ЗНАЧЕНИЕТО НА СЪЮЗНИЧЕСТВОТО В ИСЛЯМСКИЯ СВЯТ

ЗНАЧЕНИЕТО НА СЪЮЗНИЧЕСТВОТО В ИСЛЯМСКИЯ СВЯТ

Когато погледнем към Ислямският свят днес ще видим, че един от най-големите проблеми на Мюсюлманите е разпокъсаността. Докато почти всички държави в Европа са се обединили под покрива на “Европейския Съюз”, който представлява едно политическо, икономическо и културно обединение, Мюсюлманите не са успяли да установят достатъчно добро сътрудничество. Така както между Мюсюлманските държави няма пълно единомислие, така липсва и необходимата сплотеност и взаимопомощ между различните Мюсюлмански течения, общности, ордени, духовни движения и фондации.

Аллах обаче е заповядал на Мюсюлманите да живеят и действат в един напълно хармоничен дух. Господ е съобщил на Мюсюлманите, че трябва да бъдат "сякаш са здрава крепост" (Сура Сафф, 4) и е повелил така:

И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте... (Сура Ал-Имран, 103)

Аллах съобщава, че при положение, че Мюсюлманите не се обединят техните сили ще отслабнат, ето така:

И се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник, и не се оспорвайте един друг, за да не се провалите и да изчезне силата ви! И търпете! Аллах е с търпеливите. (Сура Анфал, 46)

В този айят е съобщена и една от основните причини, поради които в днешния свят Мюсюлманите не са достатъчно силни: липсата на хармоничен дух. Ако всички Мюсюлмани се обединят, то Аллах може да даде възможност на Мюсюлманите да развият, усъвършенстват и застроят Ислямските държави, да подадат ръка на Мюсюлманите, които биват угнетявани, и да проведат необходимата идейна борба, за да ги защитят, да съобщат и представят Ислямския морал по най-добрия начин пред целия свят, да възпрат изкривените движения като тероризмът, появил се уж в името на Исляма, да отбележат научни, художествени и културни постижения, които ще бъдат в полза на човечеството, както и още множество други успехи.

Според думите на видния Ислямски учен Бадиуззаман Саид Нурси съществена опасност за Ислямския свят са "невежеството, нищетата (бедността) и противоречието". Те трябва да бъдат преодоляни посредством "изкуството, сръчността и съюзничеството". (Диван-ъ Харби Орфи, стр. 15) Съюзничеството е може би най-същественото сред всички тях, защото благодарение на него всички Мюсюлмани ще обединят своите “умения и изкуство”, т.е. всички свои умения и знания, и ще бъдат в голяма служба на Исляма.



Смисълът на съюзничеството: Обединяване в принципите на религията

За да може да бъде установено единство сред Мюсюлманите едно от най-съществените неща, които трябва да се направят, е отстраняването на погрешните начини на мислене, които биха попречили на този съюз.

На чело на тези погрешни начини на мислене е това един Мюсюлманин, когато погледне към друг такъв, не да вижда общите им особености, а само различните. Според Ислямският морал обаче въпреки всички различия Мюсюлманите никога не трябва да забравят, че те са братя по между си. Без значение каква е тяхната раса, език, родина или идейно течение, всички Мюсюлмани са братя.

Всички Мюсюлмани по света вярват в Аллах, подчиняват се на Корана, следват стъпките на Пророка Мохамед (Аллах да го благослови и с мир да го дари), молят се в една и съща посока, надяват се на една и съща добра отплата в отвъдното. Господът, Книгата, пророкът и посоката на молитва на всички Мюсюлмани са едни и същи.

Според думите на Бадиуззаман Саид Нурси всички Мюсюлмани имат “един Създател, един Дарител на препитание, един пророк, една вяра, една посока, една книга”. (Мектубат (Писма), стр. 243)

Нещо повече, всеки Мюсюлманин се противопоставя на греховете като убийство, потисничество, кражба, мошеничество, сексуална извратеност и защитава едни и същи морални ценности.

Всички тези общи точки би трябвало да омаловажат различията и противоречията в някои други точки. Това, че Мюсюлманите могат да са подръжници на различни идейни течения, да произлизат от различни народи или етноси, да притежават различни становища по някои социални и политически теми, да се намират в различни социални групи или общности и да са усвоили различни начини за служене на Исляма, в никакъв случай не е пречка за това да бъдат в един единен дух.

