ТОПОСЪТ ГРАМАДА В БЪЛГАРСКАТА МИТОПОЕТИЧНА ТРАДИЦИЯ Анчо Калоянов

8181
"свидетелските показания" на Иван Вазов от поемата му "Грамада" и на Антон Страшимиров от разказа "Анатема" и пиесата "Вампир".
БЕЛЕЖКИ:
1.
Генчев Ст.
Грамада - един забравен български обичай. //Етнографски проблеми на народната духовна култура. Т. 2. С., 1994, с.17 - 32. [обратно

] 2. Изборът на тази тема от мен е продиктуван и от факта, че пред проф. Стоян Генчев бях приел задължението да издиря фолклорните извори за топоса Грамада, което за съжаление остана неизпълнено до написването на студията, затова моите наблюдения следват пряко неговата концепция и по-точно, те са един вид продължение на нашите многобройни диалози, в които той насърчително оставяше "отворени" за мен места. [обратно

] 3. Първоначалното ми намерение да включа в предлаганото изследване и един обзорен преглед на топонимите Грамада в българското етнично землище се оказа неосъществимо поради необхватимостта на многобройните примери, за голяма част от които липсват сведения, обвързващи ги с обичая Грамада. Косвено пропадането на грамадата е описано в клишето "дали гърми или се земя тресе/ или се роват каменни могили", с което в епоса се представя кризисна ситуация (СбНУ 42, с. 232, Дупнишко; СбНУ 49, № 9,Брезнишко; СбНУ 60, № 512, Благоевградско). [обратно

] 4. За това първоначално значение на епитета "бял" при макротопонима Бял Дунав настоятелно подсказваше проф. Стоян Генчев при работата ми над проблема за етничното усвояване на пространството, отразено в българския фолклор, което приемах като проява на опозицията
бял/черен
(Бял Дунав - Черно море). [обратно

] 5. В един вариант на баладата от Видинско (ТБ, № 1414), в който липсва топосът Грамада, Петкана заменя своята забрадка с капата на Стоян и тази подробност също отвежда към андрогинната природа на избраника. [обратно

] 6. Вж.
Георгиева Ив.
Българска народна митология. С., 1993, с. 64.[обратно

] 7.
Шкорпил К.
Мадаро-Могиланското плато. // Byzantinoslavica, ІV,1932-1933, 1, с. 108 - 109;
Славейков П. Р.
Как се превзело Търново без цар. // СбНУ 11, с. 119. Славейков препраща към подобна практика у турците и при Касъм баба при Самоков, без да го свързва с преданието за гроб на цар Иван Шишман. [обратно

] 8. Вж.
Беновска-Събкова М.
Змеят в българския фолклор. С., 1995,с. 87, която приема, че т.нар. "Чудо със змея" е "създадено в края на ХІІ в. във Византия и проникнало в старобългарската литература през ХІІІ в.". [обратно

] 9. Архив на катедра "Българска литература" при ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" - Велико Търново. Песента е записала Живка Кръстева през 1979 г. от певицата Цвета Стоименова Стоймирева, род. 1904 г. в с.Жилинци, Кюстендилско. [обратно

] 10. За пръв път ги описва
Живка

Стаменова
, Родови празници и обичаи. // Етнография на България. Т. 3, 1985, с. 153, а по-конкретни сведения пак от нея в "Пловдивски край", С., 1986, с. 244 - 283. [обратно

]











8282
11.
Константинов Хр. П.
От Витоша до Родопа. // Труд. Търново,г. 2 (1888-1889), с. 10;
Примовски

Ан.
Бит и култура на родопските българи. // СбНУ 54, с. 138. [обратно

] 12. Бележката е с отправка към
Петканова Д.
Апокрифна литература и фолклор, с. 134, с. 138 - 144, където са разгледани успоредиците между български фолклорни творби и вариантите на Сисиниевата молитва. [обратно

] 13. Вж.
Батаклиев Г.
Антична митология. С., 1985, с. 130.[обратно

] 14. Фрагментът е цит. по
Иванов Й.
Култът към Перун у южните славяни - Избрани произведения. Т. 1, С., 1982, с. 347, който от своя страна го е взел от "Исторически чтения о языке и словесности", Спб.,1, 1855, с. 185 - "дори в един сборник от ХVІ век под названието "Слово на св. Григорий Богослов и Василий Кесарийски, Йоан Златоуст, въпрос и отговор" заедно с ангелите на гръмотевицата се споменава и Перун..."
В. В. Иванов
и
В. Н. Топоров
в "Славянские языковые моделирущие семиотические системы", М., 1965, с. 18, привеждат друг вариант, цит.по "Изв. Академии наук", ІV, 1900: "
два ангела громная есть: елленскjй старецъ Перунъ и Хорсъ жидовинъ
, Беседа трех святых.".Показателно е, че в Таблица 1, с. 28 срещу името на бог Хърс в графата за източниците те не привеждат "Беседа на тримата светители",вероятно защото не смятат паметника за източнославянски по произход. [обратно

] 15. "Роса" и "сито" в благослова на пеперударската дружина от Радилово, Пещерско, (Ил., 305) са съотносими - "да е росна годината", "да е сита годината" - вероятно не само поради важната роля на ситото при обливането с вода и при даване на подаръците, а оттук и важността на омонимията "сито" и "сита", но и поради представата в степните астрономически традиции за съзвездието Плеяди като сито."Роса" и съзвездието Плеяди, вече като Квачка със седем пилци са обвързани и в една родопска песен (СбНУ 39, В.Ст., 504, Смолянско): "В долен край роси росица/ да кваси ситна тревица,/ постро я пиле пасеше/ сос седем дребни пилчкове..." [обратно

] 16. Странджа. С., 1996, с. 340. За особената роля на Летен Никулден в българския народен календар вж.
Моллов Т.
Българският "Пророк Исаия" от ХІ в. - Български фолклор, 1996, кн. 1-2, с. 26 - 30.[обратно

] 17. За връзката между змия и плодовитост, от една страна, и на змия и фалос, от друга, вж.
Георгиева Ив.
Българска народна митология. С., 1983, с. 103 - 104. Същият кръг от представи - жълто змийче-ситен дъждец и росица-родитба-свети Илия, побит в бели камък, мотивират двубоя между светеца змееборец и неговия противник в коледна песен (ТВ, № 109, Ракита, Луковитско). В българската фолклористика за пръв път обръща внимание на нейната "странност"
Милена Беновска-Събкова
в "Змеят в българския фолклор", С., 1992, с. 119-123. Победата на змея, според нея в половината от публикуваните варианти, може да се вмести в редуването на победи и загуби между Змеебореца и неговия противник в годишния кръговрат на Плеядите. С оглед на нашата тема е важно обстоятелството, че в някои от вариантите (Бонч., 110, Разградско; СбНУ 42, 155, Шуменско) двубоят е на
могилка
, която се оказва и място на погребението на победеното змейче. [обратно

]








8383
18.
Новик Е. С.
Шаманская мифология. // Мифы народов мира. Т. 2.М., 1982, с. 638. [обратно

] 19.
Иречек К.
Пътувания по България. С., 1974, с. 504. [обратно

] 20.
Иванов В. В., Топоров В. Н.
Исследования в области славянских древностей. М., 1974. [обратно

] 21.
Moszynski L.
The problem of celtic influences upon the old slavic theonymy. // В: XI medzinarodny zjazd slavistov (zbornik resumй).Bratislava, 1993, p. 125. [обратно

] 22.
Коцева Е.
Най-ранният кирилски препис от слова на Григорий Богослов. // Българско средновековие. С., 1980, с. 240 - 252. Песента за жертвоприношение на мома, заспала под дрян (Мил., 296, 486) или заклана под дрян (СбНУ 5, с. 22, Пирдопско) ми е позната и в два варианта (ТВ, № 1398, Тетевенско; СбНУ 44, № 972, Ботевградско), в които Яна, паднала от дрян, лежи мъртва върху
грамада
- "тънка й снага в грамада лежи". Означението на мястото на гибелта чрез "дрян" и "грамада" потвърждава не само тъждествеността на езическата практика от всавката в Десетото слово на Григорий Богослов с обичая Грамада, но и предложената по-горе ранна основа на клишето "на ръка му легнах като на грамада". [обратно

] 23. Вж.
Божилов И.
Българите във Византийската империя. С.,1995, с. 40. [обратно

] 24.
Ковачев Н.
Топонимията на Троянско. С., 1969. [обратно

] 25. Мазуринский летописец. Книга глаголемая летописец великия земли росийския, великаго языка словенскаго, отколе и в кои лета начаша княжити. - В: Полное собрание русских летописей. Т. 31. М.,1968, с. 12. [обратно

] 26.Цит. по
Рыбаков

Б. А.
Язычество Древней Руси. М., 1987, с. 305.[обратно

] 27. Цит. по
Георгиева Ив.
Пос. съч., с. 105. [обратно

] 28. Вж. "Поп Йовчо от Трявна. Летопис и родословие". В. Търново.1995, с. 39 и с. 75. "Жена някоя колибарка" в бележката на Славейков,която "първа зела камък и хвърлила на него" от народа на Трявна, но впоследствие не тя, а трима братя Джуровци били обесени от войводата, не случайно е била начинателят на "божия съд". Вероятно тя е имала авторитета на местна врачка-пророчица или на самотна жена, или "жена, която не живее с хората", означавана (Слав., с. 220) с израза "змия грамадница". [обратно

]