Мария Кюри

Ако трябва да назовем името на велика жена учен, повечето от нас биха отговорили почти без колебание ”Мария Кюри”.

Причините за това са пределно очевидни – изключителните постижения на знаменитата французойка от полски произход могат да бъдат повод за завист от страна на повечето от колегите й от мъжки пол. Някои я наричат женски вариант на Айнщайн. Научете повече за нейния живот, работа и открития.

”Животът не е лесен за никого от нас. Но какво от това? Трябва да запазим постоянството и най-вече доверието в себе си. Трябва да вярваме, че сме надарени с нещо и че това нещо трябва да бъде постигнато.”

Мария Скло̀довска-Кюрѝ (на полски: Maria Skłodowska-Curie) е френски физик и химик от полски произход, пионер в областта на радиологията и първият носител на две Нобелови награди, както и единственият носител жена на Нобелова награда в две различни области на науката[1] - физика и химия (в резултат от споделянето, тя реално притежава 1,25 Нобелови награди). Тя е и първата жена преподавател в Сорбоната. Родена е във Варшава, но през 1891 г., на 24-годишна възраст, се премества в Париж, Франция, за да изучава точни науки. Там придобива всички научни степени и постига научната си кариера, като става натурализиран френски гражданин. Основава Институти „Кюри“ в Париж и във Варшава.
Допринася за създаването на теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радиоизотопи и за откритието на два нови елемента - полоний (открит през 1898 година и наречен на родната ѝ Полша)[2] и радий. Нейният съпруг Пиер Кюри, дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри и зет ѝ Фредерик Жолио-Кюри са също носители на Нобелова награда.

Родена е на 7 ноември 1867 г. във Варшава,Полша. Тя е най-малкото от 5 деца. Нейният дядо е учител^[3], както и нейните родители, баща ѝ преподава физика и математика - области, които по-късно Мария ще учи в университета. Майка ѝ страда от туберкулоза и умира, когато Мария е на 12 години. Две години по-рано, от тиф, умира и най-голямата ѝ сестра. Майка ѝ е католик, но баща ѝ е атеист. След смъртта на сестра ѝ и майка ѝ, Мария Склодовска става агностик.^[4]

Мария се премества в Париж и изучава химия ифизика в Сорбоната, като по-късно става първата жена преподавател в това висше училище. В Сорбоната тя среща Пиер Кюри, също преподавател, и се омъжва за него. Двамата заедно изследват радиоактивните вещества, по-точно урановата руда уранинит, която притежавала свойството да бъде по-радиоактивна от урана, съдържащ се в нея. До 1898 г. двамата вече имат логично обяснение: уранинитът съдържа минимално количество радиоактивен елемент, който е много по-радиоактивен от урана; от 1898 до 1902 г. двамата учени преработват 8 тона уранова руда и успяват да отделят само няколко грама от новия елемент радий (от латински radius - лъч, защото е много лъчист т.е. радиоактивен). По-късно така е открит и полоният, наречен на родината на Мария Склодовска - Полша. След трагичната смърт на съпруга ѝ през 1906 г., Мария поема неговата катедра в университета в Париж. През 1910 г. тя успява да отдели чист метален радий, а не само негови съединения, каквито резултати са били постигнати по-рано. Тя определя атомното тегло на радия [Ra] и мястото му в таблицата на химичните елементи. По този начин тя завършва 12-годишен цикъл на изследвания, който доказва, че радият действително е нов химичен елемент.


Заедно с Пиер Кюри и Анри Бекерел, Мария Кюри е наградена с Нобелова награда за физика през 1903 г., като по този начин става първата жена, носител на престижната награда. След 8 години, през 1911 г., тя получава Нобелова награда за химия „като награда за нейните заслуги за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолацията на радия и изучаването на същината и съединенията на този елемент“. Мария Кюри постъпва етично, като не патентова процеса на отделяне на радия, а оставя научната общност да го проучва. Тя е първият човек, който е награден с две Нобелови награди и е една от двамата Нобелови лауреати, на които са присъдени награди в две различни области на науката. Другият е Лайнъс Полинг.

По време на Първата световна война заедно с дъщеря си Ирен, Мария Кюри организира около 220 подвижни и стационарни рентгенови лаборатории за преглед на ранени войници, от чиято помощ са се възползвали над 3 милиона пациенти. Тя организира и курсове за рентгенолози и техници на рентгенова апаратура. Натрупанният опит обобщава в монографията „Радиология и война“ през 1920 г. През 1923 г. тя пише биография на Пиер Кюри. През 1921 г. заедно с дъщеря си отива в САЩ, за да събере средства за нови изследвания на радия. Тя се връща отново там през 1929 година.

Става член на 85 научни дружества по целия свят и получава 20 почетни степени.

Когато вече е в напреднала възраст, Мария е разочарована от множеството лекари и производители на козметика, които използватрадиоактивни вещества, без да вземат никакви предпазни мерки.

Мария Кюри умира на 4 юли 1934 г. в санаториума Санселемоз, близо до градовете Саланш и Паси, от левкемия, която по всяка вероятност е следствие от получената радиация по време на изследванията с радиоактивни вещества. Тя не взима никакви предпазни мерки в работата си, понякога носи проби в джобовете си, дори носи на гърдите си ампула с радий като талисман. По това време все още не са добре известни истинските последици от работа с радиоактивни изотопи.

През 1990-те, образът на Мария Кюри стои на полските банкноти от 20 000 злоти.

Източници  

1. ↑ Nobel Laureate Facts. // Посетен на 26 November 2008.
2. ↑ Poland had been partitioned in the 18th century among Russia, Prussia and Austria, and it was Skłodowska–Curie's hope that naming the element after her native country would bring world attention to its lack of independence. Polonium may have been the first chemical element named to highlight a political question. K. Kabzinska, "Chemical and Polish Aspects of Polonium and Radium Discovery", Przemysł chemiczny (The Chemical Industry), 77:104–7, 1998.
3. ↑ Robert Reid, Marie Curie, p. 12.
4. ↑ Reid, Robert William. Marie Curie. London, Collins, 1974. ISBN 0-00-211539-5. с. 19. "Unusually at such an early age, she became what T.H. Huxley had just invented a word for: agnostic."