ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ САНОВЕ

Според Петър Добрев българите идват отсам Дунава с развита държавна структура в която има запазени 37 сана. Поне толкова знаем ние, а може да са били и повече. Сведения за тях черпим от различни каменни надписи в които са споменати български длъжностни лица, както и от чужди хронисти. За съжаление названията им са предавани на гръцки или с гръцки букви, а в най-лошия случай са превеждани според византийските съответствия. Така се появяват например комитите – чрез византийско влияние (от латински comes) и кандидатите (спатарии или протоспатарии). Друг път има затруднение да се разбере дали става дума за име на човек или титла. Например титлата боритаркан на управляващия Белград, който посрещнал идващите от Великоморавия в България ученици на Кирил и Методий, е записана от Теофилакт Охридски като лично име - Боритаркан. В друг случай не е ясно дали тортуна пиле жоапан е длъжност или това е пиле жоапанът Тортуна. Въпреки тези затруднения с голяма точност може да се възстановят имената и значението на тези 37 титли или санове (рангове). Не е докрай ясно и дали те са длъжности, съсловия или военни чинове или комбинация от трите. Най-доброто тълкувание го дава проф. Добрев. Съпоставяйки древните арийски касти брахмани, кшатрии, вайшии и шудри с българските титли и звания открива същата четворна структура боили, багаини, колобри и обикновени българи. Следователно българите като арийски народ са имали същото разделение на духовни водачи, управници-воини, производители и обикновени хора. С известна условност колобрите са жреците, боилите управници, багаините - воини и обикновените българи са производителите. За разлика от индийските шудри (най-низвергнатите) в България няма такива. Нормално е за държава, която е поставяла на първо място свободата и никога не е правила роби от пленените врагове, а или ги е пускала на свобода или им е давала шанс в редовете на армията си да докажат лоялността си към новата си Родина с меч на бойното поле.

Ето някои от каменните надписи от които черпим сведения за тези санове. Номерацията им е дадена по Бешевлиев. Обяснението на титлите е по Петър Добрев.

Надпис № 59 на канасюбиги Омуртаг:

“Канасюбиги Омуртаг: Копанът Корсис беше мой хранен човек. Като отиде във войската, удави се в река Днепър. Той беше от рода Чакарар.

Надпис № 60 на канасюбиги Омуртаг:

“Канасюбиги Омуртаг: зера тарканът Негавон беше мой хранен човек. Като отиде във войската, той се удави в река Тиса. Той беше от рода Кубиар.”

Надпис № 64 на канасюбиги Омуртаг:

“Канасюбиги Омуртаг. Багатур багаинът Славнас беше мой хранен човек и като се разболя умря.”

Надпис № 66 на канасюбиги Омуртаг:

“Канасюбиги Омуртаг: Кандидатът Турдачис беше мой хранен човек. Той умря вътре.” (кандидат е византийска титла давана на спатарии и протоспатарии.)

Надпис № 58 на канасюбиги Маламир:

“Канасюбиги Маламир, от Бога владетел. Неговия стар боила, кавхан Исбул, направи този водоскок и го даде на владетеля. А владетелят даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи дарове. Нека Бог удостои от Бога владетеля да преживее заедно с кавхан Исбул много години.”

Хамбарлийския надпис № 47 на Канасюбиги Крум

“...направих моя брат, а стратегът Леон да бъде нему подчинен. От Бероя ...Дултроини е пръв за дясната страна ичиргу боилата Тук, а стратезите Вардан и Яни нему подчинени. За лявата страна на моя саракт, за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули е главатар Иратаис, боила кавханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.”

“Надпис № 13 на канасюбиги Маламир

“(Канасюбиги Маламир) от Бога владетел. Дядо ми Крум намери с нас тези произведения. ... Баща ми владетелят Омуртаг, като сключи 30 годишния мир живя добре с гърците. И аз живях добре, но гърците опустошиха нашите земи и владетелят Маламир, който управляваше заедно с кавхан Исбул, отиде на война с гърците и разруши крепостта Проват и крепостта Бурдизон в земите на гърците и придоби всякаква слава. И дойде във Филипопол и гърците избягаха. И тогава кавхан Исбул, заедно с прославения владетел направи среща с филипополци.”

Надпис №14 на кансюбиги Пресиян при Филипи:

“Пресиян от Бога владетел на многото българи изпрати кавхан Исбул, като му даде войска, ичиргу боила и кана боила колобъра. И кавханът при смоляните...”

Надпис № 69 на канасюбиги Маламир

“Канасюбиги Маламир: Чепа, багатур боила колобър беше мой хранен човек. Той се разболя и умря вътре.”

Константин Багрянородни в “За управлението” пише за войната на Борис-Михаил І със сърбите: “Сърбите му нанесли такова поражение, че пленили и оковали сина му Владимир и дванадесет велики боили.”, но в творбата си “За церемониите” пише само за шест велики боили.

Надпис № 48 от с. Наръш на цар Симеон:

“В година 6412 (904) от Сътворението на света, индиктион 7, граница между българите и ромеите при от Бога владетеля на българите Симеон, олгу таркана Теодор и комита Дристар.”

От тези надписи и от други данни може да се направи предположението, че боили, багаини са почетни титли указващи принадлежност към дадено съсловие. Вероятно съсловията са били четири - обикновени българи, багаини, боили и колобри. Така поне са изброени първите три в горецитирания надпис № 58 на Маламир.

Колобрите са били вероятно жреческо съсловие, но това предположение се гради само на хрониста Теофилакт Симоката, който пише за един аварски жрец наречен на гръцки βοοκολοβρας. преведен от Иван Венедиков като бу-колобър. Бу от от корена бои (боила) които според него означават “род на колобри”. На това несигурно тълкувание не можем да дадем потвърждение от българските каменни надписи, защото там титлата колобър е дадена във военен или неутрален контекст. Това обаче не изключва и жреческите функции. Възможно е колобрите да не са били отделно съсловие, а част от багаинското и боилското такива.

Длъжностите пък са едновременно военно-административни и политически. Кавханът е пръв заместник на канасюбиги, съуправител, както в случая с кавхан Исбул и командва лявата част на войската както е при Крум. В надписа е наречен боила кавханът. Вероятно титлата боила показва принадлежността към съсловието или степента на благородство, а кавхан – длъжността на пръв заместник на канасюбиги.

Ичиргу боилът е следващ по ранг след кавхана, командва дясното крило на армията, а понякога е и дипломатически пратеник. Така например ичиргу боила Стазис вписал в Чивидалското евангелие имената на членовете на семейството на княз Борис за да бъдат споменавани при молитви е изпратен от княз Борис в Рим при папата.

Тарканите вероятно са управители военни и административни. Боритарканът е градоначалник. Според П.Добрев идва от иранското бору (боруи) – крепост и таркан (началник или съдия) в източноиранските езици. За олгу тарканът се знае само, че е по-високо от комита, може би е областен управител над няколко комитата. Жоапан таркан е с ранг на губернатор – управлява самостоятелна област. Известни са още зератаркани, калу таркани и кулу таркани.

Самъчий е секретар на канасюбиги. Има такъв споменат Есхач на служба при княз Борис. Копан е вероятно военна длъжност, чигот- меченосец. Багатурите са низши военни длъжности. Накои ги считат за аналог на рицарите. Все пак има кана боила колобъра и багатур боила колобъра. Ако за първия може да се счита, че е личният жрец на кана от съсловието на боилите, то за втория трудно би могло да се обясни титлата багатур, ако тя е давана на низши бойци.

Някои изследователи считат, че сан ичиргу се дава на длъжностни лица на служба във вътрешната област на държавата, а юк на тези във външните области (комитати). Оттам и юк боила и ичиргу боила, ичиргу багаина и ичиргу колобъра.

Престолонаследникът се нарича канартикин, а втория син боила таркан.

Канасюбиги е титлата на владетеля. Тъй като е изписвана на гръцки καναςυβίγι възможните произношения са много: канасюбиги и канас юбиги, канасубиги или кана сювиги. Според Иван Венедиков за разлика от руско-славянското княз в българския език названието е къназ (кънїз). Може дори да се предположи, че княз е производно от канасюбиги –през канас - къназ - княз.

Едно интересно тълкувание на Емил Живков дава друго обяснение:

"Що се отнася до "кан", бих приел тази титла, но единствено спрямо
Крум , Омуртаг и Маламир. Нямаме право да я пренасяме автоматично назад във времето и да я поставяме пред имената на Аспарух и Кубрат например. Но защо да тълкуваме титлата на Крум, Омуртаг и Маламир КАНАСУБИГИ, че била "кан". Хора, това буквосъчетание се превежда буквално от латински и
означава МЪДЪР ВЛАДЕТЕЛ!

CANA - мъдър
http://lysy2.archives.nd.edu/cgi-bin/words.exe?cana

SUBIGI - победител
http://lysy2.archives.nd.edu/cgi-bin/words.exe?subigi

Тази връзка не е отбелязал нито един академичен учен, което доказва докъде може да доведе научните среди зомбирането с псевдо теории за тюркския произход на "прабългарите".
Не твърдя, че титлата е латинска, напротив, имайки предвид извековните връзки на българите с Апенините /пеласгите "етруски", в последствие Алцек/, може да се приеме, че термините са навлезли в латинския език от българския древен език. Сиреч титлата да е древнобългарска."


Също и другата титла цар в по-късната ни история едва ли идва от латинското caesar – цезар, на гръцки цесар, кесар (в немския кайзер). По-скоро тя е древнобългарска от шумерски произход “Сар” или в Египет – “Шар” със значение на император. В Памир е също царска титла означаваща “стар”.

Канасубиги

император

канартикин

престолонаследник

боила таркан

втория син на владетеля / главен държавен съдия

кавхан
пръв заместник на кана, съвладетел отговорник за реда и благоустройството
боила кавхан

главен кавхан
ичиргу боил

вероятно външен министър и комендант на столицата

читкои ичиргу боил


ичиргу колобър


кана боила колобър

главен жрец
кана таркан


кана багатур

водач на багатурите
боил


юк боил

водач на род /родова дружина
боила жупан
главен жупан
боила чигат


багатур

елитен воин, конен гвардеец

багатур боила колобър

един от висшите жреци

багатур багаин


багаин


ичиргу багаин
помощник на ичиргу боила
сетит багаин

водач на стрелкова пехотна част
юк багаин

началник на отряд
бири багаин

водач на малка конна част
таркан


боритаркан

градоначалник

зера


зератаркан

управител на област
олгутаркан

управител на област включваща комитати

калутаркан

отговорник за дворцовите обряди и ритуали
кулутаркан


жоапан таркан

управител на голяма област

жоапан


тортуна пиле жоапан

военен наместник за областта - старши жоапан, подчинен пряко на ичиргу боила

читкоимир


чигот (чигат)

меченосец от свитата на владетеля

самъчий

секретар на кана

копан


имник


бан
военен комендант, войскови управител на област
мир
водач на род
сабчи

кабчи

книн

маготин

сокачии

кравчии

бирчии
бирници
кормчии (кормъчии)
управители
шаръчии
художници
зидчии
зидари (строители)
чувенчии

Няма коментари:

Публикуване на коментар