За Близкият Изток

Близкият Изток е географски регион, състоящ се от земите около южните и източни части на Средиземно море — от източната част на Средиземно море до Персийския залив. Близкият Изток е подрегион на Африка-Евразия, или по-точно Азия, и в отделни части — Африка. Трите влиятелни култури в Близкия Изток са персийската, арабската и тюркската. Тези културни сфери имат три генетично различни езици и етноси — тюрки, перси и араби.
Терминът първоначално се е отнасял за държавите на Балканския полустров, но в наши дни под Близък Изток се разбират държавите от Западна Азия, разположени между Средиземно море и Иран. Близкия Изток може да бъде разделен на няколко историко-географски района - Анадол (Турция), Левант (Сирия, Ливан, Йордания, Кипър, Израел и Палестинската територия), Месопотамия (Ирак), Арабия (Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Кувейт, ОАЕ и Катар), Персия (Иран) и в някои случаи Закавказие (Грузия, Армения и Азербайджан).
„Близък изток“ е общо понятие и по тази причина границите не са категорично определени. Обикновено в тази област се включват Бахрейн, Египет, Иран, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Сирия, Обединените арабски емирства, Йемен и палестинските територии Ивицата Газа и Западния бряг.
Държавите от Магреб (Алжир, Либия, Мароко и Тунис), както и Судан, често са свързвани със Близкия изток, тъй като имат силни исторически и културни връзки с него. Африканските държави Мавритания и Сомалия също имат връзки с региона. Въпреки че Турция и Кипър са в или близо до Близкия изток, те смятат себе си за част от Европа. На изток Афганистан понякога се свързва със Близкия Изток (виж Широк Близък изток).
В някои западни езици понятието Близък изток е Среден изток (например английски Middle East), тъй като Близък изток (английски Near East) е схващана източната част на Балканския полуостров.