Най-опасното вещество не се среща в природата, a oт своето откриване през 1940 г. досега се увеличава количеството на свръхотровния отпадък от ядрения синтез.
В края на 1940 и началото на 1941 г. американските учени Сиборг и Макмилън от калифорнийския университет „Бъркли“ успели да получат първия грам от тежкия метал Pu 239 при облъчване на уран 238 с неутрони. Според изчисления на експерти в момента в света има над 1400 т плутоний – получен в резултат на работата както на цивилни, така и на военни ядрени реактори. Дори една милионна част от грама е отровна за човека.
Как се заразява човека?
1. Дихателна система: само 27-милионни части от грама са достатъчни, за да предизвикат рак на белите дробове.
2. Храносмилателна система: Ако плутоният проникне в организма чрез устата и стомаха, той попада в кръвообращението и се натрупва в черния дроб и костите. В резултат на това поразеният човек е застрашен от левкемия, рак на костите и черния дроб.
3. Облъчване: Обикновено отделяните от плутония алфа-частици не проникват през външния слой на кожата. Много по-опасни са радиоактивното замърсяване с плутоний или неговите продукти от полуразпада.
Около 1200 тона плутоний от наличните в света количества се падат на цивилни ядрени реактори. Отработените графитни пръти в ядрените реактори съдържат около 1 процент плутоний – смес от изотопи 238, 238 и 240.
КАКВО СЕ СЛУЧИ: Намериха плутоний в почвата в Япония
Само една пета от този плутоний се обогатява отново. Той се отделя по химически път от графитните пръти. Първоначално учените предвиждали плутоният да се използва отново в ядрените реактори за получаване на нов плутоний и по този начин да се осъществи кръговрат на ядреното гориво. Впоследствие се оказва, че този метод е твърде сложен и скъп за осъществяване, и затова повечето държави се отказват да го прилагат.
Със своя период на полуразпад от 24 410 години плутоний 239 е изключително устойчив елемент. Поради това досега учените не са разработили сигурна концепция за неговото складиране и съхраняване.
Плутоний е наименованието на химичният елемент с номер 94 в периодичната таблица.
Той е тежък, силно радиоактивен метал и се означава с Pu. Принадлежи на групата на актиноидите. Плътността му е 19,8 g/cm³, има температура на топене от 640°С и кипи при 3228°С. Той се среща изключително рядко в природата. Съществуващите естествени количества са от порядъка на няколко атома на няколко тона уранова руда. Почти всички съвременни ядрени оръжия го използват като основен работен материал.
Открит е през 1940 година от американския учен Глен Сийборг чрез облъчване на уран с деутерони. Най-важният му изотоп е Pu-239, с период на полуразпад от 24 360 години. Именно това е най-разпространеният изотоп. Друг изотоп е Pu-244, който се използва рядко, защото излъчва големи количества радиация и освобождава по-малко енергия отколкото Pu-239. Плутоният излъчва големи количества γ-лъчи, и в по-малки количества α- и β-лъчи.
За производството на атомна бомба са необходими двa елемента: високообогатен уран 235 и плутоний 239.
За да функционира една такава бомба, прецизно съдържанието на изотоп 239 трябва да е най-малко 93 процента. Но е възможно да се получат ядрени бойни глави и с плутоний, използван за гориво в ядрени реактори.
Според Международната агенция за ядрена енергия за производството на атомна бомба са необходими 8 кг плутоний. Вашингтонската агенция Natural Resources Defence Council обаче счита, че дори с три килограма плутоний ядрени физици биха могли да създадат смъртоносно оръжие. За учен с изключително високи познания в тази област е достатъчен и един кг плутоний.
Ако една подобна бомба попадне в ръцете на терористи, тя може да унищожи средно голям град като София. Ядрените експерти обаче са на мнение, че засега само САЩ и Русия разполагат с високотехнологично ноу-хау за производство на подобни бомби.
В историята две атомни бомби са били взривени над вражеска страна, като и двете от САЩ по време на Втората световна война.
Първата експлодира на 6 август 1945 над Хирошима и носи названието „Малкото момче“. САЩ пускат и втора бомба над Нагасаки с кодовото название „Дебелакът“, която е от имплозивен тип и носи 6,1 кг плутоний. В резултат почти веднага загиват 120 000 души от наранявания, причинени от експлозиите и от силното облъчване с радиация, а в дългосрочен план умират много повече след години, заради поетите големи дози радиация.
