Плевнелиев: Историята няма да ни прости ако повтаряме нейните грешки

03.03.2013

В нашите летописи има страници, които винаги ще изпълват сърцата ни с гордост. В славната ни история има примери на духовно величие и саможертва, споменът за тези велики моменти ни дава самочувствие и осмисля националната ни идентичност.

Това заяви в словото си президентът Росен Плевнелиев на тържествената церемония на пл. "Народно събрание" по повод 135-годишнината от Освобождението на България, предаде репортер на БГНЕС. Споменът поддържа нашия дух и ни помага да преодоляваме трудностите, да ги преодоляваме за доброто на нашите деца, за бъдещето майка България. Този празник ни е скъп, не само защото е от първите празници, които въвежда българската държава, а защото е символ на българската държавност "след почти половин вековно прекъсване" / Президентът бе неточен, защото половин вековно е равно на 50 години, а историческата истина е за пет вековно прекъсване на българската държавност. Ако е имал предвид, че не се отбелязва официално от 1950 до 1990г. като Национален празник това са 40 години. С решение на НС от 5 март 1990 г. е обявен за Национален празник на Р България - бел. ред./, заяви Плевнелиев. Той посочи, че 3 март е свят национален празник, ден на признателност към жертвите, дадени от руските воини, като и от финландски, румънски, полски войни и войни на много други държави.
"Прекланяме се пред великия подвиг на българските опълченци, те, които спират с гърдите и телата си настъплението на противника. 3 март като дата на подписването на Санстефанския мирен договор носи за нас особена магия на сбъдването на вековната вяра на българския народ, на неговата мечта, че отечеството ще бъде най-сетне свободно. Тази мисъл е така зашеметяваща, че дори сега ни помага да оставим горчивината от последвалия несправедлив Берлински договор. Вярата, че ще бъдем най-сетне свободни, тази надежда дадоха сила на народа да вдигнем Кресненско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстание", подчерта държавният глава. Тежките изпитания, през които трябваше българският народ да мине го научиха да надгражда постигнатото. На 3 март чуваме имената на много заслужили българи, отдали силите и живота си за бъдещето на България, имена на учители, писатели, журналисти, родолюбиви държавници на нова България. Ние се прекланяме пред святото им дело и имаме дълг да го опазим и продължим, заяви Плевнелиев.
Възстановяването на българската държавност щеше да бъде немислимо без важната роля на първите големи български възрожденски политици – Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Константин Стоилов и много други. Те зададоха модела, който и след тях осъществяваха национално отговорните и европейски мислещите държавници.
Сбъднатата мечта на българина за свободно отечество му даде преди 135 години дързост и сили да изгради държавата си и то не зависима, а бързо прогресираща държава. Приетата от първото ВНС Търновска Конституция е най-демократичната в цяла Европа за времето си, да не забравяме. Готови ли сме днес да дадем урок на света как по демократичен път заедно можем да намерим решение на трудностите, пред които сме изправени. Историята няма да ни прости ако повтаряме нейните грешки и ако не се вслушаме в големите й уроци на нашите предшественици. Призвани сме да следваме пътя на големите държавници от Освобождението на България до днес, да пазим демократичната правова държава, да сме достоен член на европейското семейство. Най-важният урок, който ни оставиха, е да работим за доброто на обществото, да гледаме напред и нагоре към укрепване на социално справедливата държава, посочи Плевнелиев. Той каза, че само заедно с диалог по проблемите на нацията "можем днес да бъдем полезни на майка България, защото всички ние сме временни, а тя е вечна". Честит празник, завърши словото си Плевнелиев.
След словото на президента тържествена заря озари небето над центъра на София в чест на 135-годишнината от Освобождението на България. В церемонията на пл. "Народно събрание" участваха военнослужещи от военни формирования 28 860- Горна Малина, 42 600-Мусачево, 22 320- Божурище, както и военнослужещи от Националната гвардейска част със знамената-светини - Самарското знаме, Знаме на 11-ти Сливенски полк, Знаме на 24-ти Черноморски полк, Знаме на 6-ти Търновски полк, Знаме на 30-ти Шейновски полк, Знаме на 1-ви конен полк, Знаме на 13-ти Рилски полк, Знаме на 23-ти Шипченски полк. Командващ на зарята бе бригаден генерал Красимир Кънев, заместник-командир на Сухопътните войски.
Днес честването на националния празник в страната бе отбелязано с многохилядни протести срещу монополите и лошото управление на държавата. По-рано днес президентът Плевнелиев беше освиркан от граждани при паметника на Незнайния войн.
БГНЕС припомня, че на 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878г./ и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество. Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година.
Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.
От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник. /БГНЕС /

Няма коментари:

Публикуване на коментар