На 20 януари Православната църква чества св. Евтимий, патриарх Търновски (ок. 1320 – ок. 1404).[16] Той произхожда от търновски болярски род. Смята се, че първоначално учи в Търново и става монах към 1350 г. Св. Евтимий е един от първите ученици на св. Теодосий Търновски в основания от него Килифаревски манастир. Скоро той става помощник на св. Теодосий. По всяка вероятност още през 60-те години св. Евтимий участва в книжовната дейност на св. Теодосий и съратниците му. През 1362 г. заминава със св. Теодосий за Цариград. От Григорий Цамблак се научава, че работи в манастира “Св. Мамант”, където живее Теодосий. По-продължително време пребивава в Студийския манастир, където остава след смъртта на учителя си. Около 1365 г. св. Евтимий се установява в Света Гора, където прекарва в съзерцателно безмълвие и книжовна дейност. Св. Евтимий пребивава също така и във Великата лавра “Св. Атанасий” и кулата Селина, близо до Зографския манастир. На Атон св. Евтимий се запознава с преводите от т.нар. Светогорска преводаческа школа: старецът Йоан, старецът Йосиф, Методий и др. В Света Гора св. Евтимий Търновски влиза в конфликт с император Йоан V Палеолог, тъй като е противник на унията. Поради това той е заточен на о. Лемнос в Егейско море. Според Григорий Цамблак заточението на св. Евтимий се дължи слуховете, че е богат и на неговия отказ да подпомогне с пари византийския император.
Св. Евтимий се завръща в България след смъртта на цар Иван-Александър (1371). Той основава с помощта на цар Иван Шишман манастира “Света Троица” край Търново. Съществува и мнението, че тази обител съществува и по времето на св. Теодосий Търновски. В този манастир св. Евтимий Търновски започва да осъществява мащабна дейност, свързана с превеждане и редактиране на богослужебната литература. През 1375 г. св. Евтимий е избран за търновски патриарх и се опитва да наложи своята езиково-правописна реформа. Той пише и оригинални произведени, които са титулувани с “кир Евтимий търновски патриарх”. Св. Евтимий е непримирим по отношение на ересите. По време на обсадата на Търново патриархът доказва, че е истински духовен пастир на своя народ. Опитът да бъде екзекутиран не успява и той е изпратен на заточение. Смята се, че е доживял дните си в Бачковския манастир. Цялата творческа дейност на св. Евтимий разкрива неговите исихастки възгледи.
Св. Евтимий превежда (или редактира) Устава към Златоустовата литургия от патриарх Филотей Кокин. Той пише жития, похвални слова, служби за български светци или светци, чиито мощи се намират в престолния град (вж. Житие на Иван Рилски, Житие на Иларион Мъгленски, Житие на Петка Търновска, Житие на Филотея; Похвални слова на Патриарх Евтимий). В областта на химнографията е особено показателна Службата на императрица Теофана, която е модел за химнографска творба. Предполага се, че освен нея св. Евтимий е съставил и Служба за св. Петка Търновска. От него са запазени четири послания, които свидетелстват за неговия голям авторитет в другите православни църкви. Св. Евтимий ииграе особено голяма роля в културната история на Източна Европа, защото издига престижа на Българската църква и книжнина в рамките на т.нар. второ южнославянско влияние във Влашко, Молдова и Русия. Съчиненията на св. Евтимий са преписвани през следващите векове и стават важна част от книжнината на другите православни народи.
Евтимиевото житие на св. Иван Рилски е запазено в две редакции. Първата завършва с пренасянето на мощите му в град Търново. Тя е налице в малко ръкописи. Втората редакция има по-сложен състав, защото представлява свързване на житието от св. Евтимий с неговото допълнение от Владислав Граматик. Тук ни интересува първата редакция, която се среща в следните преписи:
1) Сборник в Зографския манастир, № 103 от 60-те години на ХІV век с типично търновско (“Попгерасимово”) писмо;
2) Ръкописни откъси от ХV век, собственост на австрийския славист Емил Калужняцки. Местонахождението им сега е неизвестно;
3) Панегирик на дяк Андрей от 1425 г. в ЦИАМ, № 182;
4) Ръкопис от ХV в., среднобългарски извод в библиотеката на румънската Академия на науките в Букурещ;
5) Ръкопис от ХV в., сръбски извод, пак там;
6) Ръкопис от ХV в., сръбски извод, в румънския манастир Нямцу.
Житието на св. Евтимий е публикувано най-рано в Москва през 1645 г., в Киев от Антон Радивиловски през 1671 г., от йеромонах Неофит Рилски в Белград през 1836 г., както и от Емил Калужняцки през 1901 г.[17] Акад. Йордан Иванов го обнародва по най-стария препис от ХІV в.[18] Проучено е също от Полихроний Сырку,[19] Димитър Кенанов[20] и други. Сергей Райчинов установява, че софийският книжовник Матей Граматик заимства от него, за да напише житието на св. Николай Софийски, убит от турците в София през 1555 г.[21] Съществува добър новобългарски превод на житието от св. Евтимий, извършен от акад. прот. Иван Гошев.[22] Върху текста на житието от киевското издание (1671 г.) се спира проф. Николай Дилевски.[23]
Евтимиевото житие на св. Иван Рилски е най-обширното и най-издържаното естетически произведение от агиографския цикъл за светеца. То е типична творба от епохата на зрелия исихазъм, когато е разцветът на палеоложката традиция във Византия и на Балканите. Св. патриарх Евтимий се отнася критично към създаденото по темата преди него, като го окачествява с определенията “грубо” и “неумело”. Той има предвид главно Народното житие. Освен това, той напада Георги Скилица, че премълчава факти от българската история. Целта на патриарха е да разкаже живота на св. Иван красиво (“по лепоте”), художествено, изящно. Но сравнителният анализ на неговата творба показва, че основното повествование се води именно по Скилица понякога до буквалност (той използва гръцкия оригинал, а не българския му превод), допълва го с Народното житие, а вай-много заемки се срещат от Първото проложно житие.[24]
Св. Евтимий осмисля идейно фактите от живота на светеца, за да събуди законна родолюбива гордост. Житийната биография на св. Иван Рилски е сигурно най-народностното произведение, завещано от последния търновски патриарх. В осеяната с трагични предчувствия епоха като духовен водач на народа св. Евтимий търси положителни герои, които да бъдат пример за подражание. Те не могат да се открият в неуспешните за България исторически събития през ХІV в., затова бележитият писател се опира на общобългарския символ св. Иван Рилски.
Заключението при Евтимий е във формата на молитвено обръщение към светеца. Тя е копие от молитвата в края на първото проложно житие на Иван Рилски. Единствените разлики са, че в началото на обръщението е прибавено “Йоане”, а в средата е внесено името на българския цар Иван Шишман. По този начин пространствено-временното действие на житието е пренесено в съвременната на Евтимий епоха. Темата за Иван Рилски се актуализира и се обръща с лице към съвременните проблеми.
Евтимий Търновски проявява в житийната повест за Иван Рилски своите значителни творчески способности. Векове след написването неговият дар на поет, биограф и ритор гарантира непреходността на едно литературно дело, което украсява съкровищницата на българската културна история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар