Супрасълски сборник

Супрасълският сборник (на латински: Codex Suprasliensis) е старобългарски кирилски ръкопис от средата на 10 век. Състои се от 285 листа, направени от добре обработен пергамент. По съдържание е миней. Съдържа жития на светци и слова за месец март. Началото и краят не са запазени. Сборникът е най-големият по обем сред съхранените старобългарски ръкописи и най-старият известен миней (менелогий) за месец март в славянската и византийска книжнина. Съставен е въз основа на поне два първоизточника, съдържащи менелогий и триоден панегирик с проповеди за четене по време на Светлата седмица. Съдържанието му е характерно за сходни византийски ръкописи от 10-12 век. Въз основа на анализа на езика му се предполага, че сборникът е писан в източнобългарска говорна област. Сред съчиненията поместени в него са „Житие на светите 40 мъченици“, „Житие на монаха Яков“, „Слово за Връбница“ от Йоан Златоуст.
Названието на ръкописа произлиза от Супрасълския манастир (край Бялисток, Полша), където е открит през 1823 г. от професор Михаил Бобровски. Той на два пъти изпраща части от ръкописа на Ерней Копитар във връзка с неговото изследване на „Клоцовия сборник“. Втората част (118 листа) Копитар не връща и след смъртта му в 1844 г., тя попада в лицея в Любляна. Днес се съхранява в библиотеката на университета в Любляна. Друга част от сборника, състояща се от 151 листа, е купена от графовете Замойски и се озовава в Националната библиотека във Варшава. През 1939 г., по време на Втората световна война, изчезва. В неизвестност е до 1968 г., когато се появява в САЩ. Откупена срещу голяма парична сума, тя е върната на Националната библиотека във Варшава. Трета част, състояща се от две тетради (коли) с общо 16 листа, става собственост на помещика Стрелбицки. Откупена е от него през 1856 г. от Афанасий Бичков, завеждащ Публичната библиотека в Петербург. В тази библиотека тя се намира и днес. По този начин ръкописът сега е разделен на три части съхраняващи се съответно в Любляна, Варшава и Петербург.
Особености на текста [редактиране]

Безразборна употреба на еровите гласни, а някъде се употребява само ь (лист 67, редове 9-30, лист 109, редове 8-16).
За малък юс (ѧ) се употребяват два знака: затворен - с чертичка отдолу - след съгласни, а отворен - след гласни и в началото на думата.
Употребява се апостроф за смекчаване на съгласната: огн'ь.
Не се употребява буква s /dz/, само з /z/.
Вместо щ се пише винаги шт.
Употребява се ѣ вместо ıa след съгласни.
Вместо ъı се употребява ъи.
Много рядка употреба на лабиално л.
Сравнително рядко изясняване на еровете в силна позиция.
Образец от текста [редактиране]

Идєтъ къ пєштєрѣ видитъ камы връху жоупишта лєжѧшть. повєлѣ стоѩштиимъ тоу жидомъ отъвалити камыкъ. глагол’ѧи аштє вѣрѫ иматє. акы зръно. рєчєтє горѣ сєи вьстани врьзи сѧ въ морє. тако бѫдєтъ вамъ. како нынıа самь нє можєши отъвалити камыка. нь нє акы нє могы сє творѫ рєчє: нъ да нє мьнѧтъ мьчьтоу быти творимоу’оумоу. вєл’ѫ самѣмъ жидомъ рѫками отъвалити камыкъ. бол’ьшєѥ чоудо сєбѣ оставьıаѩ. да сами послоуси бѫдѫтъ. мно’ѭ быва’ѭштиимъ чудєсємь. тачє по отъвал’єнии камыка. вьзьрѣвъ на нєбо рєчє: отьчє благодарѫ тѧ. ıako оуслыша мєнє. къгда жє моли сѧ. нын’ѣ вьзєми вьзлюбьѥничє. ѥгда прѣдь симъ малы искаашє ты съказаниıа рєчєнумоу. ѥгда бо доухомъ разгнѣва сѧ. Тъгда и моли сѧ. и сицє рєкъ. възъва гласомъ вєликомъ глагол’ѧ лазарє грѧди вънъ. и абиѥ излѣзє мрьтвыи. съвѧзанама рѫкама и ногама оукрои. ω гласа сило адъ испровръгъши. врата мѣдьна сътъръши. заворы жєлѣзны съломьши. мрьтвааго въставьши. ω гласа сило. разно стоѩштѧѩ оуды. въ ѥдино събъравъши. и простъ поставьши. и нє бывъшааго въ бытиѥ привєдъши. (Слово за четиридневния Лазар)