъдещият съвместен живот да не бъде формиран от опасни конфликти. Това федерално правителство утвърди значението на темата „интеграция“ с назначаването на държавен министър в канцлерството. Дълго време в Германия допускахме хората да живеят в своя отделен свят, без трайно да се интегрират, без да са учили нашия език. Затова и считам за абсолютно необходимо децата, още преди да започнат да ходят на училище, да полагат изпит по език, за да имат изобщо някакъв шанс да не изостанат в училище. Без добро образование не можеш да използваш шансовете, което дава нашето общество. Занапред трябва да настояваме всички деца да вземат участие в спортни занимания и училищни екскурзии.

В новото имиграционно право се настоява преселващите се семейства също да придобиват основни познания по немски език. За всички тези теми съществува национален план за интеграция. За първи път Волфганг Шойбле, който отговаря и за църквите като вътрешен министър, води диалог с исляма, за да установим надеждни отношения между държавата и мюсюлманските общини. Ние имаме 3,5 милиона мюсюлмани в Германия. Това е положението. Федералното правителство се стреми да постави в центъра на обществото дискусията за най-добрия път към повече интеграция.

Германия вече познава Вашите способности във външната политика. Защо ги използвате недостатъчно във вътрешнополитическата област?

Считам, че разграничаването между външна и вътрешна политика с оглед на глобализацията не е адекватно на времето. Интересите на гражданите на нашата страна, тяхното благоденствие, техния живот, тяхното здраве, могат да бъдат закриляни само тогава, когато Германия е силна и дееспособна навътре и навън. Това е водещата идея на моята политика.

Намирам за великолепен и убедителен Вашият начин, по който правите политика. Искам да ви попитам на тема Иран дали германската, съответно европейската политика, се прави в достатъчна степен независимо от политическите указания на администрацията на САЩ?

Иран пренебрегна задължителните резолюции на Съвета за сигурност и игнорира указанията на международната агенция за атомна енергия. Той дава повод на световната общност за голяма загриженост. С нашите партньори Франция, Англия, Америка, Русия и Китай винаги сме търсили пътища да върнем Иран обратно на масата за преговори. И тъй като Иран не прие това – въпреки че направихме конструктивни предложения – и тъй като той не е изпълнил още исканията на международната общност, ние трябваше да поемем пътя на санкциите в Съвета за сигурност на ООН.

Тези санкции бяха подкрепени както от Китай, така и от Русия. Не можем да си затворим очите пред една заплаха. Подчертавам, че ще решим проблема по пътя на преговорите, но за това трябва да имаме готовност и да наложим по-нататъшни санкции, ако Иран не отстъпи. Той заплашва сигурността на Израел, а тази сигурност за мен като канцлер на Германия никога не може да бъде обект на преговори. Иран застрашава региона, Европа и света. Длъжни сме да предотвратим това.

Настоящите възнаграждения на мениджърите отравят обществения климат. Не може ли да се създаде рамков закон, така че най-добре платените мениджъри на едно предприятие да не получават примерно повече от 20 пъти в сравнение с най-слабо заплатената работна сила на предприятието?

Намирам за правилно, че сега бяха оповестени някои мениджърски възнаграждения, за да има повече прозрачност. При някои прекомерни повишения на заплатите на мениджърите хората с право имат критични въпроси. Това нарушава социалния мир, тъй като прекомерното повишение на заплатите на ръководните мениджъри не може да бъде разбрано и се усеща от много хора като непочтено. Такива случаи трябва да се обсъждат публично. Но намирам за невъзможно държавно фиксиране на заплатите. И предприемачи, и притежатели на акции могат да извличат големи печалби – на това не може да се определя лимит.

Валтер Кемповски (съвременен немски писател, 1929 –2007 година) малко преди смъртта си каза за духовния климат в Германия следното: „Аз съм консервативно и либерално настроен човек, а такъв в Германия не можеш да бъдеш. Опитайте се да кажете мнението си. Крачка встрани от пътя и с вас е свършено“. Няма ли той право?

Не, не виждам нещата по този начин. Бих отговорила на Валтер Кемповски по следния начин: който рискува да каже смела дума, трябва да е сигурен, че постоянно ще изпитва съпротива срещу себе си. При нас има свобода на мисълта. От позиция на малцинството можеш да направиш своето мнение позиция на мнозинството. Това се доказа при Конрад Аденауер и обвързването със Запада, както и при Хелмут Кол и еврото. Като федерален канцлер ще работя винаги за това, при нас да имат своето място и хора с неудобни мнения, доколкото те не преминават отвъд основния закон. Аз считам по-скоро, че понякога липсва куражът за изразяване на различно и спорно мнение.

Какви чужди езици владеете? Как разговаряте с господата Путин, Буш или Саркози?

С Владимир Путин говоря предимно немски, тъй като той знае немски по-добре, отколкото аз руски – въпреки че го разбирам, когато говори руски. С Никола Саркози общувам винаги с преводач, тъй като той не говори немски, а аз не говоря френски. С Джордж Буш говоря най-често на английски. За сигурност във всички политически разговори по правило присъства преводач.

„Толерантността е душата на Европа”, съвместно

издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение

„Гражданска общност”, „Ниба консулт”, 2009 година;

Съставителство и превод: Господин Тонев;

Снимки: cdu-eppelborn.de; sueddeutsche.de;

Ангела Меркел за своите житейски виждания и ценности

http://cao.bg

 Ангела Меркел: Вярвам, че хората обичат да се обвързват

Аз съм един оптимистично настроен човек. Вярвам, че чрез образование хората могат да бъдат подтикнати към нов начин на поведение. Тъй като съм оптимист, изпитвам доверие в бъдещето, може би и нещо като късче доверие в Бог.

Не съм недоволен човек, не съм песимист, който прави винаги само мрачни прогнози, а се опитвам да намирам пътя, а също и изхода. Изхождайки от този оптимизъм вярвам, че хората обичат да се обвързват. Никога не бих си помислила например, че всички, които са разведени, изграждат от това някаква философия, а по-скоро ще разгледам този факт просто като несполука на една връзка.

Ние казваме: Хората са различни и тъй като са различни, те имат нужда от възможности, между които могат да избират. Ние искаме да предложим възможности, да изискаме и от хората нещо в смисъла на общото благо. Но който разчита на помощ, ще я получи. Християндемократическият съюз винаги ще обръща внимание на социалното равновесие, ще се грижи винаги и за така наречените малки хора.

Човекът е свободен. Затова държавата не може да му налага, как да живее.

Човек прави грешки. Затова политиката не бива да преследва свръхчовешки цели и въобще да предявява претенции за окончателната дума тук на земята.

Човекът е свободен, но не е автономен. Утре и най-силният може да бъде в положение да разчита на помощта на другите.

Това, което извърши Лудвиг Ерхард, а именно да преодолее старите обществени класи и противоречието между капитала и труда е постижение, което трябва да направим отново в началото на 21 век. В „Благоденствие за всички” Лудвиг Ерхард формулира как трябва да изглежда отношението между граждани и държава: „Аз искам да се справям с моите собствени сили. Искам да нося сам риска на живота, самият аз да бъда отговорен за съдбата си. Погрижи се, държаво, да съм в състояние да извърша това!”

Искам Християндемократически съюз, който подкрепя малките общности. Който изповядва привързаност към нация, към родина, към собствената идентичност – това е предпоставката, да се справим с проблемите по света.

Вярвам, че човешкото благодеяние не може да се сведе в никакъв случай до икономиката, но и че икономическите стимули участват във формирането на политическия ред.

Мисля, че културата на дискусии и дебати в нашето общество не е добра. Ако съм разочарована от нещо след обединението на Германия, то е от това, че в демокрацията не съществува добра култура на дебатите, че много неща веднага се смесват с личните, следователно духовните спорове не се водят като научни разисквания и размяна на мнения.

Аз съм дълбоко убедена, че човешкият живот се развива еволюционно, което означава, че ние винаги се променяме и трябва да се променяме. Не намирам промените за нещо ужасно.

Много, много бих се радвала да дам своя принос Германия да стане една страна, която не е нито над другите, нито под тях, а която намира своята мярка да бъде един добър съсед и добър приятел на другите страни.

