Другият теоретичен източник на марксистката философия е материализмът на Л.Фойербах. Той е идеолог на немската радикална буржоазия в навечерието на буржоазната революция в Германия, т.е. през 30-40-те години на 19 в.
Л.Фойербах критикува Хегеловата философия за нейния идеализъм и възкресява материализма в немската класическа философия. Той обявява, че не материята е продукт на духа, както твърди Хегел, а духът е най-висш продукт на материята. Фойербах, критикувайки идеализма на Хегел, не успя да види рационалното в неговата диалектика.
Маркс и Енгелс използваха материализма на Фойербах. Според него светът е материален и всички качествено разнообразни материални неща са познаваеми. Фойербах критикува скептицизма и агностицизма и твърди, че всяко човешко познание е знание за материалния свят. Докато усещанията отразяват отделни предмети, то мисленето отразява законите на действителността. Той подчертава определящата роля на обекта спрямо сетивата на човека.
Философията на Фойербах въпреки положителните си страни не можеше да послужи на историческите потребности на класовата борба на пролетариата и на развитието на науката, поради нейните сериозни недостатъци. Преди всичко това са общите недостатъци на целия домарксов материализъм, а именно, първо, материализмът до Маркс е бил механистичен. Той свежда нещата предимно до механическите процеси и ги обяснява чрез законите на механиката. Втората специфична ограниченост на този материализъм се състояла в неговата неспособност да схване света като процес, т.е. за него е характерен метафизическият, антидиалектическият начин на философско мислене. Трето, при обяснението на обществото домарксовите материалисти изменят на своя материализъм и се опитват да обясняват обществото от идеалистически позиции.
Фойербаховият материализъм има и специфични недостатъци. Преди всичко той е антропологически. Л.Фойербах поставя в основата на новата философия човека, разбиран като биологическо същество, а култът към абстрактния човек образува ядката на неговата нова религия. Философията на Фойербах е философия на абстрактния човек. Тя не отговаря на историческите задачи на епохата, не дава правилни знания за действителните интереси и идеали на човечеството.
Л. Фойербах смесва вулгарния материализъм с материализма изобщо, поради което отказва да се нарича материалист. За него материята не е обективната реалност, а отделни предмети, процеси и явления, например камък, къща и пр.
Материализмът на Фойербах е съзерцателен. Той не разбира ролята на обществено-политическата практика, неговата философия се изчерпва с любознателността, т.е. тя е затворена в себе си. Периодите в развитието на обществото той обяснява с промените в религията. Не е правилна и теорията на Фойербах за морала. „Тя е кроена за всички времена, за всички народи, за всички състояния и тъкмо затова тя никога и никъде не е приложима и по отношение на действителния свят си остава безпомощна…” Неговият морал е морал на абстрактния човек.
Слабостите и недостатъците на Фойербаховия материализъм могат да бъдат обяснени главно и жалките условия на Германия от 40-те години на 19 в. и с излолацията му от научния, културния и духовния живот на света, неговата откъснатост от революционните борби на масите.
Немската класическа философия в лицето на Хегел и Фойербах се намираше през 40-те години на 19 в. в криза и се превърна в окови за развиващото се социално познание, поради което трябваше да бъде преодоляна.
И тя беше преодоляна от Маркс и Енгелс. Както е известно, и двамата са били първоначално младохегелианци, т.е. привърженици на лявото, радикалното крило на Хегеловата школа. Те анализират социалната рефлексия на философията и постепенно преминават на по-радикални позиции /революционно-демократически/. И двамата едновременно идват до убеждението за необходимостта от създаване на качествено нова философия, която да служи на пролетариата. Този период от техния живот обхваща времето от 1842 до началото на 1844 г., когато те преминават окончателно на позициите на пролетарския комунизъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар