Loading

Списание Мисъл 1892-1907


В течения на 15г това е най-значимото българско литературно списание, което се превръща в идейно естетическа крепост на първия литературен ккръг в България Мисъл, който е основан върху чисто естетически принципи. 1891г се получава разрив между Вазов и ДРКР. Вазов иадва сп. Денница. ДРКР спира своето списание “критика” и мисли за ново. Списание Мисъл се появява в момент, когато повече списания са изчерпани и спират да излизат – “библиотека св. климент”, “Труд на Цани Гинчев”, “денница” на вазов и др.
- първоначално списанието има пъстър състав от сътрудници- Вазов Михайлаки, тодор влайков, стоян Михайловски
- търси ново поле за изява и нови европейски изява на българската култура
- традиционно отстъпва място на модерните идеи
- появява се исторически заложеният конфликт- “млади- стари”
- Мисъл става трибуна на младите обединени в кръга Мисъл- ПС, тодоров, Яворов, автори, които показват своите идеи за промени и нововъведения в литературата
- критиката на Мисъл е вече изкуство а не пошло оплюване на противника
- става трибуна за предтавяне на н ови автори и техните книги
- въвежда нова традиция на постоянни съпоставки с постижения на духовно напредналите и издигната страни и автиори
- поддържа се постояно будното народно съзнание
- още в програмната си статия Мисъл прокламира, че ще доведе докрай чистата поезия”
- отрича се битовизма, провинционализма, социалността, досегашния реализъм
- като нов куллтурен идеал се оформя психологизмът, европеизмът, създава се новото естетическо разбиране за “чисто, несоциално изкуство”
- опит да се игдигне българсккото до общочовешкото
- интересът е насочен към немската литература, към нейните философии и естетици- ницше, Шопенхауер и др
- в литературата основният акцент се измества от колоектива върху личността * индивидуалистична ориентация, която да е философско- теоретически обоснована и превърната в основна насока на литературата
- развива се психологическата лирика
- акцентрира се , че литературата трядва да запази своята “художественост”; центърът да е върху личността и нейните вътрешни проблеми и настроения; преосмисляне на народната митология и фолклор, които обаче са видени като зряла художествена ценност ии с ново актуално отношение към възможността за неговото продължаване. Не пряко копиране или заемане, а обработка чрез нова зряла концепция.


Естетически възгледи
Доктор Кръстев 1866- 1919
Роден е в пирот и истинското му име е Ставри. Семеейството се преселва в софия а той учи в Лайпциг. Връща се като доброволец в сръбско- българската война, останоовява се в Казанлък като учител и създава първото си списание. Ппо- късно се мести в софия. Води живот на интелектуалец; богат на вътрешни трансвормации и психологически нюанси. Появява се в литературата в момент, когато липсва буългарска критика и критици. Той е първият български призван критик и създава критиката като професионално занимание. Негговите примери в критиката са Бергсон (руска литература), Лесинг, Каравелов, за които Доктор Кръстев казва, че е бил “литературен диктатор” и “немилостиво е преследвал всичко бездарно и безпринципно”. Създава и своето второ списание “Критика”, от чиято трибуна се бори за дълбока реформа в литературата. В германия Доктор Кръстев се учи и усвоява експерименталната психологическа метода на Вунд и естетиката на Ланге и Фолке. Според Симеон Радев Доктор Кръстев използва дедуктивния подход и тръгва от правилата към изкуството а не обратното. Доктор Кръстев може да се приеме за представител на късния немски идеализъм с леки прибавки от ницшеанството. Във формирането му важно значени имат неокантианските идеи, преосмислени чрез Шилер; склоност към суха систематизация и нетворческа естетика. От немското си образование Доктор Кръстев извича две основни идеи:
изкуството е нова действителност- създава държава на духа.
Обявява се против тенденциозното изкуство.
Доктор Кръстев пише критически статии за почти всички български автори. Като неоценени от него могат да се определят Захари Стоянов и Елин Пелин.определя Алеко високо, пише за необикновената виталност и за слабостите на интелекта у Кирил Христов . огромна част от критиката му е посветена на Яворов. Именно Доктор Кръстев схваща една от най- характерните черти в творчеството на Стоян Михайловски- поетиката , естетиката и противоречивата литературност на сатирика. Доктор Кръстев издава много книги “етюди и критики” – 1894, “Литературни и философски студии”, “Алеко Константинов”, “Малди и стари”, “Христо Ботев, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Яворов”, “Алеко Константинов – в статии”.
Доктор Кръстев въплъщава строг и доста доктринерен филосовски мириглед, кото е чужд на българския дух
У него се преплитат демократични убеждения и духовен аристократизъм, филосовска суховатост и критически реализъм, европейски универсалоизъм и усет за дълбоко български същности.

Основни естетически възгледи на Доктор Кръстев са :
води идейно- естетичска, а не лична борба с останалите аввтори за промяна на изкуството
той е критик но и литератор в основата си
поклонник на релативизма във философията и на интуитивизма в литературата
за него всяко творчество, изкуство е “божествено създание”
непослеедовяателен и еклектичен в своите възгледи
формата и идеята в едно литературно ппризведение трябва да са в хармония
литературата трябва да е преди всичко съвременна, да проучва и да усмива ако е нужно; да посочи идела, който трябва да се постигне
във ввсяка творба трябва да се търси индивидуалното , отличителното
литературноо дело и творческата литературност да се разглеждат като взаимно зависими елементи
художествените образи ттрябва да са живи и правдиви
поезията не е средство за забавление, а за развитие на паметта и разума
литературата трябвая да отразява живота, да запази своята художественост
спазва принципа на Некрасов, че поезията трябва да е художествена и прекрасна
изкуството ттрябва да е за красотата а не за самотоо изкуство
според него литературата е елитарна и е предназначена за малцина
в литературата трябва да навлязат нови модерни идей; психологизъм, индивидуализъм, култ към личността, а не към колектива
народното съзнание трябва да се поддържа непрекъснато будно
преосмисляне на народното творчество и фолклора и придаване на нови , зрели модерни концепции
отрича вестникарството, което определя като популярно, сензационно и пародийно
интересно е противопоставянето между неговата външна и вътрешна природа. В живота е много по-различен от критиката- две страни на едно огледало
Доктор Кръстев пише като критик, но мисли като литературен историк
Всичките му текстове издават непреклонност в преследването на идеалното, на високото в литературата
Той изпълява ролята на процесуален критик, защото съчетава кртическо съзнание и литературно- историческо мислене
Според него истинската задача на литературния критик е да ръководи литературния вкус на читателя и да му показва и доказва кое и защо е хубаво
Изящната литература трябва да е съвременна
Писателят трябва да бъде “пулсът на народ- организъм”, в неговото сърце трябва да намират отзив идеал и ламтенията, скърбите и позорът на епохата.
Да бъдеш съвременен за него означава да бъдеш социален
Дарбата на един критик се изразява във възможностите му да може да определи патосът на един автор.


 Понятията тенденция и традиция
Тенденцията и тендденциозната литература винаги са съществували. За всяяко изкуство е важно да предизвиква наслада някаква емоция, която нарича естетическа. Неин извор е съвкупността от форма и съдържание към идеите за света и живота. Изкуството ни дава не действителност а илюзия. Роджър Фаулър определя традицията като историческа схема с конкретни формални, стилистични и идеологически свойства , характерни за много произведения в голям период от време. И тя носи причинната връзка между творбите. Тя е нещо и съществува чрез осъзнаване то си . тя се поражда в литературата но не е иманентна даденост. Според Доктор Кръстев традицията е лишената от актуалност, но не лишено от значение минало, което не е фонд, банка или съкровищница, а е наследство, от което трябва да се построй историята. Традицията живее не само в миналото но и в настоящето и е не само висока, но и ниска. Противоположна на традицията е тенденцията*(течението), която представлява налагане на някакво господствашо мнение п даден въпрос. Тенденциозните произведени са произведения в които авторът не самоо изобразява живота такъв какъвто е в действителност, но се опитва да наложи на читателя еднмо или друго мнение за този живот, едно или друго тълкуване на неговите проявления. Тенденциозната литература си присвоява правата на науката да тълкува и обяснява явления без да си налага обаче ограничения за спазване на фактите и обективността, а прибягва към фантастична игра с тях и ги прави субективно представени. В поезията тенденциите са онези произведения, в които авторът си служи с поетически средства, за да доказва или оборва една тез като по някакъв начин влиза в ролята на публицист. Има четири основни типа тенденция:
1.авторът се обявява за или против дадени възгледи, идеи , явления. Това е тенденция в тесен смисъл и е характерна предимно за публицистиката. Разказването е повече рамка, в която се преват собствените убеждения на автора.
2.тенденциятаа се изразява в тенденциозното развитие на събитията. Авторът не натрапва своите мнения и убеждения,а влияе върху развитието на авторовите събитие; тя влияе на психологическата вярност в развитието на събитията: проявява се в немотивираните постъпки на героите или в несъответствията между характера на героите и неговите действия(“Под Игото”)
3.пристрастност в изобразяваните характери- може да приписва само положителни или само отрицателни черти на своите герои (разказите на Каравелов, Под Игото Немили- недраги)
4.авторът освен обикновени лица си създава и герои- двойник, който носи и проповядва неговите възгледи за живота

Смисълът на дискусията Доктор Кръстев- Вазов
Проведена е на 17.08.1905 в град Елена. Това е най-скандалния текст в цялата българска литература, който и до днес продължава да разделя българското литературно общество на консерватори и реформатори. Доктор Кръстев говори за историческата значимост на Вазов, защото такава е епохата. Естетическите и художестввените достойнствеа се изразяват във значимостта на творбите. Доктор Кръстев разглежда Вазов като поет, белетрист и драматург. Възвеличава първия, не отрича втория и яростно напада и хули третия. Преди скъсване вреъзките между Вазов и Доктор Кръстев отнешението на критика към Вазов е много бллагосклонно и приятелско. Ооще в първата си статия за стихотворенията на Вазов казва, че те са достойни за перото на Гьоте и Шекспир; открива платоновското у Вазов- животът на идеите за живота, а не самите неща. В статията за “Е на З” определя Вазов за връх; езикът му като чудна мелодия а сстихосбирката “Звукове” носи стихове, които “дишат свежест и сила млладежка”. В статията за “Под игото” го нарича виртуозен разказвач, “който умее увлекателно да рисува”. Определя го и като най- значителния новелист и писател въобще; той е единствения, който влияе и привлича читателя само с името си. в беседата в Елена съъщо хвали лириката му и я определя като най- добрата в творчеството му тя е богатство, удивително за времето си . признава че белетристиката го прави известен, но че тя е художествено слаба. Тя притежава малко художественост и малко общочовешки елемнти и много “временни, случайни, локални елементи”. За “утро в Банки” казва, че сборникът няма нищо общо с литература, нито с жанра разказ, а е свързан с анекдотите, които са лишени от лиитературно значение. Романите му определя като сбор от интересни приключения и невероятни случайности. Значението им е главно в етнологията им , а не в художествените им качества. Драмите му оценява най- лошо. Не приема дори “Хъшове” и “Службогонци”, които са високо оценени от всички останали критици. Определя Вазов за остарял и живеещ в “опълченската епоха”; определя го като минало(в смисъл на история и традиция едновременно), като никой друг автор- не е разглеждан като автор на традицията. Разглежда Вазов не като автор на съвременността, а ато нещо вече изчерпано. Доктор Кръстев говори отимето на бъдещето, на потомството. Опрееля, че интересът към Вазов се дължи на невежеството и на недоразомението. Отрича се вестникарското, което се изразява с популярното, сензационното и пародийното. Доктор Кръстев нарича драмите на Вазов “пародии”, защото са популярни и сензационни и ги изключва от значимото и представителното. за първи път разграничава високото и ниското в българската литература.


Още теми 

Няма коментари:

Публикуване на коментар