Показват се публикациите с етикет химия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет химия. Показване на всички публикации
Мария Кюри
Ако трябва да назовем името на велика жена учен, повечето от нас биха отговорили почти без колебание ”Мария Кюри”.
Причините за това са пределно очевидни – изключителните постижения на знаменитата французойка от полски произход могат да бъдат повод за завист от страна на повечето от колегите й от мъжки пол. Някои я наричат женски вариант на Айнщайн. Научете повече за нейния живот, работа и открития.
”Животът не е лесен за никого от нас. Но какво от това? Трябва да запазим постоянството и най-вече доверието в себе си. Трябва да вярваме, че сме надарени с нещо и че това нещо трябва да бъде постигнато.”
Мария Скло̀довска-Кюрѝ (на полски: Maria Skłodowska-Curie) е френски физик и химик от полски произход, пионер в областта на радиологията и първият носител на две Нобелови награди, както и единственият носител жена на Нобелова награда в две различни области на науката[1] - физика и химия (в резултат от споделянето, тя реално притежава 1,25 Нобелови награди). Тя е и първата жена преподавател в Сорбоната. Родена е във Варшава, но през 1891 г., на 24-годишна възраст, се премества в Париж, Франция, за да изучава точни науки. Там придобива всички научни степени и постига научната си кариера, като става натурализиран френски гражданин. Основава Институти „Кюри“ в Париж и във Варшава.Допринася за създаването на теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радиоизотопи и за откритието на два нови елемента - полоний (открит през 1898 година и наречен на родната ѝ Полша)[2] и радий. Нейният съпруг Пиер Кюри, дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри и зет ѝ Фредерик Жолио-Кюри са също носители на Нобелова награда.
Родена е на 7 ноември 1867 г. във Варшава,Полша. Тя е най-малкото от 5 деца. Нейният дядо е учител[3], както и нейните родители, баща ѝ преподава физика и математика - области, които по-късно Мария ще учи в университета. Майка ѝ страда от туберкулоза и умира, когато Мария е на 12 години. Две години по-рано, от тиф, умира и най-голямата ѝ сестра. Майка ѝ е католик, но баща ѝ е атеист. След смъртта на сестра ѝ и майка ѝ, Мария Склодовска става агностик.[4]
Мария се премества в Париж и изучава химия ифизика в Сорбоната, като по-късно става първата жена преподавател в това висше училище. В Сорбоната тя среща Пиер Кюри, също преподавател, и се омъжва за него. Двамата заедно изследват радиоактивните вещества, по-точно урановата руда уранинит, която притежавала свойството да бъде по-радиоактивна от урана, съдържащ се в нея. До 1898 г. двамата вече имат логично обяснение: уранинитът съдържа минимално количество радиоактивен елемент, който е много по-радиоактивен от урана; от 1898 до 1902 г. двамата учени преработват 8 тона уранова руда и успяват да отделят само няколко грама от новия елемент радий (от латински radius - лъч, защото е много лъчист т.е. радиоактивен). По-късно така е открит и полоният, наречен на родината на Мария Склодовска - Полша. След трагичната смърт на съпруга ѝ през 1906 г., Мария поема неговата катедра в университета в Париж. През 1910 г. тя успява да отдели чист метален радий, а не само негови съединения, каквито резултати са били постигнати по-рано. Тя определя атомното тегло на радия [Ra] и мястото му в таблицата на химичните елементи. По този начин тя завършва 12-годишен цикъл на изследвания, който доказва, че радият действително е нов химичен елемент.Заедно с Пиер Кюри и Анри Бекерел, Мария Кюри е наградена с Нобелова награда за физика през 1903 г., като по този начин става първата жена, носител на престижната награда. След 8 години, през 1911 г., тя получава Нобелова награда за химия „като награда за нейните заслуги за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолацията на радия и изучаването на същината и съединенията на този елемент“. Мария Кюри постъпва етично, като не патентова процеса на отделяне на радия, а оставя научната общност да го проучва. Тя е първият човек, който е награден с две Нобелови награди и е една от двамата Нобелови лауреати, на които са присъдени награди в две различни области на науката. Другият е Лайнъс Полинг.
По време на Първата световна война заедно с дъщеря си Ирен, Мария Кюри организира около 220 подвижни и стационарни рентгенови лаборатории за преглед на ранени войници, от чиято помощ са се възползвали над 3 милиона пациенти. Тя организира и курсове за рентгенолози и техници на рентгенова апаратура. Натрупанният опит обобщава в монографията „Радиология и война“ през 1920 г. През 1923 г. тя пише биография на Пиер Кюри. През 1921 г. заедно с дъщеря си отива в САЩ, за да събере средства за нови изследвания на радия. Тя се връща отново там през 1929 година.
Става член на 85 научни дружества по целия свят и получава 20 почетни степени.
.png&imgrefurl=http://bg.wikipedia.org/wiki/%25D0%259C%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%258F_%25D0%259A%25D1%258E%25D1%2580%25D0%25B8&h=198&w=140&sz=15&tbnid=6nwlVmsn7qZLqM:&tbnh=103&tbnw=73&prev=/search%3Fq%3D%25D0%259C%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%258F%2B%25D0%259A%25D1%258E%25D1%2580%25D0%25B8%26tbm%3Disch%26tbo%3Du&zoom=1&q=%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%9A%D1%8E%D1%80%D0%B8&docid=stkfxERqFMT8sM&sa=X&ei=I--3TuKwIov44QTw0PjmAw&ved=0CDgQ9QEwAg "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9A%D1%8E%D1%80%D0%B8")
Когато вече е в напреднала възраст, Мария е разочарована от множеството лекари и производители на козметика, които използватрадиоактивни вещества, без да вземат никакви предпазни мерки.
Мария Кюри умира на 4 юли 1934 г. в санаториума Санселемоз, близо до градовете Саланш и Паси, от левкемия, която по всяка вероятност е следствие от получената радиация по време на изследванията с радиоактивни вещества. Тя не взима никакви предпазни мерки в работата си, понякога носи проби в джобовете си, дори носи на гърдите си ампула с радий като талисман. По това време все още не са добре известни истинските последици от работа с радиоактивни изотопи.
През 1990-те, образът на Мария Кюри стои на полските банкноти от 20 000 злоти.
Източници
- ↑ Nobel Laureate Facts. // Посетен на 26 November 2008.
- ↑ Poland had been partitioned in the 18th century among Russia, Prussia and Austria, and it was Skłodowska–Curie's hope that naming the element after her native country would bring world attention to its lack of independence. Polonium may have been the first chemical element named to highlight a political question. K. Kabzinska, "Chemical and Polish Aspects of Polonium and Radium Discovery", Przemysł chemiczny (The Chemical Industry), 77:104–7, 1998.
- ↑ Robert Reid, Marie Curie, p. 12.
- ↑ Reid, Robert William. Marie Curie. London, Collins, 1974. ISBN 0-00-211539-5. с. 19. "Unusually at such an early age, she became what T.H. Huxley had just invented a word for: agnostic."
ХИМИКАЛИ ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ХИДРАВЛИЧНОТО РАЗБИВАНЕ (ДОБИВ НА ШИСТОВ ГАЗ)
Превод от Ивайло Чакарски, доклада на :
СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
Камарата на представителите,
Комисия по енергетика и търговия
Намален състав
април 2011 г.
ХИМИКАЛИ ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ХИДРАВЛИЧНОТО РАЗБИВАНЕ
(ДОБИВ НА ШИСТОВ ГАЗ)
Изготвен от комисия в състав: Henry A. Waxman (Ranking Member Committee on Energy and Commerce ) Edward J. Markey (Ranking Member Committee on Natural Resources) Diana DeGette (Ranking Member Subcommittee on Oversight and Investigations)
СЪДЪРЖАНИЕ
I. Основана информация............................................................................1
II. Основни принципи ............................................................................................2
III. Методология........................................................................................4
IV. Хидравлични течности използвани за раздробяването и химичен състав…..5
A. Често използвани химически компоненти..................................................6
B. Токсичните химически веществ…….................................................................8
V. Използване на собствени и химикали преставляващи ''търговска тайна''.....11
VI. Заключение..............................................................................................12
Допълнителна информация A.........................................................................................................
