"ВЕРСКО - МИТИЧЕСКОТО И РЕЛИГИОЗНО - ЕЗИЧЕСКОТО" В ДВЕ ЖЕТВАРСКИ ПЕСНИ Анчо Калоянов

4242
мъжко дете в ролята на богинята майка. Той е бил преосмислен, като в българската митопоетична традиция се включва "облогът".2. При християнизацията на митопоетичната традиция вълците в песента се заменят с божи ангели, намесва се Господ, присъствието на другата страна в облога - девера, е по-голямо, а действащите персонажи имат християнски имена (Мария, Маринка, Тодорка, Петра,Никола, Иван). Внимание заслужава изборът на името Петкана. С него невестата се намира под покровителството на св. Петка-Параскева.За това име българската православна традиция направила едно от малкото изключения и го превела от гръцки. Причината е не само наличието на българско име за петия ден от седмицата - "петък", но и това, че петицата е играла важна роля в митопоетичната традиция: "Добре дошъл, пет-шест бога" (Слав., с. 180); "Петима Петка не чакат" (Слав., с. 379); в хумористична песен се възпява "куци Петко" на четири патерици, който оглавява петчленна дружина (Мил., 278). Обредите Господя църква и Кокоша църква (Божи дух), познати в Източна Тракия,се отнасят към Петковден. Според нас те са реликти от култа към едно божество на плодородието от типа Волос/Влас, доколкото времето за тези обичаи е съобразено с най-високото положение, което заема на нощното небе през октомври - ноември съзвездието Плеяди,известно под името Квачка (Кокошка), Стожер и Власци.3. В третия етап от развитието на жътварската песен била отслабена или прекъсната връзката й с обредната ситуация, обредно- сакралното се битовизирало, облогът получил морална присъда и трагичният и/или тайнствен финал с намесата на вълци - божи ангели улеснил присъединяването й към групата на баладите, където отношенията между богинята майка и сина аграрен бог добили човешки очертания, а смъртта не е временна и не се сподиря от възкресение.Двете жътварски песни "Слънце и делба на братя" и "Невеста жътварка и самодиви" описват едно и също събитие, имат една и съща обредна основа и взаимно се допълват в гледните точки - небесната (слънцето гледа жътвата и жертвоприношението) и земната (невестата жъне и жертвопринася пред свидетелството на слънцето),а също взаимно потвърждават истинността си. Изпълнявани по едно и също време (по жътва) и повсеместно познати, двете песни вероятно са се схващали като едно цяло, защото в съседни области се срещат две показателни имена: за слънцето - Райко, и за невестата - Петкана. За носителите на митопоетичната традиция тези две имена пазели връзката си с живия език и били удобен "мост" в периода на преход от езичеството към християнство, защото принадлежали както на езичеството, така и на християнството.Българското езичество и свързаната с него митопоетична традиция имат три силни притегателни ядра: основният мит за двубоя между Змеебореца и Змея на дълбините и култовете към слънцето и към умиращия и възкръсващ аграрен бог. Чрез тях били организирани по свой модел пространството и времето, т.е.землището и календарът били етнично усвоени. При християнизацията тези три ядра съхранили своя сравнително самостоятелен вид. Заварено, донесено и заето в многовековния живот на митопоетичната традиция и на двата култа в жътварската обредност образували единно цяло в българското етнично землище,съсредоточило се около представите за слънцето жрец и за отлъчения

4343
от майката син. В песните те били развити тематично като "делба" и "облог".В календарната митология има най-тясно обвързване между мит и обред - обредите около боговата брада са в основата на двете жътварски митични песни, но чрез песните обредите били включени във вселенския ритъм и пространство, които са сетивно непостижими в самия обред. Обредът актуализирал мита за умиращия и възкръсващ аграрен бог, а митът осмислил обредните действия. Това взаимно въздействие се осъществило с помощта на словото. Езикът утвърждавал и в крайна сметка превръщал в етноспецифичен всеки мит, носен в колективната памет. В този процес важна роля играели първите творци на двете песни, които условно ще нарека "поети". Те унаследили функциите на другата (след царя) "най-важна фигура от космологическия период - поета", който е бил митотворец и си служил с думите, като ги видоизменял, разделял или съединявал, давал имена на вещите или явленията.
27
За да се сближат формата и съдържанието на думите, и тези "поети" са използвали омонимията, парономията,уподобяванията, преосмислянето, всичко онова, което от времето на Шишманов в българската фолклористика се включва в т.нар. "народна етимология". При разглежданите две песни значение са имали навярно схващането на "делбата" като "дял на висока дяла", връзката на "виждам" с "в д ти" ("знам") и на "жена" с "гнета" ("натискам") (БЕР 1, с.146, 256, 565). За осмислянето и сюжетообразуването е допринесло близкото звучене на "жетва" с "жертва", при което самата жътва се е схващала като жертвоприношение; на "жертва" с "жерка" ("воденица") - като място на смъртта на житното зърно, на неговото жертвоприношение; на "братило" и "брада"; на "девер" и "деви/диви".Това отношение към езика от страна на първите творци на разглежданите две песни още веднъж потвърждава, че първичното в тях е верско-митичното и религиозно-езическото.
БЕЛЕЖКИ:
1.
Венедиков Ив.
Медното гумно на прабългарите. С., 1983, с. 93.[обратно

] 2.
Арнаудов М.
Митически песни. // БНТ, Т. 4. С., 1961, с. 12.[обратно

] 3.
Матов Д.
Бележки върху българската народна словесност. //СбНУ 10, 1894, с. 287. [обратно

] 4.
Арнаудов М.
Цит. съч., с. 15. [обратно

] 5.
Матов Д.
Цит. съч., с. 284. [обратно

] 6.
Арнаудов М.
Цит. съч., с.15. [обратно

] 7. Познати са ми вариантите, публикувани у
Веркович Ст.
Народни песни на македонските българи. С., 1966, с. 148 (Серско);
Братя Миладинови.
Български народни песни. С., 1962, с. 232, 651;
Шапкарев К.
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. С.,1968, с. 7 (с. Кисела вода, Битолско);
Маринов Д.
Избрани произведения.Т. 1. С., 1981; Т. 2, 1984;
Янков Г.
Български народни песни от Елена Янкова. Пловдив, 1980, с. 120 (Ямболско);
Стоин В.
Народни песни от Тимок до Вита. С., 1928, с. 955 (с. Помашка Лешница, Тетевенско).
Стоин В.
Народни песни от Средна Северна България. С., 1931, с. 1189 (с. Гумощник, Троянско), с. 1190 (с. Добродан, Троянско), с. 1192 (с. Въбел,







4444
Никополско), с. 1196 (Троян); СИБ 2, с. 572 (с. Марково, Новопазарско), с.610 (с. Хлебово, Чирпанско), с. 611 (с. Православен, Чирпанско), с. 628 (с.Кралево, Търговищко); БНТ 4, с. 104 (с. Попово, Първомайско); БНТ 7, с.304 (Великотърновско), с. 305 (Малкотърновско);
Арнаудов М.
Баладични мотиви в народната поезия. С., 1964, с. 21 (с. Искра,Първомайско);
Вакарелски Хр., П. Цветанова.
Народно песенно творчество от Ловешки окръг. С., 1970, с. 263 (с. Дебнево, Троянско), с.67 (с. Угърчин, Ловешко), с. 562 (с. Летница, Ловешко);
Кауфман Н.
Народни песни на българите от Украинска и Молдавска ССР. Т. 1-2. С.,1961, 3-7; СбНУ 16-17, 1900, с. 51 (Копривщица); СбНУ 28, 1914, с. 12 (с.Къзълклисе, Къзълагачко); СбНУ 36, 1926, с. 29 (Неврокопско); СбНУ 45,1949, с. 368 (с. Койно, Кюстендилско); СбНУ 49, 1958 (с. Дивотино,Пернишко); СбНУ 50, 1963, с. 140 (с. Руждене Гюреджик, Драмско).[обратно

] 8.
Арнаудов М.
Студии върху българските обреди и легенди. Т. 2. С.,1972, с. 10. [обратно

] 9.
Вакарелски Хр.
Етнография на България. С., 1974, с. 612.[обратно

] 10. Етнография на България. Т. 3. С., 1985, с. 219;
Маринов Д.
Цит.съч. Т. 2, с. 770. [обратно

] 11.
Фрейзър Дж.
Златната клонка. С., 1984, 528 - 556;
Арнаудов М.
Студии върху българските обреди и легенди. Т. 2. 124 - 126. [обратно

] 12.
Илиев Ат.
Българските предания за исполини, наречени елини,жидове и латини. - СбНУ 4, 1891, с. 241. [обратно

] 13.
Иванов Й.
Култът към Перун у южните славяни. // В: Избрани произведения. Т. 1. С., 1982, с. 345. [обратно

] 14.
Маринов Д.
Цит. съч. Т. 1., с. 684; ИССФ, 8-9, 1948, с. 240.[обратно

] 15.
Маринов Д.
Цит. съч. Т. 1., с. 653. [обратно

] 16. Саженът в двете си разновидности е бил познат и на строителите на крепостната стена на Плиска (вж.: Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. С., 1984, с. 219). [обратно

] 17.
Арнаудов М.
Митически песни, с. 25. [обратно

] 18. БНТ 8. С., 1962, с. 559. [обратно

] 19. Българска народна поезия и проза. Т. 4. С., 1982, с. 466. [обратно

] 20.
Мороз Й.
Реликти от календарен мит в една жетварска песен.// БЕ, 1985, № 4, 11 - 19. [обратно

] 21. Етнография на България. Т. 3. С., 1985, с. 220. [обратно

] 22. Етнография на България. Т. 2. С., 1983, с. 16. [обратно

] 23.
Овчаров Д.
Български средновековни рисунки-графити. С., 1982,табл. Х. [обратно

] 24.
Гергова Ив.
Поп Пунчо от село Мокреш - виден представител на нашата ранна възрожденска култура. // От Тимок до Искър. С., 1989,с. 35. [обратно

] 25.
Георгиева Ив.
Българска народна митология. С., 1983, с. 22.[обратно

] 26.
Раковски Г.
Показалец или ръководство. // В: Съчинения. Т. 4.С., 1988, с. 23. [обратно

] 27.
Топоров В. Н.
Первобытные представления о мире. // Очерки истории естественно-научных знаний в древности. М., 1982, 20 - 23.[обратно

]