Откриха доказателство, че сме измислили ракията

Най-старият намиран досега ракиен надпис върху чаша бе открит у нас при разкопки на хълма Трапезица във Велико Търново, съобщи за агенция „Фокус" директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Преди три дни археологът проф. д-р Константин Тотев при разкопки на Асеневия дворец на хълма Трапезица намира фрагмент от средновековен съд, на който неизвестен българин от XIV век е написал на старобългарски език „Аз пих на празника ракиня". Не се знае кой е човекът, нито кой е празникът, но е ясно, че думата „ракиня" всъщност е ракия.

Находката според проф. Димитров е сензация и доказва, че ракията е българско изобретение. „Светкавично" снимков материал на находката ще бъде изпратен в Министерството на земеделието и храните, което се опитва от известно време да регистрира в Европейската комисия ракията като национален продукт. Така акцизът на напитката може да бъде намален наполовина според европейските регламенти.

„На пръв поглед нищо особено, освен това, че досега се смяташе, че ракията е създадена в световен мащаб през XVI век. Откритият надпис доказва, че 200 години по-рано българите в столицата Търново са пиели ракия на своите празници. По този начин може да се смята, че ракията е българско изобретение", каза проф. Димитров.

„Щом се върна в София снимките, заедно с едно експертно мнение на НИМ, ще бъдат изпратени светкавичнио на Мирослав Найденов, ще разговарям и с него, за да си заковем ракията, иначе албанците ще вземат да ни я вземат. Намереното неоспоримо доказва, че през XIV век в Търново ракията се е пила. Това е сензация. Аз самият бях изумен", коментира още той.

Отпускат 1,5 млн. лв. за хълма Трапезица

13 FEBRUARY 2007

Отпускат 1,5 млн. лв. за хълма Трапезица

До преди година -две кракът ми не беше стъпвал на Трапезица ... , затова когато за първи път отидох на Хълма бях изключително приятно изненадан . Там определно има в пъти по интересни и автентични неща за гледане от колкото на Царевец. Така , че приветствам инициативата на Министерството на културата за превръщането и на този обект от истрическо значение в достъпен за туристите ... и само им пожелавам да си свършат работата далеч по добре отколкото на Царевец или в св. 40 Мъченици. 

Златина ДИМИТРОВА

1,5 млн. лв. ще отпусне Министерството на културата през 2007 г. за хълма Трапезица. Средствата вече са заложени в бюджета на министерството и ще бъдат оползотворени основно за консервационно-реставрационни работи, както и за археологически проучвания. Това заяви вчера арх. Борислав Абаджиев, шеф на дирекция “Недвижими паметници на културата” в МК.

Работата на историческия хълм ще започне през пролетта с подготвителни работи като прекарване на електричество, канализация, телефон. Наложителна е и спешната корекция на пътя, за да се подсигури по-безопасното транспортиране на материалите до обекта. Ще бъде построена и база за археолозите на площ от 200 кв. м., като за нея вече има готов проект. След това сградата ще бъде преустроена за охрана на обекта и музейна експозиция.

Малката Юго-Източна порта на Трапезица. Това е портата, водеща към Царевец - свързвала е град Трапезица през Нови град (Асенова махала) с Царевец.

Карта на Царевград Търнов и прилежащите му крепости

А това е интериора на един от най-добре запазените храмове на Трапезица (апсидата).

Изглед към Царевец.

Реставрационно-консервационните работи през тази година ще започнат с крепостната стена, югоизточната порта и прилежащите помещения към нея. Ще бъдат възстановени и защитните покрития на църкви, които са монтирани преди доста години. Така ще бъдат запазени уникалните стенописи, с които се славят повечето храмове на хълма.
Като начало ще се започне с аварийна консервация на църква № 8, по-известна като “Свети Иван Рилски”, която от години е в окаяно състояние. Консервационните работи там ще са до нивото на оригинала, с цел тяхното съхраняване до пълното археологическо проучване и изготвянето на цялостен проект.

Министерството на културата е разработило 3-годишна цялостна програма за експониране на хълма Трапезица, припомни арх. Борислав Абаджиев. За пълната є реализация ще са необходими около 3,5 млн. лв.

За този 3-годишен период трябва да бъде завършена част от крепостната стена, всичките 17 църкви да бъдат консервирани, а част от тях ­ експонирани. Параллено с това е направена и дългосрочна десетгодишна програма за цялостно археологическо проучване на хълма Трапезица във Велико Търново.

