Йордан Бакалов: Няма нов и стар морал - или го имаш, или не


Йордан Бакалов:

Важното е да гласуваш за определена програма и да настояваш за изпълнението й, убеден е политикът от десницата

Веселка Венкова

16. Март 2013, брой 63
Йордан Бакалов, известен за широката публика като народен представител от Синята коалиция, е доцент и преподава политика на националната сигурност в пловдивския Колеж по икономика и администрация и в НБУ. Защитил е дисертация на тема "Динамика на политиката за национална сигурност". Беше председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите в последното - 41-во НС, и член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Цитат:
"Хората от политическите кабинети да не се назовават експерти. Няма такова чудо - всичко е политика в този живот."
- Равносметката ви след четири мандата, г-н Бакалов?
- Всеки народен представител трябва да благодари за доверието на хората, които са го подкрепяли. Дали са ми шанс с гласовете си да се развия като политик. Надявам се, че не съм ги подвел, след като имам 4 мандата - аз съм един от много малкото депутати, които са били издигани и избирани от един и същ избирателен район. Това е оценка за работата ми. Винаги съм знаел, че всяко начало има и край, както и че камъкът си тежи на мястото. Стореното съм правил с мисълта, че рано или късно ще се върна, където съм се родил. Стремил съм се да помагам на града, в който съм израснал, и има претенциите, че въпреки да е среден по големина град в България като инфраструктура, развитие, бизнес и работни места, е в добро състояние с оглед на кризата. Де факто и де юре, ако внуците ми някога решат, или аз самият - да напиша онова, което съм преживял в тази сграда, мисля че няма да има от какво да се срамуваме.
- Излизането ви от парламента е личен избор - вие сте от малцината, които не правят компромиси и няма да участвате вероятно в следващите избори. Какво коства това на човек с опит и с такава подготовка? Какви качества трябва да има, за да каже "Край!"?
- Най-малкото характер, трезва оценка за онова, което се случа в държавата, оценка за перспективата - много неща са. Преценил съм лично за себе си и съм решил, че в парламента съм дал каквото съм могъл. Смятам, че е дошъл моментът да бъда полезен на друго поприще. Нямам илюзиите, както някои колеги, че в парламента трябва да се родят и да се пенсионират едва ли не. За мен перспективата е на друго ниво, към което евентуално ще тръгна - развитието на човечеството се дължи на перспективата. Ако не виждаш там, където си бил четири мандата, бъдеще, избираш друго поприще. Не съм от народните представители, които не се радват на внимание - имам предложения за водене на листа, но съмо отказал, защото имам морални спирачки и ангажименти. Моята политическа сила ми е дала възможности и аз съм се развил.
- Въпреки съзнателното решение ви е мъчно - защо, какво не успяхте да направите в тези четири мандата?
- Сигурно много неща, но това не е било умишлено. Сега не можахме да приемем законите за специалните служби - това е по моята част, специално за устройствения закон. Първоначалният му вариант, внесен от МС, беше много слаб, но благодарение на усилията ми и на мои колеги успяхме да го направим що-годе работещ. Но в другите закони за специалните служби това не можа да стане.
- През цялото време работихте в комисии, свързани с националната сигурност - външна и вътрешна, какво остана скрито от погледа на българите? Какво не казахте, запазвайки националната сигурност, и кому "спестихте" обществен гняв?
- След време, ако реша, мога да ги посоча.
- Може би сега е времето, защото пак сме пред избори?
- Не може, все пак става въпрос за сигурността на държавата ни. Не съм от хората, които леконравно хвърлят всичко на публиката. Времето ще покаже.
- Трябва ли папките да останат затворени? Повтарям - отново сме пред избор и пак има голяма опасност заради криворазбрана колегиалност или заради правилно разбрани национални интереси ние - избирателите, отново да вкараме в следващия парламент случайни хора или такива, които не заслужават доверието ни.
- Не мога да давам оценка на избирателските вкусове, но мога да разгледам въпроса ви в друг аспект. Както има отговорност на избраните, така и избирателите трябва да носят отговорност. Не може вече 23 години да се гласува анти нещо и някого и в същото време месец по-късно, с това се сблъсквам в продължание на толкова години, да заявиш "Пак ни излъгаха!" Лъже се онзи, който иска да бъде излъган - хубаво е, когато човек гласува, да преценява за кого. Както се казва, като си взимаш жена от село, хубаво е поне от комшиите и роднините да се поинтересуваш. Така е и в политиката. Когато се прави информиран избор, грешките са по-малко. Най-важното е да гласуваш "за" определена програма и да настояваш за изпълнението й, защото си дал гласа си за това, а не против нещо - каквото и да било то. Тогава ще има и взаимна отговорност. Няма да спомена кой пробута тезата за "новите лица" преди десетина години, но след 2001 г. настъпи пагубно време за страната ни. Оттогава постоянно гледаме "нови лица", те по правило се провалят, което е нормално. За един мандат успяваш да научиш само как функционира организмът на една държава. За да могат да манипулират "новите", партийните лидери сменят показалите някакви качества, защото не са им удобни. Виждате резултата - въпросът не е до стари и нови лица, а до знаещи и можещи. Нека избирателите правят тази разлика, защото, ако трябва да се върна на 2001 г., помните как от Лондонското сити се изтърсиха мнозина, които управляваха така "добре" държавата, че окупираха половината Черноморие, "зарязвайки" големите си заплати от Лондон. Някой да ги попита, да им потърси отговорност, нали това бяха "новите лица", които трябваше да внесат "нов морал" в политиката? Или го имаш, или го нямаш - няма нов и стар морал.
- Как завършен политик като вас ще се върне в обичайния си живот на университетски преподавател?
- Както съм дошъл, но големият проблем, свързан с предишния ви въпрос, е, че държавата е инвестирала в мене и съм се развил. Ще се наложи да отида да си преподавам на студентите. Но като виждам, че пак ще има някакви "нови лица", хубаво е да минат по един курс, за да им обясня най-малкото що е то политика и че има три рода - мъжки, среден и женски. Повечето предпочитат женския, но има проблеми и с останалите родове, поне това да знаят. И нека влизащите в политическите кабинети не се назовават експерти. Няма такова чудо - всичко е политика в този живот.
- Какви са очакванията ви на обикновен гражданин, г-н Бакалов?
- Въпреки четирите мандата не съм престанал да живея в Асеновград, в родната бащина къща - всеки петък се прибирам, а във вторник идвам на работа тук. Стоя здраво на земята, на двата си крака, а очакванията ми не са оптимистични.
- Прогнозите?
- Дано да не сбъднат. Има опасност да се завърти парламентарна политическа рулетка, при която да не може да се сформира стабилно правителство. Възможността е реална, а не бива да забравяме, че и улицата упражнява голям натиск. Ако се скрои една двойна или тройна коалиция, което е по-вероятното, протестите едва ли ще престанат.
- Като част от политическата ви прогноза - докога улицата в България ще определя дневния ред на политиците?
- Това вече е въпрос на политика. Тук е не много различимата разлика между левите и десни политици. Левият политик според мен повече се съобразява с натиска на улицата. Десният се стреми да формира първо обществено мнение с държанието, анонсите и политиката си. Ще дам примера с войната в бивша Югославия и Косово. Отляво ни наричаха какви ли не - правиха се протести, водени от бивши президенти, а аз тогава бях председател на Комисията по национална сигурност в парламента. Факт е обаче, че успяхме да формираме общественото мнение за членството на България в НАТО и ЕС, за да се чувстваме сигурни. И понесохме отговорност за това. Прави ли ви впечатление, че днес тези, които водеха протестите, са по-големи натовци от нас, както се казва.
- От гледна точка на народопсихологията имаме ли шанс да се измъкнем от тази въртележка?
- Много сложен въпрос, не е за едно интервю. Искам да попитам какво за последните 23 години завещахме на младото поколение - това, което се случва в момента на улицата, е и сблъсък на поколенията. На правителството на ГЕРБ дори не му минава през ума какво се случва. Повечето хора на улицата не помнят какво е било преди 10 ноември 1989 г., но това е информирано общество и може да комуникира с всекиго, независимо в коя точка на света се намира. Това никога не трябва да се изпуска! А сме завещали какво? Мотика и лопата, салфетка - да обслужваме туризма, и остатъци от енергетиката, а младите хора искат съвсем друго. Искат икономика от трето поколение, т.е. високи технологии, по които да работят. Когато в резултат на развитието хората излязоха от семействата и отидоха на конвейерите, защото това е олицетворението на техническата революция, сега имат възможност отново да се върнат вкъщи и да работят на лаптопа си, независимо къде се намират. Това е възможност пред тези милион - милион и двеста хиляди креативни българи, които могат да се върнат и да работят за тази страна. Нещата са сложни, но не виждам и у сегашните управляващи, и при предишни, действия в тази посока.
Прост пример ще дам. Когато заводите на "Нокия" решиха да се преместят, написах като народен представител от Пловдивския район писмо до шефа на фирмата и го поканих в Пловдив. Знаете възможностите и специалистите там, а човекът най-културно ми отговори, че ще го има предвид, но зад инициативата трябва да застане българското правителство. Много пъти съм говорил за икономизиране на външната политика, известно ви е това. Спомняте ли си за последните 4 години външният ни министър или изобщо някой да е подписал някакво споразумение с някого? Единственото, което си говорим, е, че ЕС ни е най-големият инвеститор. Само че с нашите вноски и с нашите пари. Това е косвена оценка за външната ни политика и за икономиката ни въобще.

Няма коментари:

Публикуване на коментар