Исус е погребан два пъти

За това намеква един от най-спорните и загадъчни документи в историята на християнството - Тибетското евангелие.

То излиза на бял свят в края на XIX век и вече близо 120 години разпалва въображението на изследователите, които се опитват да възстановят липсващите 18 години от живота на Иисус Христос.

Звучи невероятно, но е факт, че нито едно от известните евангелия не дава информация какво е правил християнският пророк между 12-ата и 30-ата си година. На практика животът на Иисус от момента, когато посещава Ерусалимския храм, до завръщането му в Назарет, три години преди да бъде разпънат на кръста, е бяло петно за историята.

Според френските учени Дик и Жанет Бок осемнайсетте години от живота на Иисус липсват, тъй като умишлено са били извадени от евангелията и Библията. Те смятат, че е почти невероятно 30-годишният Иисус да се е появил в Галилея и да не е споменал нито веднъж пред учениците си за своето юношество и младежки години. В крайна сметка времето между детството и зрялата възраст е определящо за формирането на мирогледа на всеки човек. Дик и Жанет Бок изказват предположението, че „неудобните" за християнска-, та църква осемнайсет години от живота на Иисус са били умишлено изтрити от богословските книги след прословутия Никей-ски събор от 325 година.

Скандалното откритие

През 90-те години на XIX век руският журналист Николай Нотович взривява общественото мнение във Франция с публикуването на неизвестен до този момент ръкопис, който описва липсващите 18 години от живота на Иисус Христос. Необичайното е, че този текст е открит... в Кашмир. Още по-скандално е, че той разказва за пътуването на християнския пророк до Индия и Непал. Житието на Иисус е написано на езика пали. Това е литературен индийски език, на който е записан будисткият канон. После е преведено и на тибетски. Като кореспондент на руския вестник „Новое время" Николай Нотович предприема няколко пътувания в Кавказ, Централна Азия и Персия. През есента на 1887 година журналистът попада в Кашмир. При един от тежките преходи Нотович получава сериозна ортопедична травма. Счупва крак. По думите му, бил е принуден заедно със спътника си да търси подслон в будисткия манастир „Химис" в областта Ладак. Там двамата пътешественици престояват близо месец и половина. Нотович се запознава с местен будистки лама, от който разбира, че в манастира се съхраняват древни текстове, които описват живота на пророка Исса. Руският пътешественик бил силно заинтригуван, тъй като Исса е арабското име на Иисус. Нотович все пак признава, че цялостният разказ за липсващите години от житието на Божия син е донякъде негово творение, тъй като информацията за Исса се съдържала в няколко отделни фрагмента от древни тибетски ръкописи. С помощта на будисткия монах руският учен успял да преведе и подреди хронологично житието на Исса. Нотович го нарекъл Тибетско евангелие, въпреки че според разказа на будисткия лама въпросните ръкописи били тибетски преводи от езика пали.

След завръщането си в Европа през 1894 година Николай Нотович публикува книга със заглавието „Неизвестният живот на Иисус Христос". Тя е отпечатана за първи път във Франция и предизвиква истинска сензация. Авторът й е многократно предупреждаван от висши католически и православни духовници да не публикува „сквернословното" си според тях писание. Нотович не се вслушва в заплахите и решава да извади на бял свят енигматичното Тибетско евангелие.

Още с появата си то е обявено за фалшификат, въпреки че някои изследователи през XX век косвено потвърждават неговата достоверност.

Тибетското евангелие разказва за пътуването на Иисус Христос до Индия и Непал. Според древните тибетски ръкописи Исса напуснал родния Назарет на 13-годишна възраст. Той достигнал бреговете на свещената за индийците река Ганг. Младият Иисус останал в Индия близо 6 години. През това време той изучил основно древните веди и се запознал отблизо с тамошните религиозни и мистични практики. Тибетските ръкописи, намерени от Нотович, изрично посочват и местата, където е пребивавал Исса. Това са известните в древността индийски градове Джаганатх и Бенарес. Там Иисус изнесъл първите си проповеди сред най-низвергнатите съсловия на индийската кастова система. Според Тибетското евангелие Исса бил силно впечатлен от мъдростта на свещените индийски книги - ведите. Но разбрал също, че знанията, които те давали, са използвани неправилно. Иисус бил отвратен от пренебрежителното отношение на брахмините (висшата жреческа каста) към нисшите съсловия, на които бил забранен достъпът до божественото познание.

Исса смятал, че любовта на Бога е насочена към всяко човешко същество и затова действията на брахмините били в противоречие с намерението на Създателя. По тази причина 18-годишният Иисус започнал да разпространява ведическите знания сред нисшите касти и по този начин се превърнал в опасен за брахмините религиозен реформатор. Индийските жреци се опитали да го вразумят, но той не се вслушал в съветите им. Тогава брахмините направили опит да го убият. Исса обаче бил навреме предупреден за подготвяното покушение и напуснал Индия, преди то да бъде осъществено. Следващите 6 години Иисус прекарал в Хималаите. Тибетските ръкописи разказват, че той достигнал днешен Непал и се установил в страната на Буда Гаутама. Там Иисус изучил подробно будисткото учение, което за разлика от индуизма обещавало спасение за всеки, независимо от социалния му произход. Интересното е, че повествуванието на Тибетското евангелие засяга и добре познатите от Библията събития, след като Исса се връща в Назарет.

