Оксиморон

Оксиморонът (от старогръцки οξύμωρον; oxys – ‚остроумен‘; moros – ‚глупав‘) e вид стилистично средство — троп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората.
Някои парадоксални на пръв поглед изрази като „виртуална реалност“, „духовна храна“, както и поговорките „бързай бавно“, „всяко зло за добро“ са се превърнали в смислени, въпреки, че по същество са оксиморони.

Примери за оксиморон

Авангардна класика
Безкраен миг
Ведра безнадеждност
Висок дол
Военна интелигенция
Външна вътрешност
Горещ студ
Далечна близост
Дървено желязо
Жив умрял
Лява десница
Млада старост
Мокра суша
Напредък назад
Обществена тайна
Предишно бъдеще
Приблизителна точност
Силна слабост
Сладка сол
Смешен плач
Спокойно вълнение
Студена топлина
Суха вода
Тих крясък
Тъпо острие
Чист боклук
Ярка тъмнина
Мъжка чанта

Хумор и сатира
Оксиморонът се използва понякога и да бъде постигнат комичен ефект. В хумора и сатирата, съчетанието на невъзможни образи и ситуации има ролята на най-кратък виц: „честен политик“, „изгоден кредит“, „евреин миньор“, „митничар в тролей“, „жена шофьор“, „мутра мисли“, „блондинка интелектуалец“, „бивш агент“, „учтив полицай“, „циганин си плаща тока“, „трезвен финландец“, „Социализмът е секси“, „Windows върши работа“. В този смисъл, на оксиморон са основани и не чак толкова кратки вицове като: „Иван Славков минал покрай една кръчма“, „Евреин върви и хвърля пари, а зад него арменец, който ги събира и му ги връща“.

За описване на средностатистическото (обикновено българско) село се употребява оксиморона Горно Нанадолнище, което е фиктивно съществуващо селище. Наименованията на някои реални местности и населени места също представляват оксиморони:
Големо Малово - село в Община Драгоман
Котловината Долни Висок и село Горни Криводол в Западните покрайнини
Старо Ново село - наименованието на Старосел в Община Хисаря до 30-те години на XX век
Понякога употребата на противоречащи си понятия като „горе-долу“, „иде-дойде“ не представлява оксиморон, а по-скоро литота.
Изрази като „Никога не казвай никога“, „Мразя да мразя“, „Колкото повече, толкова повече“, „Днес баници със сирене няма, защото свърши изварата“ не са оксиморони, а просто абсурди.
Вицове като „Две патки се карали коя да е по средата“ не са оксиморони, а тъпизми.