Възникването на марксистката философия е революция във философията, която оказва огромно въздействие върху материалния и духовния живот на обществото от втората половина на 19 в. до наши дни. Марксистката философия се роди по исторически необходим начин от революционната класова борба на пролетариата против капиталистическата класа и от новите постижения на научната мисъл по онова време. В такъв смисъл тя има свои обществено-исторически, икономически и политически причини, теоретични източници и естественонаучни предпоставки.
1.ОБЩЕСТВЕНО-ИСТОРИЧЕСКИ УСЛОВИЯ НА ВЪЗНИКВАНЕТО НА МАРКСИСТКАТА ФИЛОСОФИЯ
Марксистката философия възниква през 40-те години на 19 в. Тогава се утвърждава капиталистическият начин на производство в много европейски страни, бързо се създава едрата, капиталистическа промишленост, която поражда силна класова диференциация и формира пролетариата като самостоятелна обществено-политическа сила.
Капиталистическата криза на свръхпроизводство от 1825 г. и общоевропейската промишлена криза от 1847-1848 г. пораждат качествено нови явления в революционното пролетарско движение. През в30-те -40-те години на 19 в. класовата борба на пролетариата преминава в нов етап – етапа на организираната и съзнателна борба за премахване на експлоатацията на човек от човека и установяване на политическата власт на пролетариата.Тогава икономическата форма на класова борба прераства в политическа, в борба за властта, за което свидетелстват лионските въстания на френските работници от 1831 г. и1834 г., въстанието на силезийските тъкачи от 1844 г. и чартисткото движение в Англия през 30-те-40-те години на 19 в., което е първото общонационално пролетарско движение в света. Тези революционни борби на пролетариата бяха признак за излизането му на историческата сцена като класа, която се нуждаеше от собствена идеология и теория в борбата против буржоазията и капитализма.
Марксистката философия възниква в Германия през 40-те години на 19 в. Тогава Германия беше станала център на революционното пролетарско движение в Европа и се намираше в навечерието на буржоазнодемократическа революция, която за разлика от Английската и Френската революция можеше да бъде непосредствен пролог на социалистическата революция. Немската компромисна буржоазия се плашеше от извършването на буржоазнодемократическата революция поради наличието на силен индустриален пролетариат в Германия.
Марксистката философия израсна от историческите потребности на класовата борба на пролетариата през 40-те години на 19 в. и беше създадена от Карл Маркс /1818-1883 г./ и Ф.Енгелс /1820-1895 г./ Те, обобщавайки теоретично революционната класова борба на световния пролетариат, осъзнаха и обосноваха историческата роля на пролетариата като гробокопач на капитализма и строител на новото комунистическо общество. За изпълнението на тази историческа мисия беше необходима нова философия, която да стане духовно знаме на пролетариата в борбата му против буржоазията. Марксистката философия се роди по времето, когато революционността на буржоазната демокрация вече отмираше /в Европа/, а революционността на социалистическия пролетариат не беше узряла.
2.ТЕОРЕТИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ НА МАРКСИТКАТА ФИЛОСОФИЯ
Марксистката философия като съставна част на марксизма е пряко продължение на постиженията на трите главни идейни течения на 19 в. – немската класическа философия, английската политическа икономия и френския утопичен социализъм.
Главен теоретичен източник на марксистката философия е немската класическа философия в лицето на диалектиката на Хегел и материализма на Фойербах – върховете на домарксовата философия.
Хегел е обективен идеалист, у когото идеалистическата диалектика достига последната си и най-висша степен. Неговата диалектика съдържа много ценни идеи и открития, които бяха използвани от Маркс и Енгелс при създаването на марксистката философия.
Хегел ”…за пръв път представя целия природен, исторически и духовен свят като процес, т.е. като намиращ се в непрекъснато движение, изменение, преобразуване и развитие”. Той формулира принципа за развитието в борбата против материализма и метафизическия метод на мислене и познание. Хегел откри и формулира законите на диалектиката като най-общи закони на мисленето и на развитието на абсолютната идея. Обоснова закономерния характер на преминаването на количествените изменения в качествени, ролята на противоречията като източник на изменението и развитието, на развитието като отрицание на отрицанието. Хегел създаде нова система на философските категории.
Той признава познаваемостта на света и твърди, че в процеса на познанието, постигнатите истини не са окончателни, както мислят метафизиците, а са относителни, преходни.
Хегел изказва идеята за закономерния характер на общественото развитие и представя историческия и духовния свят като процес, а не като резултат на случайности и хаос от процеси. Така той постави въпроса за закономерния характер на обществените процеси и тяхната познаваемост.
Хегеловата диалектика не можеше да отговори на историческите потребности на пролетариата и на развитието на науката през средата на 19 в., понеже тя имаше сериозни недостатъци. Диалектиката на Хегел е идеалистическа, т.е. диалектика на понятията, на абсолютната идея. Освен това тя е непоследователна. Така например, макар да твърди, че развитието е всеобщ принцип, той обявява природата и обществото за степени на развитието на абсолютната идея. Ето защо те, както и всички продукти на абсолютната идея не се развиват във времето. Хегел разглежда настоящето като крайна степен на абсолютния дух.Затова обявява пруската съсловна монархия за идеал на държава, а собствената си философска система за окончателна и абсолютна истина.
Според Енгелс Хегел не беше в състояние да се издигне до равнището на задачите на историческата епоха от 40-те години на 19 в. Причините са следните: „Той беше ограничен, първо, от неизбежно ограничения обем от собствени знания, и, второ, от също тъй ограничените по обем и дълбочина знания и възгледи на своята епоха. Но към това се прибавя и трето обстоятелство – Хегел беше идеалист”.
Хегел изменя по същество на принципите на диалектиката поради класовата си ограниченост – той е идеолог на немската буржоазия през първата третина на 19 в.и изразител на политическия компромис с пруската аристокрация, затова се примирява с господстващия строй в Германия. Хегел е без помощен да обясни явленията и процесите от обективната реалност и още по-малко социалните, понеже законите на неговата диалектика не са извлечени от обективната реалност, а са само гениална догадка.
/следва продължение/
Няма коментари:
Публикуване на коментар