Поради тази причина не трябва да се отдава значение на моментите наблягащи на различията между Мюсюлманите, а на основните религиозни принципи, които подчертават единството между тях. Мюсюлманите вместо в своите статии, речи, беседи и най-вече в мислите си да излагат на преден план разногласията си с останалите Мюсюлмани, те трябва да отдадат значение на общите религиозни принципи. Когато някои погледне към своя събрат Мюсюлманин първо трябва да има предвид факта, че човекът срещу него е Мюсюлманин.

Съветът на Сюлейман Хилми Тунахан по този въпрос е напътстващ за всички нас: "Нека бъде мой завет: Не изпадайте в разногласие. Не ценете етноса. Не поемайте по погрешните пътища на последователите на Сунната."


Оценяване на делата на другите Мюсюлмани

Днес човечеството търси изход от положението, в което е изпаднало, очаква един водач, който ще донесе мир, спокойствие и правосъдие на целия свят. Това водачество е дълг на Ислямското общество и всички Мюсюлмани трябва да действат с това съзнание. Ето защо, в резултат на положените усилия на Мюсюлманите от различни раси, народи и общности за оповестяване на Ислямския морал във всички краища на света, броят на Мюсюлманите по земята нараства все повече и повече с всеки изминат ден. Човечеството е започнало да се обръща към истината. Всеки вярващ, който в тази обстановка полага усилия в полза на Исляма, е изключително ценен. Може да има някои грешки, недостатъци или пропуски, но те могат да бъдат отстранени с времето. Според представеният в Корана морал и сунната на Пророка Мохамед (с.а.с.) службата на всеки един Мюсюлманин трябва да бъде оценена и той трябва да бъде насърчаван, за да увеличи тези свои дела.

При тези обстоятелства трябва да се отдели внимание на това, че дейностите, които Мюсюлманите извършват, за да служат на Исляма, за да разпространяват Ислямския морал, за да провеждат необходимата идейна борба срещу философиите, които не съответстват на религиозния морал, могат да бъдат с различна форма или основание. Всеки Мюсюлманин според своите възможности, знания, условия би могъл да е поел по различен път, да е приел различен метод. Мюсюлманите могат да извършват дейности в областите като наука, икономика, изкуство или образование. Някои от тях може да са се професионализирали в някоя от тези области. Може да използват различни методи, способи или стилове. Поради тази причина критикуването на другият си събрат Мюсюлманин и единствено хвалейки себе си, неодобрявайки направеното от другия, не е поведение подобаващо на съвестността.

Великият мислител Бадиуззаман Саид Нурси е представил тази истина по един изключително сбит начин така:

“(Един Мюсюлманин) може да каже: ‘Моят духовен път е правилен или по-добър’. Но той не може да каже ‘Правилен е единствено моят път’ или ‘хубаво е само моето поведение', намеквайки неправилността или лошотата на духовния път на другия." (Лемалар, стр. 140)

Това, което отговаря на Божието одобрение, е Мюсюлманите да хвалят деянията на другите Мюсюлмани. Когато това бъде направено, обичта и братството между различните Мюсюлмански кръгове ще се засили и по този начин ще бъде положена необходимата основа за работа в съюз.



Приемане на критиките със зрялост

В Корана Аллах е съобщил, че Мюсюлманите умишлено не упорстват в своите грешки:

... и не упорстват в своите (лоши) деяния, знаейки. (Сура Ал-Имран, 135)

По време на живота си един Мюсюлманин може да допусне множество грешки, да изпадне в ситуации, в които не е прав. Когато грешката, която е направил, погрешното поведение, което е проявил, му бъде напомнено от някои друг събрат Мюсюлманин, той веднага би могъл да види правилното и да се обърне към него. Да помоли Аллах да опрости грешката му и да се надява Господ да му прости. Поради тази причина ценно качество и от изключително значение е Мюсюлманите да напомнят и поучават един другиму, да се предупреждават по между си, когато видят нещо нередно. Това, с позволение на Аллах, ще бъде средство Мюсюлманите да се обърнат към по-доброто, правилното и красивото.

Лош начин на поведение и нещо, което Мюсюлманите трябва силно да избягват, е когато на някого бъде показана грешката му, той да не се поучи, когато бъде посъветван, той да не се вслуша в съвета. В един айят от Корана положението на тези, които не се вслушват в дадените им съвети, е съобщено така:

Напомняй, ако има полза от напомнянето! Ще си спомни онзи, който се страхува. И ще се отдръпне от това най-лошият. (Сура Аля, 9-11)

Поради тази причина Мюсюлманите могат спокойно да се съветват по между си по всеки един въпрос, ако в службата им има някои недостатъци или грешки също много спокойно могат да го кажат един на друг. Това, което трябва да направи поучаващият се Мюсюлманин пък, е незабавно да приеме направената му критика, да помисли искрено върху нея и да я приеме като средство за постигане на по-доброто. Това е което Мюсюлманинът, живеещ според разкрития в Корана морал и спазващ сунната, трябва да направи.

Бадиуззаман е обърнал внимание и на този въпрос, и е дал следният съвет на своите ученици:

"Дори да дойдат възражения относно Рисале-и Нур (“Послания от светлина“) от хора с много висок ранг, учениците на Нур няма да се потресат от това, ще приемат критиките на този благословен човек като комплимент и поздрав, и за да му спечелят сърцето трябва да му обяснят нещата, които е критикувал, и да му целунат ръка." (Буюк Тарихче-и Хайят, стр. 287)

Разбира се Мюсюлманинът, който отправя критика към своя събрат, също трябва да подходи по един умерен и позитивен начин. Не трябва да се забравя, че основната цел, с позволение на Аллах, е по-доброто служене на Исляма, представянето на Ислямския морал по възможно най-добрия начин.



Форма на общуване и съвещаване

Формата на общуване между Мюсюлманите е една от най-съществените възможности, при която да проявят доброто си поведение.

Когато Мюсюлманите се съберат и разговарят или съвещават по даден въпрос, те трябва да отбягват да дискутират по спорни въпроси, те трябва да ги толерират и да се спрат върху единството по религиозните въпроси, което е и принципът на Исляма. За изходен пункт човек трябва да взима Свещеният Коран и хадисите на Пророка Мохамед (Аллах да го благослови и с мир да го дари), той трябва да бъде скромен, почтителен и вежлив. Вместо постоянно да изказва мнението си пред останалите, човек трябва да използва един метод на общуване в основата, на който да стои желанието за научаване на мнението на отсрещната страна и възползването от него. Самохвалството може да навреди на сплотеността между Мюсюлманите. Вместо това, трябва да бъде използвана една форма, при която първо да се възхвали Аллах и Пророка Мохамед (с.а.с.), а след това да се оцени високо прекрасните качества на останалите Мюсюлмани. Не трябва да се забравя, че една от най-важните особеностти на Исляма е доброто поведение, а доброто поведение се проявява най-добре посредством думите и действията на човека. Като основа трябва да бъде прието вместо даването на съвети – взимането на съвети, вместо извършването на постоянно критикуване – приемането на критики, вместо усмиването – хваленето, вместо виждането на недостатъци – виждането на добрите неща.

Приемането на делата и душевната подкрепа на Мюсюлманите един към друг е от изключително значение.

С това съзнание например може да се каже, че:

Бадиуззаман Саид Нурси има големи заслуги към Исляма. Съчиненията Рисале-и Нур, които той е написал са станали средство за напътствието на милиони хора и все още продължават да стават във всички краища на света. Той е изложил е с изключителна мъдрост и прозорливост гнилостта на нерелигиозните философии, проявил е огромно търпение в лицето на жестокостта и злословията, на които е бил подложен следвайки този път.

Aбдулхаким Арваси е направил много за Мюсюлманите със създаденият от него научен център. Станал е средство за напътствието и поемането по правия път на множество хора.

Сюлейман Хилми Тунахан е положил големи усилия в служба на Исляма и за усвояването на Корана от страна на хората. Мюсюлманите, които напредват по разкрития от него път, продължават тази служба със същия ентусиазъм и вълнение.

Мехмет Заид Котку има големи заслуги към Исляма. Много хора, възползвайки се от неговото духовно обучение, са се издигнали в религиозна и морална гледна точка.

Още множество други Ислямски мислители и водачи, чиито имена не сме споменали тук, имат много полезни заслуги към Исляма. Множество Мюсюлмани поели по следите им също продължават тези заслуги с една много голяма обич и ентусиазъм, с всички средства полагат усилия, за да може разкрития в Корана морал да стане властващ по целия свят.

С позволение на Аллах едно много прелесно и светло бъдеще очаква Ислямския свят. За да може това светло бъдеще да настъпи възможно най-скоро е от изключително значение подсилването на духа на сплотеност и братство, и съюзничеството, които лежат в същността на Ислямския морал. С думите на многообичаният ни Пророк – Мохамед (с.а.с.): "Оставям ви две неща, докато се придържате към тях никога няма да се заблудите и отклоните от правия път, а това са: Коранът и моята сунна", е показал пътят, който Мюсюлманите трябва да спазват. Това, което ни остава е да следваме този път и никога да не забравяме следната заповед, която Аллах ни дава:

И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата благодат! И бяхте върху ръба на ров от огън, а Той ви спаси от него. Така Аллах ви разкрива Своите знамения, за да бъдете напътени. (Сура Ал-Имран, 103)