Алпинисти откриха двореца на Асеневци

Крепостта е изоставена заради безводието на Трапезица, твърдят археолози

Археолозите работят буквално на ръба на пропастта
Фото Авторът

Уникален царски дворец откриха търновски археолози на историческия хълм Трапезица. Резиденцията е на основателите на Второто българско царство Асен, Петър и Калоян, заяви за "Стандарт" Константин Тотев, шеф на разкопките. Обектът досега е бил скрит сред гъста растителност, обясняват специалистите. 
Резиденцията е разположена на самия връх на Трапезица, точно срещу Царевец. 
В проучването участват 20 души, на помощ са извикани и четирима алпинисти, eдин от които е републикански шампион по спортно катерене. С помощта на въжета и алпийска техника момчетата са се спускали по стръмния склон на хълма, за да разчистват и проучват огромните каменни стени. Резиденцията е изградена в северната част на хълма и обхваща отвесния скален "език", както го наричат археолозите, контролиращ Арбанашкия проход. Заради изключително трудния за работа терен, криещ голям риск от падане в пропастта, никой досега не е проучвал тази част на Трапезица. Точно това обаче е спасило от разрушаване в миналото и от иманярски набези в по-нови времена двореца.
Във вътрешността на резиденцията археолозите разкриват жилищни помещения, складове, казарма за войниците, магазин и една доста голяма църква, чието име тепърва подлежи на установяване. Най-внушителни обаче в комплекса са двете каменни кули, изградени от камък и бял хоросан. Запазената им днешна височина от 8 метра най-вероятно е достигала поне 15 метра, а широчината около 4,5 метра. Според една хипотеза Асеневци най-напред са обитавали този хълм, но след като са установили, че там няма вода, са се преместили на отсрещния Царевец.
Амбицията на археолозите е до края на този сезон да разкрият колкото се може повече от каменните стени, а след това и да ги консервират. В момента от тях се срутват камъни, което намалява височината им. А и заплашват да наранят преминаващите хора и коли по пътя за Арбанаси. Обектът е изграден в края на ХII век, засега не е съвсем ясно какво точно е представлявал той - царски дворец, феодален замък или крепост. Археолозите са сигурни в датировката си заради типичното за епохата строителство с камък и бял хоросан. 
Самата Трапезица представлява естествена крепост, заобиколена от три страни от река Янтра. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са се спускали по склоновете на хълма - единият в източната част, край църквата "Св. Димитър", а другият - в западния склон по посока на сегашния железопътен мост.
В крепостта се влизало през четири входа. Главният бил на южната страна, свързан с Царевец чрез мост над Янтра - срещу църквата "Св. 40 мъченици". Към този вход водел каменен път, изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени.
Първите разкопки тук са правени още в края на ХIХ век. Намерените материали обаче не са били изследвани и публикувани и затова десетилетия наред са останали неизвестни за науката и за историята на града. И едва сега започва истинското "откриване" на Трапезица. 
Иван Иванов
Константин Събчев

Откриха нови находки и манастир на Трапезица

На поредната уникална находка попаднаха учените на хълма Трапезица във Велико Търново. Непосредствено до царските порти, археолозите се натъкнали на останките на голям манастир. По време на разкопките са намерени фрагменти от два кръста, два оловни печата и известен монограм, който се свързва с царица Теодора, съпругата на цар Иван Александър. Според учените това е голям комплекс, който освен манастир, включва военни съоръжения и дори административен център.

Археологът Мирко Робов каза: Вторият манастир на хълма Трапезица, той е развит на една, най-високата, тераса на Трапезица с изглед към най-представителната част на Царевец - над 2 декара и половина, което го прави един от най-големите манастири през столичния период на Търново.

До момента на историческия хълм имаше само един известен манастир, в който се смяташе, че са съхранявани мощите на Свети Иван Рилски. Новата находка обаче, поражда спорове къде точно е погребан светеца.

Мирко Робов: Според мен ключовият отговор ще се съдържа в анализа на една много интересна находка в другия манастир - един масов гроб, който е в приземието на игуменарницата.

Разкопките в тази част на хълма Трапезица ще продължат и през следващия археологически сезон, когато учените се надяват да открият още интересни факти около новооткритият манастир.

Същевременно стана ясно, че най-късно до края на следващата година туристите, желаещи да посетят хълма Трапезица ще могат да се изкачат до там с панорамен асансьор. В момента се работи по направата на проекта за асансьора. Капацитетът му ще бъде 20 души и ще се изкачва на височина 100 метра от района на железопътната гара до хълма.

Туристите ще слизат в близост до археологическата база, където ще могат да видят специална експозиция с предметите открити на Трапезица. Ще бъде възстановена и гара Трапезица, чийто статут е на паметник на културата.

НАХОДКА НА ТРАПЕЗИЦА

Археолози намериха ампула за благовония

Оловна ампула, в която са били съхранявани благовония, намери вчера на Трапезица археологът Мирко Робов. Той попаднал на уникалната си находка в едно от помещенията до южната крепостна стена на хълма. Ампулата е датирана към XII-XIII век и е едва втората по рода си, откривана някога във В. Търново. Първата е находка на Атанас Писарев от преди десетилетия. Той я е открил при разкопки на Царевец.
Ампулата, на която Мирко Робов попаднал, е гравирана от двете страни. От едната се вижда образът на Богородица, а от другата – лице на светец. „Кой е светецът тепърва ще стане ясно, но за да го разпознаем, трябва да почистим находката”, обяснява Мирко Робов и допълва, че по шийката на ампулата има и знаци.
Мирко Робов копае на Трапезица вече трето лято. Заедно с Константин Дочев той проучва района около южната крепостна стена.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
В-К "БОРБА" ОТ 05.08.2008