Поп Пейо е български книжовник от XVI век, виден представител на Софийска книжовната школа.
Автор е на житието на св. мъченик Георги Софийски Нови, като се явява свидетел на събитията. В описанието си на духовната обстановка той дава кратки сведения и за града.
"Този мъченик беше на осемнадесет години. Тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти вежди, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Кротък по нрав и препрост, той изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше "господине". Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и неприлична дума от устата му, нито пък се похвали за каквото и да е, нито попречи някому".
