ПРАБЪЛГАРИТЕ – МОСТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ КЪМ ЗАПАДА НА КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА НАРОДИТЕ ОТ ИЗТОКА

ПРАБЪЛГАРИТЕ – МОСТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ КЪМ ЗАПАДА
НА КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА НАРОДИТЕ ОТ ИЗТОКА
(т е з и с и)

А. ОСНОВНИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРИНЦИПИ НА ПРАБЪЛГАРИСТИКАТА

В резултат от анализ-синтеза на всички достъпно-налични исторически, лингвистически, эпиграфски, палеографски, археологически, антропологически, этнографски, этногеографски и други сведения и данни, при това със задължителното вземане предвид на вече достатъчно добре наблюдавания факт, че в последно време особено интензивно и широкомащабно в цялата световна историческа и лингвистическа наука имплицитно или експлицитно се проявява и взема връх тенденцията за съвсем пълното или най-малкото частичното отъждествяване на централноазиатските хунну/сюнну и европейските хуни с прабългарите или булгарите от тюркското етнолингвистическо семейство, минималният, но напълно достатъчен за нуждите на настоящото научно съобщение набор и състав на основните фундаментални принципи на прабългаристиката, трябва да бъде следният:
1. Тях ги наричат най-различно: Китайците им казват хунну/сюнну, от кит. ху ”инородец”, о-кут (огур), полюхан/було (болгар), пугу (булк), шан-ху (планинци); сасанидските перси - туран, торкан, ефталити; древните арменци - болкар, булх, чени (китайцы), хуни; древните гърци и римляните - хуни, скити, варвари, тюрки, булгари, булгарос, вулгарос, оногури, уногондури; арабите - булган, бурджан, сакалиба; тибетците и индусите - уйгури, но в действительност и главно това са прабългарите, за които ние предпочитаме да употребяваме и името болгари като по-малко общо спрямо родовото наименование българи.
2. Ако не се броят тюркутите, които наистина извършват мащабен по дълбочина, но въпреки това единствено и само боен поход до Крим, късноантичните и ранносредновековни българи по същество са първите и единствени тюрки, които излизат на историческата сцена през първата половина на ІІ хил. пр.н.е. и които в продължение на 10-12 века мигрират, разпръскват се, общуват, заселват и владеят огромната територия и множеството племена и народи от Саяно-Алтай до Балканите и Рейн.
3. Българите вървят начело на Великото Преселение на Народите; именно те са първопричината за издигането на Великата Китайска Стена, която се простира на 4 000 км, висока е 10 м и на всеки 60-100 м има стражеви кули и е единственото наземно съоръжение, видимо с невъоръжено око от Космоса; малко по-късно, изтласквайки източните и западните римляни зад Балкана и Среден Дунав, подготвят гибелта и участват в събарянето на Римската Империя, а по този начин и в събарянето на робовладелския строй и установяването на феодалния строй в историята на всемирното човечество.
4. Още преди края на ІV хил. пр.н.е. прото-тюрките европеиди с монголоиден примес от Плочестата Археологическа Култура се разделят на огуротюрки - ре-езиков клон, от една страна и от друга страна - на огузотюрки - зе-езиков клон, където се намират бъдещите огузи, къпчаки, уйгури, карлуки.
От вътрешна гледна точка първият клон следва да се назове български (Bulgarian), а негов археологически експонент е Афанасиевската Култура, по-късен приемник и продължител на която е Карасукската Култура.
5. С течение на времето българските племена се консолидират в Минусинската Котловина, именно която област се явява и прародина на българите.
В Минусинската Котловина най-близки съседи на българите са прото-огузотюрките, индоиранците, неголяма група от които постепенно се интегрира и инкорпорира в българите, а по-късно – източните иранци, след това скито-сарматите, после усуните, угрофините, монголите, тунгузо-манджурите, къпчаките, кит. динлин, китайците, тохарите и др.
Индоиранците от Андроновската Култура още преди края на ІІІ хил. пр.н.е. опитомяват коня и така извършват първата и най-важна културно-икономическа революция в историята на човечеството, а българите афанасиевци са първите които го възприемат и впоследствие предават и на други народи.
6. В своята прародина българите са главно скотовъди номади, но допълнително-спомагателно се занимават и със земеделие, като още през Бронзовата Епоха към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е. те жънат с бронзови сърпове; строят и живеят в постоянни дървени жилища, а по време на извеждане на добитъка на летните пасища използват и преносими шатри; обличат се в кожено облекло, съшито с животински жили и състоящо се от кожени ботуши, гащи, куртка, шуба, шапка и ръкавици; погребват своите мъртви с изписани гипсови маски на лицата в ковчези; строят светилища с рисунки и скулптури; дълбаят върху скалите изображения на хора и животни; дялат дървени или каменни фигури с изображения на хора и животни; отливат златни и бронзови фигурки за украса на облеклото си; изработват кожената сбруя за конете си, като отливат металните й части.
7. Към средата на І хил. пр.н.е. на северозапад и север от Китай българите (Bulgars) вече чувствително се диференцират до три сравнительно обособени и самостоятелни групи племена:
-авари, кит. ухуан, по-късно като че ли ефталиты;
-прабългари/болгари (Bоlgars), кит. Poluohan и други варианти, включително и племе на име булк, кит. поуку/пугу/боху, а така също и сабиры, кит. сянби;
-хазары, кит. хэсе.
8. Българските племена проникват в Европа главно по два пътя - северно от Каспийско Море през средата на ІІ в. и южно от Каспийско море в началото на ІІІ в.
През Късната Античност и Ранното Средновековие само болгарските/прабългарските племена наброяват към тридесетина (проф. Егоров).
9. Още от най-древни времена най-близки и неизменни съседи на българските племена и народи са ирански племена и народи, с които българите общуват и си обменят елементи на материалната и духовната култура и езика или пък се примесват с тях, в резултат на което и като цяло самите българи се оказват частично иранизирани, именно поради което етнолиннгвистически те следва да се определят като частично иранизирани тюрки.
10. При своето движение на запад българските племена и народи създават, организират и възглавяват болгарската Източнохунска Империя в Централна Азия, болгарската Западнохунска Империя в Европа, кавказската болгарска държава Барсилия, приазовската болгарска Велика България, Аварския Хаганат, Хазарския Хаганат, болгарската Волжска България, придунавската империя на Първото Българско Царство, Керамисийска България в Македония, болгарското в основата и началото си Унгарско Кралство.
В Древен Китай има болгарски по произход монархически династии, болгарска по произход е династията на Мамиконяните в Древна Армения, болгарски са династиите на Арпадите и Корвин в Унгарското Кралство, а има също така и немалко самостоятелни болгарски княжества или жупанства като Дуглатите в днешен Казахстан, но такива има и в Трансилвания и Панония.
11. С масовото покръстване на прабългарите и славяните през 866 г. се засилва и отива към своя край започналата много преди това славянизация на прабългарите под формата на етнолингвистическа взаимна интеграция, сливане, смесване и кръстосване или метисизация на числено близките местни прабългарски и славянски племена до смесено-кръстосаната, метисизираната по своите расово-антропологически белези и черти и по своята материална и духовна култура, но единната и славянска по език българска народност, вътре в която прабългарите се запазват и продължават да съществуват във и посредством славяните, но не като нещо собствено-наследено, самостоятелно и единно цяло, а във вид на външно привнесени, сравнително чужди, отделно-разпръснати или дисперсни, по-дребни или по-едри частици съставки на тяхната антропология, език, материална и духовна култура, именно поради сегашното наличие, проява или функциониране и развитие на които съставки и съвременните българи са първите след чувашите и единствените, напълно легитимните и преки наследници и продължители на прабългарите.
12. Взаимното преливане, смесване и кръстосване на двете етнически общности и култури е необходимото и достатъчно условие предпоставка за появата и наличието в резултативната българска народност на изключително оригинално-самобитната и висока духовна култура, съвременно потвърждение на което е и фактът, че изобретателят на компютъра Джон Атанасов е с български произход; българските средношколци винаги вземат първите награди на международни математически олимпиади; българските оперни певци неизменно гастролират на най-големите международни сцени; българските народни песни и танци се радват на световна слава и дори НАСА, подбирайки измежду хиляди песни от целия Свят, все пак предпочита българска народна песен и именно нея изпраща в Космоса на кораба Вояджър и още мн.др.

Б. НЯКОИ ОТ КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА НАРОДИТЕ ОТ ИЗТОКА,
РАЗПРОСТРАНЕНИ ОТ ПРАБЪЛГАРИТЕ КЪМ ЗАПАДА

Разпространените към Запада от прабългарите културни постижения на народите от Изтока са от областта на социално-политическата организация, етногенезиса, антропологията, материалната и духовната култура.

1. СПЕЦИФИЧНО-ХАРАКТЕРНА ДЪРЖАВНОСТ
Прониквайки на запад прабългарите създават редица държави, които по същество са полиетнически военно-племенни конфедерации с доминантно-водещо ядро от група прабългарски племена, ханът на най-многобройното и силното от които е и държавен глава или император, и с относително-условна централизация, при която властта на племенните вождове и старейшини по места е автономна до известна степен спрямо централната власт и които вождове и старейшини същевременно са членове на съвета, председател на който е ханът император в качеството си на държавен глава.
Именно поради това може да се каже, че в Европа прабългарите донасят и реализират на практика първите европейски съединени щати с многонационален парламент.

2. НОВ ОБЩЕСТВЕН СТРОЙ ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ
Изтласквайки източните и западните римляни зад Балкана и Среден Дунав, прабългарите подкопават политико-икономическата мощ на Римската Империя, а чрез Първата Велика Битка на Народите през 451 г. и последвалия я военен поход на територията на Италия, по време на който те превземат и разрушават около 20 крепости, прабългарите и техните съюзници я обезкървяват и съкрушават и нейната военна мощ, в резултат на което след не особено продължително време Рим пада и на мястото на робовладелския строй се установява новият, феодалният строй в историята на всемирното човечество, именно поради което може да се приеме, че прабългарите донасят на европейските народи и нов, по-прогресивен обществен строй.

3. УЧАСТИЕ В ЕТНОГЕНЕЗИСА НА РЕДИЦА ЕВРОПЕЙСКИ НАРОДИ
В различна степен и с различен относителен дял прабългарите вземат участие в етногенезиса на башкирите, казанските татари - с чувствително висок относителен дял; на тюркмените, азерите, гагаузите, турците, балкарците, осетините, арменците, на по-голямата част от кавказските народи и на приуралските угрофински народи; на русите, украинците – със сравнително голям относителен дял поради черните, но всъщност северните болгари; на белорусите, поляците, чехите, сърбите, хърватите, румънците – със сравнително висок относителен дял по линия на шкеите; на унгарците - с изключително висок относителен дял главно поради оногурския род на княз Арпад и секелите; на италианците, немците - по линия на баварците; на норвежците, шведите и даже ирландците, които се формират като народност на основата на германски племена, инкорпорирали прабългарски етнически групи по време и непосредствено след Западнохунската Империя на хан Атила/Авитохол.
Специално при русите, след татаро-монголското нашествие и гибел на Волжска България много от прабългарките князе и боляри, приемайки Свето Кръщение, преминават на служба при руските царе и императори, така че прабългари по произход са немалко от по-късните руски сановници, пълководци, интеллектуалци, артисти и даже като че ли и цар Борис Годунов.

4. НОВ ЗА ЕВРОПА РАСОВО-АНТРОПОЛОГИЧЕН ТИП
Типичният расово-антропологичен вид при прабългарите е европеидният с повече или по-малко изразени монголоидни черти, но те пренасят на запад и расово-антропологичния тип на тураноида, който през Ранното Средновековие е типичен за оногурите, а понастоящем се наблюдава сравнително често при българите и при унгарците, и който започва да се формира още по средата на ІІ хил. в Минусинската Котловина при смесването на индоиранците андроновци с българите афанасиевци, като окончателно се доизгражда около началото на Новата Ера в Средна Азия след смесването на придошлите прабългарски племена и местните ирански типове.
Тураноид между впрочем е и хан Омуртаг, изображението на който е на Кана № 2 от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош.

5. РЕДИЦА ЕЛЕМЕНТИ ОТ МАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА
Строителство и архитектура
Прабългарските светилища в Плиска, Преслав и Мадара имат своите прототипи в Средна Азия в лицето на кушано-персийските храмове (by B. BRENTJES).
По времето на цар Симеон прабългарите изграждат дворцовия комплекс във Велики Преслав, който няма аналог в Европа и с някои свои елементи, като например наличието на цитадела, е продължение на строително-архитектурната традиция от Предна и Средна Азия, а пренос на архитектурно-строителни елементи от този регион като че ли се наблюдават и при изграждането на прабългарските светилища капищата.
Прабългарите от Източна Европа, в това число и волжските българи, основават и изграждат до определен етап редица сега големи руски градове като Киев, Казан, Новгород, Владимир и най-вече единия от съвременните мегаполиси на Света - Москва, с неговия знаменит площад Арбат, наречен така по името на болгарския воевода от началото на ХІІ в. княз Арпад.
Железарство
Прабългарите донасят на европейците извитата стоманена сабя, технологията за производството на която те откриват и усвояват още преди контактите си с китайците, които наистина през Късната Античност познават многопластовото изковаване на разсичащи оръжия, но доколкото прабългарите още в прародината си Минусинската Котловина през ІІІ-ІІ хил. пр.н.е. овладяват металообработването и благодарение на това жънат с бронзови сърпове, то трябва да се допусне, че китайците възприемат тази технология от прабългарите, заедно с редица други още нововъведения за тях специално във военната област.
От края на ІV в. сабята като нов вид разсичащо оръжие започва да се заимства от съседите на прабългарите в рамките на Западнохунската Империя, докато преминава у всички племена, на основата на които се изграждат по-късните западноевропейски народности, именно поради което и в езиците на почти западноевропейски народи се заема и среща и съответната прабългарска дума наименование на това страшно за времето си и за самите европейци оръжие.
По онова време сабята наистина е страшно оръжие и технологията на нейното производство, закаляване и заточване се знае само от прабългарите, видно от носещите се легенди, че хуните закаляват сабите си, като хвърлят в огъня млади жени в напреднала бременност и когато те се изпекат до определена степен, разпарят коремите им и закаляват сабите си в нагорещените тела на неродените им деца.
Златарство
Изключително високо ниво на развитие при прабългарите достига златарството, достатъчно показателен пример за което са Блюдото за хранене на хан Денгиз, Блюдото за хранене на хан Аспарух и Златната кана на хан Омуртаг, като последните произведения на това златарство в лицето на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош като цяло по художествена стойност се нареждат на второ място след Златото на Фараоните и преди световно прочутото Скитско злато на Ермитажа.
Добив на сол
През Ранното Средновековие северните владения на прабългарите имат или крият извънредно големи богатства, най-ценни сред които са солните области на Седмоградско, около р. Марош, благодарение на които българите се издигат и застават на нивото на съществено-доминиращ фактор в цялостния обществено-политически живот и дейност на цяла Европа.
Свидетелство и доказателство за това е например отправеното през 892 г., чрез нарочен посланик, от краля на Франция, Арнолф до българския цар Владимир-Расате, искане българите да не продават повече сол на моравците (Histoire de la Transylvanie), да не говорим за факта, че външнополитическите отношения между българската империя и маджарската държава чак до 20-те години на ХІ в. преминават главно под знака на солта.
Грънчарство
Прабългарите донасят на Балканите грънчарското колело, като специално при грънчарството те достигат и определена степен на специализация един да изработва съдовете, а друг да им нанася глечта, глазурата и да ги рисува, доказателство за което са и двете отделни думи в старобългарския език – ЗЪДЧИ “майстор на глината, глинар” и ШАРЧИ “майстор на глазурата, гледжар”.
Коренът на втората дума ШАР “глеч, глазура” е китайска заемка в прабългарския език, от което следва, че мигрирайки през един период от 3-4 века покрай китайските граници, прабългарите не само воюват с китайците и ги принуждават да си издигнат небезизвестната стена, но и живеят в мир с тях и така осъществяват сравнително разнообразен културен обмен.
Военно дело
Прабългарите донасят на европейските народи бронираната конница с нейната нова бойна тактика, пластинчатия лък, извитата сабя, твърдото седло, стремето и талигата, които европейците възприемат и въвеждат в своите армии, докато специално римляните и византийците реорганизират войската си и въвеждат бронираната конница като нов вид въоръжени сили.
Прабългарите савири от първата половина на V в. в състава на войската на хан Авитохол/Атила изумяват византийците с уникалната си и непозната за тях крепостно-обсадна техника и технология, благодарение на което южно от Дунав остава непревзета само една-единствена крепост.
Прабългарите донасят в Европа сасанидо-персийската ризница, която е по-различна от съществуващите по това време римски ризници, и такава носи хан Омуртаг на портрета си от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош.
Скотовъдство
Прабългарите имат определени успехи в селекцията на коня, и свидетелство за това е не само добре известният от древнокитайските хроники факт, че първият голям прабългарски вожд и ръководител, императорът хан Багатур/Маотун има във войската си цели полкове, които яздят коне само от един цвят – черни, бели, червеникави и др., но също така и това, че те селектират особена порода бойни коне, които доставят на китайците за нуждите на тяхната войска, защото техните са ниски и слаби.
Пренесени в Европа от прабългарите са най-вероятно конете тежковози, които са особено разпространени в Унгария, но се срещат и у нас, главно по Дунав.
Храни и хранене
Прабългарите откриват консервирането на месото под седлата, а определено високо ниво на развитие при тях бележи и млекопреработването, краен продукт от което са киселото мляко, сиренето и кравето масло.
Облекло
Мъжките гащи и подвесният колан са донесени в Европа от прабългарите от Западнохунската Империя, които са тяхно изобретение още през най-дълбока древност, а мъжките гащи между впрочем много преди това те предават и на китайците, които почувстват нужда от тях, когато реорганизират войската си и въвеждат конница по прабългарски образец.
Специално в Европа мъжките гащи под формата на сегашния панталон навлизат в масово-всекидневна употреба едва през ХІІ в.
След IV в. подвесният колан получава достатъчно широко разпространение по территорията на Европа и се заимства във византийската армия, като има запазен папирус от Фаюмския Оазис от началото на VII в. с разписка от византийски военачалник за получаването на партида "български колани".
Впоследствие изглежда отношението към тези колани се променя, защото в "Тактика" от Псевдо-Маврикий (VI-VII в.) се забранява на византийските войници да носят "български колани и плащове".

6. НЯКОИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ДУХОВНАТА КУЛТУРА
Книга и буква
Прабългарите пренасят от изток на запад и по специално от китайците, културологически изключително значимите и показателни предмет, понятие и дума за книга и буква, които те предават освен на унгарците, още и на всички славянски народи, в това число и на русите, от които тези предмети, понятия и думи се предават впоследствие и на изключително голям брой племена и народи от Карпатите и Балтийско море чак до бреговете на Тихия океан.
Наука в смисъл на предмет на науката
Прабългарите като народ и култура са предмет на науката Прабългаристика, която към настоящия момент е световна наука и нейните по-общи или по-частни проблеми се разработват от учени от целия Свят.
Под името хунну българите се споменават в древнокитайска хроника, като появили се за първи път от север около 1 700 г. пр.н.е. и оттогава досега няма китайски, римски или византийски летописец, който да не е написал или съобщил нещичко за тях.
За средновековните летописци няма по-велик от Атила и той здраво е заседнал в тяхното въображение, а конкретно в германските страни през Средновековието той е “фигура на свръхчовешкото величие”, както се изразява Ото Менхен-Хелфен.
Фолклор и Епос
В рамките на Западнохунската империя германските родове и племена се намират в най-тясно сътрудничество и взаимодействие до степен на симбиоза с прабългарските родове и племена; техните вождове и старейшини са членове на Императорския Съвет на хан Атила и дори някои от вождовете на готите са лични приятели на “щедрия и великодушен Атила”, какъвто той е в започналите да се пеят още тогава и лично пред него германски епическо-геройски песни.
Безброй са народните песни и предания за Атила сред европейските народи, а скандинавските народи имат цели саги, където хан Атила е главен или един от главните герои.
Именно затова не само германците, но много по-често и унгарците кръщават децата си с неговото име.
Изкуства
В Европа хан Атила започват да го рисуват още приживе, но дори и в наше време за него продължават да се носят, слагат и пеят песни, поеми и даже опери и филми.
Друг прабългарски персонаж в изкуствата е прабългарската принцеса Турандот от едноименната опера на Пучини.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарите са сравнително многоброен народ и първа световна сила с най-висока за времето си материална и духовна култура, елементи от която те предават на редица други племена и народи при миграцията си от изток на запад.
Някои от тези елементи, като например мъжките гащи под формата на панталона и книгата, и до края на Света ще си останат сред първите и ненадминати постижения и придобивки на всемирното човечество.