Иван Вазов

Иван Минчев Вазов е роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания - преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание - писателството - дава облика на живота му. След 1870 г. публикува поезия в периодиката. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка Пряпорец и гусла, следват Тъгите на България (1877), Избавление (1878), Гусла (1881), Италия (1884), Поля и гори (1884), Сливница (1885) и други. В прозата започва с мемоарите Неотдавна (1881) и продължава с Повести и разкази в три тома (1891-1893), романите Под игото (1894) и Нова земя (1896). Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове - сред тях повестите (Немили-недраги, Чичовци), комедиите (Службогонци, Вестникар ли), пътеписи (Великата Рилска пустиня), поемите (Грамада)... Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца; участва дейно в литературния живот, носейки цялата авторитетност на институцията писател. Част от огромното му творчество не достига качествата на изброените творби, което, както и динамиката на литературните процеси у нас, предизвикват групата на младите - около сп. Мисъл - да води литературна битка с народния поет. Сам себе си обявил за хроникьор на епохата, Вазов остава такъв до край. Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Умира през 1921 г. сред всенародна почит и признание.

ПОЕЗИЯ

Стихосбирки
Под нашето небе
Люлека ми замириса

Стихове
Опълченците на Шипка
Българският език

Момин сън
Сонет
На М.
За любовта не говори...
Звукове
Светете, тихи небеса...
Що е душата на поета
Трите наши езера
Средство да нямаш врагове
Епиграми II. За един чорбаджия, когато умре
Епиграми IV. На едного
Пролет
Неаполският залив
Зимна нощ
Облаци
Лебед

из Нова песнопойка (Л. Каравелов, 1878)
Доброволецът
Подъл ли е българский народ

В превод на Явор Димитров

Of love please speak not...
Sounds
Shine, you, silent skies...
What is a poet’s soul like
Our Three Lakes
The Bay of Naples
Winter Night
Clouds
A Swan

В превод на Зоран Вучић

Моjе песме

ПРОЗА

Разкази
Една българка

Повести
Немили-недраги