Литературата е вид спасително познание. Словото лекува, облагородява и възвисява, защото съпричастието на читателя с творбата е подобно на съпричастието на един човек към друг. Съпреживяването, съучастието в трагичната съдба на ближния и милостта и съчувствието към него освен облагородяващ ефект в дълбочина съдържа и терапевтична сила. Това е по-безболезнен и щадящ начин за възход на човешката душа, при който на преден план излиза човечността и болката за ближния. С още по-голяма сила това се отнася до житийната литература, особено в най-трудните години от историята ни.
