Показват се публикациите с етикет Дезинформация. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дезинформация. Показване на всички публикации

Дезинформацията, като инструмент за влияние

Помните ли как световните медии гръмнаха, че хърватският национален отбор дарил всичките си 23 милиона долара, спечелени от световното първенство по футбол за благотворителност? Няколко дни след това се разбра, че информацията е фалшива. Публикувал я онлайн хърватски журналист, който най-отдолу ясно е описал, че това е мечтано, а не реално събитие, една провокация в духа на „Не Новините“. Просто никой не си направил труда да чете до края. Само за един час хиляди потребители във Фейсбук споделили новината и от там до големите медии. Примерът е характерен, за това как днес всеки човек може да се превърне в източник на информация благодарение на социалните мрежи.
Веднъж попаднала в интернет, подобна новина си остава там. И днес, ако потърсите с ключови думи споменатото футболно дарение, ще ви излязат безброй съобщения за това. Интернет е пълен с подобни неверни, забравени публикации и е възможно след години във Фейсбук да ви се появи същата новина, споделена от умилен приятел.
Всичко това е невинна провокация, но какво става в случаите, когато лъжата е целенасочена, манипулативна, преследваща користна цел?
Фактът, че една новина е споделена от много хора онлайн, по-скоро е знак, че трябва да бъдем внимателни, а не е доказателство за нейното качеството. Фалшивите новини са много по-завладяващи, те влияят на емоциите и това кара повече потребители да ги разпространяват. Споделяйки ги, хората много по-често изразяват страх, отвращение или изненада, докато при истинските новини емоциите в думите им са за очакване, тъга, радост или вяра.
Тук идва друга особеност на проблема. Самите социални мрежи едва неотдавна, при това без видимо желание, се включиха в битката с фалшификатите, защото те им носят изгода. Бумът на споделянето значи допълнителен трафик на сайтовете, повече реклами, повече приходи. Няма логика да вменяваме морални предразсъдъци на големите корпорации.
Нека все пак приемем, че е дошъл моментът да се противодейства на фалшивите новини. Но кой и как би могъл да анализира информацията, без това да носи риска от цензура и допълнително влияние? През последните месеци, след активизирането на „Фейсбук“ срещу фейк новините, все повече личности с ярки позиции са обект на постоянно докладване и блокиране без каквото и да било основание.
Първият голям въпрос е кой ще определя кое от казаното е истина, а вторият… какво точно е истината? Кандидатите за отговор на първия могат да бъдат сведени до четири – журналистите, аудиторията, властите и компютърните алгоритми. Всеки от тях има потенциал, но крие и допълнителни рискове. Липсата на цензура в един децентрализиран информационен свят е най-голяма възможност, която дава интернет, а съответно: и най-голямата отговорност. И разбира се, винаги, когато се говори за информационен контрол от страна на държавите или политиците, обществата започват да стават особено чувствителни.
Неотдавна американският президент обвини „Гугъл“, че извежда на преден план в търсенията си резултатите, от либералните медии, които го хулят и ненавиждат. Представител на компанията остро отвърна, че това е клевета, те никога не влияят на резултатите, защото алгоритмите им са прозрачни и вземат предвид повече от 200 фактора. На пръв поглед е логично никой да не знае точно какви са тези фактори. Защото от другата страна стои армията от милиони разработчици на сайтове по света, които се опитват да предугадят какво е това, което ще издигне страниците им нагоре в търсачката. И все пак: кой точно би могъл да спре една търсачка например да ограничи лошите новини, свързани със самата нея, или пък позитивните вести за някого, който има по-добри резултати и посяга към глобалния й монопол?
След това с пълна сила идва темата за личното отношение, с което ни даряват най-големите сайтове, от които сме свикнали да черпим информация.
Всеки ден влизаме в Гугъл, подтикнати от желанието да намерим новини по дадена тема, да попълним информационен пропуск или пък просто да видим кой печели баса за столицата на Либерия. Може би сте забелязали, че след като сте правили няколко търсения в дадена посока, предложенията, които търсачката започва да ви дава, се променят. Ако не вярвате, започнете да пишете произволна дума на своя компютър, после се преместете на пулта на колегата си и опитайте отново. Разликите ще ви изненадат. Всички ние имаме досиета в Google.