Енински апостол

Енинският апостол е старобългарски ръкопис от 11 век. Книгата е най-старият кирилски паметник, който се съхранява се в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София.[1] В част от текста се срещат и букви на глаголица.
Ръкописът е открит случайно през 1960 г. при ремонт на храма Света Параскева в с. Енина, близо до Казанлък. Майсторите предават силно повредения ръкопис, от който не е запазен нито един цялостен лист, на местна учителка, която го занася в Института за български език при БАН. Написаното е по тогавашния образец — без да бъдат отделяни думите една от друга, с наклонени надясно букви. Друга особеност е висящото писмо, подобно на гръцки ръкописи от втората половина на 9 век, познати в гръцката палеография като „славянски унциал“.
Според съдържанието може да се предположи, че Енинският апостол е част от изборен апостол, съдържал вероятно 26-27 тетради, около 220 листа, от които са запазени само 39 листа и части от листове. Съдържа апостолските четива за времето от 35-та неделя след Петдесетница до Великата събота и от 1 септември до 3 октомври.