Loading

Характеристики на медийната екосистема в България през призмата на протестите (2012-2013 г.)

nvelinovaПубликувано на 6 февруари 2015 г. от Newmedia21




Нели Велинова

Докторант

ФЖМК
В текста се посочват основните характеристики на традиционната журналистика у нас през последните две години. Подчертава се дефицитът на обективност и плурализъм в медиите. Паралелно с това се разглеждат характеристиките на блоговете и тяхното нарастващо влияние върху формирането на обществени нагласи по значими въпроси. Разгледано е понятието блогосфера като съвкупно пространство от различни блогове, както и взаимодействието между традиционната журналистика и блоговете в общото интернет пространство, в което съществуват. Акцентът е върху това взаимодействие в контекста на общественото недоволство и протестите в страната през 2012 и 2013 г. Целта на разработката е да проследи доколко традиционната журналистика губи доверието на обществото за истинността на информацията за сметка на блоговете и поради това става по-зависима от тях в своята работа. От една страна са разгледани електронните сайтове на вестници, телевизии, радио станции и информационни агенции, в качеството им на традиционни медии, а от друга страна – блоговете и социалните мрежи. Може да се направи изводът, че взаимното влияние между традиционната журналистика и блоговете все повече расте, като доверието на обществото е в полза на блоговете, особено в екстремни ситуации, каквито са обществените, екологичните и всякакъв друг тип протести в страната през 2012 и 2013 г. Традиционните медии в определена степен изразяват волята на управляващите и на финансовите потоци, от които зависят. В тази връзка те не могат да бъдат обединяващо звено на обществото. Блоговоте и социалните мрежи стоят по-близо до народа. До каква степен обаче и те са безпристрастни е въпрос на сериозно изследване. Предстои да се проучи дали първоначалната представа за липса на цензура при блоговете е обективна и доколко те изразяват гласа на народа.
Ключови думи: блогове, социални медии, традиционна журналистика, недоверие, недоволство, протести
Според теоретичните постулати на журналистиката основната цел на средствата за масова информация е безпристрастно, ясно и точно да информират обществеността за всичко, което се случва. Правило номер 1 на всеки журналист, спазващ професионалните стандарти, е да проверява чрез поне два независими един от друг източника информацията, която възнамерява да публикува,. В противен случай рискува да заблуди своята аудитория. Когато отразява даден наболял въпрос, представителят на традиционната журналистика следва да представи няколко различни мнения, за да даде възможност читателите, зрителите и/или слушателите сами да интерпретират фактите и да направят своите изводи. Най-общо казано, журналистиката трябва да е независима и да изпълнява своята функция на четвърта власт – да бъде будната гражданска съвест, да информира обществото за нередности, ако такива се извършват от останалите три власти, както и да провокира те да бъдат решавани.
Според журналиста от Би Би Си Андрю Мар „новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъде“. Субективният поглед за това кое е важно да бъде представено на хората е въпрос на моралния избор на професионалистите, както и на политиката на съответната медия. В България реалността показва, че новините са това, което собствениците на медиите решат да представят. Или този избор е основан на икономическите им интереси, подчинени на бизнес и/или политически обвързаности.
Американският анализатор и водещ учен в областта на средствата за масово осведомяване Нийл Постман казва: „Ние не възприемаме… действителността… такава, каквато е, а такава, каквито са нашите езици. А нашите езици са нашите средства. Нашите средства са нашите метафори. Нашите метафори формират съдържанието на „нашата култура“ .
В момента „нашата култура“ е до голяма степен неискрена и изкуствено деформирана. Не е тайна за никого, че в последните години в България за безпристрастна и обективна журналистика трудно може да се говори. Информацията, която се публикува и излъчва, най-често е едностранчива, с което се нарушава първото изискване на журналистиката за плурализъм. Тя се носи по повърхността, не се задълбочава отвъд тиражираната по сходен начин в почти всички медии новина. Липсата на сериозни разследвания, публицистични материали и коментари, даващи многообразие от гледни точки, олекотява сегашната журналистика.
Според изследване на фондация „Конрад Аденауер” за медийната свобода у нас само един от седем българи смята, че медиите у нас са независими. 18,2% от анкетираните са на мнение, че медиите са напълно зависими, а 42% смятат, че четвъртата власт е по-скоро зависима от различни политически или икономически формации. За 62% от българите телевизията е предпочитан информационен източник за политика, докато интернет изданията са по-популярни сред младежите и жителите на по-големите градове .
Изследванията на неправителствената организация “Freedom House” от 2014 г. определят българските медии като „частично свободни” . „Репортери без граници” на свой ред алармира за продължаващ срив на България в глобалната класация за свободата на пресата: страната пада през 2014 г. до 100-тното място в класацията . За сравнение, в годината на приемането ни в Европейския съюз тя заема 51-во място. А в предходната – 2006 г . е на 35-то място.
Статистиката е едната страна на реалността. От друга страна е видно, че с повърхностното и ограниченото качество на информация, което традиционните медии тиражират, се отблъсква будната и интелигентна част от аудиторията.
В търсене на по-обективни новини активните хора се обръщат към алтернативни източници, каквито могат да намерят в Интернет мрежата. Тук не става въпрос за интернет сайтове, най-често собственост на притежатели на някои от традиционните медии, които не се различават по степента на обективност от традиционните медии. Алтернативните източници на информация са от автори, които свободно изразяват своето мнение, без някой да им налага цензура. Такива са блогърите и авторите в социалните мрежи като (Facebook, Twitter, Twoo).
Все повече новини не предлагат на обществото отговори на редица въпроси. Информации за хора в неизвестност, безследно изчезнали самолети, икономически сривове, световни катаклизми и политически неразбирателства оставят зрителския интерес незадоволен. След като традиционната журналистика не осигурява сериозни разследвания, представяйки различни гледни точки, „на помощ“ идват блоговете, коментарите под тях, препратките към други информации.
Новината, която активният читател търси, задълбочавайки се в дадена тема, следвайки препратките към други сайтове, е под повърхността на представените вече новини. В интернет потребителят има възможността да бъде активен – да подбира, съпоставя и оценява. За разлика от информациите в традиционните медии, тези в интернет дават възможност за намиране на другите гледни точки и за по-сериозно задълбочаване по различни теми и проблеми.
Реално читателят сам прави своето професионално журналистическо проучване. Той има възможността да проследява линкове и коментари на свои „съмишленици“ по дадена тема. В блоговете лесно и бързо се сформират групи по интереси от хора, вълнуващи се от определен проблем. Там всеки е свободен да изрази мнение, да направи прогноза или заключение по конкретен въпрос, да сподели допълнителна информация, която другите да коментират. Това мини виртуално общество много често стига по-близо до истината, отколкото обикновения консуматор на традиционните средства за масово осведомяване.
Понятията “блог” и “блогосфера”
Какво всъщност означава понятието „блог“? Етимологията на думата „blog“ произлиза от английските думи „web“ (мрежа, интернет) и „log“ (дневник, в смисъл на формален запис на случващи се събития, например корабен дневник). В английския език думата blog се използва и като глагол, когато се прави ново попълнение. В българския също се появи глагол на основата на думата блог — блогвам. Блогът е вид уебсайт, в който се пише като в дневник, а новите попълнения са в обратен хронологичен ред. Блоговете често предлагат коментари или новини за определена тема, други служат като лични дневници. Типичният блог съдържа текстова част, снимки или рисунки, връзки с други блогове и уебсайтове, които по някакъв начин са обвързани с общата тематика на блога. Като цяло този вид уебсайтове наблягат главно върху текста, но има и такива, които наблягат върху фотографията, аудио или видео файлове. Дейвид Скот, представяйки същността, предназначението, функциите и начините на създава на блоговете, уточнява, че „Блогът е сайт, но специален вид сайт, създава се и се утвърждава от човек, който е пристрастен към дадена тема и иска да сподели със света своята страст и опит. Блогът почти винаги се пише от един човек, който иска да сподели мислите си и да комуникира със света. Има и групови (списвани от няколко души) и дори корпоративни блогове, в които пишат хора от един отдел или цялата компания (без индивидуални участия), но те са по-малко популярни”
Терминът “блог“ се ражда през декември 1997 г. Джорн Бъргър, създател и редактор на интернет дневника Robot Wisdom, за първи път използва думата weblog. Тя била образувана от думите: logging the web (може да се преведе като „водя дневник в мрежата”), като глаголът се превърнал в съществително.
Съществуват опити да се направят класификации на блоговете от редица изследователи по темата. Жюстин Томс и Горица Белогушева обособяват три основни типа блогове – лични, корпоративни и тематични и дават кратки определения за всеки един от тях. Дейвид Миърман Скот смята, че има индивидуални, групови и корпоративни блогове, като дава оценка, че „Индивидуалният блог се среща по-често”.
• Личните дневници имат свойствата на обикновените дневници — попълващият ги описва събития от деня, мисли и вълнения. Публикуват се лични снимки. Нерядко са добавени и връзки с други сайтове, на които е попаднал собственикът на блога.
• Тематичните дневници играят роля на „любителски вестници“. Авторът им споделя мнение във връзка със събития, които са свързани с основната тема на блога. Публикува се информация от други сайтове, като се посочва откъде идва тя (най-вече чрез връзки).
• Коментарният блог е блог, който предимно анализира и коментира актуални, най-често политически събития. На основата на коментарните блогове няколко интернет издания формират свои отделни страници.
Предимството на блоговете пред останалите типове сайтове е главно в динамичността, както и в продължителното съхраняване на коментарите (за разлика от форумите). Някои считат поддържането на блог за доста по-удобно, отколкото създаването на личен сайт. Други комбинират личната си страница с блог.
В сравнение с традиционната журналистика блоговете са по-лични. Нерядко се случва авторите да събират информация от различни източници и да попадат на истински новини.
В световен мащаб през 1994 г. студентът Джъстин Хол е сред първите, започнал да води дневник в интернет. Някои хора смятат, че създател на първия блог е известният програмист Дейв Уайнър, но повечето изследователи не са съгласни с това твърдение. Те смятат, че блогът на Уайнър – Scripting News, е първият, който е придобил широка известност сред потребителите на Интернет.
Лон Сафко и Дейвид Брейк представят данни за историята на блоговете в „Библията на социалните медии”, като авторите съобщават, че през септември 1999 г. стартира сайтът, наречен Diaryland, който е фокусиран предимно върху лични дневници и общности. Тери Бъроуз приема, че онлайн дневниците са предвестници на блоговете. Джим Макнамара дава информация за онлайн дневника (online diary) на Клаудио Пинянез, който стартира през 1994 г. в MIT Media Lab Website, като уточнява, че в него е публикувано до 1999 г. Александър Кръстев в статията си „Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици” също упоменава името Клаудио Пинянез (Claudio Pinhanez), определян като първи създател на онлайн дневник.
Само за едно десетилетие блоговете се развиват както технологично, така и като съдържание, предназначение и функции. Те разширяват влиянието си върху бизнеса, политиката, медиите и вече имат доказано място и роля в социалния и културния живот в различни държави. Освен това се ускорява процесът на създаване на блогосфери.
В България се приема, че първият блог е поместен в мрежата от Георги Варзоновцев през февруари 2001 г. Това споделя Алeксандър Кръстев в статията си „Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици”. Блогът на Георги Варзоновцев е на адрес http://mchell.net/index.php. Самият блогър съобщава, че в България има около 3300 блога, позовавайки се на http://topbloglog.com/idx.php , където има представена статистика за броя постове, броя блогъри и посещенията на блогове, използван софтуер и други.
Интересното в света на блоговете е, че те сформират една общност или т. нар. блогосфера. Може да се приеме, че блогосферата е съвкупност от всички блогове в България с връзка между тях, съществуващи в една „заедност“. Авторите могат да публикуват свои мнения и да обновяват блоговете си ежедневно, като взаимно си влияят. Понятието е въведено, за да обобщи представата, че блоговете не съществуват поотделно, а са част от онлайн-общност.
Често Блогосферата се разделя на отделни блогосфери, които се създават по определена тема – например, блогове на български език, блогове за наука, блогове за политика, икономика, култура и изкуство. Блогосферата може да се онагледи чрез страници, които събират последните постове от включените в дадена блогосферата блогове и дава възможност за бърз преглед на много публикации, обединени по някакъв начин. Тя се генерира автоматично, с опресняване на определен период – например 30 минути, час или повече.
Понятията “социални медии” и “социални мрежи”
Тук е мястото да бъдат обяснени понятията „социални медии“ и “социални мрежи”. “Социални медии” е термин, който се отнася до уеб-базирани и мобилни технологии, използвани за да превръщат комуникацията в интерактивен диалог. Хората ги използват, за да споделят мнения, опит, виждания и всякаква друга информация помежду си. Те могат да бъдат в различни форми: текст, изображения, аудио и видео записи. Популярни социални медии са: блогове, форуми, подкасти , уики-приложения, дялове и други форми на социални мрежи. Социалните медии по функция са близки до тази на комуникационен канал като традиоционната медия. Това са уеб-страници, които се зареждат със съдържание от самите потребители.
Андреас Каплан и Mайкъл Хенлайн определят социалните медии като „група от Интернет базирани приложения, които се основават на идеологическите и технологичните основи на Web 2.0 и позволяващи създаването и обмена на генерирано от потребителя съдържание“. Терминът Уеб 2.0 се използва за първи път през 2004 г., като представя Световната мрежа по нов начин.
Софтуерните разработчици и крайните потребители започват да използват мрежата като платформа за споделяне на съдържание, което е вече разработено и публикувано от частни лица. Социалните медии са медии за социално взаимодействие, както надмножество отвъд социална комуникация. Разрешено от повсеместно достъпни комуникационни техники, социалните медии променят съществено начина на комуникация между организации, общности, както и лицата.
Дана М. Бойд определя онлайн социалните мрежи като: „уеб-базирани услуги, които позволяват на хората:
• да изградят свой публичен или публично-частен профил в рамките на ограничена система;
• да създадат списък с други потребители, с които те да споделят връзки;
• да преглеждат списъка от връзки, създаден от други потребители в системата.“
При социалните мрежи целта е опознаване, създаване и поддържане на контакти или работа по определена кауза. Типични социални мрежи са Facebook, LinkedIn, Twitter, MySpace и др.
Общото при социалните медии и социалните мрежи е способността им да достигат до широка публика.
Дейвид Ливайн твърди, че социалните медии позволяват на всеки да излъчва съдържание, което някой друг може да открие, а социалните мрежи позволяват на хората да се свържат и да споделят общи интереси.
Мат Годард нарича социалните мрежи „какво“, а социалните медии „как“.
Разграничения между блога и традиционните медии
По своя характер блоговете, независимо дали са списвани от професионални журналисти (което в България е често срещано) или от любители, рязко се разграничават от традиционната журналистика по своя характер. Блогърът няма редактор или издател, който да определя дали дадена тема е важна или не, както и под какъв ъгъл да бъде представена тя. Той сам решава на базата на своята лична ценностна система за коя тема да пише и как да я опише. Неговите читатели се явяват редактори, като те могат да коригират написаното, оборвайки определени твърдения или да го допълнят, потвърждавайки основната теза. Ценни са всички коментари, защото се поражда жив диалог, има комуникация. В търсене на истината се предлагат различни варианти, публикуват се препратки. Именно новите публикации, линкове и идеи въвличат „съмишлениците“ по определени теми да се гмурнат по-надълбоко в своето разследване, следвайки споделянията на другите.
Освен това, блогърите, за разлика от журналистите, не следят много теми, а само тези, които ги вълнуват. Затова те имат времето да се задълбочат в своето разследване. Журналистите всекидневно отразяват по няколко новини, прескачат от тема на тема и бързо изместват фокуса им от предишни разследвания. Блогърите следят само определени проблеми и имат времето и желанието да се върнат назад в разследването, съпоставяйки с новоизлезли факти.
Реалната комуникация е друг разграничител между блоговете и традиционната журналистика. Появата на диалог между читатели по дадена тема ги доближава до истината, към която се стремят. Създава се своеобразно общество, въвлечено в общо търсене на информация, което разговаря, обсъжда, заклеймява. Възможно е дори диалогът да продължи на друго ниво – вече не във форума, а извън него, като целта отново е в търсенето на истината.
Възможността в интернет за съавторство позволява на всеки читател да допринесе с нещо за обогатяване на новината. Разбира се, съществува и опасност от т.нар. наводняване с непроверени и непрофесионални информации. Това е тема, която подлежи да бъде сериозно изследвана – доколко има свобода в интернет и ако има, до колко тази свобода е здравословна за интернет пространството и неговите потребители.
Връщайки се към блоговете, ставаме свидетели на това, че все повече се получава преливане от журналистиката към блоговете. Насъбраната енергия в словесен заряд на журналисти, която не винаги успява да се излее в традиционните медии, си проправя път, за да избие „на свобода” именно в блоговете и социалните медии. Блоговете се явяват естественото продължение на освободеното от редакторска намеса журналистическо перо. В тях авторите свободно изразят личната си позиция, задават въпросите, които ги вълнуват, засягат темите, които ги интересуват. В блога авторът е сам с мислите си и със своите читатели.
Блоговете се приемат като зона на самоосвобождаване и начин да се запази личното достойнство, да се направи публично разграничаване от позицията на медията-работодател.
Много са известните журналисти, които са по-полезни на обществото чрез своите блогове, отколкото от екрана, радиоефира или от страниците на вестниците, за които пишат. Чрез блоговете и социалните мрежи те успяват да докоснат много повече хората с темите си и да въздействат по-силно върху общественото съзнание.
Пример за такъв журналист и изявен блогър е Александър Симов (журналист и редактор на Вътрешния отдел на вестник „Дума“). Неговият блог е Алхимичната лаборатория на Александър Симов; Тайната квартира на блогърът-амбразурчик! (http://alexsimov.blogspot.com). Симов е ярък пример на професионалист, който в качеството си на журналист обективно отразява събитията около себе си, а в качеството си на блогър страстно и мотивирано защитава своите позиции. Интересен факт е, че той „изгрява“ медийно именно чрез своя блог и социалните мрежи, въпреки дългите години кариера в журналистиката и общественото признание, което има и преди блогърството.
Иван Бедров също поддържа свой блог (http://ivanbedrov.com), в който голяма част от темите са свързани с протестите, недоволството на българите от заобикалящата ги действителност, както и с редица политически въпроси. Неговите статии са своеобразно огледало на мнението на повечето хора за това какво се случва около нас. Статиите на Бедров също провокират много и разнородни коментари. Подобен тип блогъри се превръщат в т.нар. неформални лидери на мнение. Тяхното влияние е не само сред близките и приятелите им, но и сред приятелите на техните приятели, като постепенно кръгът от съмишленици и симпатизанти се разширява.
Блогът на журналиста Иво Инджев (http://ivo.bg) също е сред много четените, макар неговите идеи да са по-крайни и не голяма част от неговите читатели са привърженици на възгледите му.
Могат да се изредят имената на редица още журналисти, известни също и със своите блогове и с гражданската си позиция по различни теми. Имена като Веселина Седларска, Галя Горанова, Галина Вълчева, Иво Беров, Ирен Филева, Любослава Русева, Невена Гюрова, Полина Паунова, Пламен Даракчиев, Петьо Цеков и др. Има и журналисти, които с времето престават да поддържат блоговете си – като Велислава Дърева, Велислава Кръстева, Георги Коритаров, Десислава Ризова, Мерим Тенев, Николай Бареков и др. А други журналисти пък публикуват материали в онлайн издания с характеристики на информационно-аналитично-разследваща медия и блог като e-vestnik, Bivol, Webcafe и т.н.
Тази гражданска активност обуславя и обяснява безспорния факт, че някои от журналистическите блогове са сред най-популярните, четени и посещавани в социалните медии. В класацията на българските блогове Top Blog Log блогът на Иво Инджев се класира на 33-та позиция, а на Иван Бедров – на 84-то място от общо над 4800 блогове.
От своя страна аудиторията в блоговете влиза в ролята на продължител на мислите на блогърите – чрез съществуващата обратна връзка, водеща до задълбочаване изследването върху конкретна тема. Самата аудитория е жадна за възможно най-обективни коментари и новини. Залята с огромно количество смляна и повърхностна информация, еднообразна в своята едностранчивост, аудиторията търси неподправени данни от първоизточника.
Блоговете са естествен отдушник, кратко бягство от рамките, които традиционните медии създават. В блоговете има по-голяма доза търсене на истината, на достоверната информация.
Не случайно в книгата си “Да се забавляваме до смърт” Нийл Постман предупреждава за реално случващ се “кошмар” – този на Олдъс Хъксли (авторът на „Прекрасният нов свят“). Книгата на Олдъс Хъксли внушава, че за да загуби човечеството своята свобода, познание и история, не му трябва никакъв Голям брат (от книгата на Джордж Оруел „1984 г.“), тъй като хората накрая ще обикнат своя диктатор и ще започнат да обожествяват технологиите, които потискат способността им да мислят. Оруел се страхува от онези, които забраняват книги. Хъксли се страхува, че няма да има нужда да се забраняват книги, защото вече никой няма да ги чете. Оруел се страхува, че истината ще бъде скривана от нас. Хъксли се страхува, че истината ще бъде удавена сред море от безсмислици.
Или както в книгата на Рей Бредбъри “451 градуса по Фаренхайт” шефът на пожарните команди, търсещи да изгарят всичко, написано върху хартия, казва: “В главите на хората трябва непрекъснато, до втръсване, да се набиват незначителни факти. Тогава те ще имат чувство за динамика, без въобще да помръдват. И ще бъдат щастливи!”
Дали е дошло времето на предсказанията на великите автори, кой може да каже?! Но е факт, че медиите вече са навсякъде около нас: у дома, в офиса, в колата, дори в джоба ни чрез мобилните телефони. И ни “заливат” непрекъснато с новини и информации, огромната част от които или са несъществени, или са изцяло негативни. Това ни кара да си зададем въпроса дали новите медии ни правят по-информирани? Или в потока от информация, която ни предлагат, се налага сами да отсяваме същественото и истинното. Може би това е и отчасти задачата на блоговете. Такава е ролята на сериозните публицистични предавания и статии, при които анализът се обляга на сериозни обективни факти, а изводите се оформят на базата на няколко различни гледни точки. И въпреки това финалът остава отворен за още разсъдения.
В тази връзка в блоговете най-често се разискват онези теми, които вълнуват хората, но не намират отклик в традиционните медии заради определена редакционна политика – т. нар. „апокрифни теми“, свързани с разследвания на политически или икономически въпроси, неудобни за определен кръг от хора. Подобни теми, най-често свързани с неодобрение към управляващите, в блоговете намират пълна свобода на разискване. Гражданите се бунтуват, търсят съмишленици, стремят се към някакъв изход. Често в ситуации на масови обществени недоволства голяма част от разговорите в блоговете завършват с агитации за протести и с реални протестни действия.
Такава е ситуацията по време на недоволствата в изследвания период – 2012-2013 г. През 2012 г. българите масово стачкуват срещу проучването и добива на шистов газ в страната. Протести на софиянци има и срещу облагането с допълнителен данък „паркинг” на гражданите, живеещи в центъра на града. Подобна е ситуацията с протестите в защита на българските гори, които ескалират в масова блокада на Орлов мост. Социалното недоволство на българите в началото на 2013 г., свързано със завишените сметки за ток, както и по-късно, юнските протести същата година също пламват във форумите и социалните мрежи. В тези случаи блоговете и социалните мрежи се явяват обединяващата сила на обществените настроения и идеи, излизаща от сферата на кибер пространството и директно изливаща насъбраната енергия в реалните свят под формата на протести по улиците.
Прилики между блога и традиционните медии. Взаимни влияния
Дотук бяха разгледани основно разликите между блоговете и социалните мрежи, от една страна и традиционната журналистика, от друга страна. Съществуват обаче редица прилики и взаимни влияния между двете на пръв поглед съвсем различни сфери.
Една от основните прилики е възможната зависимост. При блоговете тя би могла да се получи от наличие на интернет “тролове” . Според различни проучвания интернет троловете може да се разделят на няколко вида: най-обикновени “хейтъри”; такива, които са свързани с икономически интереси, целящи изкривяване на посланието; свързани с политически интереси, целящи да повлияят чрез изкуствени профили в социалните мрежи; чисто рекламни тролове, отново платени.
Що се отнася до традиционните медии, както бе споменато по-горе, при тях има реална цензура, дължаща се на: икономическа зависимост, или т.нар. корпоративна журналистика и политическа обвързаност. Тези факти дават да се разбере, че блоговете не са съвсем откъснати от корпоративния свят на влияния, в който живеем. В този смисъл има вероятност и те да не са изцяло прозрачни и независими. Съществуват предположения, че социалните протести през юни 2013 г. в страната са изкуствено провокирани от платени “тролове”, чиито задачи са били да агитират и подпалват обществените настроения в социалните мрежи.
Освен това, вече реално съществува преливането между блоговете и традиционните медии. Традиционната журналистика все по-често започва да взаимства идеи, лица и факти от блоговете, разбира се, след като предварително ги проверява. И обратно – блогъри поместват на страниците си като допълнение към темата линкове към статии във вестници, репортажи по телевизията или радио предавания (радиоинтервюта). Блоговете все по-често започват да си взаимодействат с традиционните медии. Създава се една обща среда на взаимно влияние, която може да се нарече медийна екосистема, в която всеки допринася с нещо за другия.
Примерът с журналиста и блогър Александър Симов, който по време на протестите бива канен в редица телевизионни предавания като коментатор именно в качеството му на блогър, а не на журналист, показва на практика симбиозата между традиционните медии и блогосферата. Много неизвестни лица от протестите също изгряват по подобен начин от интернет коментарите в блогове и биват канени като телевизионни гости.
Друго доказателство за взаимодействието между традиционна журналистика и блогове е практиката на редица чуждестранни медии да следят блоговете на български журналисти. Така например, медия от ранга на Би Би Си цитира материали от споменатите журналисти, както и от други блогъри.
В съвремието, в ерата на Интернет и социалните мрежи, в която традиционната журналистика се сблъсква с предизвикателството да „навакса“ спрямо скоростно разпространяващата се информация и с факта, че фокусът постепенно се измества от качеството и достоверността на информацията към бързината, с която тя ще бъде представена, съществуват мнения, че изданията на блогосферата ще заменят традиционната журналистика, въвеждайки ни в ера на гражданско-управлявани медии, както и такива, че вълната от аматьори заплашва качеството и целостта на журналистиката.
Всъщност и двете мнения са твърде крайни и, може да се каже, погрешни.
Блогването и поддържането на социални мрежи не е подмяна на журналистиката. Блогването и журналистиката са в симбиоза, в която два паралелно функциониращи в медийната среда отрасъла (журналистиката и блогосферата) си взаимодействат по такъв начин, че се създава един подобрен и по-адаптиран към съвремието медиен продукт. Блог-съдържанието обогатява журналистическото съдържание.
Традиционните средства за масова информация – вестници, списания, телевизия и радио – започват да публикуват прегледи на блогове. Освен това, много от традиционните медии поддържат на сайтовете си възможност за коментари от страна на читателите. Това отново наподобява на типичната за блоговете и социалните мрежи интерактивност. При традиционните медии системен администратор, който контролира коментарите, има правото да ги трие, ако прецени, че по някакъв начин накърняват нечии интереси. Не е ясно и доколко са автентични всички коментари. Предполага се, че коментарите в блоговете и социалните мрежа са по-реални, освен това никой не ги редактира или цензурира.
От друга страна, потребителите все повече разчитат на средства за комуникация в мрежата, за да имат достъп до и да обменят информация, да публикуват съдържание, да си взаимодействат и общуват. От там научават новините, предадени от традиционните медии. Собственият профил във Facebook на всеки един, например, се превръща в своеобразна медия, в която редактори са неговите приятели. Влизайки в профила, човек вижда това, което приятелите му са видели и преценили за важно. Освен това може да прочете техния коментар по темата, както и отговорите на останалите приятели в групата. Така, влизайки в профила си, той попада в дискусия по различни теми, определени от хората в неговото обкръжение.
Както испанският автор Мануер Кастелс пише в том 1 на своята книга „Възходът на мрежовото общество“ „осъществява се една технологична трансформация от исторически мащаб, а именно в интернет пространството за първи път се наблюдава обединяването на различни начини на комуникация в една интерактивна мрежа. Или, с други думи, формирането на хипертекст (връзката от една страница към друга) и метаезик (невидимата информация за страницата, ползвана от браузерите и търсачките), които за първи път в историята интегрират в една система писмените, устните и аудиовизуалните форми на човешката комуникация“ .
Комуникацията е решаващият фактор, определящ културата. Тъй като културата е опосредствана и въплътена чрез комуникацията, сами по себе си културите, т. е. нашите исторически изградени системи от вярвания и норми са подложени на фундаментална трансформация, която ще се задълбочава с времето от новата технологична система. Част от тази система вече съществува в новата медийна среда, в бързо развиващите се телекомуникации, в мрежите на взаимодействие, формирани около Интернет, във въображението на хората, в политиката на правителствата.
Появата на новата електронна система за комуникация, характеризирана от своя глобален обхват, от интегрирането на всички средства за комуникация и от потенциалната си интерактивност, променя и ще промени завинаги нашата култура, заявява още Мануел Кастелс. Не случайно той говори за възникването на „културата на реалната виртуалност“.
От интернет недоволство към реални протести на улиците
Както бе споменато по-горе, и по света, и у нас повечето блогове се явяват “апокрифни територии”, в които се обсъждат теми и проблеми, отхвърлени от цензурата на традиционните медии. У нас в последно време блоговете изразяват стаяваното дълго време недоволство срещу редица управленски решения и съществуващи нередности в държавата. Това недоволство е концентрирано в интернет под формата на коментари и мнения в блогове и социални мрежи (Facebook, Tweeter, Twoo). Енергията в интернет, вплетена в диалози, от своя страна провокира реализирането на реални действия. От виртуална общност хората се превръщат в действителни протестиращи (или както стана модерно да се наричат “протестъри”), готови да променят историята на страната си.
Серия масови недоволства, чийто генезис се корени в дебрите на интернет, ескалират, за да завършват с истински протести. Такъв е случаят с гражданското недоволство относно проучването и добива на шистов газ в България. През почти цялата 2012 г. на приливи и отливи се редуват протести из страната. Информацията за опасността от начина на добив на този природен продукт се разпространява предимно в блогове и в социалната мрежа. Много малко традиционни медии отразяват проблема с необходимата дълбочина и сериозност. Болшинството медии накратко представят протестите, без почти да обясняват реалната вреда за природата и човечеството от добива на шистов газ.
Във Фейсбук се сформират организации против добива на природния продукт, малка част от които са:
• Чиста България без шистов газ – Варна, Разград (https://www.facebook.com/groups/ecovarna/?fref=ts);
• ПРОТЕСТ! Против проучвания и добиване на шистов и въглищен газ в България! (https://www.facebook.com/events/767129420009930/?fref=ts);
• Ние сме против Българския Чернобил – добива на шистов газ (https://www.facebook.com/groups/ecobg/?fref=ts)
Създават се редица лични сайтове, в които авторите засягат същите тези теми. Такива са:
• „Хроники” (http://lubamanolova.info);
• Личната страница на Кирил Йовев (http://eu-bloger.eu/bg/kyovev).

Междувременно, през август 2012 г. започва масовото недоволство на софиянци срещу облагането с допълнителен данък „паркинг” на гражданите, живеещи в центъра на града. Според протестиращите тази мярка е необоснована и е дискриминационна по имуществен признак. Едно от лицата на протестите е Ангел Славчев, тогава координатор на гражданска инициатива „Стожер”. Той и други като него участват също и в протестите срещу добиването на шистов газ. Оформя се група от активисти, борещи се за правата на българските граждани, които участват в повечето протести в страната.
