Капчуците потракват като часовник воден.
Където беше текло - протече и преля
и щъркел се понесе, подобно Дух Господен,
над голите баири, над черните поля.
" Тук - тук ! " - капчукът пееше. Повярвах на капчука:
потърсих се възторжено и в пъпка , и във цвят,
ала душата рече : " Ти беше вече тука.
това е твое минало.Търси се по - назад !"
Завърнах се при лятото, а лятото кипеше
под бялата петура на младите листа
и жадна за любов през този свят вървеше
едно момиче бяло и жадно - Любовта.
" Къде съм аз?" - попитах, ала душата пряма
отвърна пак : " Не се търси ни в лист, ни в грозд налят.
" Тук - тук " кълвачът пее, но в лятото те няма.
И то е твое минало.Търси се по- назад."
Преминал светлината на младите сезони,
в последния сезон аз уморен видях
самотен лист,самотно жив в обрулените клони...
Душата не попитах - във него се познах.
Ивайло Балабанов