Откъс от сборника „Толерантността е душата на Европа”, съвместно издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност”; съставител и преводач на сборника: Господин Тонев

Снимки: cdu.de; bundeskanzlerin.de;

Ангела Меркел за ценността на свободата: В началото Лудвиг Ерхард е почти сам

http://cao.bg

 Ангела Меркел: Социалното пазарно стопанство промени Германия

На 12 юни 2008 година федералният канцлер Ангела Меркел произнася интересно слово на юбилейното тържество „60 години Социално пазарно стопанство“:

„Преди 60 години свободата в нашата страна получи своята икономическа основа. Ние празнуваме политическия кураж да се осмелиш за повече свобода и да спечелиш. Ние празнуваме един голям творец на нашата страна и неговата дарба да превръща самите хора в творци на съдбата си. Ние празнуваме Социалното пазарно стопанство, а с него и мъжа, който го създаде и наложи: Лудвиг Ерхард. Днес едва ли вече можем  да схванем положението преди 60 години. Страната е разрушена.

Градовете са в руини. Милиони платиха с живота си неизмеримите зверства на нацисткия терор и на войната. Милиони са прокудени, страната е окупирана и заплашена от разделяне. Икономиката е в упадък, парите не струват нищо. Много хора гладуват. В тази ситуация Лудвиг Ерхард има идея. Той разбира, че трябва да оставим хората да разполагат със свободата си и те ще направят от това най-доброто. Това е една нечувана мисъл. Бих казала, това е представлявало революционна мисъл. Тази мисъл промени Германия.

Лудвиг Ерхард има всичко това пред погледа си, когато през 1948 година планира бъдещето на Германия. Всъщност съюзниците са предвидили за мъжа с пурата една второстепенна бюрократична роля. Той е трябвало да разпредели новата валута, немската марка. Но Ерхард не мисли да се ограничи само до това. Защото той изпитва голямо безпокойство. Какво ще стане, ако с новата валута не се промени нищо, с изключение на образите върху банкнотите? Ако гладът и недоимъкът останат.

Като млад мъж Ерхард е преживял как икономическата криза и инфлацията бяха използвани от разрушителите на Ваймарската демокрация (Политическо понятие, с което се обозначава германската държава в периода от 1919 до 1933 година. Произлиза от името на град Ваймар, където заседава Националното събрание, приело нова републиканска конституция на Германия. След икономическата криза от 1929 година Ваймарската република рухва и на власт идват националсоциалистите).

Окрилен от радостта, че поема отговорност, Ерхард прави това, което му диктуват неговият разум и неговата съвест – икономическа реформа. Защото той е убеден, че парична (валутна) реформа без провеждане на икономическа реформа няма да донесе успех. Валутна реформа заедно с икономическа реформа – тогава нещата трябва да бъдат успешни. Новата валута трябвало да бъде символ на едно ново време, начален сигнал за една възстановяваща се страна, едно голямо пробуждане. Ерхард е убеден, че трябва да паднат преди всичко оковите, които сковават икономическия живот. Лудвиг Ерхард е достатъчно твърдоглав, за да остане на мнението си, и достатъчно умен, за да го наложи.

Ерхард не разсъждава в категориите на статуквото. Той вижда енергията на личната инициатива. Ерхард усеща силата на свободата, за да изпълни главното обещание на своето Социално пазарно стопанство за всеки отделен човек: да даде възможности за участие и израстване, съответстващи на индивидуалните способности и влечения. В крайна сметка за Германия това е една гигантска история на успеха.

В началото обаче Ерхард е почти сам. Чудото, за което днес говорим, почти е щяло да приключи, преди още истински да е започнало. Защото на 12 ноември 1948 година се е провела първата и единствена генерална стачка на следвоенна Германия, която е трябвало да сложи край на реформите на Ерхард. Добре, че Ерхард запазил спокойствие. Добре, че той можел да зададе една ясна цел и че тъкмо той държал кормилото, докато дойде успехът. Колко добре, че той останал твърд и упорит.

За Ерхард главната идея на Социалното пазарно стопанство е конкуренцията. Съвсем просто това означава следното: конкуренцията поощрява постиженията и с това дава възможности на социалния живот. Ерхард е предусещал това, а ние го знаем: неразумните социални закони обезкуражават постиженията и подкопават конкуренцията. В което и време да създаваме закони, трябва да задаваме въпроса за следното: засилваме ли конкуренцията, насърчаваме ли постиженията? Защото само ако правим това, ние създаваме предпоставките за действителни социални подобрения.