- I. Основана информация
Хидравличното разбиване помогна за разширяване на производството наприроден газ в САЩ, отключване на големи залежи на природен газ в шисти и други нестандартни скални формации в страната. В резултат на хидравлични раздробявания и напредък в технологията на хоризонтално сондиране, производството на природен газ през 2010 г. достигна най-високото ниво от десетилетия насам. Според нови оценки от Администрацията за енергийна информация (EIA), САЩ притежаваприроден газ ресурси, достатъчни, за да предоставят на САЩ за около 110 години.
Тъй като използването на процеса нараства, се появяват и притеснения относно неговите екологични и обществени последици за здравето. Едно от притесненията е, че хидравличните химикали, използвани за разбиване на скалните формации съдържат многобройни химикали, които биха могли да увредятчовешкото здраве и околната среда, особено ако те влизат в контакт с водоизточниците на питейна вода. Опозицията на много от петролни и газови компании да оповестят публичното химикалите, които използват увеличава публичната загриженост.
По време на миналия конгрес, комисията по енергетика и търговия започна разследване, за да разгледа практиката на хидравличните разбивания в САЩ. Като част от това разследване, комисията поиска 14 водещи петролни и газови компании да разкрият видовете и обемитена хидравлични продукти които те използвали в своите флуиди между 2005 г. и 2009 г. и
химически съдържанието на тези продукти. Настоящият доклад обобщава информацията, предоставена на комисията.
Между 2005 г. и 2009 г., 14 петролни и газови компании използват повече от 2500 хидравлични продукта, съдържащи 750 химически вещества и други компоненти. Като цяло, тези компании са използвали 780 милиона галона на хидравлични изделия - в тези 780 милиона галона не се включва водата която се е прибавяла в последствие при сондирането - между 2005 и 2009 г..
Някои от компонентите, използвани в хидравлични изделия (смеси) са чести икато цяло безвредни, като сол и лимонена киселина. Някои от тях са били неочаквани, като разтворимо кафе и орехови черупки. А някои от тях са изключително токсични, като бензен и олово. Приложение А изброява
всички 750 химически вещества и други компоненти, използвани вхидравлични изделия (смеси) между 2005 г. и 2009 г.
Най-широко използваните химикали в хидравличните смеси по време на този период от време, поради броя на съединения, съдържащи химикала, е метанол, който е бил използван в 342 хидравлични изделия смеси ,е опасен замърси-тел на въздуха и е в списък с кандидат за потенциални регулиране в Закона за безопасна питейната вода. Някои от другите най-широко използваните химикали са изопропилов алкохол (използва се в 274 продукта), 2-butoxyethanol (използва се в 126 продукта), и етилен гликол (използва се в 119 продукта).
Между 2005 г. и 2009 г., обслужващи компании за нефт и газ, използвани хидравлични смеси от продукти, съдържащи 29 химикали, които са (1) известни или възможни човешки канцерогени, (2) регулирани по Закона за безопасност на питейната вода поради техните рискове за човешкото здраве, или (3), изброени като опасни замърсите ли на въздуха, съгласно Закона за чистотата на въздуха.Тези 29 химикали са компоненти на повече повече от 650 различни продукти, използвани в хидравличните смеси.
BTEX съединения - бензол, толуол, ксилол и етилбензен - се появява в 60 от хидравличните продукта, използвани между 2005 и 2009 г.. Всеко BTEX съединение е регулиран замърсител по Закона за питейната вода и опасен замърсител на въздуха по
Закон за чистотата на атмосферния въздух. Бензен също е известен канцероген за човека. Хидравлични компании са
инжектирали 11,4 милиона галона продукти, съдържащи най-малко един BTEX химичен препарат в продължение на 5 годишен период.
В много случаи, петролни и газови компании не са били в състояние да представят на Комисията пълен списък на химикалите и хидравличните флуиди ''смеси'' които са използвали. Между 2005 г. и 2009 г., фирмите са използвали 94 милиона галона от 279 продукта, които са съдържали
най-малко един химикал или компонент, който производителите смятат за собственост или търговска тайна. Персонала на Комисията са изисквали тези дружества да разкрие тази имуществена информация. Въпреки че някои компании са предоставили информация за тези имуществена тайна, в повечето случаи компаниите заявяват, че не са нямали достъп до фирмената информация за продуктите, те са закупени "от рафта" химическите доставчици. В тези случаи, компаниите са инжектирали течности, съдържащи химикали, които те самите не могат да се идентифицират.
II. Основни принципи
Хидравлично разбиване - метод, чрез която петролните и газови компании осигуряват достъп до локални енергоизточници, затворена в труднодостъпни геоложки формации - метода е предмет на ентусиазъм и същевремено увеличена загрижеността за здравето и околнатасреда през последните години. Хидравличните смеси, които се използват в комбинация с хоризонталното сондиране, позволи на индустрията достъп до природни газови резерви, които предварително са били считани нерентабилни, особено в шисти образуванията. В резултат се достига до все по-широкото използване на хидравлично разбиване и производството на природен газ в САЩ достигна 21,577 млрд. куб. метра през 2010 г., съизмеримо единствено с преиода между 1970 и 1974. Като цяло, Администрацията за Енергийна информация калкулира потенциалните залежите в Съединените щати на 2552 трилиона кубически фута газ, ресурси които са достатъчни за задоволяване на потреблението в САЩ за около 110 години. Природният газ от шисти ресурси възлиза на 827 трилиона кубически фута от тази обща сума, което е повече от два пъти това което EIA превиди само преди една година.
Хидравличното разбиване създава достъп до по големи количества природен газ, но процесът изисква използването на големи количества вода и химикали, които се инжектира под земята в големи количества и при високо налягане.Нефт и газ обслужващи компании създават течности с помота на които се създават фрактури и транспортира пясък или други зърнести вещества които отварят и поддържат отворени фрактурите.Съставът на тези течности варира в зависимост от формирането, които варират от проста смес от вода и пясък до по-сложни смеси с множество химически добавки.Компаниите могат да използват тези химически добавки за сгъстяване или разреждане на течности, подобряване на потока на флуида, или да убиват бактериите,които могат да намалят извличането на газ.
Някои от тези химикали, ако не се съхраняват безопасно или след изтичане се смесят с водоизточниците на питейна вода, може да навредят на околната среда и представляват риск за човешкото здраве.По време сондирането, течности, съдържащи химични вещества, се инжектират дълбоко под земята, където тяхната миграция не е напълно предвидима.Технически грешки, като например използването на недостатъчно добър корпус на сондажа, може да доведе до освобождаването им по-малка дълбочина, по-близо до източниците на питейна вода.Въпреки, че част химикалите се отстраняват от кладенеца в края напроцеса, значително количество остава под земята.
Докато повечето подземo инжектиране на химикали са предмет на защитата по Закона за безопасна питейна вода (SDWA), конгрес през 2005 г. промени на закона, за да се изключи "подземното инжектиране на течности и химични агенти (различни от дизеловите горива) свързани с хидравличният процес и химикалите използвани в него при операции, свързани с нефт, газ, или геотермално производствени дейности " от регулиране по Закона за безопасна питейна вода (SDWA)
Освен ако компаниите не използват дизел в хидравличните смеси, постоянното подземно инжектиране на химикалите, които се използват за хидравличните смеси не се регулира и от Агенцията за опазване на околната среда (EPA).
Тревога също предизвиква въпроса за хидравличните смеси, които са използвани при процеса и се изхвърлят като отпадъчни води. Отпадъчни води се съхранява в резервоари или ями в близост до сондажите, където разливите са възможни. За окончателно обезвреждане, компаниите трябва или да рецитират смесите за употреба в бъдещи сондажи, или да ги инжектират в подземни кладенци за съхранение (които, за разлика от самия процес, са обект на Закона за безопасна питейната вода), изхвърли във близък воден басейн, или да ги транспортира до съоръжения за пречистване на отпадъчни води. Един скорошен доклад на"Ню Йорк Таймс" повдига въпроси за безопасността на изхвърлянето на хидравличните смеси в отворени водоизточници, както и способността на съоръжения за третиране и обработка на отпадъчни води да обработват отпадъчните смесите от сондажните операции за природен газ.
Всеки риск за околната среда и човешкото здраве, предизвикани от смесите използвани в процеса зависи в голяма степен от химичното им съдържанието . Федералният закон, обаче, не съдържа изисквания за публично оповестяване от производителите на нефт и газ или обслужващите ги компании, използващи процеса наречен хидравлично разбиване, различните щатове изисквания за оповестяване на информацията се различават значително. Докато индустрията наскоро обяви, че скоро ще създаде публична база данни за течните компоненти в хидравличния разтвор, докладване до тази база данни е строго доброволно,оповестяването няма да включва химичната идентичност на продуктите, етикетирани като собствени ''производствена тайна'' и няма начин да се определи дали компаниите са дали точна информация за всички кладенци.
Липсата на минималните национални изходното ниво за разкриване на химичния състав на течностите, които се използват в процеса ''хидравлично разбиване'' и освобождаването на повечето хидравличните смеси от регулиране по Закона за безопасна питейната вода е създало информационна празнота относно съдържанието, химичните концентрации и обеми на течности, които отиват в земята по време на сондажите и връщат към повърхността под формата на отпадни води.В резултат на това, регулаторните органи и обществеността не са в състояние ефективно да се оцени въздействието от използването на тези течности и какъв ефект могат да имат върху околната среда или общественото здраве.
III. Методология на разследване
На 18 февруари 2010 г., Комитетът започна разследване в практиката използвана при хидравличното раздробяване и потенциалното му въздействие върху качеството на водата в Съединените щати.Това разследване, построено върху работата, започната от Ranking Member Henry A. Waxman in 2007. като Председател на Комисията по Надзор на Правителствената реформа . Първоначално Комитетът е изпратил писма до осемпетролни и газови компании услуги, ангажирани в хидравлични раздробявания в САЩ. През май 2010 г., Комитетът е изпратил писма до още шест петролни и газови компании да се оцени по-широк диапазон на индустриална практика.The февруари и май бяха изпратени писма до компаниите искащи информация за вида и обема на химични вещества, присъстващи в хидравлични изделия, които всяка компания, използвани в течностите между 2005 и 2009 г..
14-те петролни и газови компании, получили писмо, доброволно предоставя съществена информация на Комитета.Както бе поискано, компаниите съобщават имената и обеми на продуктите, които те използват по време на петгодишния период. За всички хидравлични продукт, компании също предоставиха, лист за безопасност (Material Safety Data Sheet) съдържащ химическите компоненти на продукта. Occupational Safety and HealthAdministration (OSHA) изисква от химическите производители, за да създаде лист за безопасност за всеки продукт, като средство за комуникация на потенциалните рискове за здравето или безопасността на работниците и служителите и на работодателите. Лист за безопасност трябва да изброи всички опасни съставки, ако те се съставят най-малко 1% от продукта, а за канцерогени, прага за отчитане е 0.1%.
При OSHA регламенти, производителите могат да не разкриват идентичността на химически компоненти, които представляват "търговски тайни." Ако на MSDS за даден продукт, използван от компания която е предмет на разследването на Комитета, съобщи че самоличността на някой химически компонент е търговска тайна, на Комитета- попита компания, която използва този продукт, да предостави на частна информация, ако има такива.
IV. Хидравлични течности използвани за раздробяването и химичен състав
Между 2005 г. и 2009 г., 14 петролни и газови компании използват повече от 2500 хидравлични изделия, съдържащи 750 химически вещества и други компоненти. Като цяло, тези компании са използвали 780 милиона галона хидравлични изделия ''течности'' между 2005 и 2009 г.. Този обем не включва водата, която компаниите добавят на мястото преди сондиране и инжектиране.Продуктите се състоят от широк спектър от химикали. Някои от тях са на пръв поглед безобидни като натриев хлорид (сол), желатин, лимоненакиселина. Други биха могли да представляват сериозен риск за човешкото здраве или околната среда. Някои от компонентите са изненадващи. Една компания заяви пред Комитета, че тя използва разтворимо кафе, като един от компонентите в течност,създаден специално да инхибира киселината корозия. Две компании съобщават, че са употребявали орехови черупки като част от продукта, който се използва, за да се влошава вискозитета на течността, което помага да се повиши възстановяване течноста. Друга компания използване на въглехидрати като разбивач.Една компания използва сапун лой, сапун, направен от говеждо, овце и други животни, за да се намали загубата на раздробителната течност в откритите скални.
Приложение А изброява всеки от 750 химически вещества и други компоненти, използвани в хидравлични изделия, използвани между 2005 и 2009 г..
A. Често използвани химически компоненти
Най-широко използваните химикали в хидравличните смеси през този период от време, както се е измерена чрез броя на продукти съдържащихимикала, най - често използвания химикал е метанол. Метанол е опасен замърсител на въздуха, и кандидат за регулиране по Закона за безопасна питейната вода.Той е компонент в 342 хидравлични смеси. Някои от другите най-широко използваните химикали включват изопропилов алкохол, който е бил използван в 274 продукти, и етиленгликол, който е бил използван в 119 продукта. Кристалният силициев диоксид (силициев диоксид) се е използвал в 207 продукти за подпора да държат отворени пукнатините.Таблица 1 е списък на най-често използваните съединения в хидравлични флуиди.
Таблица 1. Химични компоненти най-често използвани между 2005 и 2009 г, в хидравличните продукти.
Химическа Компонент-----Брой продукти съдържащ химическия компонент
Метанол (метилов алкохол) - 342
Изопропанол (Изопропилов алкохол, пропан-2-ол) - 274
Кристалният силициев диоксид - кварц (SiO2) - 207
Етилен гликол monobutyl етер (2-butoxyethanol) - 126
Етилен гликол (1,2-етандиол) - 119
Хидрогенирано леки петролни дестилати - 89
Натриев хидроксид (сода каустик) – 80
Компании използва 2-butoxyethanol (2-BE) като пяна агент или повърхностно-активно вещество в 126 продукта. Според учени СИП, 2-BE лесно се абсорбира и разпространява в хора след вдишване, поглъщане, или дермална експозиция. Проучванията показват, че излагането на 2-BE може да причини хемолиза (разрушаване на червенитекръвни клетки) и увреждане на далака, черния дроб и костния мозък.
Хидравлични компании инжектират 21,9 милиона галона продукти, съдържащи 2-BE между 2005 и 2009 г.. Те използват най-голям обем на продукти, съдържащи 2-BE в Тексас, което представляват повече от половината от използвания обем. СИП наскоро намерих този химикал в питейна вода кладенци, изследвани Уайоминг.
Таблица 2 показва използването на 2-BE в различните щатове.
Щат - обем течност (галони)
Тексас - 12031734
Оклахома - 2186613
Ню Мексико - 1871501
Колорадо - 1147614
Луизиана - 890068
Пенсилвания - 747416
Уест Вирджиния - 464231
Юта - 382874
Монтана - 362 497
Арканзас – 348959
B. Токсичните химически веществ
Петролни и газови компании използват хидравлични изделия съдържащи 29 химикали, които са (1) известни или възможни човешки канцерогени, (2) регулирани по Закона за безопасно на питейната вода заради техните рискове за човешкото здраве, или (3), изброени като опасни замърсите ли на въздуха в Закона за чист въздух. Тези 29 химикали са компоненти на 652 различни продукта, използвани в хидравличните смеси.
Таблица 3 изброява тези токсични химикали и честотата на употребата им.
Химическа Компонент- Химическа Категория - Продукти
Метанол (метилов алкохол)- HАP- 342
Етилен гликол (1,2-етандиол)- HAP- 119
Diesel19- канцероген, SDWA, HAP- 51
Нафталин- Канцероген, HAP- 44
Ксилен- SDWA, HAP- 44
Хлороводород (солна киселина)- HAP- 42
Толуен- SDWA, HAP- 29
Етилбензен- SDWA, HAP- 28
Диетаноламин (2,2-iminodiethanol)- HAP- 14
Формалдехидът- Канцероген, HAP- 12
Сярна киселина- Канцероген- 9
Тиокарбамид- Канцероген- 9
Бензилов хлорид- Канцероген, HAP- 8
Кумол- HAP- 6
Nitrilotriacetic киселина- Канцероген- 6
Диметил формамид- HAP- 5
Фенол- HAP- 5
Бензен- канцероген, SDWA, HAP- 3
Ди (2-етилхексил) фталат- канцероген, SDWA, HAP- 3
Акриламид- канцероген, SDWA, HAP- 2
Водороден флуорид (флуороводородна киселина)- HAP- 2
Фталов анхидрид- HAP- 2
Ацеталдехид- Канцероген, HAP- 1
Ацетофенон- HAP- 1
Copper- SDWA- 1
Канцероген етиленов оксид,- HAP- 1
Водещ- канцероген, SDWA, HAP- 1
Пропилен оксид- Канцероген, HAP- 1
р-ксилен -HAP- 1
Брой на продуктите, съдържащи опасни компоненти – 652
Абонамент за:
Публикации (Atom)