Поради изостаналостта периодизацията в българската литература е сложен процес. Основното в него е така нар ускорено развитие, коетоо води до смесването на различни елементи- жанрове, стилове в един период. На периодизацията пречи и самото вътрешно и външно политическо развитие на българия, в която на всеки 5-6 г се случва някое важно събитие, което коренно променя хода на държавата а от там и на литературата. Има два дискусионни проблема- до кога продължава възрожденската традиция и проблема с македонския въпрос в освободена, но разпокъсана БГ и къде е горната граница на периода от освобождсението до 1св. война. Според Боян Ничев периода завършва не с войните, а със септемврийското въстание. Според други автори е края на войните- 1918, защото твворчеството на Смирненски е съвсем нов етап вя развитието на БГ лит. Днешната литература след Осв. е период , който представлява продължение на периода от БГ лит, започнал средата на 18в. Целият период от Осв до 1 св война условно може да се раздели на отделни вътрешни периоди, които имат свои конкретни особености, но като цяло се преливат един в друг без ясна граница помежду си. Всяка периодизация е условна, защото чрез нея се отразява, това, което се оформя през отделните периоди, а не това с което те започват и завършват- литературата на 80-те г на 18в започва с Осв и завършва с появата на “Под игото” в сборника на Шишманов- 1889г. Богато десетилети- заражда се носталгията по миналите епични борби; ражда се сравнението межу идеализма на една епоха и ------ на друга; в периода се преплитат реализъм и романтиче период- тясно свързан с историята. Има два културни център: Пловдив(Вазов, Константин Величков, захари ст. Петко слав) и София (Стоян михайловски Марин Дринов и др.). българската литература вече не е емигрантска; героично- патриотичната литература се превръща в критико- реалистична литература, но първата не се губи, запазва се кулртът към националните герои и минало. Към народното творчество: характерна за периода е ярката носталгична окраска на цялата българска литература. През този етап се създава ицелият богат жанров спектър на новата БГ лит. В литературата се изразява недоволството от политическатяа и социалната обстановка, което се показва чрез сатирата, фейлетони, очерци, статии. И възхвалява и се вдъхновява от национално- освободителните борби. В мемоарите личният живот не самостойно описан, а е тясно свързан с оббществените събития ‘Записките” ; мемоарният жанр се затвърждава като художествен; появяват се първите биографични романи(Захари Ст. “Христо Ботев опит за биография”). Разширява се гамата от мотиви и теми в лириката. Появяват се първите сонети. Природата вече е самостоятелен образ , а не фон. Драмата е своето начално развитие (вазов). Езикуът же индивидуализиран , носи характеристиките и темперамента на героите. Почти липсва картина- литературата на 90-те г на 19в- заражда се новия реализъм в литературата. От ПОд игото до манифестите на ПС, ДРКР и яворов. Централни творци са Алеко, Махалаки, Тодор ВЛ, Стоян МИхайловски, Страшимиров, стаматов и др. Заражда се социална литература и критика. Заражда се конфликт между традиционно и модерно съзнание. Акцентът вече не е върху миналото, а върху съвремеенността. Гражданския патос се съчетава с нови естетически търсения. През този етап Вазов създава своите разкази- сатири; Алеко- “Бай Ганьо” и фейлетоните си; Михайловски- своите сатири и философски поема. Епоха на философско- етична преоценка; важно е житейското всекидневие; открива се селото и неговият трудов човек със собствена психология и индивидуалност; появява се индивидуализмът; зараждат се чувствата на собствено достойнство; стремеж към индивидуална независимост; преплитат се елементи от сантиментализма и се използват основни идеи на -------; дообогатява се и се доразвива жанровото многооразие; кратките жанрове са подходящи за разкриване на съврееменната действителност; сатирата- гротескна и алегорична е основната в изобразяването; лирикатаа се развива до лична изповед; отричат се и се продължават традициите
периода на творческа реализация и развитие на кръга Мисъл и авторите около него. Разпада се родово- патриархалното съзнание и се заражда новотоо индивидуално съзнание. Акцентът пада изцяло върху личността; отношение към рода и държавата; преход от външен към вътрешен живот на индивида; завръщане към фолклора и насочване към философската интерпретация на жиявота
периода на символизма—около 1907г. Основно е самоусъвършенстването на личността; усъвършенства се формата, езикуът се издига в култ, важна е мелодията
последният етап е самия етап на войните- 1912- 1918, който е беден литературно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар