Бележки относно творбата на св. патриарх Евтимий (Житието на св. Иван Рилски)

Бележки относно творбата на св. патриарх Евтимий

Житието на св. Иван Рилски от св. Патриарх Евтимий е художествена кулминация на агиографската традиция, интерпретираща живота и духовните подвизи на легендарния български отшелник. То е и една от най-популярните творби на последния търновски патриарх, разпространена широко в балкански кирилски ръкописи, а след 1671 - и в Русия чрез една късна и значително преработена редакция, издадена в Киево-Печерската лавра.

Когато пише своето Житие, св. патриарх Евтимий има подръка няколко литературни произведения, създадени от неговите предшественици. С византийската традиция го свързва Житието на св. Иван Рилски от Георги Скилица, а с българската - Народното житие и Първото проложно житие. Използувайки тези три произведения, св. патриарх Евтимий изгражда една житийна творба с панегирични и риторични елементи.

Известно е, че при създаването на житието св. Евтимий се отнася твърде грижливо към своите източници. Исихастката му непримиримост към недостатъчно съвършените в художествено отношение или към съмнителните в догматично отношение текстове го тласка да събира и съпоставя своите извори. Някои от тях той отхвърля като неприемливи, но повечето използва. Изложението му е изградено върху двете пространни жития (Народното житие и Житието, написало от Георги Скилица), а от Проложното житие той използува разказа за съдбата на мощите.

Особеностите на житието като литературен плод на Евтимиевата концепция за изображението на съвършен отшелник изпъкват най-вече при съпоставката с Житието от Скилица. Етикетната представа на Георги Скилица не излиза от рамките на многовековния византийски агиографски канон. Идеализацията на героя се постига не само с подходящия подбор на черти и "жестове", но и с многобройни цитати, съпоставка със старозаветни герои и с други тропи, възхождащи кьм утвърдени символи от Стария и Новия завет. Голямо число от тях ще срещнем и у св. патриарх Евтимий. Те принадлежат изобщо към постоянния фонд* на агиографската стилистика.

Св. патриарх Евтимий не променя етикетните представи на своя предшественик, но ги обогатява съобразно идейно-художествените принципи на изображение, които той следва. В интерпретацията на св. патриарх Евтимий св. Иван Рилски е много близък до героите на съвременните на Търновския първопрестолник исихастки писатели - св. Григорий Палама, Калист, Филотей и др. Без да пренебрегва деянията на героя, авторът акцентира върху вътрешното озарение, върху чувствата на св. Иван Рилски, свързани с богопознанието. Затова и цитатите и съпоставките у св. Евтимий са преди всичко емоционална оценка, целяща да разкрие с най-голяма сила на художественото внушение вътрешния стремеж на светеца кьм Бога и душевната му извисеност. Често пъти един и същи епизод звучи различно у двамата автори независимо от общността на сюжета и дори на използуваните топоси.

С написването на житието св.патриарх Евтимий си поставя определени назидателни и патриотични цели. За родолюбивата насоченост на творбата си той използува сажетно градиво от Народното житие и обръща особено внимание върху отношенията между българския отшелник и цар Петър. Скромният отшелник, излязъл от света, се връща отново към проблемите на светското устройство по същия начин, както и исихастът, възпитан в идеята на мистичното и безмълвно озарение, се връща към света, за да оглави църквата и да стане ръководител на хората. Според св. Евтимий този път е естествен и оправдан; той самият е минал по него. В житието инициативата за намесата на св. Иван Рилски в обществения живот е като че ли въпреки желанието на отшелника (нали той остава в пустинята, а светът идва при него!), но всъщност активната страна на тази намеса е все пак св. Иван Рилски. Религиозната ревност на царя, която го довежда в дебрите на Рила и го подтиква да изпрати умилително послание до светеца, е особено благодатна тема за св. патриарх Евтимий. Тя му дава възможност да разкрие в най-непосред-ствена форма своите възгледи за идеален духовен наставник и за идеален владетел. За св. Евтимий е характерна свободната промяна на етикетното поведение на героя в зависимост от тенденцията на разказа. Скромният отшелник, който според Народното житие предава устно на царя своята благословия и напътствие, в житието на св. Евтимий се оказва отлично ерудиран. Той съставя послание, изпълнено с патриаршеско достойнство, и без да заема някакво място в църковната йерархия, за­щищава позициите на официалната църковна власт. Двете послания, разменени между цар Петър и св. Иван Рилски, са образец на послание от XIV век.

От Проложното житие св. Патриарх Евтимий използва разказа за пренасяне на мощите. Той заимствува не само фактическия материал, но и последователността на изложението, като го подхвърля на цялост­на преработка, засягаща отчасти идейни моменти, но в много по-голяма-степен, засягаща стила на краткия проложен разказ.

Както вече казах, творбата е разпространена в ръкописната традиция на България, Сърбия, Молдова и Влашко. Най-старият известен засега препис се намира в т. нар. Зографски сборник, за който може да се предполага, че е възникнал изпод перото на Евтимиеви съратници. По този препис Йордан Иванов обнародва три пъти текста на Житието (вж. посоч. библ.).

Творбата е позната в две редакции. Първата, към която спада текстът на Зографския препис, и всички останали преписи, в които не е поместен и разказът за пренасяне на мощите на Иван Рилски от Търново в Рила (т. нар. Рилска повест от Владислав Граматик), се отличава по отсъствието на последната фраза за чудесата, ставащи пред мощите на Иван Рилски и на цялата финална молитва, така както тя е предадена в изданието на Е. Калужняцки. В своето издание Е. Калужняцки обнародва фактически един своден текст от недостигнал до нас ръкопис от XV в., български по правопис, но вероятно - молдавски по-произход, и един молдавски препис от 1439 година. Отсъствието на първия (фрагментарен) препис прави текстологическите изводи на Калужняцки несигурни. Частите, отсъствуващи от първата редакция, са фактически точен препис на съответните пасажи от Проложното житие, така че биха могли да са прибавени и по-късно, по нареждане на св. Патриарх Евтимий при преписването на текста. С една дума и двете редакции вероятно са авторски (по въпроса вж. Кл. Иванова. Текстологически проблеми в житийно-панегиричното наследство на Патриарх Евтимий Търновски. - В: Зборник радова са Меħународног научног скупа Текстологjа средњовековних jужнословенских књижевности, књ. Х. Одељење jезика и књижевности, књ. 2, Београд, 1981, с. 307-319; Литературни и текстологически наблюдения върху Житието на св. Иван Рилски от св. Патриарх Евтимий. - В: Известия па Църковноисторическия и архивен институт. С., 1985, т. III, с. 145-161).

Досега са известни 14 преписа от тази първа редакция, един, и то непълен, от редакцията с молитвата и 7 преписа от житието с прибавката на Владислав Граматик.

Издания:
Е. Kałužniacki, Werke, р. LI-LXV (своден текст от ръкопис от XV в. от личната библиотека на Калужняцки и ръкопис от 1439 г.);
Й. Иванов. БСМ 1; БСМ 2, с. 369-383; Жития, с. 59-73.

Преводи:
В. Сл. Киселков. Свети Иван Рилски, с. 38-60;
Ив. Гошев. Трите най-стари пространни жития на Иван Рилски. - ГСУ/БФ, т. 25 (1948).

Поместеният тук превод е направен от Кл. Иванова по изданието на Й. Иванов и по преписа от Зографския сборник.