Легенда за река Струма

Някога водите на река Струма не се оттичали в Бяло море, а се спускали към София и се вливали във водите на Искър. Водата била бистра, бистра като човешка сълза. Тогава реката имала друго име. По тукашните села, които са край реката, живяла в това далечно време невеста хубавица. С хубостта си надгрявала и слънцето, което дълго се запирало на небето да я гледа. Когато дошли турците по тоя край, пленили и потурчили много хубави моми и невести. Цялото село се бояло за Струма невеста, за хубавицата - нея искали да запазят от потурчване, защото очаквала своята първа рожба.

Един ден турците нахлули в селото, а Струма успяла да се скрие из долината. Дълго време обикаляла и спряла до реката да се напие с вода. Помислила, че се е спасила, но неочаквано един турчин се изправил пред нея с изваден ятаган. Нямало накъде и как да дири спасение Струма невеста и се хвърлила в буйните води на реката, ала те от милост към голямата й хубост се обърнали да текат нагоре - не искали да загине красивата невеста. Като скочила в реката Струма, скочил след нея и турчинът, разпорил корема й с ятагана си и извадил мъжкото детенце "живо-живуленце". Като видяла това невиждано по жестокост чудо, реката от жал станала мътна и досега не се е избистрила. Загинала Струма невеста и на нейно име нарекли реката, както я знаем и днес...