И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века

Литературно инпретативно съчинение “И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века”

Иван Вазов Летописец на националните съдбини в цялото си творчество Иван Вазов представя многообразието на богатия български бит и душевност. След Освобождението в своите произведения той непрекъснато се връща към “наш’то недавно”,защото иска да изгради мост между минало и настояще,стреми се да припомни величавата и трагична епоха на подвизи и самопожервувания по време на борбата за свобода. В романа “Под игото” е описана духовната еволюция на българина,която сякаш променя хода на времето и прекроява пространствените измерения на българското ежедневие.Подзаглавието “Из живота на българите в предвечерието на Освобождението” ни насочва към жанровите особености на произведението за родово –семейното българско общество. В трите части на романа са проследени значими сабития,които са пряко свързани с “пробуждането” и духовната еволюция на българина и водят до навлизането на “новото”(идеите за национална свобода) в бита на жителите на Бяла Черква. Ключов момент в романа е появата на Бойчо Огнянов,защото той носи в себе си идеята за бунта ,а и е пряко свързан с подготовката на въстанието. Въпреки това,обаче,Вазов не си поставя за цел да опише Априлското въстание в неговите национални мащаби.Той формулира своята художествена задача с думите:”да изобразя живота на българите в последните дни на робството и революционния дух на епохата на Априлското въстание.” Тоест той ькцентира върху действията на образите и техните настроения.Навлезлите идеи, които бързо се превръщат в идеали,се сливат в едно с бита. Ето защо робството,въпреки ,че присъства в заглавието на романа “Под игото”,не е основен мотив в произведението.То е фонът,върху който се проектира нравствената еволюция на българския народ. Нуждата от незабавни действия е показана в епизодите,където са изобразени зверствата на поробителите.Тези моменти са основата на зараждащото се желание на българите за свобода.Назрява чаканият от пет века момент,в който поробените единно ще се вдигнат на бунт,за да извоюват своята свобода.Вазов,благодарение на богатия си жизнен опит и непосредствени наблюдения,успява да опише атмосферата в навечерието на Бунта чрез своите герои. Неволната грешка на Събка,по време на представлението на “Многострадалната Геновева”, предизвиква вълнение и одобрение сред присъстващите.Един глас запява Чинтуловата песен “Къде си вярна,ти, любов народна?” и въпреки присъствието на бея песента бива подхваната от всички. Тя “сбра всичките души в едно,сля сцената със залата и се издигна в небето като молитва”-пише Вазов. Особено важна за автора е подготовката на самото въстание и начинът ,по който се организират българите-единството ,което се създава между различните прослойки и взаимния труд в името на борбата за свобода. Ганковото кафене се превръща в “един малък парламен”, където се обсъждат външните новини и проблеми.Ентусиазмът на младите е основен двигател на организирането на въстанието.Всички аспекти от ежедневието са подчинени на идеята за борба:”…жените тъчаха навуща,плетяха връви за тях,увиваха фишеци,а бабите месеха и печаха сухари…”Обикновените ежедневни дейности са заменени от революционно-организационни:”…Селяните не доораваха нивите ,за да леят куршуми,и гражданите зарязаха търговията.” Дори Чорбаджи Марко, който е здраво стъпил на земята ,благославя лудите-млади и се моли пред иконостаса за България,въпреки ,че осъзнава колко многобройни ще са жертвите от борбата. В гланата “Пиянството на един народ” Вазов сравнява Западна Тракия с “един вулкан, който издаваше глух тътен, предвестник на избухването”. Вазов поставя акцент и върху дейността на революционерите-апостоли, разпространяващи идеите за борба и свобода сред народа.Те са лидерите на народа,които организират борбата и затова са приети навсякъде:"Рояк апостоли и проповедници кръстосваха планини и полета,организираха борбата. Те намираха навсякъде добър прием…” Нуждата от такива водачи свидетелства за готовността на единния български народ за решителни действия в името на свободата. Въпреки трагичния завършек на въстанието ,Вазов оценява общонационалната му стойност.Множеството жертви и реките от кръв са пътят,който трябва да бъде извървян докрай,за да се достигне до свободата, а саможертвата на българските юнаци показва,че българите са готови да минат по този път:”Та ако Клисура загине,няма да загине България ,а !”-казва Боримечката. Героите в “Под игото”-техните действия, мотиви и въжделения, характеризират цялага историческа епоха,наричана от мнозина”най-българското време”.Това е времето, в което коренно се изменя ценностната система на българина,за да еволюира в нравствените идеали, които са основната причина за крайния успех в борбата с поробителите.