Ъ е е особен звук, многозначителен. Може да изрази колебание, може да изрази и отрицание. А когато е удължен, показва напрегната мисловна дейност:
- Топъл хляб ли е правилно или топал?
- Ъъъъ ..... Аз го обичам такъв, ъъъ..., хрупкъв.
Как да проверим дали в една дума се пише с Ъ или А? Камък ли е иликамак, червеникав ли е или червеникъв?
Когато ударението пада върху съмнителния звук, няма колебание – акцентираният звук е достатъчно ясен: катЪр, пазАр, кавАл, акЪл, тавАн, чалЪм, катЪк, капАк, измЪчен, стЪпка, напЪпил, напЪтствие (тук и по-надолу, където това е важно, ударението в думата е отбелязано с главна буква).
Колебание А ли трябва да се напише или Ъ може да възникне, акопроблемният звук не е акцентиран - къпИна ли е или капИна, плЯсък илиплЯсак, пълномОщно или палномОщно, пО-Едър или пО-Едар.
Колебание А ли трябва да се напише или Ъ може да възникне, акопроблемният звук не е акцентиран - къпИна ли е или капИна, плЯсък илиплЯсак, пълномОщно или палномОщно, пО-Едър или пО-Едар.
Най-често затруднението се появява, когато съмнителният звук е в последната сричка, защото тогава А в края на думата звучи като Ъ: при изговаряне на гАбър и кАбар в края се чува се ЪР, но първата дума се пише с Ъ, а втората – с А. Тази особеност на изговора често поражда и двете грешки – вместо А да напишем Ъ, както и вместо Ъ да напишем А:
кАбър, дЕкър, кУфър, брЪмбър вместо правилните
кАбар, дЕкар, кУфар, брЪмбар, както и
блЯсак, кАмак, кОсам, вОсак вместо правилните
блЯсък, кАмък, кОсъм, вОсък.
Няма общо правило как да определим А ли трябва да се напише в думата или Ъ. Но в много случаи, когато съмнителният звук А/Ъ не е под ударение, можем да решим този въпрос.
Случай 1Ако в думата ни звучи –изъм, тя се пише с буквата Ъ:
туризъм, меркантилизъм, академизъм, комунизъм, парламентаризъм.
Случай 2
В думата ни звучи –ъчен/–ачен. Тогава има значение къде е ударението в думата.
В думата ни звучи –ъчен/–ачен. Тогава има значение къде е ударението в думата.
Ако ударението е извън –ъчен, също спокойно може да запишем букватаЪ:
командирОвъчен, маркирОвъчен, облицОвъчен, оцЕнъчен, застрахОвъчен, опакОвъчен, тренирОвъчен, нормирОвъчен, полирОвъчен, клЕтъчен, мОзъчен, дАнъчен.
Но ако ударението е върху звука Е, тогава проблемната буква е А:
означЕн, озадачЕн, откачЕн, преиначЕн, помрачЕн.
Случай 3Думата е прилагателно или минало деятелно причастие и ни затруднява дали в края на думата се пише с А или Ъ. Терминът минало деятелно причастие може да стресне човек, който е учил граматика отдавна и е забравил какво е това – как да познае дали проблемната дума е точно такова причастие? Прилагателното показва свойство, някаква вътрешно присъща характеристика на съществителното - сладък, гъвкав, крехък. Миналото деятелно причастие е глаголно прилагателно, то също определя някаква харарактеристика, само че тя е “външна”, възникнала е в резултат на извършено от съществителното действие – казал, донесъл, пасъл.
Накратко: ако проблемният звук е в края на признак или характеристика на съществително, пробваме как ще звучи в женски род или множествено число. Ако звукът се запази, значи е А, а ако изчезне, тогава е Ъ. Ето примери:
1) Звукът изчезва, значи беглецът е Ъ:
а) прилагателно:
топъл <= топли (или топла);
кръгъл <= кръгли;
крехък <= крехки;
сладък <= сладки;
близък <= близки;б) минало деятелно причастие:
сякъл <= секли (секла);
рекъл <= рекли;
донесъл <= донесли;
дошъл <= дошли;
отишъл <= отишли;
2) обратното – звукът остава, значи буквата е А:
а) прилагателно:хубав <= хубави (хубава);
сладникав <= сладникави;
шантав <= шантави;
скапан <= скапани;
гъвкав <= гъвкави;б) минало деятелно причастие:писал <= писали (писала);
казал <= казали;
рисувал <= рисували;
плакал <= плакали.
Случай 4
Когато проблемната дума е съществително и ни съмнява дали в окончанието стои А или Ъ (кОсъм/кОсам,кОкал/кОкъл, вОсък/вОсак – колебанието възниква, защото съмнителният звук не е под ударение), също можем да пробваме множествено число.
Когато проблемната дума е съществително и ни съмнява дали в окончанието стои А или Ъ (кОсъм/кОсам,кОкал/кОкъл, вОсък/вОсак – колебанието възниква, защото съмнителният звук не е под ударение), също можем да пробваме множествено число.
Ако звукът изчезне, тогава буквата е Ъ:
косъм <= косми (звукът изчезна, значи буквата е Ъ);
вопъл <= вопли;
метър <= метри;
цикъл <= цикли;
цокъл <= цокли;
мисъл <= мисли;
ансамбъл <= ансамбли;
ъгъл <= ъгли;
бинокъл <= бинокли.
Важно е да образуваме множественото число за неопределена бройка, защото при конкретизирана бройка, както и ако правим сравнение с конкретен или приблизителен брой, множественото число се образува по друг начин: два косъма, пет цикъла, над сто спектакъла. Тогава този подход няма да ни свърши работа.
Ако в множествено число звукът остане, не можем да направим изводдали буквата е А или Ъ:
габър <= габъри;
кабар <= кабари;
пясък <= пясъци;
куфар <= куфари;
бръмбар <= бръмбари;
восък <= восъци.
Щом за думата, която ни затруднява, не можем успешно да приложим някоя от горните препоръки, добре е е да опитаме да направим прилагателно или да се сетим за дума със същия корен – такава, че да може да се приложи някоя от тези препоръки или пък в която ударението пада на съмнителния звук, например:
помр?чЕн => мрАчно => помрачЕн;
(с помръкнал няма колебание – ударението е върху Ъ);
Изк?з => изкАзан => Изказ;
хв?рчИло => хвърчИ => хвЪрка => хвърчИло;
ов?глЕн => вЪглен => овъглEн;
спИс?к => спИсъчен (случай 2) => спИсък.
Тези препоръки изглеждат много сложни, но с натрупването на опит не само се запомня правописът на отделни думи, формира се усет, човек започва по-бързо и по-успешно да се ориентира как да пише правилно, езиковата му култура се повишава. А е добре да опитваме да пишем на български правилно, защото немарливостта в правописа е неуважение и към адресата, и към езика ни.
Горните препоръки вършат добра работа в много случаи, но … не са панацея. Ако с тях пак не можем да се ориентираме Ъ ли да напишем или А, просто трябва да погледнем в правописния речник. В това няма нищо осъдително, едва ли има неспециалист, който знае всички нюанси в българския правопис.
Има, обаче, две сходни по изписване думи - обръщение и обращение, за които и правописният речник не може да помогне, тъй като в него ги има и двете.
Думата обръщение има две значения. Едното значение е езиковата структура, чрез която назоваваме, идентифицираме събеседника си или групата лица, с които започваме диалог или за които е предназначен монологът ни – “Уважаеми дами и господа, …”, “Мили мамо и татко, …”, “Колеги, …”. Второто значение е цялостно изявление на лице или обособена група, отправено към някаква общност – обръщение на президента (към гражданите на страната), обръщение на Българския фармацевтичен съюз (към пациентите). Обикновено обръщението от второто значение (изявление) започва с обръщение в първото значение – “Драги сънародници,…”, “ Уважаеми пациенти, …”.
Думата обращение има съвсем друг смисъл. Че нещо е в обращение означава, че е в масово или официално разпространение. Банката пуска в обращение нова монета. Митницата може да допусне стока за свободно обращение. В обращение може влезе нов израз. Думата обращение е и финансов термин, но тук не е уместно да се навлиза в тази специфична област.
В ежедневието се употребява предимно думата обръщение в нейното първо значение, но не са редки случаите буквата “ъ” да е заменена с “а”. Това е просто правописна грешка, не е неправилна замяна на обръщение собращение. Контекстът ясно показва какъв смисъл носи тя в написаното изречение и няма опасност информацията в него да се разбере погрешно. Грешката не е фатална, но дразни. А можем лесно да я избегнем:
обр?щЕние => обрЪщам се => ударението пада върху Ъ => значи еобръщение.
