Апокрифът написан от Григорий Цамблак „Ходене на Богородица по мъките” е разказ за греха на хората и милосърдието в лице на свят човек-Богородица,Божията майка която измолва сина си не да опрости греховете на грешниците-хората,а да им даде малко време-отсрочка.С това време,в продължение на една седмица,тя иска да накара хората да се замислят над живота си,да си дадат сметка за това как са го изживяли и какво са направили през това време.С милостинята и състраданието си Богородица се отличава като свята жена готова със силата на желанието си за милост да направи чудеса,за да спаси човешкият род от гибел и падение.
Между греха и милосърдието е тема обсъждана дори и в наши дни,но не и с така чувственост и плам както по времето на разцвета на българската апокрифна литература.В апокрифа „Ходене на Богородица по мъките”,Цамблак застъпва тема,че за всеки грях има милостиня, за всеки грешен има милосърдие.С образа на Богородица и грешниците,апокрифът въплащава християнската вяра,надежда и любов.
Жанрът на „Ходенето на Богородица по мъките” е определен като “откровение”.Измолила да посети “царството на мъките”- пъкала, което няма посока и не е строго определено място.Богородица преминава през него, съпроводена от архангел Михаил и от още 400 ангели.Тя се запознава с “мъките” , разпитвайки за тях съпровождащия я архангел Михаил. Жанрът на “откровението” е получил дантевски очертания в „Божествена комедия”.
Ходенето има за задача да изобрази пъкала и неговите обитатели, но авторът му не забравя нито за момент, че негова героиня е “майката божия”, и погледът му винаги е обърнат към нея, към нейните преживявания и действия. Тя е изобразена с цялото и величие – съпроводена от архангел Михаил и обкръжена от ангели. Съпровождащите я ангели са 400 (по сто от всяка страна на света).Нейният ярък образ е обрисуван със светлите черти, с които го е надарила християнската митология. За живеещите в мрака и оганя на пъкала,грешници,ликът на Богородица е ослепителен и те не могат да погледнат дори към нея,защото са грешници и са недостойни да я гледат.Синволиката е била много важна част от произведението и затова авторът я използва,за подчертаване и замисляне над даден момент важен за развитието на текста,така както е важно да се подчертае образът на Богородица в ада,нейната святост с придружаващите я ангели и желанието й да помогне на другите.
Възвишеният образ на Богородица се прояснява и изгражда заедно с нейното състрадание към грешниците: през целия разказ „майката божия” преминава като образ на милосърдието,защото тя е „небесната царица”,която се жертва за хората живеещи в грях.При всяко по – тежко наказание на грешник или на грешници тя заплаква, макар често да признава,че наказанието е заслужено.Въпреки че пред очите на „пресветата Дева” се разкриват ужасяващи картини на страдание,които всащност принадлежат на земния ад. Организиран с безмилостна педантичнист в света,всеки грях си има жестоко наказание,тя иска да вкара малко милост и съчувствие в този мрачен,обаркан свят на мъки и изтезание. Вместо да одобри Божието правосъдие,както се очаква от нея,тя е готова на саможертва с надеждата да облекчи мъките на хората-грешниците и заедно с ангели и архангел Михаил,тя се моли: „Моля ти се да се помолим заедно да вляза и аз да се помъча с християните,понеже се нарекоха чеда на моя син... Свикай войнствата от целите небеса и всички ангели,за да се помолим за грешните”. Това е кулминацията на разказа.Архангел Михаил не се съпротивлява на Божията майка,но и не окурожава милосърдието й: „Остани в рая... Повелителят малко ни слуша”.Връхната точка на милосърдието на Божията майка достига в сцената, в която се застъпва пред своя син Исус Христос за грешниците и измолва заедно с ангелите за тях,ежегоден период на отдих от мъките.Богородица не го моли за милосърдие за хората,а за дни на почивка,дни без скръб и страдание.През дългия път,който изминава в пъкала,Богородица иска поне за седмица мъката на грешниците да бъде прекратена.Всичката нищета и празнина в душите на хората-грешници,Богородица желае да бъде премахната или за малко заличена,за да настъпи мир и любов на земния ад.
В съзнанието на народа Богородица винаги ще живее като неуморната застъпница за измъчените души на рода човешки.Водена от безграничната си майчина обич,Богородица се издига до небесния престол,за да моли милост за „грешащите” и със своята искренност тя трогва не само ангелите,но и своя син.
В апокрифният разказ,пъкалът се изгражда с представи, които се срещат у индо-европейските и семитските народи-в индийската и арабско-еврейската митология. Тъмнина, огън, гореща смола, огнена река, огнено езеро, огнен облак, желязно дърво с железни куки за окачване на нозе и езици, змии и червеи, които хапят и изгризват – ето „мъките”, които трябва да накарат човека да се подчинява на религиозните предписания, да не се отклонява от преоритетите на средновековните обществени норми на живот, а чрез разказа „Ходене на Богородица по мъките”-да се включи и в един обществен живот с по-висок морал и повече социална правда.Апокрифът поставя в пъкъла известни обществени категории, което му придава извънредно важно значение в средновековната литература: между „грешниците” срещаме лихварите, порочното духовенство и представителите на връхните слоеве на феодалната йерархия. Към тези „грешници” разказвачът е безмилостен, наказва ги сурово,но само една свята жена се моли за тяхното изцеление.Със своята милост,Богородица изкупва част от греховете им,а с молбата си за отсрочка и почивка,дава време да изкупят и другата си част.След „великото молене” на „всички небесни сили и всички безплътните чинове” Господ слиза в мрака на ада и разрешава на грешните души едноседмична почивка от мъките „от Велики четвъртък до света Петдесетница”.
Последната част на апокрифа по функция напомня познатия по латиноезичната традиция църковен жанр-моление(литания).Чрез този жанр,Григорий Цамблак поставя Богородица като молеща се за опрощение на греховете за каещите се грешници.След изброяването на всички герои от Стария и Новия завет,апостоли и ангели,начело с Богородица и архангел Михаил,се призовават да „ходатайстват” пред Бог за избавление на грешниците.
Между греха и милосърдието има една стъпка наречена молитва.Ако се помолиш искренно ще бъдеш изцелен,но все още грешник,защото няма безгрешни хора,а има изцелени.Със синволиката за Богородица,Григорий Цамблак,показва нейното милосърдие и безгранична майчина обич и нежност,прерастващи в саможертва.Тези чувства се оказват още по-мощни от Божието възмездие и справедливост.С това идеалът,който отстоява Божията майка,доказва своята въздействена сила.
Апокрифът „Ходене на Богородица по мъките” е познат в три славянски варианта и повече от 40 преписа.Произведението е ценен източник на информация,защото в нея се разкрива както милостта и състраданието,греха и изцелението,така и високата нравствена система на славяните,отличаваща се със строг морал и социална справедливост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар