Loading

Елин Пелин 1877-1949 Димитър Иванов


Проза
Елин Пелин е един от най- последоват5елните застъпници на реа лизма в бълграската литеаратура. Той е един от класиците на българскатат проза и най- големият художник реаллист на българскотъо село в нашата белетристика. Изка да стане художник и дарбата му личи в разазитте- богати на зрителни впечатления и описания, които се отлиичават с голяма пластичност и изпъкналост на формите. Първите си разкази “мило е отечеството” и “На майчина гроб” и стих “зима” и “Привет” подписва с истинското си име, а с псевдонима започва да се подписва от стихотворенията тихи тъги. Други негови псевдоними са Чер Чемер и Горка- Горчица. В списание Мисъл изпраща разказа “Знаменито събитие”. Не е харесан и никога не е признат като автор. По- късно ДРКР признава таланта на ж , но отрича разказите му (незначителност на темата и липса нан органична цялост). Изказва се положител соно и дори похвално за списание “селска разговорка” на Елин Пелин и за неговия разказ “На оня свят”. Главният герой в неговото произведение е обикновено човекяа от село и самото село като топос. На преден план е не самия бит а човекът с присъщата му психология. В разказите си той заявява и своите позиции към държавата и общественото положение. Показва пороците на служителите на църквата; но разкрива и любовното чувство, живота на учителите, природната картина и човешката душевност; отрцателно отношение към града. Елин Пелин име способността да види и да отбележи пластично, незабравимо външното у човека, но и неговите вътрешни качества. В своите творби създава галерия оот образи. Всеки герой има свой характерен външен белег, а жестовете ии постъпките образуват техния характер. Дава прекрасни картини от природата, която не е окрашение в неговите произведения, а компонент в структурата на разказа със своя специвична роля и значение. Елин Пелин е майстор на пейзажа; художник- пластик- рисува релефно външни образи и белези; разнообразие на линии и багри. Най- внушително Елин Пелин описва сушата и зноя “По жътва”, “ветрената мелница, “Напаст божия”. Характерна черта в Елин Пелин е и отношението към добитъка, връъзката на човека с животното (“На браздаата”, “Мил Гост”, “Старият вол”, но и “Нане Стоичковата върба”). Елин Пелин е първият наш селски белетрист, който чрез пластично изображение на конкретната битова и социална среда изразява душата на селянина. Елин Пелин прониква във всекидневието на селянина. Хуморът на Елин Пелин е здрав, бодър и жизнерадостен; това е не само хуморът от “Пежо и Пенда”, “Аз, ти, той”, но и от разказа като “Печена тиква”, “На оня свят”, “Андрешко”, “Изкушение”, “Пролетна измама”, в които се разкриват типичните слабости на обикновения човек. Това е хумор на положението и културата, а не на диалекта или някои ефект. Особености на Елин Пелиновите разкази са : започва своите разказзи без шаблони, а с това , коетоо води към централния момент: пейзаж, събитие, въпрос, рразговор и т.н. езикът се отличава с особена поетична чистота, разнообразие, изразителност, предметност. Чрез езикът се описват обстоятелства, природа, герои, рисуват се отношенията между хората, построява се диалога. Основна черат на неговата проза е опозиционността. В своите разкази събира всички състояния на литературната екзистенция; многогласие в текстовета: универсализация на написаното; късия разказ носи жанровата памет на новелата като изкуствао на сюжета. В Елин Пелиновите разкази метаморфозите на сюжета са на универсалии, диалог, персонажи; един смисълл се превръща в своя противоположност. Елин Пелин е представител на т нар монолитен разказ, който се постиига чрез синтетичност; основните идеи са вложени в действията и разсъжденията на героите , а не публицистично внушени от автора.
героите сами стигат до тези идеи, без авторът да ги ръководи
появява се несъответствие между замисъл и реализация на текста, защото героите прояяват и своята логика в действията, противопоставят се на автора
авторът не е явен а скрит в текста
повествованието става обективно; темите и героите са съвременни
събитието се развива така, както би се развило в действителността – без коментар, дидактика и актьорска игра на автора
появява се разказ- оценка и разказ- пейзаж
героят води събитиеето, коментира го, осмисля пейзажа и защитава основната идея
действието е по- бързо; центъра е една случка, която разкрива цялостно характера ио съдбата на героя
осмисля се жестът, мимиката на героя; пейзажът е изразител на душевното състоояние на героя
фабулата е по- остра; избягва се повествованието от първо лице, засилва се реалистичността

в ранните разкази на Елин Пелин има елементи на подражание и дори фрагментарност; оосновни теми са любовта между младите, фолклорно- битови подробностии.
- героите са илюстрация не идеята; видими са следите от фолклорно художествената образна система
- но присъства и характерни за късната му проза непрекъсната социална съпротива не героите; присъствие на природата като индикатор на човешките чувства
- основни са събитийността и фабулността

разказите от 20-те години следват модела- запетая + но (Толстой); изменя се съдържателната и формално- композиционната структура
систетичност на фраза и образи, а и на композицията
фунционлана натоварен ост на сюжета
Елин Пелин следва някои от принципите на народната проза – на приказаката и анекдота : жива и непосредствена реч; един герой, който е колкото традициионен, толкова и променен

ДРКР обвинява Елин Пелин, че не може да превърне анекдота в индивидуална душевна картина. Разказите на Елин Пелин се характеризират с :лаконичност, сбитост, остро социално присъствие, бързо протичащо действие, отсъствие на разказвача, героят излиза на преден план, сюжети от анекдотите и битовите приказвки
чрез фрагментите в Елин Пелиновите разкази се подбира най-краткият и убедителен път към защита на поезията
епизодът е максимално натоварен- придвижва действието, но и разширява хоризонта за достигане на развръската, която за Елин Пелин е началенн тласък за творческия акт
важни са диалога, монолога и пейзажа за първия разказ
интересно е началото на свързване на отделлните епизоди- синтетично сб иване , което води до финяала
липса на вътрешна обособеност на епизода- той е част от цялото
отсъствие на мемоарно- автобиографични тенденции в разказите
отворена конструкция- отбира и организира само съществени епизоди
разказите са не епически, а с лирически тон
епизодитъе се характеризират не с обобщеност, а с конкретност
повечето разкази завършват заедно със ссъбитето и без коментар
събитието е в центъра на разказа; то събира всичко и включва дори идеята
в много малко разкази авторът дава следствия от събитията, а не самото събитие. В тези разкази героят е статичен и слабо индивидуализиран
основна за Елин Пелиновите разкази е характеристика в действието- героят се разкрива постепенно в процеса на разказа
Елин Пелин изоставя предисловията и предварителните характеристики и се насочва ккъм основната линия на сюжета
Героят винаги е подчинен на сюжета
Разказите са доведени до обективно течащо действие
Нарушава се трдиционнтата схема на действието- завръзка- кулминация- развръска
Читателят влиза в досег с автора чак след края на творбата
Съдържанието на художествения свят е главен фактор за развитието на разказа от фрагментарност към монолитност
Елин Пелин в своите разкази съчетава хумор и лиричност, на които се гледа като на специфични нюанси на повествованието
Пейзажите изразяват психическите състоояния на героя
В творбите му след войните се забелязва стремеж към циклизиране
При Елин Пелин маската е средство за постигане на нещо
Елин Пелин е лишен от всякаква жестовост; не влиза в ничия роял или поза
Елин Пелин е автор, който не емблематизира мисията си неговите текстове са едновременно история и модерност; те са лишени от сантименталност
Неговите текстове са периферни, краткотрайни и анекдотични
Първите му текстове са пародии; те са хумористични и са отправени към съществуващите сериозни текстове в българската литература

Творчеството му съчеетава ниски и високи текстове
*високи са текстовете му преди воините до 1904: повестта “Земя” и “Гераците” и цикъла “Под манастирската лоза”
* всички останали са ниски- “Черни роззи”, “Пепел от цигарата ми”, “Аз, ти, той”, “Пижо и Пенда”
процесуалността, качествата на един текст д авлия на нормите чрез които се възпроизвежда една литература е качество, което може да бъде положено и в схващането и за високата и ниската литература, сериозна и несериозна. Елин Пелин не пише критика, но дешифрира и принизява важното, сериозното за своето време
текстовете на Елин Пелин са първата значима проява на модерната българска литература, която не престава да е специфична
текстовета ссъчетават осъзната реалност с фолклор, обичаите и ббългарската менталност
в творбите на Елин Пелин теоретичните спорове за модерното и европейското заглъхват
словото постига равновесие в разказите му
неприемано от Мисъл и нейният автор, Елин Пелин отговаря на съвременните високи текстове по свои начин- чрез хумористичните си текстове
определят Елин Пелин за ленив писател, който не работи професионално; живее по българановски и не радактира свойте текстове
жанрово разнопосочен: остава впечатление, че не цени собствените си текстове
Елин Пелин е автор приеман и отхвърлян; четен и нечет; но познат и обичан и от интелегента и от обикновения човек
Димо Кьорчев нарича Елин Пелин “Превъзходен критик”
Наративната му рецепция е обяснима с това, че е добър фабулист
Историята, която е анекдот винаги е най- интереснниян разказ; разчита се на неочакваното и оригинално разрешаване на идеят
Лиричното приглушава фейлетонното; получава се и близост до идилията (“Кумови гости”)
Елин Пелин пише разкази стихове повевсти фейлетони хуморески приказки миниатюри есета и дори прави опит за роман
Всички негови книги имат свое значение
Разказите му обаче го преръщат в емблема и всичко дроо се оглежда в тяханата сянка
Елин Пелин е определян за най- успешния критик на анти модерността , която се налага в подражание, намек
Елин Пелин има своя идентичност;той е и над себе си, защото търси границите между литература и не литература; формира се границата на художестве ността
Литературтата е не само документ , а и условен текст
Снимките от живота са нелитература , а публицистика
Литературата е йерархия; събужда се текстовата памет на словото
Литературата е палимпсест
Елин Пелин е автор, който пишейки излучва послание ч, че не е писател; за не го писането не е сакрално , престиижно.
Елин Пелин – повести

Елин Пелин е определен като успешен критик на антимодерността. Той има собствена идентичност; той е и над себе си, защото търси границата между литератуа и нелитература; формират се границите на художествеността
литературата вече не е документ а условен текст
снимките и картините от живота вече не са литература а публицистика
литературата е йерархия; тя събужда текстовата памет на словото
Елин Пелин е автор , който пишейки излъчва послание, че не е писател
Текстовете му символизират едновременно най- доброто в неговото творчество и най- доброто в българската литература. Пример е повестта ”Гераците”.
Повестите ан Елин Пелин следват особеносите на неовите разкази:
повествованието на живата сцена
в организацията си са поредица от великолепно изпълнени и развити рразкази, обединени от общ персонаж и място на действието но и самостоятелни в особеностите си
епизодите са по- разширени, но не както в възрожденските повести
търси се най- мпрекият път до събитието
и тук проявява нетърпимост към интродукцията и авторовата намееса изобщо
пейзажът е функционално по- натоварен ; той е “душа на събитието”
и в повестите Елин Пелин е далееч от дидактичността и публлицистичността

