Ислямът

Ислямът е религия на поклонниците на Аллах. Названието на религията произхожда от трибуквения корем слм и се тълкува като покорство, послушание на човека спрямо Аллах. От същия корен произхожда и названието на носителите на тази религия – мюсюлмани, както и думата салям (мир), вградена в обичайния поздрав на мюсюлманите. Историческото начало на исляма е положено през VІ в. на Арабския полуостров и се свързва с дейността на пророк Мухаммад (Мохамед). Религията е дадена според мюсюлманите чрез Откровение от Аллах, получено чрез пророк Мухаммад и записано в свещена книга – Коран.

По спецификата на веровите си принципи ислямът е строго монотеистична религия, утвърдила се в средата на предишни различни племенни вярвания на арабите. По характера на религиозната цел и принципи на формиране на религиозната община той има универсалистки, наднационален характер и, като се отчита и степента на разпространението му, се приема за световна религия, най-младата по време на възникването си. Всъщност според мюсюлманите хората в началото са имали една религия (диин), един правилен път към Бога, но после са започнали спорове помежду си и пътищата им към единия Бог са се омножествили. Тогава Бог дава на народите различни закони, за да изпита всеки народ чрез дадения му закон; след тези изпитания всички следва да се възвърнат отново към поклонението на един Бог.
Свещената история на вярващите в Аллах, т. е. на мюсюлманите, започва от пророк Ибрахим (Авраам), чрез този пророк се утвърждава единството на Аллах с вярващите в Него. От тази гледна точка ислямът се идентифицира като авраамитска религия, също както и юдаизмът. По семитско коляно арабите смятат себе си за наследници на Исмаил, сина на Ибрахим и Агар.