Древните тибетски ръкописи имат по-различна версия за възкръсването на Христос. След като бил погребан в гробницата, тялото му изчезнало от нея, но няколко дни след това Исса се появил отново в Ерусалим.

Повествуванието в Тибетското евангелие спира дотук и оставя впечатление за неза вършеност. Това се дължи вероятно на факта, че Нотович е открил само отделни непълни фрагменти от оригиналните палийски ръкописи.

Нагла фалшификация или неудобна истина

Още с появата си на книжния пазар във франция през 1894 г. Тибетското евангелие е обявено за нагла фалшификация както от някои съперници по перо на Николай Нотович, така и от видни представители на католическата църква.

Апологетите на „намерените" от руския журналист ръкописи също не са малко. Близо 120 години по-късно Тибетското евангелие е обвито в мистерия. Потърсихме за коментар един от най-видните български учени-тибетолози проф. д-р Александър Федотов. Понастоящем той е директор на Центъра за източни езици и култури към Софийския университет „Св. Климент Охридски" и е уважаван член на Световната асоциация по тибетология. Професор Александър Федотов е и автор на предговора към първото и засега единствено издание на Тибетското евангелие на български език. Уважаваният учен-тибетолог сподели, че до момента никой освен Николай Нотович не е виждал прословутите тибетски ръкописи, които описват престоя на Исса в Индия и Непал. Въпросните текстове не присъстват в каталога на нито една световна тибетоложка библиотека. От друга страна, според професор Александър Федотов съществуват и множество косвени доказателства, които говорят за това, че историята, представена от Нотович в книгата му „Неизвестният живот на Иисус Христос", не е лишена от аргументи в нейна защита. Неоспорим факт е например, че местното население в Кашмир има древни предания, посветени на пророка Исса. Допреди арабската експанзия през VII-IX век най-разпространената религия в Източен Афганистан и Кашмир е будизмът. Областта Ладак е влизала в границите на средновековната тибетска държава. Според местните хора Иисус е погребан край индийския град Сринагар, на границата с Кашмир. Там и днес има гробница, която носи името Гробницата на Исса. Изследователят Андреас Фабер-Кайзер е на мнение, че християнският пророк е завършил земния си път именно на това място. В издадената през 1976 г. година книга „Иисус е умрял в Кашмир" Андреас Фабер-Кайзер потвърждава достоверността на описаните събития в Тибетското евангелие въз основа на свои лични проучвания върху някои местни легенди и предания. Според тях след разпъването на кръста Иисус е останал жив и отново е тръгнал на изток, наричайки себе си Юз Азаф. Той се заселил в Кашмир, оженил се и живял там до преклонна възраст. Интересна подробност е фактът, че еврейската община в индийския град Сринагар от незапомнени времена почита тамошната гробница, където според местните евреи се намират останките на Исса

проф. д-р Александър Федотов: Допускам, че е разпънат двойник

- Как гледате като учен на Тибетското евангелие?

- Това е една забавна и твърде необичайна история. Съществуват много аргументи в подкрепа на нейната автентичност, но има и много косвени доказателства, които сочат, че текстът на Нотович е умела фалшификация. Аз лично не се наемам да отхвърля или да приема категорично истинността на така нареченото Тибетско евангелие... Навремето го бях дал за четене на професор Георги Бакалов, но от негова страна така и не последва коментар.

Ако се придържаме към фактите, трябва да признаем, че действително в Кашмир има гроб на Исса. Това е името на Иисус, под което той е известен в Индия и Тибет. Този гроб е мястото, където според местните хора е погребан Иисус Христос. Те смятат, че той всъщност не се е върнал в Юдея. Как исторически това се обяснява, е малко странно...

- От легендите за Исса в Кашмир излиза, че Иисус Христос е погребан два пъти - един път в Юдея и един път в областта Ладак... Вие като тибетолог как бихте разтълкували този факт? Бихме ли могли да търсим паралели с тибетската духовна практика за създаването на двойници?

- По повод двойниците... Ако следваме тибетската будистка традиция, хипотезата Иисус

да е присъствал едновременно в Кашмир и Юдея е напълно допустима, колкото и да е невероятно това за нас, европейците... Примери за подобен тип необичайни ментални практики са описани от много пътешественици, включително и от Александра Давид-Неел. Немалко високопоставени тибетски учени, включително далайлами и панченлами, са имали този талант по едно и също време да се намират на различни места. Така наречената фантомизация на физическото тяло е една от многото будистки практики. Нищо чудно, почти нашега го казвам, Иисус дотолкова надълбоко да е навлязъл в същността на будисткото учение, че да е стигнал до умението да съществува успоредно на две различни места по едно и също време. От гледна точка на тибетските мистични практики това не е невъзможно.

Има и нещо друго. Чудесата, които Иисус извършва в Юдея, много наподобяват факирските номера на индийските йогини - той ходи по вода, с пет хляба и две риби успява да нахрани хилядно множество, превръща водата във вино... В този смисъл хипотезата, че Иисус вероятно е владеел до съвършенство някои йогински практики, не е лишена от основания. Този тип мистични „трикове" са били нещо обичайно за Индия.