“г”- 1911 и Земя 1922
Г е определена като повест, но поради малкия си обем може да се нарече образцов разказ. Въпреки обема си тя въздейства като роман за специфично българското. Г е начало на нов тип писане. В Г ллипсва историческото време, което да задава кординатите на текст. Това е текст от началото на века но и ткст на минал и следващ текст. Белег на липсваща историчност; първият пример в българската литературмна история, когато истоорията не се призовава а се избягва. Личното време на героя обаче не е отстранено- то се изразява чрез раждане и смърт; когато истоорията не се призовава а се избягва. Личното време ан героя обаче не е отстранено , то е изразено чрез ждане ои смърт; радост и тъга. Фабулата на повестта започва със смъртта на баба Марга и завършва със смртат н астария Герак- личното време измества функцията на историческото, традиционното време. Иисторията на рода се затваря в изначално, вътрешно, свое време между две смърти. Смъртта в Г идва като незаслужено и непреодолимо зло. Тя непрекъснато се съизмерва с живота. Смъртта в Г е функционална; цялото повествование е сякаш слепено от лични истории, които в своята хронология добиват обощиоителност, която не може да се постиигне от историята. При отстраняването на историческото време с неговата институционалност и събитийност, текстът се превръща във верига от събития и епизоди, коиото внушават многократност и трайност въпреки че са еднократни и инцидентни. Повествователния ритъъм сгъстява и разширява повествователните теми в зависимост от психологическото сътсояниее на героите. Реалното време на повестта е5-6 г(Захаринчо в началото е две годишен , а в края 6-7). Павел се връща за приблизителнодве седмици , а усещането е за десетки години. Елин Пелин редува цикловото време, сезонното, обективното с едно субективно време , което е близко до епичността, няма начало и край. Неопределеността на времето събужда усещане за протяжност, която е фиктивна. Ефектът на удължаване или съкращаване на времето се постига чрез маркери, които претрансформират събитийното време. В Г това време е синхронизирано—всичко се повтаря , обобщава. Елин Пелин натрупва епитетии, които по1яссняват всяко движение. Принципите на усложняване и опростяване действат еедновременно , което се превръща в монументалност, изчерпателност на описваният селски бит. Г е разказан в неопределеност. Елка отива някъде, действието се развива някъде. Често при Елин Пелин се среща някои някъде, някога. Г е определена като психодрама. Разказва се за връзката в художествения текст, която се различава от времето в традицията. Пространството не е топографски обозначено и подсказва пак пространствена неопределеност. Полето е неконкретно, пътят пред него също. Пространствената неопределеност е в синхрон свремето, с избягването на битовата описателност. Синтез на различни гледни точки- виртуозна игра с авторовата позиция и тази на героя. Г са прозрение за българската проза през целия20в.- предзнаменование за много битови текстове, чиято цел обаче не е битът , а психологията на човека. Привидната описателност се оказва лаконичност. Повествованието се подчинява на сгъстеното време, което се различава от циклично- природното. Селският сюжет престава да е битов сюжет. Г е модел на нова проза, която е индивидуализирана и изменена. С Г невъзможното става възможно. Повестта зазвучава като роман- чрез временен и пространствен синтез. Г е портретна и синтетична проза за каквато мечтае още ПС. В Г е зашивровано откриването на българския синтетизъм. Художникът е погледнал на словото като на материал за създаване на нещо. Г е границата и преходът към ПМЛ. Повестта напомня разказа на Михайлаки “Патил та знае”- оразяват с пълно съзнание трагизма на селската душа, разкъсана от жизнени противоречия. В Г Елин Пелин създава една ярка и незабравима картина на селския живот; всичко в повестта е почерпено от самия живот. Поводът за написването също е от реалния живот. Картината, нарисуване в Г не разкрива рразпадането и сдбата на едно семейство, а съдбата на селския човек за когоото сиромашията, теглото и страданието вървят ръка за ръка с несъгласията, враждите и братоубийството. В двете си повести Елин Пелин разкрива патологизма на разрушителните сили, на собственическата страст у човек. В Г се разкрива преди всичко бедите, които тя носи на обществото, а в “Земя”- гибелните и последци за самия човеак, който е станал нейна жертва. Елин Пелин не прикрива всуровостта на селския живот- показва сиромашията, селското тегло, духовната нищета и грубостта на селските нрави, но ни кара да видим по грубата обвивка на живота човечността и духовното величие на българския народ, богатствата на народната душа. Основни ключови думи в творчеството на Елин Пелин са земя кал труд. В повестта Г Елин Пелин отново е недостигнат живописец, майстор и художник на словото. В образите на своите герои въплъщава не само истината за едно време, но и трайни човешки черти. Елин Пелин спазва представата, че всичко в едно творчество трябва да бъде близо до човека и да говори с езика на истината. И за него важи мисълта на Чехов “лъжата в разказа е по- грозно нещо от лъжата в разговора”. В едно изречние Елин Пелин определя уменията на един разказвач- “простота в израза, честност в мислите и чувство за мярка- това са най- добрите качества на белетриста”. За Елин Пелин миналото почти не съществува. Той е изцяло в съвремеността; описва хората каквито са и каквито ги познава без да ги идеализира. И повестите на Елин Пелин каккто разказите започват с описание на пейзажа за да се навлезе в основната проблематика. Елин Пелин вижда и мисли образно- лирично света- той усеща, че не само сюжета вълнува, а и вложеното в него чувство и образната пластичност. Сякаш следва мисълта на делакроа “сюжетът, това си ти”- насища разказа с настроение, без лично да се показва. Елин Пелин “тонализира” образа – насища го с представи за онова, за което разказва, държи в границите на предсказаното от събитията и емоционалните преживявания. За Елин Пелин е характерно, както за Чехов, да съди обществото като разкрива съдбатаа на детето. Основният лайтмотив е жаждата по мъничкото щастие. През отчаянието и безнадеждността минава тръпката на вярата в живота.


Още теми 


Няма коментари:

Публикуване на коментар