Илиада

Илиада (на старогръцки: Ἰλιάς) е епическа поема в 15 703 хекзаметри, приписвана на Омир, едно от най-древните произведения в европейската литература. За основа при написването й са послужили многобройни древногръцки предания за подвизите на древни герои.
Наименованието ѝ идва от Илион — старото име на Троя, град в северозападна Мала Азия, на около 7 км от Дарданелите. Следователно "Илиада" ще рече поема за Илион (Троя). Тя е написана върху сюжет от митологията или по-специално от тъй наречения Троянски цикъл от сказания, който е дал сюжет на много литературни произведения.
Действието се разиграва под стените на обсадения град по време на десетата година от Троянската война. То обхваща последните 50 дни (някои изследователи смятат, че дните са 49, други — 51) от войната, като започва със свадата между Ахил, цар на гърците мирмидонци, и Агамемнон, цар на Микена. Разказът завършва с погребението на загиналия Хектор, син на троянския цар Приам и брат на Парис. Илиада е и първият запазен извор, в който се споменават траките - описанието на тракийския цар Рез. Александрийският учен Зенодот Ефески е разделил поемата на 24 песни колкото са и буквите в гръцката азбука. Тя се състои от 15703 стиха и е написана в хекзаметри. Разпространявала се е чрез ръкописи като до наши дни са достигнали около 100 ръкописа, които съдържат поемата или част от нея. Най-старият пълен ръкопис е от Сирия и се датира от 5 в.пр.н.е.
Първият превод на български, направен от Григор Пърличев, предизвиква полемика във възрожденския периодичен печат и е остро критикуван.[1][2]

За превода на Пърличев Христо Ботев пише в стихотворението си "Защо не съм?...

Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобут да ми се пада?
“