Дами и господа, само икономическият растеж не е достатъчен. Защото все повече народни стопанства са учили от Ерхард – Естония, Словения, Виетнам, както и Китай и Индия. Днес нашата работна сила е в тежка конкуренция с милиарди кадърни хора, които искат да ядат, които искат да се обличат и които поради тези причини са се заловили изключително здраво за работа.

Германия е една от големите печеливши от глобализацията. Но не всички при нас имат голям дял в този процес, не всички могат да вземат участие в него. Затова имаме нужда от нови идеи. Защото старият рефлекс да даваме повече пари, за да решаваме проблемите, се оказа недостатъчен. От мое гледище централната ключова дума – това е думата образование. Ще го кажа в едно изречение: Ние трябва да станем Образователна република Германия. Образованието е това, което осигурява нашето бъдеще в следващите десетилетия.

Всяко дете има нужда от най-доброто поощряване. Да бъдеш учител е една от най-важните професии в обществото. По съвсем различен начин трябва да признаваме постиженията на учителите. Родителите трябва да имат времето и да са в състояние да възпитават децата си. Възрастните имат още какво да дадат, а младите могат да печелят предостатъчно от това. Нашите висши училища трябва да бъдат от световна класа и донякъде те са такива. Ние сме страната на идеите. Ние искаме да останем страната на идеите и искаме все повече хора с превъзходни идеи да допринасят за тази цел.

Голямото обещание на Лудвиг Ерхард в най-тежките времена гласеше: „Благоденствие за всички.“ Все пак той знаеше, че благоденствието трябва да се разбира в по-широк смисъл, не само като материално състояние. Защото нашето задоволство зависи от много други неща, които не могат да се изразят в числа в евро и центове. Да осигурим по-нататък нашето така всеобхватно разбирано благоденствие – материалното, както и нематериалното – това днес означава: образование за всички. Или още по-ясно: благоденствие за всички днес означава образование за всички.

Образование за всички – това създава предпоставките всеки да използва шансовете си независимо от социалното положение на родителите си. За да могат емигрантите да се интегрират в нашето общество, да участват в напредъка и да предоставят таланта си на общността. Фактът, че 40 до 50 процента от децата, които се записват в училище в големите немски градове, имат потекло на емигранти, показва големината на задачата, пред която сме изправени.

Социалното пазарно стопанство изпълнява и днес своето главно обещание, да създаде възможности за участие и израстване на всеки отделен човек съобразно неговите способности и влечения. Струва си усилията да извършим това. В бъдеще нещата ще станат още по-добри – за да взема още веднъж повод от думите на Лудвиг Ерхард. От ден на ден все по-добри. Струва си да изпиташ голямата радост от поемането на тази отговорност.

„Толерантността е душата на Европа”, съвместно издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност”, „Ниба консулт”, 2009 година;

Съставителство и превод: Господин Тонев;

Снимки: bundeskanzlerin.de;  dw.de; 

Ангела Меркел: Ние се застъпваме за семейството, за нацията и родината си

http://cao.bg/

Ангела Меркел за основата на християндемократическия светоглед

Публикуваме размисли на сегашния федерален канцлер Ангела Меркел за смисъла и ценността на важни неща в общностния живот като консервативно светоусещане, институции, семейство, толерантност, патриотизъм, глобализация и сигурност.

Консервативно – Какво всъщност означава понятието „консервативно“. Един човек, който взе участие в дебатите, правилно ми е написал следното: „Консервативен не идва от консерва. Консерваторите на бъдещето се познават по куража за промени.“ Да приемаш действителността, да бъдеш способен за обновление и същевременно да съхраняваш ценното – точно това е консервативно.

Институции – Винаги сме имали недвусмислено отношение към институциите. Институциите формират съвместното съществуване в нашата страна. Ние имаме нужда от ценността на институции като семейство, конституция, право, общини, дружества, църкви и религиозни общности. Ние се обявяваме за нацията, за родината и за собствената идентичност, застъпваме се за една Германия, която е толерантна страна сред другите страни.

Семейство – Няма нищо по-лично от това да изградиш семейство. Тук политическото настойничество няма място. Трябва да създадем възможности за свобода на избора – това предполага респект спрямо различните жизнени проекти. Уважение към жизнения проект, при който родителите се посвещават изцяло на възпитанието на децата. Както и към жизнения проект, при който мъжът и жената искат да съчетаят семейството с професията.

В центъра на нашето общество е семейството. А в центъра на семейството са нашите деца. Ето защо ние правим всичко за спойката на нашето общество, за да поощряваме съвместния живот между поколенията. Отговорността на родителите за децата и на децата за родителите. Уважението спрямо различните жизнени проекти на хората.

Днес започват да се открояват нови граници: не на последно място между тези, които отглеждат деца – което струва много пари – и така дават своя принос за запазването на договора между поколенията и тези, които нямат деца и могат да използват своите доходи за себе си.

Социалдемократите казват: семейството е там, където са децата. Това е едно от най-безсмислените изречения, които съм чувала някога. Семейството не е нито на улицата, нито на спортната площадка, нито в детските ясли. Семейството е там, където децата поемат отговорност за родителите и където родителите поемат отговорност за децата. Без отговорност няма семейство.

Точно по тази причина, а не от случайност, бракът и семейството са под особена защита на основния закон. Точно по тази причина ние казваме с цялата си толерантност: „Еднополовите жизнени партньорства няма и не бива да получават подкрепата на държавата“.

Но ние казахме ясно: партньорствата, които са претърпели неуспех, както и майките, които отглеждат сами децата си, както и бащите, които се грижат за децата си, без да живеят заедно с майката, също принадлежат към нашата представа за семейство.

Толерантност и интеграция – Интеграцията не е еднопосочна улица. Паралелните общества нямат нищо общо с отвореност към света и толерантност. Нашият основен закон е в сила за всяко място и за всяка личност в Германия. За нас, към интеграцията безусловно се причислява и готовността да се включиш действително в съдбините на тази страна.

Ето защо трябва да обръщаме внимание конкретно и на това, минаретата на джамиите да не се строят демонстративно по-високи от църковните камбанарии. Защото толерантност не може да означава своеволие. Толерантността трябва да се застъпва за собствените ценности.

Патриотизъм - Естествено, днес ние се застъпваме изцяло за нашата страна, за нашия език, за нашата култура и за нашата конституция. Изведнъж усещаме живия, увличащ дух на нашите свободолюбиви ценности. Ние сме германци и обичаме страната си без каквато и да е надменност, весели, гостоприемни и любопитни. Това е патриотизъм в най-добрия смисъл. Това просто е великолепно.

Глобализация – Трябва да примирим противоречието между глобализацията, от една страна и дълбоката вкорененост в нашата собствена страна, от друга. Това е задачата, пред която ние, християндемократите в Германия, сме изправени.

Алтернативата на глобализацията би била изолацията. За нас това не може и не бива никога да бъде сериозна алтернатива. Важното е да приемем възможностите на глобализацията за благото на всички в нашето общество – за социалната, вътрешната и външната сигурност, за хората в тази страна и тяхната идентичност. Ако глобализацията служеше за благото на малцина, тя щеше да се провали и загние.

Сигурност – Всяко разяждане на чувството за справедливост в края на краищата само ще задълбочи несигурността на хората и ще доведе до нещо, което разглеждам като голяма опасност: до разделяне на обществото по отношение на сигурността в две класи. Едните могат да си купят сигурност, другите не я получават. Това може би е едно от предизвикателствата на новото общество. Държавата трябва да се грижи за сигурността на всички. Това е нейна задача.

Държава, на която можеш да имаш доверие, не може да тиранизира своите граждани посредством бюрокрацията. Една държава, на която можеш да имаш доверие, трябва да бъде силна там, където гражданинът има нужда от нея. Тя трябва да държи на реда, на правото и на законите.

Откъси от сборника „Толерантността е душата на Европа”, съвместно издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност”; съставител и преводач на сборника: Господин Тонев

Снимки: bundeskanzlerin.de; freenet.de;

Ангела Меркел: Европа не е християнски клуб, а клуб на ценности

http://cao.bg

Интервю с канцлера Ангела Меркел и кардинал Карл Леман

Публикуваме интервю с надслов: „Европа не е християнски клуб, а клуб на ценности” от сборника „Толерантността е душата на Европа”. Федералният канцлер Ангела Меркел и кардинал Карл Леман (католически духовник, роден през 1936 година. От 1983 година е епископ на град Майнц. От 1987 до 2008 година е председател на конференцията на епископите в Германия. Професор по догматика) разговарят по покана на списание „Фокус“ за баланса между солидарност и лична отговорност. Те говорят също и за Бог, за ценности и човешко достойнство. И за това какво може да направи политиката – и какво не може.
Въпрос на списание „Фокус”: Господин кардинал, госпожо федерален канцлер, Германия говори за горе и долу, за бедни и богати. Справедлив ли е проектът Харц IV? (Обществено-икономическа концепция, която има за цел да формира по-гъвкава политика на пазара на труда в Германия. Носи названието си от името на Петер Харц, оглавявал комисията за предложения в тази насока. Комисията е създадена от правителството на Герхард Шрьодер).
Кардинал Леман: Събирането в едно цяло на помощта при безработица и социалната помощ е навярно разумен път. Не искам все още да давам оценка дали това е справедливо. Ние трябва да се концентрираме върху въпроса дали днес вече не съществуват разпознаваеми липси на справедливост. Ако не правим нищо за трайно безработните, например, както и за нискоквалифицираните, ще бъдем несправедливи.
Ангела Меркел: Имате право да повдигате въпроса за справедливостта. Защото много хора поставят изискването към политиката, необходимите реформи да съответстват на чувството за справедливост. Събирането на помощта за безработица и социалната помощ беше извършено с помощта на Християнсоциалния и Християндемократическия съюз, тъй като то е необходимо и разумно.
Леман: Класически справедливостта се определя с кратката формула: всекиму своето. Това означава, че в същността си справедливостта е разпределение. Изравняването е наистина важна част, но не и единствената. Ще си позволя допълнението: всеки трябва да донесе със себе си своето. Всеки е надарен повече или по-малко. Безработният, например, вероятно също може за кратко време да извършва работа, която не си е пожелавал. Той може да пътува няколко километра повече от досега. Може дори да се премести да живее на друго място.
Меркел: Християнското социално учение не освобождава нито политиката, нито отделния човек от отговорност. Според принципа на субсидиарност всеки сам трябва да опита да си помогне. Осигурителните системи трябва да се намесят тогава, когато възможностите на отделния човек не са достатъчни – и нашата социална държава трябва трайно да спазва това обещание.
Солидарността се проявява най-напред в брака и в семейството. ХДС обаче създава впечатлението, че междувременно счита по-скоро за пожелателна неразривната за всеки християнин връзка между брак и семейство. Нима партията с „Х” в името си се е отказала от този основен стълб на своите убеждения?
Леман: Общественото развитие доведе до едно променено схващане за семейството. Красиво звучащите, извоювалите си най-напред одобрение думи „семейството е там, където са децата“, са наполовина верни, наполовина грешни. Вярно е, че децата имат нужда от общност, за да не израстват изолирани и без чувство за сигурност. Но семейството има за предпоставка едно благонадеждно партньорство и съпринадлежност, които изцяло се развиват в брака. Да мълчиш за тази предпоставка е нарушение, първо, на основния закон и, второ, на човешкия опит.
Меркел: Към Вашата първа точка – ХДС няма намерение да променя основния закон и да поставя под съмнение защитата на брака и семейството. На второ място, нашето определение за семейството не твърди „семейството е там, където са децата”, а „семейството е там, където родителите поемат трайна отговорност за децата и децата за родителите”. Трайността на тази отговорност не е произволна, не се включва и изключва, считам това днес за решаващото. Тя показва какво значение добива в нашето застаряващо общество отговорността на децата към родителите.
Социалната държава е създала условия, при които хората могат свободно да се развиват. Ние трябва постоянно да се учим да се отнасяме отговорно към свободите, които придобихме също и посредством материалното благополучие и да поемаме трайно отговорност един за друг дори и тогава, когато класическото разбиране за семейството вече не е такава социална естественост както преди.
Всички се оплакват от упадъка на ценностите. Кой противодейства на това явление? И може ли политиката да действа ефикасно, когато ценностният фундамент на едно общество бавно се размива?
Меркел: Не би трябвало прибързано да употребяваме актуалния израз „упадък на ценностите”. Обществото ни е изправено пред нови предизвикателства, които хората преди нас изобщо не са познавали. Естествено, има лоши неща, случаи на малтретиране и изоставяне на деца. Сексуалната злоупотреба с деца, физическото и духовното занемаряване, всичко това е опустошително за нашата страна. Фактът, че за тези неща днес се информира безпощадно, тази откритост ни кара да осъзнаем проблемите. И разбира се, не трябва да изпадаме в културен песимизъм.
Леман: Предпочитам да говоря за промяна на ценностите с ясното съзнание, че този процес е свързан и със загуба на ценности. Но не е необходимо винаги да са налице загуби. Добродетели, които по-рано не бяха одобрявани, сега се радват на ново внимание.
Европейският съюз стигна в промяната на ценностите дотам, че въобще не записа отношението към Бога в своя конституционен договор. Затова ли конституцията, която Ангела Меркел иска да спаси, може би не е получила благословия?
Леман: Ако в преамбюла на конституционния договор става ясно, че и религията със спадащата към нея култура принадлежи към главните фундаменти на Европа, тогава като начало е спечелено много. Дискусията може да донесе още повече неща.
Меркел: Аз бих си пожелала едно по-ясно позоваване на християнските корени. Никой не поставя под съмнение, че те формират значително нашия живот, нашето общество. В основния ни закон е записано много красиво: „Съзнавайки своята отговорност пред Бога и пред хората”. Едно ясно позоваване, че нашата политическа дейност зависи от предпоставки, с които самите ние не разполагаме. Аз се питам: „Може ли да се запази формиращият характер на християнството за всекидневната политика, ако политиката не се обяви за това?” Европа обаче трябва да продължи да се занимава с този въпрос.
В наши дни християнството и юдаизмът не са единствените изповядвани религии в нашето общество. В Германия, както и във Франция, живеят много мюсюлмани. За да се развива положително съвместният ни живот, ние сме призвани към междурелигиозен диалог, но за да влезем в един такъв диалог, би трябвало да засилим малко увереността в себе си. Второ, отново и отново да определяме границата – какво политиката може да направи и какво не може. Кардинал Леман загатна, че политиката може да подреди нещата и да се вдъхнови от религията, от християнството. Но това, което се описва с думата вяра в Бог, политиката никога не може да го представи.

Леман: Не бива да се заблуждаваме по отношение на нашия основен закон. По време на конвента за подготовка на конституцията през 1948 година бурно се е обсъждало дали да се назове Бог в предвидения преамбюл. Карло Шмид (Германски политик от Социлдемократическата партия. Един от бащите на конституцията на Федерална република Германия) тогава казал: „Християните могат да разбират под това Бог, други разбират нещо друго, нещо като „съдба”. „Бог” сигурно е нещо повече от шифър”. Най-малкото съществува знак, че над човешките измерения има област, която ни води и определя, но това не винаги и не за всеки е един личен и жив Бог. Сигурно този широк спектър на тълкуване би се запазил и в преамбюла на европейската конституция.
Меркел: Специфично различие е дали ние казваме: „водени от отговорност пред Бога” – нещо, в което могат да намерят себе си всички монотеистични религии, нещо, което веднага се възприема и от исляма. Или дали назоваваме като формиращи за нашата европейска история единствено юдейско-християнските корени. Защото през Средновековието е имало оплодяване на западната култура чрез арабската.
Вие казвате, би трябвало да имаме увереност в самите нас. Не трябва ли тогава да кажем: „Европейският съюз трябва да бъде християнски клуб”?
Меркел: Не, Европа не е християнски клуб и ако е клуб, то тогава е клуб на ценности. При нас живеят хора от различни религии на основата на неотменими ценности, които имат връзка с достойнството на отделния човек. Чрез каква духовна сила е станало това формиране, това може да се възприема по различен начин.
За мен това е християнството. За тези ценности ние трябва да се борим. В никакъв случай няма да приемем позиции, които посягат върху достойнството на човека или които заявяват, че мъжът и жената трябва да имат различни възможности за развитие. Европа трябва да бъде готова да се застъпва за своите ценности и да се бори за тях.
Леман: Думата християнски клуб произлиза от една грешна преценка на нашата ситуация. Ние имаме огромен духовен плурализъм в Европа. Още не е казана последната дума дали извън водените от дълго време дебати за основните ценности все пак нямаме нужда от една водеща култура. Не преувеличавам много значението на думата „водеща култура”, но не ми хрумва по-подходяща за тези неща.
Меркел: От християнството произлиза най-силното влияние, което е формирало Европа. С това не се изолира никой. Но поради обикновения страх, че чрез нашето изповедание бихме могли да изолираме други, ние се отказваме да привличаме чрез нашите убеждения. Ако аз самата съм убедена, мога да запозная отблизо и други хора с моите виждания. Какво ме ръководи, какво ми дава доверието в Бог, каква радост ми доставя да пея църковна песен? Всичкото това е отстъпило място на една колебливост. Да можеш с радост да изразиш собственото си верую е предпоставката да бъдеш толерантен.
Леман: Радостен съм, че точно Вие казвате това. Колебливостта и понякога малодушието да определим ясно и недвусмислено своето собствено местонахождение е действително нашата най-голяма слабост. Затова често се поставя под съмнение, дали ние бихме могли да водим наистина сериозен диалог с исляма. Защото това ще стане само тогава, когато си наистина изцяло убеден в твоите собствени позиции. В този смисъл дебатите за европейската конституция са едно запитване към християнството, дали сме достатъчно силни и в интелектуалното засвидетелстване на вярата.
Не е ли израз на тази колебливост, че политиката предоставя на църквата споделянето на ценности, но в нея се вслушват малцина?
Меркел: Политиката не се е отказала от ценностните въпроси. Изследвания на стволови клетки, трансплантация на органи, разпореждане на пациенти за евтаназия – всички тези дебати са немислими без нашите морални и етични основи. Това не се отнася само за народните представители от Християндемократическите съюзи, но също и за тези от Социалдемократическата партия. В Бундестага ние имаме големи групи, които се срещат на молитвени закуски, превъзмогвайки партийните граници. Това показва, че общата вяра и практикуваното християнство се простират отвъд партийно-политическите спорове. Като изхождаш от собствения начин да влагаш смисъл в нещата, можеш да правиш политика. По обратния начин не става.
Леман: Като църква ние не трябва да допуснем да ни вкарат в ролята, че сме компетентни за ценностите по някакъв изключителен начин. Това би било най-напред ласкателно, но същевременно ще представлява и твърде опасен подарък. Същественото в нашата задача е вдъхновяването за живото действие на тези ценности, за да не залинеят като музейни експонати.
Меркел: Това засяга хората пряко. Трансплантацията на органи, разпореждането на пациентите за евтаназия – това не са академични дебати. Готова ли съм да дам на други хора органите си в случай на моята смърт? Много хора знаят, че могат да се срещнат много конкретно с подобни решения на ценностна основа. Смъртта в един високотехнологичен и в медицинско отношение високоразвит свят прави доста хора вътрешно неспокойни. Докато стигнем дори и до въпросите: желан ли съм като възрастен човек в това общество? Представлявам ли бреме за другите?
Но има моменти в живота, за които политиката няма отговор. Когато си задавам например мъчително въпроса: какво представлява справедливостта на Бога, защо има нещастия? Ние търсим отговорни и виновни дори и там, където може би няма отговорност, камо ли политическа.
Защо един е считан за хубав, а другият не? Защо единият е с увреждания, а другият не? Политиката може да създаде рамкови условия и предпоставки, така че хората да имат равни шансове за развитие, но политиката не може да въздейства, като придава смисъл. В това отношение църквата ми дава сили.
Какво ще си пожелае канцлерът от кардинала и какво кардиналът от канцлера?
Меркел: Аз пожелавам за себе си откритото слово и вдъхването на кураж…
Леман: …а аз на госпожа федералния канцлер ясна ориентация за бъдещето на нашата страна – и благословия за председателството на Съвета на Европейския съвет.
Превод: Господин Тонев; източник: списание „Фокус”; 
„Толерантността е душата на Европа” – съвместно издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност”; 
„Ниба Консулт”, 2009 г.;
Снимки: bistummainz.de; bundeskanzlerin.de;