Труп на жена, паднал отвисоко - какво от това?

16 юни 2009 г. София. Пред вход В на блок № 160 в софийския квартал “Бъкстон” е намерен труп на жена. В чантата й са открити лична карта и джиесем, от които става ясно, че мъртвата е Весела Василева Маркова, 40-годишна, живееща в “Младост”, блок 65.

Какво предприемат по тоя случай разследващите? Разпитват незабавно всички обитатели на блока? Нищо подобно. Посещават личния адрес на жертвата? Не. Разговарят в същия ден с нейни близки, чиито номера са записани в джиесема й? И това не. Обсъждат причините за смъртта й със съдебните лекари? Не, не.

А какво правят в края на краищата? Узнаваме го завчера, когато родителите на Весела посещават редакцията. От трагичния инцидент са минали вече 6 месеца - изстинали са безвъзвратно горещите следи край местопроизшествието. Но си струва вероятно да предложим на вниманието на Софийска градска прокуратура, на инспектората на МВР и на нашите читатели разказа на бащата на загиналата - бивш полицай, сега собственик на детективско бюро в София.

“Дъщеря ми Весела беше икономист по образование, специалността й беше икономика на транспорта. Разведена беше, с наша помощ отглеждаше детето си. Работеше като счетоводителка в “Деспред”, но напоследък избра да стане барманка - повече пари печелела така, казваше.

Майка й чува за последен път гласа й на 15 юни вечерта. Весела е в София по това време, а жена ми с внучката - в Нареченски бани. Весела им се обажда по телефона - звучи нормално, даже жизнерадостно - говорят си за идващото лято, уговарят летуване на малката в Приморско.

След това Весела внезапно изчезва. Не се прибира, не се обажда по телефона. Ние звъним, а оттам: “Глобул ще предаде обаждането ви” и край. Притеснихме се, обявихме я в нашето 7-о РПУ за издирване, а аз помолих мой съсед, който работи в ГДБОП, лично да я потърси по болниците и моргите - нищо. Месец мина, аз се заех с търсенето и сам - нали съм детектив и бивш полицай. Взех разпечатката на телефона й и почнах да звъня наред на всички номера, с които е говорила. Никой нищо не знае... Накрая ми вдигна нейният приятел Иван - по име го знаехме. “Нещо за Весела?” - питам го, а той отговаря: “Идете в 6-о РПУ, там ще ви кажат.”

Отива първо съседът, с полицай от 7-о районно - искат от колегите си преписка, в която евентуално да пише за Весела. Търсят половин час такава преписка, накрая я вадят - един лист и по-малко листче, на което пише, че на 16 август преписката следва да се прекрати, двумесечният срок за работа по нея тогава изтича.

Преписката представлява заявителски материал от граждани, че е намерен трупът на дъщеря ми, заведена е под № ЗМ 2373 на 16 юни - в деня на смъртта й. 35 дни оттогава нито един полицай не си е направил труда да ни посети или да се обади по телефона поне, че сме загубили детето си. А пък адресът ни го пише на личната карта на Весела, която полицаите са открили. И с джиесема й са разполагали, където пише в указателя: мама... татко...На 35-ия ден едва ни се обажда една жена: Вашата дъщеря е скочила от 6-ия етаж и се е самоубила, идете в Съдебна медицина.”

Моят съсед в 6-о РПУ по-рано попитал: “Самоубила се е, не е убита значи, така ли? Как го разбрахте?” Те отговорили: “По личната карта.” Ами какво е търсила в “Бъкстон”, тя не живее там? Не казват. Дознателката била в отпуск, само тя знаела.

Полицаи от 7-о РПУ ни заведоха в моргата. Посрещна ни администраторка: “Хайде, бе, от 1 месец звъня в 6-о РПУ да ни пратят близките да приберат тоя труп.”

Представете си как майката на Весела понесе гледката: дъщеря ни лежи в коридора на моргата повече от месец - вече няма лице, няма очи - разпознахме я по косата и по зъбите... Дадохме показания в 6-о РПУ. Един дознател ни прие, показа ни преписката. Чета аз: в нея само по няколко думи от двама случайни свидетели. Един от блока забелязал трупа и звъннал в “Бърза помощ”, друг чул нещо, докато бил в близкото кафене, излязъл и видял и той - мъртва жена. На една страничка е описано това, а на втората страницав преписката пише: “Жена, намерена убита в къща от неин роднина.” Питам: Каква къща, какъв роднина?! Компютърът бил сбъркал, та омешал два различни случая.

Погребахме детето си. Дознателката Албена Василева се върна от отпуск след погребението. Откъде сте сигурна, че се е самоубила Весела? - питаме я. Предсмъртно писмо оставила ли е? Като е скачала, крещяла ли е “Искам да умра!” Дознателката бърза да ни отпрати: чантата и обувките й са между 5-ия и 6-ия етаж, явно, че е скочила оттам.

Скочила е, или са я бутнали? Или е паднала може би? Тя си правеше планове за ваканцията, как така на другия ден ще реши да иде на оня свят?

Никакъв отговор. Аз се ядосах: “А няма ли да ни се извините, питам, че 35 дни крихте трупа на дъщеря ни от нас? Аз 30 години съм работил в МВР (синът ми също беше полицай преди да умре от рак) и ви казвам, че това е безобразиепосле имал 3 почивни дни и забравил. Гледам аз по разпечатката от телефона звънял ли е някой - вятър!... Разбрах, че трябва да разследвам смъртта на Весела сам, как да разчитам на такава дознателка?

Извадихме на Весела смъртен акт. Там пише само: падане отвисоко, черепно-мозъчна травма с размачкване на мозъка. Лекарят, който установява смъртта, казва обаче: дъщеря ни е имали синини с кръвонасядане под лявата мишница и под десния крак. Такива травми биха могли да се получат, ако някой я е изнесъл на ръце от близък апартамент - жива или мъртва, и я е хвърлил от прозореца между етажите, за да не я намерят у дома му.

Отидох до този блок № 160 да видя кой живее там. Не ми отне много време по-рано да разбера, че там е адресът на приятеля на дъщеря ми - Иван.

Срещнах две-три деца да си играят пред входа и ги питам за случая. Знаем го, казват. Познавали и Иван. Можел да бъде намерен веднага в апартамента му на 6-ия етаж.

Познайте обаче дали оперативният работник и дознателката са разпитали някого от живещите над и под площадката, откъдето е паднала дъщеря ми. Познахте - не бяха ги разпитали, докато не пуснах до прокуратурата жалба. (Софийският градски прокурор препоръчва на районната прокуратура и 6-о РПУ: разследването следва да се води и с оглед на член 115 от НК, за убийство, трябва и да се ускори - б. а.)

Василева се ядоса: “Вие няма да ме заплашвате!”

Разпитват най-сетне приятеля на дъщеря ми. Ние с жена ми от нея знаем, че бил бивш физик, но напуснал работа, защото се пристрастил към наркотиците. Призовали го и той написал за Весела показание: тая жена е наркоманка, аз я ползвах като проститутка само. Пошла лъжа! Този мъж е идвал вкъщи неведнъж, внучката го е виждала, а Весела е разговаряла за него с майка си: Мамо, той е много умен, отказва се от наркотиците.

В тялото на дъщеря ми при аутопсията не е намерена никаква дрога. Имало е 2 промила алкохол. Въпреки това дознателката дава вяра на лъжата, че Весела е била проститутка и наркоманка. Без грам доказателство!

Нещо повече- Иван отрича да е виждал Весела в деня на смъртта й. А съседка го изобличава в лъжа. Тя разказва, че е видяла Весела във входа и я чула как пита по телефона: “Да се кача ли?” Изглежда отстреща отговорили “Да“ и тя влязла със съседката в асансьора.

Но да не мислите, че някой е качил Иван на детектор на лъжата?

Всеки, който е чел детективски романи, ще ви каже, че от прозореца, от който е паднала Весела, би трябвало да се вземат пръстови отпечатъци. Има парапет пред него и ако тя е скочила сама, би трябвало да се подпре с ръце в стената, за да го прекрачи. Само че отпечатъци при огледа не са взети. Снимали са само личните й вещи, подредени старателно на площадката: яке, обувки, чанта. Показаха ми снимката и аз питам: Жена, която решава внезапно да се убие по тоя ужасен начин, би ли се заела да подрежда като на изложба нещата си? По-скоро убиец би могъл така да ги нареди, след като ги изнесе от апартамента си. Представете си: изхвърля Весела, след което се връща у дома си и забелязва, че там са останали нейни неща.

Това, разбира се, е само версия. Бедата е, че никой не я проверява. Преписката е пратена в прокуратурата за прекратяване. А може би един неуравновесен убиец си живее необезпокоявано във вход, където играят деца?”

Б. а.: Името на приятеля на Весела е променено поради липса на доказателства, че той има вина за смъртта й.

Дознателката: По-скоро е самоубийство

“Преписката за смъртта на Весела Маркова е пратена за прекратяване в прокуратурата, заяви за “Труд” дознателката Албена Василева от 6-о РПУ, цитирана от полицейски говорител. - Няма данни за насилие. По-скоро се касае за самоубийство.”

“По-скоро”, така ли?

Така. 40-годишна жена си е отишла внезапно, при шокиращи обстоятелства от тоя свят, оставяйки детето си сираче. Но струва ли си разследващите да губят време да изясняват причините за смъртта й? Десетки преписки и без това събират прах по бюрата на софийските дознатели. А в районната прокуратура жалби от потърпевши за нерешени дела - бол, да ги ринеш с лопата...