На място, където хотелите са разпродали еднодневните си пакети за 250 лева на човек, а пенсионерите получават средно по 25 лева на половин човек – Коледата e възможна само като лицемерна. Във време, когато държавата няма пари, църквата няма желание, а в курортите няма свободни легла – Коледата изглежда като християнска пародия. В която солидарността е най-окарикатурената ценност.
Въпреки че винаги са я отричали – източноправославните българи вярват най-много на държавата. Въпреки че никога няма да го признаят – те въобще не вярват на себе си, на децата си, на труда им и особено на църквата като посредник на Бога. Затова Коледата им се получава истинска като марковия пуловер, купен за подарък от битака. Защото концепцията за човека, раздаващ подаръците, е сбъркана изначало. Заради нея се объркват още концепциите за хората, очакващи и осигуряващи подаръците.
Bg теорията за пенсионерите е, че те са финансов проблем единствено на държавата. Самите пенсионери също очакват единствено от нея да разреши финансовите им проблеми. А децата и внуците им очакват да посрещнат Нова година в чужбина. Има много сбъркано в това, че шансът за по-големи добавки е също толкова нулев, колкото да си направите резервация в последния момент. Това е математика на социалната джунгла, а не на солидарността. И нямаше да има лицемерие, ако не ставаше въпрос за членове на едно и също семейство. Ако не ставаше въпрос за баба, дядо и внуче. Които живеят в заблудата, че поне Коледа празнуват заедно. Но дори и тогава между тях липсва християнската солидарност. Дори и тогава тя продължава да се води на отчет при държавата и само от нея се търси отговорност за липсата на подаръци.
За своите 25 лева на половин човек бабата и дядото няма да се разсърдят на внучето, че е скатавало от работа или от осигуровки. Внучето пък не изпитва срам, че е осигурило толкова малко пари. И след коледната вечеря отива да поръча пет малки водки, колкото е пенсионерската премия за още половин човек. Внучето поне може да изпие водките с касов бон. Но не го прави, за да спонсорира новото „Бентли” на кръчмаря, вместо националния бюджет. И за да може следващия декември пак да излъже баба си, че родината на пенсионерския Дядо Коледа е Министерският съвет. Че дори и по време на криза неговият чувал няма оправдание да е празен. Докато хотелиерите имат оправдание да искат същите пари за нощувка + вечеря, защото навалицата въпреки кризата е голяма и харчи на едро.
Безнадеждно е пенсионерите да чакат солидарност от държавата, след като тя не е култивирана още в семейството. След като не е възпитана от църквата, имитираща религия и класически християнски ценности. Бюджетният дефицит можеше да кредитира bg православието при излизането от имиджовата му криза. То можеше да демонстрира как се изпълнява пожеланието за двете ризи. Можеше от солидарност да декларира печалбата си и да се откаже от нея. Можеше от скромна съпричастност да начисли данъци на необлагаемите си приходи. Синодалните марди обаче дотолкова не изпитват притеснение от обществената си дистанция, че нямат желание и за собствена коледна благотворителност. Предпочитат тихо да наблюдават как даже морални гаранти като Димитър Цонев са започнали да събират sms-и за сираци.
Както само погребението събира заедно целия род - така и обществената солидарност на една нация може да бъде измерена в труден за нея момент. От него държавата отсъства по обективни финансови причини и тази Коледа трябва да я забравим. Българската църква продължава да отебава смисъла от съществуването си и скоро самата тя ще бъде напълно отебана. Остават децата и внуците, които да компенсират сами дефицита на съпричастие към баба си. Ако вече е късно да отменят резервациите си – могат поне да се откажат от няколко празнични водки. Не е скъпо, не е задължително, но е много християнско.
Няма коментари:
Публикуване на коментар