КОЛЕДНАТА ПЕСЕН "СЛЪНЦЕ И ЮНАК" - СЕМАНТИКА И АСТРОНОМИЧЕСКА ОСНОВА Анчо Калоянов

5959
шаманство, за което съдиим от фигурата на шаман андрогин,изобразена върху керемидата от Мадара).Вероятно бракът на Юнака със сестрата на Слънцето му осигурява възможността да подрежда присвоените чрез обхода в кръг земя и небе, но този първоначален смисъл не може да се реконструира достоверно чрез текстовете на наличните варианти на "Слънце и Юнак". Според нас допълнителни доводи предлага коледната песен (ТВ,№№ 113, 138, 139; ССБ, № 2264) за лудо-младо, което язди кон космос и бърза да стигне за ден от Цариград до Кратово или до крайземя, за да бъде благословник на дружина коледари. В коледния песенен цикъл на Средна Северна България тази песен измества "Слънце и Юнак", а някои от вариантите й (ТВ, № 113; ССБ, № 2264) се контаминират с нея, затова може да се разглежда като обособена версия на същия сюжет, в която вниманието е прехвърлено от мита върху обреда за обхода в кръг. В един от вариантите й се появява пространно описание на "първото либе": "Да си ида из Кратово,/ из Кратово във Кратово,/ да коледвам на Коледа,/ баш да бъда колежданин,/ колежданин,благословник,/ да си видя първо либе,/ първо либе тънка Дойка,/ тънка Дойка Магьосничка,/ магьосала звезда в небе,/ звезда в небе, змей във камък,/ змей във камък, дявол в дърво".
22
Способностите на либето "да омайва" зловредните сили в трите сфери на мирозданието,активизирали се по време на прехода към нов годишен цикъл, го показват като покровител на бъдещия благословник. В обреда чрез словото той ще подрежда обновения свят по същия начин, по който и Юнакът в мита ще бди за реда във Вселената, но и лудо младо като благословник, и Юнакът като Вселенски Господар получават това право с посредничеството на брачен партньор ("първо либе" или сестрата на Слънцето). По изключение, което идва да потвърди тезата, те биват лишени от него, ако не познават или не спазват закона на Вселената, какъвто е примерът с Юнака във вариантите от Родопите - той не получава "ключа", т.е. правото да се разпорежда с греенето, защото извършва несправедливост спрямо "неотместващата се девойка". Пътем ще забележим, че "първото либе" на лудо младо е покровителка и сексуален партньор, каквато се явява
аями
- духът покровител на шамана в някои шамански традиции.* * * "Географията" на сюжета на коледната песен "Слънце и Юнак",чиито варианти по цялото етнично землище са твърде единни, а това прави и малките различия значими за анализа, убедително показва неговата митологична основа - календарния вариант на мита за Вселенския Господар, който е съпровождан от обход във кръг в новогодишни обреди, астрономически обусловени от кръговрата на съзвездието Плеяди. Различията, които при един прецизен анализ на имена и съставки на сюжета биха формирали "фолклорни диалекти",могат да ни доведат до някои изводи за наследството на заварени и пришелци в българската митопоетична традиция и до локализирането на предхристиянски култови средища, но нас ни занимаваше онова, за което благодарение на археоастрономията със сигурност можем да твърдим, че е функционирало в етнокултурна традиция, категорично определена като българска. При това в реконструкцията и на мита, и на обреда отчетливо присъстват следи от практики и представи на българското шаманство, което е едно важно за нас доказателство, че


6060
то не само е съществувало, но е имало и моделиращи функции при формирането на старобългарската култура.
БЕЛЕЖКИ:
1. Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада.Съставили
Божан Ангелов
,
Христо Вакарелски
, С., 1936; Българско народно творчество, Т. 4. Митически песни. Отбрал и редактирал
Михаил Арнаудов
, С., 1961; Българска народна поезия и проза, Т. 4.Народни балади. Съставителство и редакция
Стоянка Бояджиева
, С.,1982; СбНУ 60, част 1. Български народни балади и песни с митически и легендарни мотиви. С., 1993 (бележки на
Любомира Парпулова
).[обратно

] 2.
Добрев И.
Произход и значение на праславянското консонантно и дифтонгично склонение. С., 1982, с. 56. [обратно

] 3.
Йорданов Ст.
Тракийското наследство в българския фолклор и етнокултурните проблеми на Балканите през Средновековието. //Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от ХIV - ХVIII век. Велико Търново, 1992, с. 555 - 563. [обратно

] 4.
Константнов Хр. П.
От Витоша до Родопа. // сп. Труд (Търново), г. II (1888 - 1889), с. 710. [обратно

] 5.
Попова А.
Двата пътя на Слънцето и лунните превръщания.//Векове, 1986, кн. 1, с. 5-15;
Калоянов А.
Верско-митическото и религиозно-езическото в две жетварски песни. // Етнографски проблеми на народната духовна култура. Т. 2. С., 1994, с. 227 - 245.[обратно

] 6.
Ардзинба В. Г.
Ритуалы и мифы Древней Анатолии. М., 1982, с.8 - 26. [обратно

] 7.
Херодот.
История (Част втора), С., 1990, с. 10. [обратно

] 8. И в преданието за Хасекията обходът в кръг завършва с "пукването" на коня в залива Атлиман (Залив на Коня), а вероятно записаният от този край разказ за гроба на конника Харамията,когото застигнало народното проклятие чрез обичая Грамада, да е актуализиран "спомен" за предхождащото го в един по-ранен етап човешко жертвоприношение (СбНУ 57, с. 896). [обратно

] 9.
Иванов Вяч. Вс.
Заметки о типологическом и сравнительно- историческом исследовании римской и индоевропейской мифологии. //Труды по знаковым системам, 4. Тарту, 1969, с. 52 - 53. [обратно

] 10.
Попов Р.
Светци близнаци в българския народен календар. С.,1991, с. 128 - 129. [обратно

] 11.
Попова А.
Цит. съч., с. 5 - 7. [обратно

] 12. Извори за българската етнография, 1. С., 1992, с. 267.Цитатът е от "Из описание на народна астрономия и метеорология от Божена Немцова, преведено и публикувано във сп. Читалище от 15 май 1872 г. от Кръстю Мирски". [обратно

] 13.
Хинкова Цв.
,
М. Друмева-Димчева
,
Г. Стойчев
,
В. Чалъков.
Нашите гъби, С., 1986, с. 73. [обратно

] 14.
Шкорпил Х. и К.
Могили. Пловдив, 1893, с. 57-59. Сведението за статуя на Тракийския Херос ми е известно от доклада на Иван Църов "Лесичерските стълбове - проучвания и проблеми" от проведената във Велико Търново през ноември 1994 г. юбилейна научна сесия, посветена














6161
на 30-годишнината на Великотърновския клон на Съюза на учените в България. [обратно

] 15. Вж.
Делирадев П.
Витоша, С., 1926, с. 319: "Спахията тръгнал от стубело при Дървеница и обходил: лъката - кладенецо (на запад),река Коленово (между Драгалевци и Симеоново), Скакавец, Вучата скала, Каменната стръвнина (отсам Черни връх), Янкуловия път,Преки път, Писан камък, река Раковец, Бистричката река, трите мушии (точката, дето се допират землищата на Дървеница, Горубляне и Симеоново), Желтата могила и стига пак до стубело при Дървеница." [обратно

] 16. Сведението за деня на горната кулминация на Плеядите през Х век за географската ширина 43
о
дължа на Веселина Колева и Димитър Колев, астрономи в НАО "Рожен" - Смолян, за което им дължа признателност, а също така и за предоставената ми за публикуване таблица, съставена от тях. [обратно

] 17.
Колева В.
Три дървени календара от Историческия музей в Кюстендил. - Сборник с доклади от научната конференция по случай 100-годишнината на Университетската астрономическа обсерватория в София, 3 - 4 октомври, 1994 г. (под печат). [обратно

] 18. За добре развита домашна астрономическа традиция през Х век със сигурност знаем от "Шестоднева" на Йоан Екзарх: "И сега има мнозина, които от опит са придобили знания в тази област и ги съобщават, въпреки че самите те не познават Писанието" (
Йоан Екзарх.
Шестоднев, С., 1981, с. 145). От тази бележка на Йоан Екзарх следва, че впечатлилите го астрономически познания на неговите съвременници са езическо наследство и че били притежание на мнозина (но не на всички), които са се смятали за длъжни да ги огласяват публично. [обратно

] 19. За епизода с чудесния сън на Свети Георги преди битката му със змея вж. у
Беновска-Събкова М.
Змеят в българския фолклор. С.,1992, с. 79 - 85, където има отправка и към разглежданата тук песен: "Юнакът, надбягващ се със слънцето в коледните песни, също заспива в решителната фаза на героичното състезание и е събуден от коня си".[обратно

] 20. Потвърждение за връзката между заспиването и мястото,където минава световната ос, намираме в преданието за Стълбо край Лесичери, което привеждат Братя Шкорпил в цитираното вече тяхно описание на паметника. Според него двама юнаци, които искали една и съща мома, по нейно предложение направили облог за надпревара като единият, Дели Марко, трябвало да съгради Двата Стълба, а другият,неназован по име (по други източници е Дели Белю), трябвало да направи водопровод за Никополис ад Иструм и воденица. Момата проявила предпочитания към втория и затова, когато на Дели Марко му останало само един камък, за да довърши градежа, прибягнала към измама, като го приканила да си почине при нея ("Ела при мене, та си почини"), но уморен, той заспал. Другият го изпреварил и когато го събудило клепането на воденицата, разгневеният Марко съборил единия от стълбовете. [обратно

] 21.
Басилов В. Н.
Избранники духов. М., 1984, с. 148. [обратно

] 22.
Радоев П.
,
Г. Радоев.
Из миналото на Угърчин. С., 1978, с. 225 - 226. [обратно

]