Велико Търново

Велѝко Тъ̀рново е град в Северна България, център на община Велико Търново, област Велико Търново. До 1965 година името на града е Търново, което и до днес е по-често употребяваният вариант в разговорния език.
Градът е разположен по поречието на р. Янтра, като в него се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 228 км, София — 241 км) и Централна Европа с Мала Азия (Русе — 107 км, Капитан Андреево — 209 км). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор 9. В съседния град Горна Оряховица (7 км) се намира летище и най-голямата ЖП-гара в Северна България.
Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново — царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 — 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно.
През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.
Хълмът Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.
На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.
През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.
След Освобождението и подписания Берлински договор града е временна столица — тук се свиква Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания.
При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Предание говори, че в скалите над Патриаршеският манастир „Света Троица“, намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности. Входът бил зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По нищо не личал. Можел да се намери само чрез знак изкован на скалата…
Легенда разказва, че в крепостта на Трапезица била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман…
Южно от град Велико Търново се намира местността Трошана. Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан. Той съградил в новите земи манастир. Царят разбрал и надарил манастира богато. В църквата всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни. В палатите на Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове, но… настанали лоши времена. Завоевателите наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го сложили в подземието, при манастирското съкровище. Манастирът бил разрушен и опожарен. Монасите били избити. Останала само легендата за царския манастир.
Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек който е римлянин, който знае тайната на съкровище можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети — златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре.
В наши дни Велико Търново се развива с бързи темпове като строителството в рамките на града и околностите бележи рекорди. Освен търговски комплекси и молове, се изграждат сателитни квартали и нови транспортни връзки за преодоляване на транспортните проблеми на града. В последен етап на строителство е квартал Хилс, заедно с прилежащата архитектура. В новият Общ устройствен план на общината е заложено на разпределянето на зоните около града с цел да се даде допълнителен тласък на разширяването на града и да се избегне строителството на индустриални сгради в жилищни райони. В близките години се очаква сливане на града с Шемшево, Леденик и Арбанаси, както и град Дебелец, като около първите две трябва да се разшири сегашната Западна промишлена зона, а около Арбанаси и Дебелец са предвидени вилни зони. С новите планове за строителството на Автомагистрала Хемус (А2) Велико Търново трябва да бъде свързан със София и Русе до 2015 година, като града ще стане запази статута си на най-големия пътен транспортен център в Северна България, поради географското си положение в Северна България и Предбалкана, както и заради близостта си с най-голямата ж.п. гара в Северна България и международно летище в Горна Оряховица (3км).
Квартали

Кольо Фичето
Бузлуджа
Картала
Варуша
Зона Б
Чолаковци
Асенов
Акация
Света гора

Светите мощи на Свети Иван Рилски са донесени в Търново през Второто българско царство при царуването на Асен и Петър през 1195 г. Остават в града до 1469 г.
1206 г. българския цар Калоян тържествено пренесъл светите мощи на Свети Михаил воин Български в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала "Св. Възнесение". След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх Св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни.
През 1238 г. цар Иван Асен II донася светите мощи на Света Петка Епиватска в Търново. Те са поставени в специално построената църква на хълма Царевец. Остават в града до падането му под турско владичество през 1393 г.
Мощите на Света Неделя били пренесени в столицата Търново през Второто българско царство от Асеневци през XII – XIII век.
На Трапезица са се пазили мощите на св. Гавриил Лесновски, най-знаменития последовател на Иван Рилски.
Мощи на Св. Сава са били в църквата „Св. 40 мъченици” и това продължава да привлича сръбски туристи и днес.
Мощи на Св. Варвара, на Св. Димитър и на Св. Иларион Мъгленски са били в църквата „Св. 40 мъченици”.
Мощите на C в. Йоан Поливодски са били в храм „Св. св. Петър и Павел”.
Мощи на C в. Филотея Темнишка е имало и в църквата „Успение Богородично” в Асенова махала.
В Търново е имало неръкотворна икона на Св. Димитър Солунски, донесена от царете Асен и Петър.
За около 1 век в Търново се намирало и парче от светия кръст, пренесено от Йерусалим, от равноапостолните императори св.св. Константин и Елена. Той се пазел в България до 1280 г.
В града и региона се съхраняват светите мощи на:
Свети Мина - в частен параклис срещу РДВР;
Свети Иван Рилски - в Патриаршеска катедрала "Рождество Пресветая Богородица"
Свети апостол Андрей Първозвани.
В града и региона се съхраняват чудотворните икони на:
Пресвета Богородица Троеручица - в Девически манастир "Успение Богородично" в село Арбанаси;
Чудотворна икона на Света Богородица - в манастир "Свети Никола" в село Арбанаси;
Чудотворна икона на Свети Николай Чудотворец в манастир "Свети Никола" в село Арбанаси.
Велико Търново е един от градовете с най-добре развит градски транспорт в България. В града се движат предимно нови модели автобуси, сред които Mercedes-Benz Citaro, Mercedes O405 N, Irisbus Crossway, Neoplan N4013 CNG, Neoplan N4016 (CNG), MAN NL 223 CNG, MAN NM 223, MAN NL 202. Пълен подвижен състав тук. От 2010 година влиза в сила условие, което задължава всички градски автобуси да бъдат нископодови и леснодостъпни за трудноподвижни хора. В града няма общински превозвач, което е може би най-добрият фактор за развитието на градският транспрот във Велико Търново. За разлика от столицата София, а също и градове като Варна, Бургас, Габрово и др., във Велико Търново не е останал нито един автобус от марката „ИКАРУС“ (най-често срещаните в България през миналия и началото на този век). Най-добре е обслужен района на ВТУ, пазара и кв. Бузлуджа, където на 8/10 минути има автобус.
Търновски светии
Патриарх Евтимий патриарх Български, препмчк 20 януари; 30 януари, 19 януари* (+ около 1401 г.)
Йоаким Търновски патриарх, преп. 18 януари* (+ 1246 г.)
Йоан Търновски /Нови, Трапезицки/, мъченик 16 юли (+ 1822 г., Търново)
патриарх Йоан Търновски патриарх, преп. (13 в.)
Йоаким І Търновски
Роман Търновски (Килифарски)*, преп. 17 февруари (+ след 1364 г.)
Сергий Къпински (Капиновски*), преп. 30 януари
Теодосий Търновски преп. 27 ноември (11 януари*) (+1363 г. или между 1359-1364 г., Цариград)
Теофилакт Търновски архиепископ, преп. 27 януари*(+ 1107 г.)
Филотея Търновска, преп. 7 декември (+ преди 13 в., Поливо)

Църкви
Катедрала „Рождество на Пресвета Богородица“ е част от Архитектурно-историческия резерват „Царевец“, 8:00-19:00 ч. (лятно работно време), има печат.
Църква „Свети четиридесет мъченици“. Построена, украсена и стенописана по заповед на цар Иван Асен II и посветена на голямата му победа при Клокотница на 9 март 1230 г. над епирския деспот кир Теодор Комнин. През XIII–XIV век е една от най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан „Велика лавра“. В нея неведнъж е служил и патриарх Евтимий.
Църква „Свети Димитър Солунски“. Намира се под североизточния склон на хълма Трапезица на десния бряг на река Янтра. Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Свързана е с обявяването на въстанието през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество. В нея са коронясали първите владетели от Асеновата династия - Петър, Асен и Калоян.
Църква „Свети Петър и Павел“. Намира се в подножието на северния склон на хълма Царевец. Предполага се, че църквата е построена в началото на 13 век по инициатива на царица Анна-Мария Унгарска, за да бъдат поставени там мощите на Йоан Поливотски. В нея Калоян е бил провъзгласен за крал, а българския църковен глава - за примас.
Църква "Свети Георги". Намира се под южния склон на Трапезица на десния бряг на река Янтра, в кв."Асенова махала". Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,40 х 5,12 м. Построена е през 1612 г. върху основите на средновековна църква, която най-вероятно е функционира през столичния период на Търновград.
Църквата „Свети Иван Рилски“
Църквата "Успение Богородично" на мястото на девическия манастир „Св. Богородица Темниска“
Църквата "Възкресение Христово" - в Руските гробища
Църквата "Св.св. Кирил и Методий"
Църквата "Св. Никола"
Църквата "Св.св. Константин и Елена"
Църквата "Св. Спас" — Възнесение
Патриаршеска катедрала "Рождество Пресветая Богородица"
Църквата "Света Петка" на Царевец

Патриаршеската църква на Царевец
Църквата "Света Троица"
Църквата "Св. Марина"
Храм "Свети Седмочисленици" в двора на НВУ "Васил Левски"
Параклис "Св. Мина"
Параклис "Св. Димитър" в двора на Професионална гимназия по сградостроителство"Кольо Фичето"

Манастири
Патриаршески манастир с православно име Света Троица
Преображенски манастир с православно име Свето Преображение
Арбанашки манастир с православно име Света Богородица
Плаковски манастир с православно име Св. Пророк Илия
Капиновски манастир с православно име Свети Никола
Килифаревски манастир с православно име Св. Рождество Богородично
Мердански манастир с православно име Св. четиридесет мъченици
Петропавловски манастир (Лясковски) с православно име Св. св. Апостоли Петър и Павел

Паметници


Паметник на Асеневци

Мемориалът „Майка България“

Паметник на Асеневци
Паметник на Свети патриарх Евтимий
Монумент Майка България
Паметник на Стефан Стамболов
Паметник на д-р Никола Пиколо
Паметник на Велчова завера
Паметник на П. Р. Славейков
Паметник на загиналите за Българската свобода — Паметникът на обесените
Паметник на Васил Левски
Паметник на Христо Иванов-Големия
Паметник на Емилиян Станев
Паметник на Търновските опълченци
Паметник на Обявяване на независимостта - 1908 г.
Паметник на Никола Фичев
Паметник на Тодор Лефтеров
Паметник на Св. св. Кирил и Методий
Паметник на българското опълчение
Паметник на загиналите руски войни
Паметник-пирамида в чест на загиналите руски войни в Руско-турската освободителна война (1877-1878)
Паметна плоча на революционера Стефан Дуньов
Паметник на Иван Панов Семерджиев
Паметник на Константин Кисимов
Паметник на генерал Й. В. Гурко
Черен кръст в северната част на парк „Дружба“ "В памет на избитите през 1945 г. 208 жертви на комунизма"
Паметник на Димитър Благоев
Паметник на Никола Габровски
Мостове [редактиране]
Стамболовият мост
Владишки мост
Художествени галерии [редактиране]
Галерия „Спектър“
Галерия „Борис Денев“
Изложбени зали „Рафаел Михайлов“