Иврит

Иврит (самоназвание: עִבְרִית, произнесено [ʔivˈʁit] или [ʔivˈɾit]) е семитски език, говорен от около 6 000 000 души в Израел и еврейските общности по света. В Израел е дефакто език на държавата и хората, както и един от двата официални езика (другият е арабски), говорен е от мнозинството от населението.
Съвременният иврит се формира в хода на движението Хаскала в средата на 19 век на основата на библейския иврит - Танах, всъщност класически иврит, който датира от 6 век около Вавилонският плен (поради което ивритът е наричан от евреите Свещения език (Lĕshôn Ha-Qôdesh, לשון הקודש) още от древни времена), който след 2 век престава да бъде говорим език и се използва предимно за религиозни и научни цели. С появата на ционизма в края на века се засилват усилията за съживяване на иврит като съвременен говорим и писмен език. Важна роля в този процес има лингвистът Елиезер Бен Йехуда. Иврит постепенно се превръща в основен език сред еврейските общности, измествайки езици като идиш и ладино. През 1921 той става официален език в Палестина, наред с английския и арабския, а след 1948 е официален език на Израел, заедно с арабския.

Алеф -א
Бет/вет -ב
Гимел - ג
Далет - ד
(х)Ей - ה
Вав - ו
зайн - ז
Хет - ח
Тет - ט
Йод - י
Каф/хаф - כ
Хаф софит - ך
Ламед -ל
Мем - מ
Мем софит - ם
Нун - נ
Нун софит - ן
Самех - ס
Айн - ע
Пе/фе - פ
Фе софит - ף
Цади - צ
Цади софит - ץ
Куф - ק
Реш - ר
Шин/син - ש
Тав - ת