Образува се Фейсбук група „Не на данък паркинг за живущите в зоните с платено паркиране“ (https://www.facebook.com/groups/nenadanakparking/), благодарение на която всички заинтересовани са информирани за всякакви новини и събития около проблема с данъка за паркиране на центъра. Внесени са обединените искания на протестиращите срещу Наредбата за организацията на движението в София. За целта юристите-доброволци на Гражданско сдружение „ДНЕС“ обобщават предложенията и ги трансформират в правни текстове. Тези действия са предшествани от масови протести в центъра на столицата.
Следват нови протести, подробно отразени и организирани в социалните мрежи, блогове и сайтове, някои от които специално създадени по темата.

• Борова горичка (http://borovagorichka.blogspot.com/2012/07/facebook.html);
• Опомни се, рекетират те! http://не-на-данък-паркинг.beautybg.info/;
• НЕ на ДАНЪК ПАРКИНГ за живущите в зоните с платено паркиране! http://www.peticiq.com/ne_na_danak_parking;
• Достойни граждански каузи – http://dgk.bg/?p=20 – този сайт е създаден от Facebook групата “НE на ДАНЪК ПАРКИНГ за живущите в зоните с платено паркиране!”;
• ДНЕС – Движение за национално единство и спасение – http://www.dnes-bg.org/view_news/showme/2180;
• Граждански протест не на данък паркинг http://calendar.dir.bg/inner.php?eid=61438

Междувременно започват протести в защита на българските гори, като се превръщат в масова блокада на Орлов мост. От редица блогове и Фейсбук профили на новосформирани организации звучат призиви против гласувания на 13 юни 2012 г. Закон за горите с поправки, които сериозно могат да ощетят българските гори и живота в тях. Затова граждани се събират на “флаш моб”, като си правят срещи на Орлов мост, на езерото Ариана в София.
Част от блоговете и социалните мрежи, които приканват към протестни действия са:

• Първи български зоопортал – http://www.zoomania.org/
• Блогът на Ангел Славчев, достъпен на http://slavchev.org. Ангел Славчев е едно от лицата, които присъстват на всички тези протести. Той е едно от многото личности, провокирани от общата идея за борба за благото на страната си, с идеята да протестират за всяка една правдива кауза.
• Форум за конспирации, тайни общества, уфология, технологии, мистика – http://forum.xnetbg.com/index.php?topic=20850.0. Във форума е публикуван репортаж от протестите със запомнящи се знакови снимки. Коментарите и диалозите във форума неподправено показват масовите настроения на обществото, както и тук-таме прокрадващите се тролове.
• Блогът на Йоло Денев, достъпен на адрес: http://yolodenev.info/. Йоло Денев е човекът, присъствал може би на най-много протести в България.
• Host-ове във Фейсбук от рода на ДА ОТНЕМЕМ ПОДАРЪКА НА БОЙКО! БЛОКАДА НА ОРЛОВ МОСТ ПО СЛУЧАЙ ГЛАСУВАНИЯ ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ! на https://www.facebook.com/events/328219683919287/permalink/328233177251271/

Искрата на социалните протести срещу високите сметки за ток и парно от февруари 2013 г. и по-късно през юни същата година също пламват отчасти във форумите и социалните мрежи. Ето какво пише в Блога за новини, здраве, антиейджинг, природна медицина… от 20 февруари 2013 г.:
„Духът от бутилката е изпуснат… Няма връщане назад… Хиляди хора демонстрират в цялата страна. Поводът е високите сметки за ток.
Но резултатът е ясен – ще се иска оставката на Бойко Борисов (ostavka Bojko Borisov). Защото четири години бяха пропиляни в общи приказки, оправдания и PR. Единствено финансовата стабилност беше факт – но тя се дължи на борда, а не на Дянков. България през 2013 е най-бедната европейска държава, а народът й – без никаква перспектива…“. Фейсбук формирования във връзка с протестите:

• АЗ СТОЯ ЗАД ПРОТЕСТИТЕ #ostavka – https://www.facebook.com/groups/az.stoya.zad.protestite/
• Национален протест срещу безобразията в България https://www.facebook.com/pages/190311954354955?fref=ts
• Протестна мрежа – https://www.facebook.com/ProtestnaMreja
• ‪#‎ДАНСwithme‬ – https://www.facebook.com/hashtag/%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81withme
• Медиите за протестите – https://www.facebook.com/MediiteZaProtestite?fref=ts
• Блогът на Иво Божков (На жИво) е един от блоговете с най-много видеоматериали, снимки и репортажи от протестите – http://www.yvobojkov.com/2013_02_01_archive.html
• Блогът на Владо Трифонов – http://morningseeker.wordpress.com/
• Блогът на Нервната акула – http://nervousshark.wordpress.com /
Blog.bg – http://hemingway.blog.bg/politika/2014/01/27/1-godina-ot-pyrviiat-istinski-socialen-protest.1232424

Интересното е, че едни и същи хора се появяват и при едните, и при другите протести. Може да се каже, че се активизира критично мислещото гражданско общество, готово да брани интересите на родината си, независимо дали става въпрос за завишени сметки за ток, за съдбата на горите на България, за вредата от сондажите при добива на шистов газ или за солидарност към живеещите в центъра софиянци, които трябва да плащат данък паркинг.
Духът на противопоставянето срещу човешките неправди в 21 век и желанието за справедливост и по-добър живот на обществото е в сърцевината на енергията, която движи лицата на протестите. Самите протести преливат от бунт в бунт, от борба срещу една несправедливост към борба срещу друга, засягаща живота на масите.
Реално през 2012 г. започва трайно събуждане на част от гражданското общество, борещо се за своите и за правата на останалите. Интернет се явява общото пространство, в което това общество се сформира и разширява, набира последователи, акумулира идеи. Фейсбук, форумите и блоговете са в пространството без граници, където гражданското общество придобива усещането за промяна.
Следва 2013 г., цялата белязана от знака на протестите в България – едните, зародили се от многократно завишените сметки за ток и парно, а другите – от скандалния избор на депутата от ДПС Делян Пеевски за ръководител ан ДАНС (14 юни 2013 г.). Тогава сякаш се променя общуването в социалните медии в България. За часове гражданските блогове, Туитър, Фейсбук пламват от недоволство. Хората спонтанно се обединяват около идеята да протестират, без да имат лидер и организатор. Буквално часове преди да изпълнят улиците те се агитират взаимно в социалните мрежи – без да се познават, споделяйки и канейки приятели, познати и непознати да се присъединят. Обществото в социалните мрежи обединява постингите, статусите и туитовете си под общи хаштаговете #ДАНСwithme и #Оставка, за да могат лесно да се следят от всички. Хаштагът #ДАНСwithme става нарицателно и символ за протеста на десетките хиляди граждани, които ежедневно изразяват своята позиция по улиците на София и други градове на България.
Само за първия ден ДАНСwithme е споменат 1872 пъти в социалните мрежи, а за периода 14.06.-31.12.2013 г. ключовият хаштаг е посочен 179422 пъти, посочва Марина Кирова . А има още стотици хиляди материали, туитове постинги, статуси, снимки, които също са посветени на протеста, но не съдържат този хаштаг.
Блогърите ежедневно публикуват стотици материали, снимки и видеа, колажи и карикатури от протестните шествия, мнозина си правят специални банери с призив „оставка”, а други – цели тематични секции за протеста в личните си уеб дневници. Чрез Туитър си обменят новини, снимки и информация за хода на шествията. Създават и други тематични хаштагове, свързани с протестите – #Оставка, #ОрловМост, #Пеевски, #ПротестнаМрежа, #occupySU (за окупацията на Софийския университет от Ранобудните студенти).
През микроблогинг платформата журналисти от чуждестранни медии следят случващото се в България, взимат интервюта. Протестите се стриймват в реално време и всички могат да гледат NaJivo, като за почти 7 месеца каналът е гледан над 480 000 пъти. Неслучайно като лица на протеста са припознати някои от известните блогъри, а блогърът Иво Божков получава от Българския хелзинкски комитет наградата „Човек на годината” за 2013 г.

Заключение
В своята книга “Под повърхността” Николас Кар показва желанието и успешното изпълнение на шепа медийни магнати да манипулират общественото мнение чрез информацията, която целенасочено разпрострастраняват чрез своите медийни канали. Колкото по-безкритична е аудиторията, в толкова по-лесна мишена се превръща тя в ръцете на медийните собственици. Колкото хората по-малко разсъждават и се съмняват в достоверността на информацията, толкова по-лесно една неистинска новина се превръща в общественото съзнание в достоверна.
Управлението на масите е едно от водещите цели на всяка една политическа партия, която е на власт. А това може да се постигне по-лесно чрез използване на традиционните медии с цел манипулация. Традиционните медии в повечето случаи са инструмент в ръцете на управляващите. Това от своя страна означава, че те не са изразител и обединител на общественото мнение, независимо от каузата, която защитава то. По-скоро блоговоте и социалните мрежи се явяват именно тази обединяваща сила, скрепително звено, около което масите се събират и укрепват. Благодарение на реалната свобода на словото, която предоставят, блоговете се превръщат в проводник на обществените настроения и идеали. Освен това, за разлика от традиционните медии, блоговете и социалните мрежи позволяват на гражданите да бъдат активни в изразяваната позиция, като по този начин самите те участват в създаването на историята и на ставащото, а не да се превръщат в пасивна аудитория.
Блогърството по-трудно може да бъде манипулирано и цензурирано. В повечето случаи то изразява личното субективно мнение на автора. Въпреки опасността от тролване, хората вярват повече на написаното в блоговете, отколкото в традиционните медии. Това се вижда дори от разликата в отразяването на протестите от страна на социалните мрежи и форумите спрямо традиционните медии.
Спадналото доверие в традиционните медии е видно не само от цифрите. То ясно си личи и от начина, по който протестиращите се организират най-често в своите действия. Те използват социалните мрежи не само като пространство, в което могат да се информират за най-актуалните новини, но и като място, където могат да задават своите въпроси, да излагат становищата си, да коментират случващото се, да дават предложения за действия и да правят конкретни уговорки с час и място. Това мини общество излиза от виртуалното пространство и се прехвърля в реалността, за да се превърне в новото критично гражданско обещство, недоволно от ситуацията в страната. С помощта на социалните мрежи, форумите и блоговете интернет обществото, обединено от общата идея на протеста, търси най-прекия път за нейното реализиране чрез директно общуване с останалите участници във форумите.
Неслучайно 2013-та е годината на различното общуване, в която социалните медии имат все по-водеща роля като канал за комуникация. Политическата ситуация поражда настроения на крайна поляризация на обществото и нерядко именно социалните медии се превръщат в арена на идейни дуели и идеологически анатемосвания, на групиране по лагери и сформиране на нови общности.
2013 e и годината, в която социалните медии до голяма степен спомагат за пробуждането на гражданското общество. Едно събитие (избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС) провокира безпрецедентен по своята продължителност и мащабност протест. Съществена роля в протеста имат социалните медии, тъй като чрез тях хората се самоорганизират, координират, информират, обединяват и насърчават.
Факт е, че освен гражданите, които ревностно използват социалните мрежи и Фейсбук за общуване, организиране и пропагандиране, българските политици също стават все по-опитни в общуването в социалните медии. В количествено измерение броят на поддържаните сайтове от политици намалява от 2009 г. насам. Но за сметка на това през 2013 г. политиците започват да отделят повече внимание на съдържанието в блоговете си и се отнасят с повече професионално отношение към социалните комуникации като цяло. Виждат се примери за адекватни политически изяви в микроблогинг платформата Туитър, макар че активните политици там са малко.
Въпреки че и политиците правят опити да навлязат в т.нар. апокрифно прострнство, обединяващо масите, блогосферата си остава основно убежище за народа и протестиращия дух. Като цяло блоговете придобиват все по-голямо влияние върху цялото общество и върху способността му то да формира адекватно мнение. Когато много хора намират потвърждение на собствените си мисли, страхове и/или надежди в идеите, които проповядват останалите, включително и т.нар. лидери на мнение, тогава те не се чувстват изолирани в своите съждения. Разрушава се спиралата на мълчанието, формулирана от германската социоложка Елизабет Ноел-Нойман и се възпламенява обратният ефект. Всеобщата енергия на единомислещите се събира в едно и избухва в общи действия. Отприщва се положителна енергия, дължаща се на усещането, че си част от по-голяма общност, обединена от една обща идея за бъдещи промени. Неслучайно така се възпламенява стихията на протестите и всеобщата енергия извежда хората на улиците.
Characteristics of the media ecosystem in Bulgaria, viewed through the prism of the social protests (2012-2013)
Nelly Velinova
Doctoral student
FJMC
Summary: The text highlights the main characteristics of traditional journalism in Bulgaria during the past two years. It emphasizes the shortage of objectivity and pluralism in Mass Media. Moreover it examines the characteristics of blogs and their growing influence over formation of public perceptions related to significant social matter. The concept of blogosphere is discussed as a common space of different blogs. The interaction between traditional journalism and blogs in Internet space is also discussed in the text. The focus is on cooperation in context of public discontent and protests in the country during 2012 and 2013. The aim of the study is to trace down how much traditional journalism loses the public trust related to the information authenticity at the expense of blogs, thus becoming more dependent on them. The paper concludes that the mutual influence between traditional journalism and blogging is increasing, as well as the public trust is in favor  of blogging, especially in extreme situations, such as social, environmental and any other type of protests in Bulgaria during  2012 and 2013. Traditional media to a certain extent reflects the Government will and the financial flows on which they depend. Therefore they may not be the unifying body of the society. Blogs and social networks are closer to the people. To what extent they are impartial is a matter of serious study. It is forthcoming to be examined whether the notion of the lack of censorship in blogging is objective and how fair do blogs express the people opinion.
Key words: blogs, social media, traditional journalism, trust, dissatisfaction, social protests
Литература
1. Андреева, Лиляна (1999). Отвъд видимото. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”
2. Райчева, Лилия (2013). Феноменът телевизия – трансформации и предизвикателства. Издателска къща Тип топ прес
3. Ефтимова, Андреана (2011). Невербалната комуникация: медии и медиатори. Сиела
4. Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010
5. Мавродиева, Иванка. Българската блогосфера. Брой 8/Януари 2011 г., достъпно на http://media-journal.info/?p=item&aid=133, посетен на 24.08.2014 г.
6. Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010
7. Петков, Стойко, Социални медии и/или социални мрежи – http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/publications/Stoyko_Petkov_Prolet_2011.pdf, посетен на 07.06.2014 г.
8. Петков Стойко. Социални медии и/или социални мрежи – http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/publications/Stoyko_Petkov_Prolet_2011.pdf, посетен на 14. 08. 2014
9. Кирова М. Оптимистично за линията на живота или как протестите променят България. http://www.fmd.bg/?p=8362, посетен на 03.07.2014 г.
10. ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Калин Калпакчиев и Иво Божков бяха отличени с двете равностойни втори награди. http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/bezhancite-i-priyateli-na-bezhancite-sa-chovek-na-godinata-2013/, посетен на 03.07.2014 г.
11. Vladov, Andrey. Bulgaria Prosecutes Rapper Misho Shamara over Flag. , http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-19799358, посетен на 18.09.1214 г.
12. Речник на думите в българския език, http://rechnik.info/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82+%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB, посетен на 26.09.2014 г.
13. История на блоговете. Общност образование, достъпно на http://bglog.net/%20Obrazovanie/5221, посетен на 24.08.2014 г.
14. Сайт за „Истините, лъжите и неизказаните гледни точки” – https://bgtruestory.wordpress.com/category/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/page/2/
15. Категории блогове в TopBlogLog http://topbloglog.com/category/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0, посетен на 18.06.2014 г.
16. Електронeн сайт OFFNEWS – http://offnews.bg/news/%D0%9C%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8_73/%D0%95%D0%B4%D0%B2%D0%B0-13-5-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_295725.html
17. Блог за новини, здраве, антиейджинг, природна медицина… http://d-rhealth.blogspot.com. Написаното е достъпно на адрес: http://d-rhealth.blogspot.com/2013/02/blog-post_17.html?q=%D0%94%D1%83%D1%85%D1%8A%D1%82+%D0%BE%D1%82+%D0%B1%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B5+%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82…,
посетен на 12.08.2014 г.
18. Ръководство, достъпно на users.ue-varna.bg/ssulova/files/officepril/kontr1.doc, посетено на 20.08.2014 г.
19. Фондация „Конрад Аденауер”. 14% от българите вярват в независимата журналистика. http://www.kas.de/wf/doc/kas_12228-1442-1-30.pdf?140225145032, посетен на 06.10.2014 г.
20. Ласуел, Харолд. Шрам, Уилбър. Мелвин де Фльор. Робъртс, Доналд. Маккуейл, денис (1992). Комуникацията. Библиотека Социалният процес. София: Факултет по журналистика и масови комуникации.
21. Льобон, Густав (2014). Психология на тълпите.Асеновци трейд ЕООД
22. Ноел-Нойман, Елизабет (2011). Спиралата на мълчанието. Общественото мнение-нашата социална черупка. Софи: ИК Люрен.
23. Кастелс, Мануел (2004). Възходът на мрежовото общество. Том 1. София: Издателска къща ЛИК
24. Драйфъс, Хюбърт Л. (2010). Интернет. София: Издателска къща КХ
25. Кар, Николас (2012). Под повърхността. София: Издателска къща ИнфоДАР ЕООД
26. Оруел, Джордж. (1989) “1984”. София: Издателство ВЕК.
27. Бредбъри, Рей. (1982)л „451 градуса по Фаренхайт”. София: Издателство “Народна култура”
28. Скот, Д. М. (2009) Новите правила в маркетинга и в ПР. Как да ползваме нюзрелийзите, блоговете, подкастите, София, ROI Communication, с. 48.
29. Бауман, Зигмунт (1999). Глобализацията. Издателство ЛИК
30. Kaplan, Andreas M., Haenlein Michael, (2010), Users of the World, Unite! The Challenges and Opportunities of Social Mediaл Business Horizons, Vol. 53, Issue 1
31. Boyd, M. Danah, Ellison, B.Nicole Social Network Sites: Definition, History, and Scholarship.
32. Levine, David. Famous LinkedIn Profiles – Social Media vs. Social Networking, http://artofbuildingsoftware.blogspot.com/2011/05/famous-linkedin-profiles-social-media.html, посетен на 08.05.2014 г.
33. Matt Goddar, Social Networking vs. Social Media. http://www.r2integrated.com/pdf/Social_Networking_vs_Social_Media.pdf, посетен на 08.05.2014 г.
34. Andrew Marr, Start the Week, ББС Радио 4, 29 декември 2008. http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-19799358, посетен на 08.05.2014 г.
35. Postman, Neil. Amusing Ourselves to Death: Public Discourse in the Age of Show Business. – New York: Penguin, 1985.
36. Хъксли, Олдъс. (1990) Прекрасният нов свят. София. Библиотека “Галактика”. 1990 г.
36. Словарь слов и термина Интернетов. http://animatika.ru/info/gloss/micro-blog.html, посетен на 17.09.2014 г.
37. Reporters without Borders. World Press Freedom Index. http://rsf.org/index2014/data/index2014_en.pdf, посетен на 07.11.2014 г.
38 . Freedom House. Freedom of the Press: Europe. https://www.freedomhouse.org/sites/default/files/FOTP2014%20Detailed%20Data%20and%20Subscores%201980-2014.xls, посетен на 06.10.2014 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар